CyberGene

Сега се сещам нещо важно: Kawai ES110 има line-out изходи, което може би е важно, ако ще се включва в смесител, защото означава, че може едновременно да се чува от собствените си говорители (като монитори), но и да подава сигнал към пулта. Roland FP30 няма line out, което означава, че ще трябва да се взима сигнал от слушалковия изход, което означава, че говорителите ще се изключат. Възможно е да има опция говорителите да останат включени, не знам, трябва да се провери в упътването. И двете имат сравително малко звуци. Ако се държи на многото звуци, може би Курцвайл все пак не е толкова лош избор.

Roland FP30 е правилният избор. Задно с Kawai ES110 са двете най-препоръчвани ентри-левъл пиана. Ямаха изостават. Курцвайл може би е ОК с това, че има много допълнителни звуци, но в пианото изостават, а и не съм сигурен дали в този клас имат добра надеждност.

Да дам и аз отзиви за Wacaco Minipresso Gr - това е вариантът, който работи с мляно кафе, аз имам същата, но с капсули, която мисля да я продавам. Поема някъде около 8 грама мляно кафе. Направих първо два цикъла с гореща вода и без кафе, за да се затопли, след което си направих кафето. Усеща се много по-солидно от варианта с капсули, усещам налягането и усилието. Напитката се получи повече от приемлива. В комбинация с Хариото и зърна, е перфектният вариант за добро еспресо на път Много съм доволен! Излезе ми около 140лв с плащане на ДДС и митническа услуга.

sonata_composer, нещо такова, но все пак е хубаво ра помислиш за гласоводене, така че отделните тонове да преливат от акорд в акорд - с минимални движения, когато това е необходимо. Така разписани акордите седят много изкуствено - нацъкани по терци от основен тон. Това важи и за твоя пример. Хубаво е да мислиш за музиката не просто като акорди, но и като мелодия, която стои над тази хармония, както и като гласове, които се движат. Не говорим за фуга тук Просто си представяй, че хармонията ще я пеят беквокалисти - няма да им е кеф да пеят някакви постоянни подскоци нагоре-надолу, нали Бих ти препоръчал да започнеш с рехармонизиране на детски песнички. Опитай се да вкараш ii-V-I където можеш, като не се обвързвай с по един акорд на всяка нота от мелодията. Понякога можеш да имаш по няколко акорда, които се сменят в рамките на един мелодичен тон.

Бях се зарекъл да не пиша, понеже подозирам, че или намеренията ти, или отношението ти в тази тема са нечисти. Както и да е, ще ти напиша нещо като "съвет", пък ще видим по-нататък как ще действаме. Кольо ти е показал една типична джаз-прогресия. Най-вероятно ще ти е трудно да разчетеш акордите, понеже това изписване е по американския стандарт (ако мога така да го нарека) и за един класик би бил доста особен за разчитане. Ако не друго, то в джаза има по подразбиране специфични постройки на акордите, които ако не ги направиш, а вместо това изсвириш всичко наредено по терци, става прекалено претрупано. Както и да е, нямам предвид да се ориентираш към джаза, но и в тази прогресия, както и в много други джазови прогресии има един супер специфичен принцип, който се обозначава като "ii - V - I" (в минорен вариант ii - V - i). Малките букви са минорни (септ)акорди, големите - мажорни. Преведено на обикновен език, това е акордова прогресия, при която имаш минорен септакорд по втора степен на лада, последван доминантов (пета степен) септакорд, последван от тониката (която в джава е мажорен септакорд). Например: Dm7 - G7 - Cmaj7 (за твое улеснение може да ги разглеждаш и просто като Dm - G7 - C) В минорен вариант Dm7b5 (в джаза така се обозначава полуумален акорд, който ти сигурно си го виждал като кръгче с чертичка) - G7 - Cm7 Тези прогресии могат да бъдат и частични, например само ii - V или само V - I. Както в джаза, така и в класиката те могат да бъдат използвани във всеки един момент, без да се отнасят към тоналността. Например тоналността ти е до-мажор и искаш да модулираш към произволна друга тоналност, например ре-бемол мажор, като прилагаш ii - V - I все едно е в новата тоналност, например: C - Ebm7 - Ab7 - Db Разбира се, може да предпочетеш да има някаква плавност, не просто така да скачаш между тоналностите, но това е въпрос на твой избор и на вкус. От там може да пробваш варианти като (ii - V) - (ii - V), като всяка "група" е от различна тоналност и доминантата от първата група се явява доминанта за "двойката" от втората група, например: Dm7 - G7 - Cm7 - F7 и т.н. В джаза популярно заместване е например вместо V, да изсвириш акорд, който е разполежен на тритонус по-ниско, т.е. на практика свириш ii - IIb7 - I, например: Dm7 - Db7 - Cmaj7 Можеш да заместиш мажорните с минорни акорди. След това има преходи между акордите, базирани на плавни стъпки с полутон надолу, независимо от типа на акорда, с умалени или полуумалени акорди нагоре и какво ли още не. Всичко това са джазов тип хармонии, които обаче в опростен и много базов вид можеш да откриеш дори в барока. След това се отива към алтерации на тоновете по акордите... Може много да се говори по тази тема, но ето, имаш малко идеи за проба. И не ми казвай, че това са джазови прийоми, които не те интересуват, защото наистина ще спра да пиша в темата и няма да се занимавам повече! Както казах, това са принципи изобщо на функционалната хармония, които ги има отдавна.

Не просто ти прочетох профила, послушах и композициите ти още вчера, така че мисля се изказвам сравнително подготвен. Но както и да е, мисля да се оттегля от темата. Желая ти успех в това, което си решил да преследваш.

Пробвал ли си да композираш нещо по слух? Без значение дали спазваш някакви правила, без да мислиш за тоника, субдоминанта, доминанта и т.н.? Ей така просто нещо ти звучи в главата или поне пробваш на пианото и го записваш на ноти. После евентуално се опитваш да го разнообразиш, да вкараш други акорди, та дори ако става дума и да налучкваш малко. Имам някакво усещане, че толкова си се "стегнал" от идеята, че композирането се състои в следване на някакво формули и правила, че тотално си се отказал да се оставиш на фантазия, интуиция, слух... И съжалявам, ако пак ще прозвучи донякъде грубо и рязко, но смятам, че ако и така не се получава, може би просто не ти се удава. Не го казвам от позиция на някой, смятащ себе си за композитор Смятам се предимно за пианист.

И сега нещо друго, може би интересно за някои хора. KORG са решили да направят някаква модерна DHT триодна лампа за китарни ефекти Nutube (http://korgnutube.com/en/), която е нисковолтова, ползвайки технология, взета от вакуумните флуоресцентни дисплеи. Проектирана е в сътрудничество с един американски инженер Pete Millett, за когото може би някои от вас са чували, защото има доста негови схеми за лампови усилватели по DIY-форумите. Лампата се произвежда в Япония. Тоя пич се е договорил с KORG да продава бройки от лампата на разни DIY-ъри. Направил е и една много проста схема за слушалков усилвател, като продава платката + лампата за $50 (http://www.pmillett.com/nuhybrid.html). Много е лесна за изработка от начинаещи и реших да изтупам малко поялника от прахта, затова си поръчах платката и лампата от човека + елементи от Mouser, които днес пристигнаха. Като сглобя нещата, ще дам пак отчет. Лампата: Как би изглеждал усилвателят, след като се сглоби: Схемата (входния буфер и ламповата част): Изходния буфер (с операционни усилватели): И най-интересното, хармонични изкривявания, типичната лампова характеристика с подчертани четни хармоници Друго интересно е, че bias-ът на лампата може да се регулира с тримери, така че човек да вкара и повече изкривявания, ако го влече Определено не е за пуристи, предвид че "лампата" не е съвсем класическа лампа, а е нисковолтов модерен вариант, както и че усилвателят е хибриден и ползва операционни усилватели и транзистори, но все пак за човек като мен е вариант да се позабавлява, като сглоби нещо самичък, без опасност от токови удари (цялата схема се захранва от 24 волтов адаптер) и с възможност да чуе лампов звук, с всички условности на това, като пуристите по-добре да подминат

Да продължа с очерците Значи поръчковият транзисторен усилвател, за който писах по-горе, дойде, слушам го от една седмица. Много качествено изпълнение, прилича на купешки, инж. Александър Цанков определено си разбира от работата. Както писах и по-горе, в него има вграден галванично изолиран от USB-шината японски DAC АК4490, който се захранва от отделна намотка на тороидното захранване, минава през стабилизация и всичко за каквото се сетите. Като звук - не съм от тези, които могат да описват звук с някакви епитети, чист и ясен, всичко е равномерно, плътен и детайлен бас, друго не знам какво да кажа Има ли разлика от директния изход с компютър беше основният въпрос при слушане на FLAC-ове и с HD-650. Направих доста сравнения и бях готов да кажа, че няма. Все пак по едно време се сетих да пробвам и с The Dark Side of the Moon (2011 Remastered Version). На първия трак Speak to Me започват едни сърдечни пулсации, при коитo с усилвателя се чува много плътен суббас, докато от компа това не е толкова ниско и плътно. Но разликата е супер малка. Както и да е, вероятно с много концентрация, при пълна тишина и желание човек вероятно ще може да чува някакви разлики основно в баса, но минимални. Дали си струваше? Ми не Но това съм аз, явно имам висок праг на търпимост към техника и мога да се кефя и на съвсем обикновени слушалки, директно вързани към приличен аудио изход от компютър/телефон. Не чувам разлика между 160кбпс мп3-ки и FLAC, така че може би и ушите ми не са от най-"златните". За други хора може да е различно Направих сравнение между поръчковия усилвател и Apogee Groove (USB-powered) и не, разлика не откривам Пак да кажа, може би моите уши толкова си могат. Дори и да има разлики, те са много-много трудно чуваеми. Ако трябва да степенувам нещата. Смяната на слушалките (ATH-M50X със Sennheiser HD-650) ми даде драстична разлика, може би отивам на поне 50% подобрение, това беше wow-ефектът. Всичко след това беше маргинално: ползване на USB-дак/амп, след това на standalone solid state discrete усилвател със собствено захранване направен от един от най-кадърните хора за тези неща в БГ + японски DAC - подобренията са в рамките сигурно на 0.5%. Явно не ставам за аудиофил

Стига с твоя дисонанс бе, човек! Първо се почва с нормалните неща и после се минава на дисонанси, не директно да почнеш с дрънканиците. Ставаш много досаден, честно! Човекът иска да се научи на стандартна, функционална хармония, не те пита как се правят дисонанси. А "каданси"-те изобщо не са само в барока, нещо жестоко си се объркал. На практика "резолюции" има във всяка музика, освен в концептуалните дрънканици, на които идеята им е да няма такива. Дори в модалната музика има разрешения в хоризонтален план.

Седем години ми се струват бая много, за да задаваш въпросите, които задаваш, но целта ми не е да се заяждам. Зависи на колко години си. Ако си започнал да композираш на 7 и сега си на 14 е разбираемо. Личното ми мнение е, че композирането трябва да ти идва поне малко отвътре. С теория ще можеш да го шлифоваш и доразвиеш, но иначе ми се вижда малко трудна работа. Зависи към какво точно се стремиш. Ще добавя към това, което каза Кольо: да се ориентираш каква музика искаш да композираш, да я слушаш, свириш, ако трябва да намериш ноти и да анализираш какво се случва. Понеже цитираш някакви неща от сорта на: "след доминанта не може да се свири субдоминанта", ми се струва, че си хванал някаква стара книжка по хармония тип Парашкев Хаджиев и се опитваш да следваш правилата дословно. Макар тези правила до голяма степен да са валидни, композирането е следване на вътрешния усет, а не съблюдаване на набор от правила. Ако беше иначе, всеки компютър щеше да може да генерира музикални шедьоври. Слушане, свирене, анализ и четене му е майката.

А по отношение на пътуванията, имам една ръчна машинка wacaco minipresso, която работи с капсули на чибо/екафе, нося си я, трябва само кана за гореща вода. Но реших да вдигна левъла и си поръчах същата, но от модела, който работи с мляно кафе, така че следващия път, като пътувам някъде, си взимам зърна, хариото и новата машинка и съм в джаза

Перу го пия в момента, от около месец го имам. Не ми е нещо кой знае какво, затова и се задържа толкова. В това време изпих два други пакета кафе - Етиопия Харар (много яко, но за съжаление вече няма ), както и Етиопия Иргачеф.

Добре дошъл В такива теми доста често се стига до застой, защото старите участници са се изчерпали. Затова е добре, че има нови зарибени хора, които да освежават темите и да пишат новости, така че се чувствай свободен да даваш отзиви за новата машинка и изобщо за всякакви неща, които смяташ, че могат да бъдат полезни

^^ Той човекът не може още функционално да композира (по свои думи не може да излезе от рамката на три-четири акорда), ти го хвърляш на нефункционална хармония и Стравински Дет се вика - (български) Интернет форум... На мен ми е интересно, макар и от чисто любопитство, как авторът е избрал да се именува sonata_composer - такъв иска да стане или вече е композирал сонати?

По зла ирония на съдбата точно в тоя момент си направих кафе (Етиопия Иргачеф, както винаги) и ми капе не бавни капки - сигурно над минута трябваше, за да изтекат 30-40мл. Както разправях, че степента е точна Ще се търси машинка явно, трябва да им се обадя на тези. Между другото кафето не е никак лошо, доста наситен и силен аромат има при тази толкова дълга екстракция, но доколкото знам е доста вредно така.

Супер! Ако я намеря и аз за толкова, ще си я взема Кефи ме, че е компактна.

В амазон гледам, че е €350, което е по-добре от една мелачка, която Дъбов ми хвалеше за 1000лв

Аз ползвам хариото всеки ден, защото нямам друга и мога да потвърдя, че си е голяма тегавина... Бих предпочел електрическа и може би единствено това, че налях доста пари за най-новото ми хоби (слушалково аудио) ме спира да изръся грешни пари и за мелачка, но бих го направил при удобен случай. Иначе аз, както съм писал и преди, най-много пия Етиопия Иргачеф и по някаква причина това кафе си е перфектно за едната от степените на хариото, всичко става като по учебник. Друго предимство на хариото е, че си отмервам точния грамаж зърна на всяко кафе, смилам и мога след това много внимателно да отсипя смляното кафе в цедката, без да хвърчи навсякъде. С електрическите мелачки, които мелят директно върху цедката става голяма мизерия, пръска навсякъде смляно кафе, в офиса имаме такива и гледам чистачките след почти всеки човек ходят да забърсват. За вкъщи не ми се занимава с такова нещо. А другият тип мелачки - които имат контейнер - ми се струват непрактични за единични кафета, те са си по-скоро за търговски обекти, където се прави кафе след кафе.

Да, за съжаление на Хариото разликата между две съседни степени е голяма. В началото като я взех, бях писал, че не е така, но явно съм случил на кафе, което по късмет е било "таман" на едната от степените. Понякога обаче има кафета, на които им трябва нещо средно, защото на едната степен е прекалено ситно, на следващата - прекалено едро Малко е hit or miss, ама като за тези пари и ръчна - толкова.

^ и аз

Китайците се научиха да правят слушалки Това са едни и същи слушалки със Superlux HD-681b и са си производство на китайците, които, както писа по-горе някой, правят драйвери и други неща за AKG.

^ Май не са ходили в Словения и Хърватия

С някои кафета и при мен става така с хариото - едната степен е прекалено ситна, следващата - вече прекалено едра. Аз ползвам едрата степен и тамперирам колкото сила имам, тогава нещата са ОК. Това ми се е получавало само с Еспресо Виваче и с Домани Бленд, с моносортовете нямам такива проблеми.

Накара ме да се зачета за кондензаторни слушалки. Не намирам никаква информация, затова се чудя дали по аналогия с кондензаторните микрофони, които също така се наричат електростатични, не става дума всъщност за електростатични слушалки. Ако е така, такива има, макар че не са много масови, например японските Stax, американските Koss. Мисля, че и Shure имаха някакви елсктростатични. Би било интересно какво са направили българите. В тоя ред на мисли искам да кажа колко съм доволен от слушалките си Shure SRH840 отново! Най-накрая намерих затворените слушалки, които търсех (под 300лв). Супер удобни и с много хубав звук Разбират си от работата тия американци бе!