CyberGene

Sunsleeper, електрическите за 50лв от Технополис са за джезве и подобни кафета, защото са като блендер - въртящ се нож, който размазва кафето и го прави на “дроб”, нямаш и контрол над едрината на смилане, за консистентност да не говорим. За еспресо се ползват специални мелачки с конични ножове (подобно на ръчното ти японско Hario), при които зърната минават покрай конусите и се раздробяват на фини зрънца с точно определена големина. Затова и такива машини са скъпи, защото са тясно специализирани. Вече много хора тук сме с Eureka Mignon и никой не се е оплакал, така че не мисля, че човек би сбъркал с нея

Нямаш напредък от последния път. Не знам дали си търсил такъв. Всичко зависи от теб - ако си доволен от себе си, значи е добре. Ако не, ще трябва да кажеш към какво се стремиш, за да получиш подходящи съвети.

Да, това пък е причината да се откажа от PL81T, докато PL41TEM ми стои в количката в Амазон, но и на нея ѝ се назлъндисвам също... Няма пълен кеф.

Да, нея също много я хвалят, но не е със saturated brew group, докато PL81T има. Но пък PL81T е с нестандартен 57мм портафилтър и е малко трудно с аксесоарите.

Аз четох ревюта на разни ревюъри, не съм попадал на такива на собственици, а те наистина са по-важни. Жалко, изглеждаше обещаващо. Иначе всеки допълнително поставен PID си е малко или много DIY, ако не е от производителя. Има машини с фабричен PID, например оня ден гледах Lelit PL81T, която може да се намери на цената на Силвия. Аз лично бих предпочел този вариант пред човъркане, но ти така или иначе вече си взел Силвия и не ти помагам особено [emoji4]

Когато мислех да си взимам Силвия, бях харесал и един Bluetooth PID: https://mecoffee.nl/mecoffee/ Инсталира се вътре в машината и нищо не се дупчи или модифицира, като се управлява през смартфон и има много настройки, дори ти чертае на екрана на телефона температурните флуктуации, поддържа pre-infusion, профил на налягането, таймер за програмирано включване, както и таймер за изключване, включително да стои постоянно включена. С едно нещо си решаваш всичките нужди, дори налягането. Ревютата са доста добри.

Е то няма с какво да се измерят тези проценти, всички тези неща са въпрос на вкус, числото 90% е просто моето разбиране за нещата За мен най-важно е качественото, прясно печено, прясно смляно, в качествена мелачка кафе. От там нататък дали е с кремадиск или без, разликата според мен не е особено голяма. Дали е 90, 80, 70... Човек колкото е по-вманиачен в нещо, толкова повече ще му се струва То е като с аудиофилията. За мен разлика в звука между произволни кабели, било то суперскъпи аудиофилски кабели или възможно най-евтини китайски няма. За един аудиофил маниак може да е от небето до земята И е трудно да се докаже дали някой е прав или крив, защото слухът, както и вкусът са собственост на притежателя им.

Нещо, което съм забелязал, не знам дали е за Еуреката специфично или е по принцип някакво следствие от това, че остава кафе от предишно смилане и т.н., но ако регулирам леко степента, трябва да се направят няколко кафета, преди да направя нова регулация, иначе има някаква инертност на целия процес. Примерно правя някакво кафе, изтича малко по-бързо. На следващото смилане затягам леко болта да стане по-фино, отразява се леко, но след още 2 кафета установявам, че е трябвало да затегна по-малко. Ако не изчакам тези две кафета, а преценя, че ще дозатегна още повече, накрая става един кумулативен процес на свръхкорекция, който тотално прецаква нещата. За съжаление тези неща се добиват с опита и не смея да кажа, че напълно съм ги усвоил, но имам доста висока степен на повторяемост. Конкретно с Еуреката боравенето с болта е на толкова малки стъпки, че са почти незабележими, трябва да се научиш на търпение и на много фино боравене. Също така трябва тамперирането да е много прецизно и да се научиш колко точно да тамперираш. Има такива тампери, които са с пружина и с които можеш да постигнеш консистентно тампериране от 15кг например. Аз съм свикнал да усещам и натискът колко точно да е и примерно ако кафето изтича малко по-бързо, не се занимавам с по-фино смилане, защото има опасност да прецакам нещата много повече, а вместо това тамперирам малко повече на следващото кафе. От там вече ако това не помага, преминавам към по-фино смилане, но отпускам леко тамперирането. И предвид, че това го правя само веднъж дневно - на сутрешното кафе, е един тегав и бавен процес, няма начин. П.П. И тук е мястото все пак да се съгласим, че кремадисковете не са сложени, за да ни е гадно, а за да неутрализират всички тези малки отклонения, които могат да влошат много повече кафето. Както съм писал и по-рано: докато бях с кремадиск, кафето се получаваше винаги с много добро качество, не максимално, но да кажем на 90% След като минах на нормална цедка и ботъмлес, нещата станаха черна магия и алхимия и трябва да боравя с прецизност на хирург, за да постигна 95% качество, понякога, но много рядко 100%, а при неособено внимание (което за съжаление става сутрин, докато още не съм се събудил и съм зомби) доста по-често качеството пада до 70-80%.

По-назад съм го писал в темата: 14г - 20 секунди - 40мл - това е по стандарт за двойно ристрето. Иначе за обикновено двойно: 14г - 30 секунди - 60мл.

Честито На няколко пъти почти се навивам за Силвия и после все се отказвам, без особена причина... Може би бавното загряване сутрин ме отказва, освен ако не се сложи контролер с часовник, който да я пуска преди да стана. Ще разправяш как е. За Миньона аз разправях, че хвърчи, но това е, защото съм с 51мм ръкохватка. Отделно от това с купичката и фунийката всеки път меря количеството и добавям/отнемам при необходимост, но съм наясно, че отива повече към OCD Еспресо Виваче е едно от най-евтините кафета в Домани. Но има класически горчив и наситен вкус. По италиански фасон. На мои познати им е идвало прекалено горчиво. Може да го опиташ, преди да си вземеш.

За мен FP30 е разумният избор, защото има хубава клавиатура, повече от приемливи звуци и се намира за под 1000лв. В тоя ценови клас почти нищо не може да му се опре, може би само Kawai ES110, всяко от двете си има плюсове и минуси. Ако в един момент човекът се запали, винаги може да ползва софтуер вместо вградените звуци. Аз правя същото, ползвам си моя Kawai ES7 само като MIDI контролер, заедно с един софтуер Garritan CFX. Според моето лично мнение, няма дигитално пиано, чиито вградени звуци да се доближават дори леко до реализма и качеството, което постигам с този софтуер. Ако сте следили форума за изработки и ремонти, там съм направил една тема за мой DIY проект, в който ползвам истинска механика от роял, която си купих скоро, и на която слагам оптични сензори и микроконтролери, за да си направя MIDI-контролер, който ще ползва с този същия софтуер, за да имам абсолютна автентичност

За мен PHA-50 е най-добрата дигитална механика от конвенционалните (не включвам дървените на Kawai). Обаче моделираният звук на Роланд ми е супер гаден Старата им технология със семпли ми харесва много повече.

Интересно е колко са различни хората на вкус Не че е лоша тази клавиатура, ама е доста остаряла технологично. Тя например е само с два сензора на клавиш, а почти всички нови клавиатури са с по три сензора. Наличието на три сензора позволява да натиснеш повторно клавиша, без да си го отпуснал догоре - като на истинско пиано. Дори ентри-левъл пиано като Roland FP-30 има три сензора. Също така почти всички нови пиана имат ескейпмънт симулация. Според мен лежат на Made in Japan мантрата. Пак да кажа, не е лоша клавиатура като за уъркстейшън, аранжор и изобщо свирки с много функции. Но ако се търси максимален реализъм и емулация на истинско акустично пиано за пианисти, Korg никога не са били силни там. Но все пак всичко това е въпрос на вкус. Например от всичките дигитални пиана, които съм имал (към десетина станаха вече през годините), безсъмнено най-гадното беше Korg SP-200, но пък по репетиционни съм срещал пичове с Korg SP-200, които се кълняха колко им е яко... Така че на вкус и на цвет...

В ниския ценови клас ямахите според мен са много зле. Изостават сериозно от конкуренцията, затова и не ги препоръчвам. Това е лично мнение все пак.

Трябва ти дигитално пиано, а не синтезатор. Погледни Kawai ES110, Roland FP30, Casio CDP-230.

Подариха ми 60г https://en.wikipedia.org/wiki/Kopi_Luwak на зърна (суперскъпо балийско кафе, което го дрискат едни животинки ) Еми кво да кажа, освен "новите дрехи на царя". Нищо особено, кафе като кафе, даже леко безвкусно. Чета в нета, че всеобщото мнение е, че цялата работа е бошлаф. Сетил се е някой да прави пари, жив и здрав Иначе смених сума кафета в последно време, честно казано ми писна от модерни кисльочи и простотии, накрая си взех доброто стар Еспресо Виваче от Домани и мога с ръка на сърце да кажа, че просто това си е най-хубавото кафе. Естествено, че трябва да се разнообразява, не човек цял живот да кара на него, но ако все пак трябваше да избирам само едно кафе - то ще е.

Това са noise canceling слушалки, нали си наясно? Идеята им е да заглушават външни шумове, което се прави с активна електроника и предназначението им е да се ползват в самолет, в градски транспорт, на улицата, изобщо на шумни места. Да се сравняват с мониторни слушалки е неуместно, тъй като целите на едните и на другите са напълно различни.

Ясно. Двуслойна, защото гледам, че има кабелчета и от двете страни, но става и с еднослойна сигурно

Изглежда много маниашко и подредено! Най-лаишки да попитам (щото от електроника не разбирам почти нищо, особено от аналогова), има ли конкретна причина да не е стандартна двуслойна платка с пътечки, вместо за всичко да се ползват кабели? Или е просто за ретро-ефект?

Чудех се дали да пускам тема за това, защото няма много акустични пианисти във форума, но пък знам ли - може на някого да му е интересно. Реших да си направя MIDI контролер, ползвайки истинска механика от роял. Някой ще попита защо - нали има толкова много MIDI контролери на пазара, кой от кой по-хубав. Ами точно там е работата, че истинската механика на един роял е нещо, което е толкова специфично, че усещането няма как да се пресъздаде в класическите хамър механики на дигиталните пиана. Мога да се впусна в детайлни обяснения за всяка една конкретна особеност на механиката на един роял, която я отличава от стандартните механики на едно дигитално пиано, но ме съмнява някой да се интересува в детайли. Пианистите ще ме разберат Факт е, че Ямаха правят едни пиана, на които им казват "хибридни" - механика от роял, оптични безконтактни сензори, цифров звук. Най-евтиното такова е около 13000лв. Каваи също направиха подобен модел, който гони 20000лв. Та едно на ръка, че това са много пари, после вградените звуци на Ямаха и Каваи не ми харесват и със сигурност ще го ползвам с любимия ми софтуер Garritan CFX, така че ми трябва само MIDI контролер. И така, реших да се захвана с изработката на мой собствен такъв, DIY, дето се вика Намерих патентите на Ямаха и Каваи, за да видят как го правят. И двата ползват двойка лазерни оптични сензори, покрай които преминават пластинки със специален профил, които са закачени на стеблата на чукчетата. Мислих, умувах, прерових спецификациите на всички оптични сензори на пазара, но както и да го гледаме, щеше да е сложна работа да пресъздам същото, все пак аз съм хобист, хората си имат фабрики, където могат да правят такива специални профили. Открих едно видео, в което някакъв маниак беше ползвал оптичен сензор за близост Vishay CNY70, за да подобри прецизността на някаква евтина МИДИ клавиатура, като беше разположил сензорите под клавишите. Не беше дал повече детайли за схемата си. Но това ми беше достатъчно, защото ми даде доста идеи Реших да използвам CNY70, като задължително условие е да измервам скоростта на чукчетата, а не на клавишите, защото цялата механична система на един роял е такава, че на чукчето можеш да предадеш импулс дори без да натиснеш клавиша докрай, така че единственият начин да се гони реализъм е да се измерва терминалнат скорост на чукчето при удара в струната. Между другото този ефект е една от причините да не харесвам дигиталните пиана и техните механики, където липсва възможността да се свири по този начин, който се нарича leggiero и се ползва доста от Шопен насам и в романтичната музика изобщо - позволява свирене на тихи бързи пасажи, чрез леко "погалване" на клавиша, което е достатъчно да запрати чукчето и да генерира звук, като пръстът не губи време да натиска до долу клавиша, което е ограничение на дигиталните пиана. Както и да е... Направих един Proof of Concept с този сензор, като го вързах към една USB програмируема платка Teensy 3.5 - много подобно на Arduino, но с доста по-бърз процесор, както и с вградени възможности да праща MIDI: Удрям сензора с визитна картичка и той реагира на скоростта на удара. По същество принципът на CNY70 е да ползва светодиод и фототранзистор. Светодиодът излъчва светлина, която се отразява от предмет, който е наблизо, а фототранзисторът променя тока колектор-емитер в зависимост от близостта. На практика това е аналогов сензор, който може да произвежда различно напрежение в зависимост от близостта на даден предмет. Идеята е да измервам времето на преминаване на обекта между две дефинирани точки на различно разстояние и от това време мога да получа скорост. Тъй като преобразуване на аналогов сигнал в цифрова информация е сравнително бавен процес, а на мен ще ми трябва в цикъл да обхождам много сензори, имам нужда този сигнал да е цифров, т.е. всеки сензор да има два цифрови изхода, които подават висок сигнал, когато няма предмет в близост до съответното разстояние и подават нисък сигнал, когато предметът е по-близо от тях. От един друг пич в нета видях, че подобно решение може да се направи, като се ползва компаратор. С потенциометри задавам две различни напрежения на компаратора, които се сравняват с изхода от емитера на транзистора и така сътоветно на изходите на компаратора ще имам сътоветните два цифрови сигнала. Голямото предимство е, че компараторите имат изключително ниско време на реакция. След като ди доказах, че тая стратегия би сработила, потърсих механика от роял на старо. Помогна ми един прекрасен човек - акордьор, техник на пиана, композитор, музикант - Димитър Величков-Шмидт. Благодарение на него се сдобих с една доста стара, но запазена цяла механика от роял: screencast В един роял чукчетата удрят струните, като разстоянието между точката на ескейпмънт (когато чукчето се освобождава от клавиша и продължава по инерция) и струната е около 1мм. Тъй като тук имаме само механика, без корпус и струни, трябваше да измисля начин да спирам чукчетата. Първоначално възнамерявах да имам релса точно на чукчетата, но за съжаление при роялите струните са на две нива - басовите са над останалите струни под диагонал - за да могат да се съберат. При това положение нямаше как да мина с една релса, а място на класвиатурата за монтиране на каквито и да е скоби почти няма След много умуване в крайна сметка реших да спирам чукчетата с релса над стеблата, близо до чукчетата. След пазаруване в Бриколаж и малко Направи си Сам, монтирах релсата на шпилки от двете страни и със залепено кече под нея, а сензорът от първия експеримент го разположих точно над основата на чукчето, в близост до централната му ос, където има широка и плоска дървена част: Получи се доста дoбре, скоростта се измерва с голяма прецизност и изключително бързо. Предстои ми скалирането на този експеримент до поставяне на втора релса със сензори, както и използването на octal-bus трансийвъри, с които да чета селективно сензорите на групи от по 15 (пет чукчета с по три точки на сработване на чукче: едно за key on/off и други две след ескейпмънта, между които се измерва скоростта). To be continued (ако има интерес)

Друго е някой да потърси вместо теб

Полифоничното много ми харесва Другото по-малко.

Добро е, харесва ми. Има някои места, на които за момент излиза от меланхоличното и като че ли леко “поевтинява”, но е рядко. И пак напомня за саундтрак, одобрявам тази насока в композициите ти

Първото е много добро. Както са писали преди мен, звучи като от саундтрак. Нямам забележки, перфектно е за целта. Вероятно би ми се искало да е по-оформено, да има мотиви, развитие и малко по-класически вид, но тогава ще излезе от рамките на лендскейп музиката, а ти сигурно си го мислил така все пак. Това второто ми е ОК, но не ми действа така, по-малко картини ми създава в главата и малко повече ми е самоцелно. Във всички случаи имаш доста напредък от това, което последно съм слушал от теб. Особено първото парче си е професионална работа според мен

Нещо важно за отбелязване е, че на нашите машини цедките имат отгоре един ръб, който се опира в уплътнението. В смисъл не е само да намериш цедка с правилния диаметър, трябва да има и този ръб, иначе няма да уплътнява, говоря от личен опит Та това, което дадох от Амазон е проверено и работи. Малко е скъпичко 50лв за комплект цедки, но... Имай предвид, че премине ли се на цедка с единично дъно, едрината на смилане става много сериозен параметър и заедно със степента на тампериране имаш много тесен прозорец за оптимални параметри. Малко над или под това и кафето не се получава. С двойното дъно имаше много по-голям толеранс, което е и причината производителите да ги слагат тези крема-дискове, защото не може да е очаква от обикновени потребители да бъдат бариста и да следят прецизни настройки.