CyberGene

Мога да разбера раздразнението ти, имах подобно чувство наскоро в един аудиофилски форум (където попаднах по-скоро извънредно), във връзка с хора, които чуват разлика в посоките на кабели, чуват разлика между WAV и FLAC и какво ли още не. Общата атмосфера и разбиране там подкрепя подобни схващания, при това подкрепено с доста солидни теории, признавам. Разбира се, ABX-тестването не е на почит, като дори зад това има солидна обосновка И все пак намирам всичко това за нелепо и най-естествено се получаваха ескалации и дразги. От друга страна трябва да се поставиш на мястото и на другата страна, която приема тези неща искрено и с пълно убеждение, а не просто защото така си е решила. Конкретно за кафето - аз не съм от големите познавачи, имам смотана машина, минах и през автомат, въпреки че ме съветваха още отначало тук в темата да не взимам автомат. Поблъсках си главата сам. Самият аз съм попадал от страната на това да виждам значителна разлика например между кафе, приготвено ръчно (мелачка, еспресо-машина, тампер и т.н.) и такова от ESE подове и един човек, който ми твърдеше, че се "втелясвам" и нямало разлика. И ми стана много тъпо, че едва ли не ме смята за хисптър и някакъв, който си внушава... Мисля, че е добре просто хората да се опитват да приемат другите, без да се заяждат. Ако много се дразнят на масовото схващане, могат и да си починат, аз лично вече не влизам по аудиофилски форуми

Значи, хем си прав, хем не много, защото ти пръв (макар и леко) започна да иронизираш с това за единайсетте секунди, хипстърските измишльотини. Така като се тръгне, после естествено се получава ескалация.

И аз нищо не намирам, да не се окаже, че са му дръпнали парите. Има много ментарджийски сайтове...

Каква музика прави? Гледах някакви впечатляващи неща с PA4x, но западняците ги ползват за модерна музика - правят доста раздвижен поп/джаз и такива хави, направо става красота. По българските кръчми основно се свирят чалгиите, които доколкото виждам/чувам не ползват и 20% от потенциала на тези сериозни аранжори, но нека да не звучи обидно, защото аз не разбирам от чалга и може да пропускам нещо

Имам колеги в офиса, които правят екстракции по минута и повече, питал съм ги, така им харесва. То си е в крайна сметка въпрос на вкус, не е казано, че е лошо наистина

Хубаво се точи, поздравления за системата и ботъмлес портафилтъра Малко ми се вижда дълга екстракцията - съдейки от видеото към 40 секунди - не ти ли идва много за толкова късо кафе?

Навремето, когато си купих кафе-автомата, го заредих с някаква черна Лаваца от кварталното магаинче. Беше на една година. При все всичко това - кофти застояло ширпотребно кафе, кафе-автомат с вградена мелачка - кафето се получаваше типичното силно, горчиво кафе, дето удря в главата. Италианците си ги правят нещата, дори ширпотребата. Не че го препоръчвам, ама ако си на зор и нямаш друго, се понася да го пиеш 1-2 седмици, докато си купиш прясно от пекарните.

Мерси, Кольо, това е доста логично обяснение (за b13, no5). Макар че ако се разписва акорд на ноти, то това е за хора, които няма да импровизират отгоре така или иначе и сътоветно няма да им дреме дали има давам насоки за лада, но аз по-скоро за себе си исках да си го изясня чисто теоретически. В началото и аз го бях написал b13 (t.e. Fb), после мислих, мислих и реших да го направя #5 (Е-бекар), защото ми се стори, че по класическата теория няма как да има акорд с толкова надстройка, а без квинта... но не съм сигурен в това. То изобщо целият акорд е крив спрямо класическите трактовки точно заради наличието на #9 и b9.

Друго питах аз Това, което казваш, е ясно: в джаза като се види alt, се знае за кво иде реч, това е просто един от енхармоничните акорди по мелодичния минор - така както са 7#11, m7b5, m-maj7 и т.н. (в тоя ред на мисли, нарочно не писах суперлокрийски лад, защото го разпиши за ла-бемол: почти всички тонове са с двойни бемоли Ab Bbb Cb Dbb Ebb Fb Gb) По-скоро питах изяснено ли е дали пишем #5 или b13? Както и b5 или #11. Но като се размислих, за мен във функционално отношение това си е #5 винаги и съответно в този акорд няма 13-ка, защото за сметка на нея имаме двойна алтерация на #9 и b9. И от трета страна се замислих за това дали е редно да разглеждаме този (и другите акорди по степените на мелодичния минор) като стандартни акорди изобщо? Може би трябва да ги гледаме точно като модове и да не се налага да се пишат алтерации. Аз бих отишъл дотам да ги пиша просто като степен на мелодичния минор, примерно нещо като Ab(VII). Не знам дали сте виждали как хора, които разбират от музика, но не са свирили джаз, се опитват да свирят джаз с акорди разписани по тоя начин. Виждат alt и се чудят кво е това. Виждат #11 и се почват едни подредби по терци... А всъщност обиграните джазмени като видят тези означения, знаят много добре, че се има предвид нещо маааааалко по-различно от очевидното, пианисти и китаристи дори си имат готови постройки на компинг, за да не се бият един с друг... Но така де, когато избираме между два енхармонични тона при един толкова "изтрещял" акорд, кой би следвало да е по-"правилен"?

В джаза се използва много масово един акорд, който накратко се обозначава като 7alt и който обикновено подразбира наличието едновременно на b9 и #9. Съответният му лад е мелодичен минор, построен от полутон над основния, например върху Ab7alt обикновено се свири A мелодичен минор (A, B, C, D, E, F#, G#). Дотук добре Реших да напиша една стара моя композиция/аранжимент на ноти преди няколко седмици и срещнах трудности в това как точно да интерпретирам състава на този акорд, за да го изпиша като ноти. Ето линк към нотите: Childhood memories - може да се чуе как звучи тук. Вижте втори такт, който е Ab7alt. Имам различни варианти за представяне на отделните тонове. Естественият е този, при който представяме нотите като степени на лада по терци: 1 - 3 - 5 - 7 - 9 - 11 - 13, и съответно на всяка нота слагаме съответната алтерация. В този случай обаче има една допълнителна трудност, а именно че този специфичен джазов акорд се подразбира да има едновременно понижена и повишена нона (b9 и #9). Това е малко "криво", защото според теорията не може да имаме една и съща степен на акорда два пъти с различи алтерации. Но както и да е, явно можем Също така допълнително усложнение идва от факта, че не е уточнено дали квинтата е повишена или понижена, като и в двата случая тя съвпада енхармонично с някоя от другите степени: b5 = #11, #5 = b13. Та ето това ми е конкретният проблем. В този втори такт дали нотата E да я представя като #5 (т.е. чисто E) или като b13, т.е. Fb? В конкретния случай в акорда ми не присъства b5 = #11 (Ebb = D), но ако и те присъстваха, щеше да е още по-трудно да се реши кое от двете енхармонични изписвания да се избере. Предполагам, че би важало правилото да се избират колкото се може по-малко разширения, в смисъл предпочитаме да имаме #5 и #11 (E, D), вместо да имаме b13 и b5 (Fb и Ebb). Не знам дали ми разбирате терзанията, те са маргинални и някой сигурно би казал: "абе пиши го както ще е най-лесно за четене, т.е. с чисти ноти бекари, вместо двойни диези/бемоли", но пък това не е по теория Но дори и по теория, има някакво двусмислие... ------ Long story short: джазмени, ако разписвате по ноти 7alt акорди, коя енхармонична степен избирате b5 vs #11 и #5 vs b13? ------ П.П. Така като го написах и си го прeпрочетох, мисля, че сам си реших дилемата, а именно ако трябва да разпишем пълния 7alt акорд на ноти, то най-логично изглежда да подразбираме следните степени: 1 - М3 - #5 - m7 - b9 - #9 - #11 Това в моя случай на Ab7alt означава: Ab - C - E - Gb - Bbb - B - D ----- П.П.П. Стана много дълго, но всъщност това, макар и вярно теоретично, е супер тегаво за четене - представете си, че трябва едновременно да се изсвирят b9 и #9 (Bbb и B-бекар) - това на ноти е сигурно отвратително за четене! Макар и неправилно, би било много по-лесно за четене, ако се напише като A - B... Дали някой ще прочете и разбере какво изобщо имах предвид

Целта е да се види ще има ли интерес, ще вървят ли нещата, предполагам Съгласен съм, че за сериозни занимания с класическа музика си трябва акустично пиано, но като за начало едно ПРИЛИЧНО дигитално пиано изобщо няма да попречи, даже може да се окаже по-добре от някое скапано акустично пиано, което има нужда от много ремонти и акордиране. Между другото един от водещите в момента класически български пианисти Евгени Божанов в скорошно интервю сподели, че у дома си ползва дигитално пиано, за да се упражнява

За цената на томана можеш да си вземеш Casio CDP-130. Аз имах CDP-100 преди години и беше страхотно за парите си тогава (1000лв). Някои от записите ми в подписа са с него като контролер и софтуерни пиана. А това е няколко поколения напред. https://www.thomann.de/intl/casio_cdp_130_bk.htm

Чел съм много лоши отзиви за дигиталните пиана с марка Thomann, аз лично бих ги избягвал.

Съгласен съм с Yamaha. Минимумът е хамър-клавиатура. Двата модела, които си струват, са Kawai ES-110 и Roland FP30, цената е около 1200лв.

^ Явно не си погледнал, има диез или бемол, а не нота след чертата.

На мен по-скоро ми прилича като разписани акорди нота по нота. Първият е Си-умален, вторият е До(#5)

Такова чудо за сефте виждам. Допускам, че показва към коя нота се отнася диезът/бемолът, понеже в някои случаи е прието да е пред нотата, в други след нея. Явно е: ла-бемол, сол-диез Обикновено вертикална черта се слага между тактовете. Но в този случай не ми изглежда точно така.

Пробвай Еспресо-Виваче на Домани и Бразилия на Коферо. Аз от месец и нещо пия второто и съм много доволен. Не обичам кисльочи (много). Иначе обичам Етиопията на Домани и тя е кисела, но хубаво кисела

Леко встрани от темата за еспресо, видях каничка за френска преса за 9.99лв в ИКЕА и си викам: що не, за тези пари не пречи да пробвам. Четох в нета как се прави. Извадих хариото, вдигнах с 4 степени от последно каквото е било за еспресо - трябва да са видимо едри люспички. 14г смляно кафе се залива с 200мл вряла вода, пуска се таймер в тоя момент. Разбърква се с лъжичка 30-40 секунди - докато се разтвори кафето и не излиза на повърхността. След това се поставя буталото до ръба на течността, но не се натиска още. Като станат 5 минути, се натиска до долу и се сипва в чаша. Учудващо кафето е доста приятно и ароматно, подобно на американо (еспресо с гореща вода).

Да, стандартен е, просто преди ми се искаше да заемам колкото се може по-малко място, но всъщност не е проблем да заема цялото 60см място

Мерси, това исках да чуя Аз още когато си купувах мелачката, писах, че рано или късно ще се наложи да ъпгрейдвам и машината, понеже не върви с такава хубава мелачка да ползвам ентри-левъл кафе-машина. Иначе хубавото е, че предвид колко е компактна Еуреката, мога да я събера със Силвията на хладилника отгоре, което ми е заделеното място за кафе в момента

Вчера писах едно мнение, но нещо е изчезнало... Та чудя се дали да не ъпгрейдна на Силвия и да сложа такъв PID: https://mecoffee.nl Кефи ме, че не трябва да дупча по машината нищо, модулчето е с Bluetooth и се управлява с телефон Но не знам дали ще усетя голяма разлика между моето малко и компактно ДеЛонги (с кремадиск) и Силвия с PID. Мисля си, че хубавият ъпгрейд беше да си купя мелачката Еурека. Какво мислите?

Разликите между RH и RHIII (има и втора генерация RHII) са предимно в наличието на трети сензор, който помага при бързи репетиции на един и същ клавиш (което се дължи на това, че електрониката позволява и засича натискане на клавиша повторно, дори без да е бил отпуснат напълно). Ако не ти се налага да свириш някакви сложни пианистични произведения, в които има тремоли или супер бързи трилери, няма да усетиш голяма разлика. Имай предвид, че подобни бързи репетиции ги има само при роялите, които имат механизъм за това. При вертикалните акустични пиана също не може да се свирят бързо репетиции. Разликата между RHII и RHIII е в това, че по-новата механика има сложени противотежести в басовите клавиши. Аз лично съм ги сравнявал и не ми се е струвала някаква много осезаема разлика (имам ES7, което е с RHII). Като звук мисля, че са с еднаква технология, но CN27 има два допълнителни модела семплирани рояли. Но и това не е болка за умиране. Също така има по-добра аудио система и говорители, но щом ще свириш на слушалки, няма да ти трябва. Ако не се лъжа един много добър наш пианист, който ходи по конкурси и изобщо си е топ-клас - Кристиян с никнейм acc, има CL36 и си го харесваше

Странно, говориш за Еуреката, нали? На мен собственикът на магазина ми даде съвет как да я настроя и се оказа доста полезен, защото изхабих точно три чашки кафе. Съветът беше: пускам я да върти без кафе и започвам да затягам болта, докато не чуя ножовете да опрат в един друг, след което спирам мелачката и връщам болта половин (дали не беше един?) оборот назад. Оказа се доста добра отправна точка, защото с тая настройка екстракцията беше почти точна и ми трябваше съвсем лека корекция. А иначе по отношение на правене на единично кафе (7г) в единична цедка аз също досега не съм имал особен успех и затова вече правя винаги само в двойната цедка с 12-14г кафе. Таймерът на Еуреката е доста прецизен и така както ми е настроен в момента за Бразилията на Coffero (любимото ми кафе към момента) пуска около 13г ±0.2г. Аз си правя двойно ристрето от това: 40г напитка за 20 секунди. Всеки път измервам и смляното кафе (лесно е, защото ползвам междинна купичка, за да не хвърчи кафе), и напитката, така че имам постоянен контрол над едрината на смилане и пипвам с милимунда едрината на смилане, ако се налага.

И аз си мисля, че е нормално, а не някакъв дефект. Виждам го всеки ден на доста сериозни, професионални и поддържани мелачки. Иначе преди малко си снимах кафето от Еуреката - да, виждат се тези бучки, но както обясних аз по принуда минавам през купичка и пехвърляне в цедката и по тоя начин се разбиват.