Koobenot

Аз бих препоръчал да погледнеш range-овете по freelance-ърски платформи, защото дори да кажем числа тук сме смесена публика и има хоби музиканти, някой друг професионалист има и хора, които го правят абсолютно безвъзмездно и ще стане "мешана скара". Бих попитал и ChatGPT честно казано, но ако нямаш опит с тези неща предложи някаква "разумна" цена, хем да имаш мотивация да го свършиш, хем да не гърбиш хората. Предполагам знаеш, че композирането, добавянето на звукови ефекти и миксиране в първоосновата си са три различни процеса, така че аз първо бих задал следните въпроси към клиента, да ми се изясни цялото нещо: Колко дълги трябва да са творбите - 3/5/7/9/50 минути? Цяла вечност? Има ли предпочитания за стил/инструменти/аранжимент – рок балада, джаз, суинг и т.н.? Позволено ли ми е да ползвам VST инструменти или всичко трябва да е с живи такива? Казваш 3 песни по зададен текст – а кой ще ги пее? Трябва ли да го записваш с микрофон, защото звукозаписът си е отделно начинание или става дума за инструментали, които ще се чуват докато куклите оживяват на сцената? Процесът синхронизиран ли е с няколко итерации на "проба-грешка" – има ли ясно зададен план, по който трябва да са направени творбите като например на коя секунда какво трябва да се случи или всичко ще бъде напасвано "едно към гьотере" с актьорите/кукловодите? Ако е второто, един месец съм убеден, че няма да ви е достатъчен, защото ще има нужда от повече проби-версии Като микс ... какво настроение трябва да създава? "Тъмно/искрящо/мистериозно"? Определени аудио ефекти? Има ли нужда от автоматизация на определени вече записани неща? Звуковите ефекти готови и предоставени ли ще дойдат или ти трябва да ги подбираш спрямо постановката? Какъв ти е цялостният опит в тези неща? Имаш ли свои готови миксове/записи и т.н. да чуем? Виж колко много отправни точки се сетих, ако можеш да си изясниш отговорите на тях и направиш едно проучване на цените на freelance там където живееш мисля, че ще придобиеш представа.

И да и не – така и така сме влезнали в офтопик, ако колегите решат, нека местим в отделна тема – това са две серии от един и същи клас, разликата в моделите е близо 10 години (една серия живот, нека я наречем), а резултатите са в повече брой входове за сметка на EQ възможности – LD Systems Lax 8D и LD Systems VIBZ 8 DC.

На база скромните ми тестове мога да констатирам с увереност, че при евтините типове Bluetooth устройства (до 15-20 долара) кабелът дава по-добър резултат безусловно и удря всеки Bluetooth в земята. Ако трябва да категоризирам по отношение на минимални загуби в бюджетните варианти на постановката "лаптоп -> миксер -> колони" ситуацията според мен стои по следният начин: Директно свързване на лаптопа към миксер с USB – тук съм постигал най-добро стерео/АЧХ/gain Стерео кабел лаптоп към миксер – тук има все пак някакъв ЦАП от лаптопа към миксера и той дава отражение (по скромната ми теоретична логика), докато горе тоя момент го избягваме Лаптоп с Bluetooth предавател към приемник с Bluetooth миксер – тук при компромисните/евтини bluetooth устройства има чуваеми загуби, дори и при свързване на по-висок клас протокол/кодек Според мен е важно питащият също да си изясни ситуацията – дали гони максимално качество на сигнала предвид бюджета или просто иска "да се чува нещо". Не казвам, че някакъв висок клас Bluetooth с хубави конвертори/високи протоколи/реализация и т.н. не може да съхрани качеството на сигнала, просто според мен в конкретната ситуация търсим разумно решение спрямо цената. Ако качеството е от значение според мен безжичното предаване не е нужно да взима превес в бюджетните постановки.

Макар и извън темата, което пък ме подсети за последните малоумни схемотехчниески решения при аудио миксерите да махат потенциометъра за корекция на средите (обикновено 2.5kHz, някакво средно подбрано Q, +/-15dB) на вход тип "стерео двойка", сякаш с този "минус един" потенциометър ще забогатеят много. Теориите от типа "те клавирите не дрънчали, щото това се пуска най-често там" може да си ги запазят за себе си, предвид горчивият ми опит с не един и два такива ...

Няма лесно решение, ако не е предвидено фабрично можеш да погледнеш темата ми за безжично свързване на PA системи от преди години, както и темата за Bluetooth приемника. Колегата Baby Thomas e прав, че вградените предаватели в лаптопите граничат от "трагични до горе-долу окей" и нямат абсолютно никаква връзка с моделът и класът на лаптопа, може да са ти сложили последно поколение Intel/AMD с безброй ядра/инструкции и т.н. и някакъв невзрачен Bluetooth, колкото да ти тръгне някакъв headset от хоремага. Така че аз бих си инвестирал времето в проучване в добър външен предавател, който да може да праща сигнал в режим "едно към много", като трябва да се грижи да няма delay между двете системи, както е и споменато по-горе. Ако цената е трагично висока за мен цялото упражнение се обезсмисля и по-добре карай с миксера и кабелите IMHO.

^ Абе гъзария изглежда, ама счупи ли се, жална ти майка и тия клавишчета като гледам как се огъват определено не са за моите грухтарски ръце ...

След близо година ползване, единият от клавишите механично се изметна и подскача повече отколкото му е хоризонталният ход, за моя радост гаранцията го покрива и ще ми го ремонтират. Не е гумичка, защото нямам проблем с velocity или мъртви регистрации. Това ме навежда на мисълта, че при бъдещи покупки трябва да взема предвид механичното качество на клавиатурата, защото съм силов играч и обичам да блъскам клавишите. @CyberGene Имаш ли впечатления за определени типове клавиатура, които да са по-здрави от другите, не ме вълнува толкова hammer grade action, колкото механична здравина, бих живял и с semi-weighted, така и свиря през последните 15 години.

@adelincheto

А има ли някакви стандарти за направата? Примерно както Тубата наказва ако нивото ти е под -13dBFS? И респективно има ли едитори да си вдигнем нивото в импулса и да го качим пак на проца? P.S. Сори за левашките въпроси, тази материя ми е нова и те първа ще тествам.

^ Сърдечно благодаря! Единият ми колега от акустичното трио си поръча Mooer GE150, идеята е да пуснем в него акустична китара с активна електроника и да й сложим някой друг IR отгоре. Ще видим как ще възприема Fishman електрониката първо и тогава се хвърляме на IR-ите. Принципно се бяхме хвърлили на ето този ZOOM A1 Four, но фактът, че е multi-purpose като ефекти и не могат да се слагат IR-и ни отказа от тази хава. Ако съдим по това клипче ги възприема добре.

Има и нещо друго. На клипчетата "звучи" по един начин, като го хванеш в ръце със сигурност се усещат и различно, малко като при процовете ...

Този ли е?

А за акустична китара може ли да препоръчате нещо? Искам да се отърва от звука на едно плякащо пиезо ...

Ще си наемеш roadies – гаджето, майка, татко, стринка, вуйчо, леля, сватята, комшията ...

^ В този сетъп най-вероятно голямо влияние оказват и самите лампови моноблокове, нямам спомен да съм слушал музика през такива, но щом твърдиш, че дори при сравнение между дигитален/аналогов източник резултатите са в положителна светлина съм склонен да се съглася. Би ми било интересно някога да чуя нещо подобно, може би трябва да се завъртя в някой бутиков магазин за HiFi/аудиофилски истории.

Пиша този пост с цел да събера максимално много хейт във форумното общество и да създадем небивала по рода си и размер вакханалия ... След тази апетитна интродукция искам да пристъпя към същността на моите излияния. Имам няколко приятели меломани, които разполагат с "модерни грамофони" вкъщи, кой купуван от магазин за черна техника за 100-200 лв., кой се изръсил с някой и друг лев отгоре от по-специализиран магазин за ценители и всичките до един ми обясняват: "Абе, да ти кажа има една характерна топлина в звука на плочите, някаква магия, не е като Spotify/Apple Music/YouTube ... " Като всеки средностатистически любознайко се позачудих какво АДЖАБА имат предвид тези хора. Тук искам да направя една важна вметка и да кажа, че тези хора не са музиканти, просто любители на музиката, ходещи по концерти, меломани и прочие. И така се развихри моето въображение и седнах многозначително да разсъждавам по този въпрос – какво точно имат предвид хората, като казват думата "топлина"? Очевидно не става дума за разни печки и радиатори, затова реших да запретна ръкави и да обърна Интернетовете и да потърся отговорът на този въпрос. Не веднъж наляво и надясно е споделяно мнението, че аналоговата техника давала известна "топлина" на записите и "аналоговият звук бил по-добър от дигиталният такъв". Казах си аз: "Добре, изключваме всякаква цифровизация от уравнението, никакви АЦП/ЦАП-ове, ще караме на аналог. Как можем да постигнем това нещо?" е следващият въпрос, който си задаваме. Като теза, бих поставил правилото, че въпросната "топлина" се усещала само в аналоговият реалм/домейн/свят или там както искате го наричайте. Нека си представим следната опитна постановка. Имаме джаз трио, в студио – барабани, контрабас, роял. Всеки е озвучен с микрофони, пуснати в аналогова конзола (от тези дето струват колкото три къщи в Манастирски ливади), аналогови компресори, аналогови кабели, аналогови хора ... пишем върху аналогова лента. До тук добре, "топлината" я пазим, нали? След това от въпросното копие почваме печат върху плочи, касети, други магнетофонни ролки (за ценители аудиофили) с надеждата, че "топлината" ще се запази максимално. Всеки, който се е занимавал със сервизирането/поддържането на грамофон и плочи знае, че иглата се износва, качеството на механичните компоненти оказва пряко влияние върху звука, който се чува, отделно сама по себе си плочата може да се надраска, което внася допълнителни артефакти в звука, качеството на четящата глава също оказва влияние в правилното пресъздаване на амплитудо-честотната характеристика, както и разпространението по стерео спектъра. И какво се получава в крайна сметка? Имаме редица механични фактори, които оказват пряко влияние върху качеството и деградацията на записаният звук, че да запазим първоначалната "топлина", която така горещо бленуваме. Да не забравяме, че ако в ходът на годините трябва да печатаме редица плочи, трябва да се грижим за качеството на оригиналната магнитна лента, да бъде съхранявана при правилни условия, да не деградира, да сервизираме магнетофона, през който тя се възпроизвежда и т.н. Както може би се досещате, някакъв умен човек се е светнал и си е казал: "Добре де, не можем ли да си ползваме пак всички тези аналогови технологии, само че след записа върху магнитна лента да направим digital footprint и сигналът да бъде записан върху хард диск, разбира се чрез способите на качествени АЦП/аудио интерфейси, които да сведат до минимум механическата деградация и да съхраним въпросната топлина?" Речено, сторено – отидете в един магазин за плочи и ще видите, че 80% от нещата, които в момента се предлагат на пазара са писани върху плоча от дигитален източник. Ама чакайте малко – нали в началото си обещахме, че тази "топлина", можем да я пазим само чрез аналогово пазене на сигнала върху аналогов носител? Как тогава въпросната "топлина" я чуват моите приятели, а тя всъщност не би трябвало да присъства предвид технологичния процес? Реших да ида на гости на един от тези мои приятели и да чуем нещо от грамофонни плочи – имаше такива от digital footprint, имаше и такива от уж "аналогов източник". Сетъпът е средна хубост грамофон в средна хубост HiFi система, дето трябва да пази "топлината" на целият звук. Пускаме Random Accessed Memories на Dаft Punk – учебникът за съвременен микс и мастер, очевидно digital footprint – абсолютна трагедия. Бял шум от грамофона, произволност на стереото заради някакви физически проблеми, леко деформирана честотна характеристика във високите среди, някоя и друг pops/crackles от самата плоча, колкото и да я пазиш, явно има артефакти на звука. Казах си: "Окей, това е digital footprint, дай да видим Brothers In Arms на Dire Straits, ужким било от доверен аналогов източник, от едно време". Резултатът – същата работа както горе, артефакти, гнусотии и прочие, ужким имало запазена "топлина". След това решихме да пуснем тъпият ми евтин смартфон с един кабел в HiFi системата, при това със записи от YouTube, които са компресирани, на същите албуми, същите мастери, дето уж трябва да звучи "студено" – никакъв шум, по-добър гейн, по-широко стерео, по-добра честотна характеристика и динамика. Забележете, че тук дори не съм подбрал записи с 192kHz/24bit/lossless! В потрес чух мнението на моят приятел, който каза: "Не, това звучи студено, не е като грамофона, няма топлина." Зачудих се какво точно има предвид този човек, като казва думата "топлина". Сетих се за лафът на един наш преподавател в университета, който гласеше следното: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там." Не знам за вас, но аз нямам стотици хиляди долари/левове/лири за да поддържам грамофони/магнитни ленти/плочи и да ги запазя в онзи перфектно изящен вид както в първият миг, когато е бил направен записът и да се наслаждавам на онези добавени 5% качество, които имагинерно бих изкарал от такъв тип система. Ако има някой човек, с по-изтънченa постановка, нека хвърля камъни по мен и да ме просветли, моят случай не е такъв. Така и не можах да чуя така очакваната дълбоко пазена от мен "топлина", за която всички ми обясняваха. Или съм глух, откровено луд или странна комбинация между двете, която също допускам. Оказва се, че за мен думата "топлина" като слушател е делюзия на преживяване, при което: слушателят се наслаждава на факта, че слуша музика от аналогов източник, макар и с компромисно качество деградациите по звуковата верига, включващи изкривен стерео спектър, пукания, шъшкания и съскания му доставят удоволствие и го карат да се чувства по-аналогов и истински, нищо, че слуша от източник digital footprint грамофонът, от който се слуша е прилежно поставен на рафт, наред с книги, енциклопедии, часовник с кукувичка, аквариум, камина, хубав килим и други важни елементи, които придават усещане за домашен уют и топлина, било то физическа, както и звукова безкрайното разглеждане на обложки и плочи, както и образът на въртящата се плоча води до същото усещане за "топлина" приятната компания с добри приятели, с чаша уиски в ръка допринася за чувството на "топлина" Така че следващият път, когато поредните фокусници ви обясняват за "топлината" на аналоговият звук при грамофоните, силно се замислете какво и как слушате. Знам, че е модерна гъзария да имаш такова нещо вкъщи, ама нека си зададем елементарния въпрос – качество ли гоним или мода?

Колегата ни Николай Карагеоргиев е най-силната ни карта за Пловдив, според мен. @kolio_k

С VPN няма ли да мине номерът?

Като тийнейджър на мен много ми се потяха ръцете и един комплект D'Addario го сривах, та всеки път след свирня бърсане на ръце, китари ... имаше някакъв ефект, но определено Elixir държат повече.