Koobenot

По отношение на теглото FP-10 e само 12.5 кг, което е доста добро постижение.

Разходи се до най-близкото читалище и попитай какви вехтории има в склада. Също някой комшия, чиито гараж е пълен с боклуци. Убеден съм, че в квартала ти има поне 3, просто трябва да поразпиташ!

А усилвателят какъв е?

Другото нещо, на което също е интересно да се обърне внимание е логаритмичните срещу линейните потенциометри. И двата типа си имат предимства и недостатъци, но повечето китари фабирчно идват с логаритмични заради интуитивността на контрола:

Ясно. За блус и двата подхода съм ги виждал ... работят еднакво добре. Смайващо е колко много комбинации могат да се постигнат само с превключвателя на адаптерите и volume/tone потенциометрите. Ето пример:

В това отношение няма правилно и грешно. Зависи от цели и предпочитания. Пусни си Tender Surrender на Steve Vai и ще чуеш, как активно ползва volume potentiometer-а на китарата от лек crunch, през overdrive до пълен distortion в зависимост коя част от творбата е. Други музиканти пък винаги volume pot-а им е на 10 и като искат да направят соло, удрят някакъв boost педал, който добавя малко gain и вдига volume-а, че да изпъкне китарата. Ако свириш някакъв pop-punk парчета, дето няма кой знае каква техника и прецизност, а просто power акорди, втория подход ти е напълно достатъчен, защото ако се мятакаш по сцената, трудно ще го завъртиш по погрешка. Ако свириш виртуозни сола и искаш прецизност в gain-а може би първия подход + понякога кобинация от втория. Важно е да знаеш също, че когато ползваш подохда с volume потенциометъра, gain-а и характера на тона го определя само той, докато ако ползваш външен педал като BOSS DS-2 в твоя случай, не само, че увеличваш gain-а и volume-а на звука с педала, но и променяш характера на тона, няма два педала, които да звучат еднакво. Може би ако искаш минимални промяни в характера на тона, трябва да се огледаш за нещо като MXR M133 Micro Amp. Аз лично като пишман китарист ползвам и двата подхода, в зависимост кое парче искам да опропастя ... Някои китари имат малоумно позиционирани volume потенциометри, които са трудно достижими и може да те боли главата от тях. Тогава можеш да постигнеш този ефект и с volume pedal, поставен след китарата във веригата. Съществува и техника, при която активно се ползва volume potentiometer-а за да създадеш плавно "legato" в тона и да звучи ако цигулка - цък. Има и един друг елемент. Понякога качеството на техниката не позволява да чуеш промяната. Ако пуснеш някой евтин Zoom/DigiTech процесор за китарата, между 1 и 10 разлика почти няма ... най-ясно изразена е при ламповите усилватели, където в зависимост от топологията му можеш да минеш през целия спектър от чиста китара до overdrive, но модерните VST-та вече и това могат да симулират, като тези на Neural DSP например, ако свириш през компютъра вкъщи. Та на кратко - зависи. Ако звучи добре, значи подходът е добър.

Ама този аргумент го имам за процесорите, молим вам, нека се само цитирам от страница 1:

За поръчване от чужбина, за Thomann и Muziker съм чувал само положителни отзиви. Първия работи с българския магазин MusicWorld, така че там може да платите с наложен платеж или поне така беше преди, както и няма проблеми с връщането. Не съм сигурен дали е разумно на всяка цена да се поръчва от БГ, защото някои модели или са неналични или са ненормално скъпи.

Да споделя и моите 5 стотинки, защото напоследък съм тръгнал на лов за нещо от 61 клавиша, дето да не звучи като Тамагочи, все пак да е леко, да мога да го нося на гръб/с колело и да не е твърде скъпо, че на някой пиян купон ако го строшим, да не ме е яд .... (егати колко изисквания, а?) От днешната ми разходка из магазините, се докопах до следните модели: Casio CT-S300 - абсолютна играчка ... клавиатурата е полу-лека, пластмасово гадно отскачаща и имаш чувството, че свириш на детски синтезатор за 50 лв. Саундите - горе/долу окей, но се усеща онази пластмасовост в звука и директното заглъхване в тона, без да има достатъчно обертонове и отзвук. Говорителчетата - малки и невзрачни, сиреч да дрънкам вкъщи с цел да не събудя комшията става, но ако ида на акустичен джем, ни вопъл ни стон ще има от мен ... отписах го това свирче. Жака за слушалките е mini stereo 3.5 mm, така че ако искам да го пусна това нещо в PA, със сигурност ще са ми нужни някакви преходници и разклонения. Единствения му плюс е изключителната компактност, имам чувството, че мога да го пъхна в една голяма раница и като тегло и като размери. Yamaha NP12-BK Piaggero - тука клавиатурата е малко по-реалистична, звуците са по-качествени и изработката изглежда по-солидно. Освен това има голям 1/4" изход стерео жак, което малко улеснява играта в свързването. Недостатъка му е, че беше ориентирано за класически музиканти и няма кой знае какви по-съвременни звуци като Hammond, Wurlitzer, Clavinet и дори и да има такива, не са достъпни on-demand, нито пък има удобен дисплей да се добереш до тях. Следващите ми жертви са Roland GO:Keys и Casio-CT-S500 и CT-S1. Ще видя кога ще се докопам до тях … интуицията ми подсказва, че последното май ще ми хареса най-много, но дайте да видим. Прави ми също впечатление, че вече се изхитриха и махнаха Left/Right 1/4" моно изходите от 61 клавишните евтини модели, за да можеш да вземеш по-скъпия ... хитро, но пък има и преходници за тази цел. Извън моите изисквания опитах също Casio PX-S1000. На която и Privia да седна, винаги клавиатурата е била убедителна ... не съм класически музикант, нито разбирам от тежки клавиатури, но дори за поп/джаз неща клавиатурата е супер приятна и звуците са окей. Търсенето продължава.

И аз ще пропусна това с големия акордьор. Забелязвам, че откакто хората спряха да продават албуми и да печелят ефективно от тях се почна едно масово рекламиране на знайна и не знайна техника и апаратури от най-различни светила ... тъй че тестове му е майката.

@dedo pop Благодаря. Един от начините да се спаси човек с евтин процесор на живо е да го настройва на самата сцена, ако може това да се уреди в дните преди самото участие, смисъл да е отворено, да ти е позволено и прочие ...

И на мен така ми изглежда, макар че някои HiFi модели са учудващи добри за парите си, особено тези които имат "атлетичен" дизайн, който минава зад ухото:

@marko_iliev За какво ги ползваш? Слушане/миксинг/мастеринг ... ?

Забавно е все пак как темата заживява свой собствен живот без участието на автора ... а още по-весело е, когато някой се включи след 10 години и изкаже мнение по въпроса ...

^ На мен винаги ми е бил объркващ термина "закрити вратА", но и за това си има обяснение: https://classplus.blogspot.com/2014/04/blog-post_24.html

@flames Здравейте, подходила сте чудесно! Roland-а има прекрасна клавиатура и може би е най-доброто в ценовия си клас. Най-важното нещо при обучението на дете е да не се учи на гадна клавиатура, това може да е пагубно както за пръстовката му, така и за мотивацията му. Колкото сравненията с Yamaha-та, Roland-а има по-релаистична клавиатура. Звуците за дете не са от голямо значение, въпросът е да се чува нещо и все пак да не звучи като Тамагочи. Звуците на Roland-а са по-богати на обертонове и реализъм, това металическо звучене, което визирате може да е от вградените му високоговорители или просто не сте свикнала със звука му ... звукът в повечето случаи е лично предпочитание и не е особено важен в случая. Ако наистина ви тормози толкова много липсата на реализъм, винаги можете да го свържете с компютъра и да "тригирате" външна качествена библиотека, као CFX Garritan например - ЦЪК. Колкото до онова пиано Беларус ... просто го изключете от уравнението. Иска акордьор поне веднъж в годината, подходяща температура, подходяща влажност, специализиран транспорт, за да не се повреди лирата или да се разстрои при пренасяне, проблеми с комшиите ... според мен не си струва упражнението. Няма по-красив звук от този на истински акустичен инструмент, но в случая условностите стават твърде много. Успех и много хубави мигове с Roland-а!

За мен най-голямата пънкарска проява в историята на рок музиката е когато Джони Ротън от Sex Pistols облича тениска с надпис "I HATE PINK FLOYD", която банда не съм чувал някой да я мрази ... но после човекът обяснил, че било проява на пънкария ("простотия", по нашенско му, според мен): https://www.vintag.es/2018/10/i-hate-pink-floyd-shirt.html

Супер яко ... спокойно можеш да изкараш цял албум с тези машинки, ако ги познаваш. Респект!

Трикът не е в плъгините, а в осъзнаването на проблема. Проблемите, които аз чувам са два - такъв с интонацията (неточности при изпяването на тоновете) и с тайминга (изпято не на време). В резултат от което, върху записа колегата yamaha е приложил следните модификации: оправил е височината на тоновете с pitch correction software (като AutoTune например) местил е и е рязал гласа по timeline-а, за да може да съвпадне с темпото на пианото @Marcho.96 Моят съвет е да се опиташ сам да постигнеш същото в Fl Studio. Тъжната истина в audio-то е, че няма плъгин или трик, който магически да разрешава конкретни проблеми, тези решения се вземат от миксинг инженера, а докато започнеш да ги вземаш сам ... отнема доста време и практика. Деразй, ние ще помагаме!

Е в случая импеданса се мери без подаден сигнал, не ми е ясно как може да варира.

Не, в случая се мери съпротивлението на високоговорителя. Това, което най-вероятно ти визираш е количеството хармонични изкривявания при 1 kHz, които обикновено могат да се замерят в лабораторни условия и обикновено са упоменати от производителя предварително. Например: https://www.audiocheck.net/testtones_thdFull.php?frq=1000

@Marcho.96 Качи го тука и ни дай линк. https://vocaroo.com/

Ако имаш Spotify на компютъра, би трябвало да стане. Друг е въпроса вече, какво ще е качеството на записа, защото съм имал случаи с евтини стари звукови карти, които просто изяждат високи или пък усилват средните честоти поради някакъв технологичен недъг.

Май най-добре пълен лампов риг за вилата (глава + кабинет), надуваш, начесваш си крастата и се връщаш в апартамента да се самозалъгваш с Катаната.