Пиша този пост с цел да събера максимално много хейт във форумното общество и да създадем небивала по рода си и размер вакханалия ...
След тази апетитна интродукция искам да пристъпя към същността на моите излияния. Имам няколко приятели меломани, които разполагат с "модерни грамофони" вкъщи, кой купуван от магазин за черна техника за 100-200 лв., кой се изръсил с някой и друг лев отгоре от по-специализиран магазин за ценители и всичките до един ми обясняват:
"Абе, да ти кажа има една характерна топлина в звука на плочите, някаква магия, не е като Spotify/Apple Music/YouTube ... "
Като всеки средностатистически любознайко се позачудих какво АДЖАБА имат предвид тези хора. Тук искам да направя една важна вметка и да кажа, че тези хора не са музиканти, просто любители на музиката, ходещи по концерти, меломани и прочие.
И така се развихри моето въображение и седнах многозначително да разсъждавам по този въпрос – какво точно имат предвид хората, като казват думата "топлина"? Очевидно не става дума за разни печки и радиатори, затова реших да запретна ръкави и да обърна Интернетовете и да потърся отговорът на този въпрос.
Не веднъж наляво и надясно е споделяно мнението, че аналоговата техника давала известна "топлина" на записите и "аналоговият звук бил по-добър от дигиталният такъв". Казах си аз: "Добре, изключваме всякаква цифровизация от уравнението, никакви АЦП/ЦАП-ове, ще караме на аналог. Как можем да постигнем това нещо?" е следващият въпрос, който си задаваме. Като теза, бих поставил правилото, че въпросната "топлина" се усещала само в аналоговият реалм/домейн/свят или там както искате го наричайте.
Нека си представим следната опитна постановка. Имаме джаз трио, в студио – барабани, контрабас, роял. Всеки е озвучен с микрофони, пуснати в аналогова конзола (от тези дето струват колкото три къщи в Манастирски ливади), аналогови компресори, аналогови кабели, аналогови хора ... пишем върху аналогова лента. До тук добре, "топлината" я пазим, нали? След това от въпросното копие почваме печат върху плочи, касети, други магнетофонни ролки (за ценители аудиофили) с надеждата, че "топлината" ще се запази максимално. Всеки, който се е занимавал със сервизирането/поддържането на грамофон и плочи знае, че иглата се износва, качеството на механичните компоненти оказва пряко влияние върху звука, който се чува, отделно сама по себе си плочата може да се надраска, което внася допълнителни артефакти в звука, качеството на четящата глава също оказва влияние в правилното пресъздаване на амплитудо-честотната характеристика, както и разпространението по стерео спектъра.
И какво се получава в крайна сметка? Имаме редица механични фактори, които оказват пряко влияние върху качеството и деградацията на записаният звук, че да запазим първоначалната "топлина", която така горещо бленуваме. Да не забравяме, че ако в ходът на годините трябва да печатаме редица плочи, трябва да се грижим за качеството на оригиналната магнитна лента, да бъде съхранявана при правилни условия, да не деградира, да сервизираме магнетофона, през който тя се възпроизвежда и т.н.
Както може би се досещате, някакъв умен човек се е светнал и си е казал: "Добре де, не можем ли да си ползваме пак всички тези аналогови технологии, само че след записа върху магнитна лента да направим digital footprint и сигналът да бъде записан върху хард диск, разбира се чрез способите на качествени АЦП/аудио интерфейси, които да сведат до минимум механическата деградация и да съхраним въпросната топлина?" Речено, сторено – отидете в един магазин за плочи и ще видите, че 80% от нещата, които в момента се предлагат на пазара са писани върху плоча от дигитален източник.
Ама чакайте малко – нали в началото си обещахме, че тази "топлина", можем да я пазим само чрез аналогово пазене на сигнала върху аналогов носител? Как тогава въпросната "топлина" я чуват моите приятели, а тя всъщност не би трябвало да присъства предвид технологичния процес?
Реших да ида на гости на един от тези мои приятели и да чуем нещо от грамофонни плочи – имаше такива от digital footprint, имаше и такива от уж "аналогов източник". Сетъпът е средна хубост грамофон в средна хубост HiFi система, дето трябва да пази "топлината" на целият звук.
Пускаме Random Accessed Memories на Dаft Punk – учебникът за съвременен микс и мастер, очевидно digital footprint – абсолютна трагедия. Бял шум от грамофона, произволност на стереото заради някакви физически проблеми, леко деформирана честотна характеристика във високите среди, някоя и друг pops/crackles от самата плоча, колкото и да я пазиш, явно има артефакти на звука.
Казах си: "Окей, това е digital footprint, дай да видим Brothers In Arms на Dire Straits, ужким било от доверен аналогов източник, от едно време". Резултатът – същата работа както горе, артефакти, гнусотии и прочие, ужким имало запазена "топлина".
След това решихме да пуснем тъпият ми евтин смартфон с един кабел в HiFi системата, при това със записи от YouTube, които са компресирани, на същите албуми, същите мастери, дето уж трябва да звучи "студено" – никакъв шум, по-добър гейн, по-широко стерео, по-добра честотна характеристика и динамика. Забележете, че тук дори не съм подбрал записи с 192kHz/24bit/lossless! В потрес чух мнението на моят приятел, който каза:
"Не, това звучи студено, не е като грамофона, няма топлина."
Зачудих се какво точно има предвид този човек, като казва думата "топлина". Сетих се за лафът на един наш преподавател в университета, който гласеше следното: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там."
Не знам за вас, но аз нямам стотици хиляди долари/левове/лири за да поддържам грамофони/магнитни ленти/плочи и да ги запазя в онзи перфектно изящен вид както в първият миг, когато е бил направен записът и да се наслаждавам на онези добавени 5% качество, които имагинерно бих изкарал от такъв тип система. Ако има някой човек, с по-изтънченa постановка, нека хвърля камъни по мен и да ме просветли, моят случай не е такъв. Така и не можах да чуя така очакваната дълбоко пазена от мен "топлина", за която всички ми обясняваха. Или съм глух, откровено луд или странна комбинация между двете, която също допускам.
Оказва се, че за мен думата "топлина" като слушател е делюзия на преживяване, при което:
слушателят се наслаждава на факта, че слуша музика от аналогов източник, макар и с компромисно качество
деградациите по звуковата верига, включващи изкривен стерео спектър, пукания, шъшкания и съскания му доставят удоволствие и го карат да се чувства по-аналогов и истински, нищо, че слуша от източник digital footprint
грамофонът, от който се слуша е прилежно поставен на рафт, наред с книги, енциклопедии, часовник с кукувичка, аквариум, камина, хубав килим и други важни елементи, които придават усещане за домашен уют и топлина, било то физическа, както и звукова
безкрайното разглеждане на обложки и плочи, както и образът на въртящата се плоча води до същото усещане за "топлина"
приятната компания с добри приятели, с чаша уиски в ръка допринася за чувството на "топлина"
Така че следващият път, когато поредните фокусници ви обясняват за "топлината" на аналоговият звук при грамофоните, силно се замислете какво и как слушате. Знам, че е модерна гъзария да имаш такова нещо вкъщи, ама нека си зададем елементарния въпрос – качество ли гоним или мода?
Колегата ни Николай Карагеоргиев е най-силната ни карта за Пловдив, според мен. @kolio_k
