synchu

Е стига с това Ляхо де. Лайхо е финландското произношение. http://www.sci.fi/%7ekajun/finns/Samples/laiho.wav Освен това Алекси Лайхо използва Lee Jackson GP 1000 perfect connection предусилвател /в ранните години поне/. Както всяка марка, различните продукти имат различен звук, макар и със сходен характер.

Освен това нощно време по пълнолуние се събират на тайни места и с непривични действия, известни като настъпателна операция с права лопата тип бел, копаят дупки в земята, горят литературно наследство в тях и вият срещу луната, като викат великия дух на модераторите да опрости горките нас. Това, което остава след тях е дупка с пепел и няколко разочаровани кваратални песа да лаят срещу луната. Те обаче запълват дупката надлежно и остават само разочарованите песове. Туй то, ако не вярвате излезте някоя нощ по пълнолуние и ако не намерите някой друг разочарован пес, да не ми се пише ника synchu.

Както се казва велсоте бацк. Ние специално много се радваме. Някой ден и аз ще се запиша отново на уроци по пиано и тогава ще стане страшно. Няма да мога да свиря И на пиано

Кърти мифвфки Тънка работа, сецесион. Браво.

E няма да е лошо да се поизбърсват струните след употреба, освен това важното е тона да се запазва, което отбелязвам аз - покритието въобще не го гледам запазва ли се или не. Акустичните струни на Wyres и на Thomastik при мен изкарват около 40-50 часа свирене, което аз отчитам като страхотни струни Останалите са около 15-20. Еликсир не ми харесват като звук, както отбелязах.

Да от повече от година, даже май две. Бяха малка стартираща канадска компания . На мен ми харесват значително повече от Еликсир. Имаш усещането за "истинска" струна, а не толкова мазното усещане на Еликсирите. Освен това, което е и най-важното за мен, тона пасва много повече на две от китарите ми. Повече среди/плътност и маса, а не само високи и презънс, както са Еликсир. Други струни за акустична, които ми харесват много и са горе долу същия ценови клас са Thomastik Plectrum и Spectrum сериите (в зависимост от китарата).

А IK Multimedia какво мислят по въпроса за това споделяне? Линкът е премахнат, докато липсват доказателства, че са ти разрешили да споделиш софтуера.

Понякога ми е странно, как такива дълбокомислени теории намират пътя си извън писанията относно световната конспирация, отделно че "момчето" не е съвсем момче. Припомням си, че навремето упражнявайки диалектика и логика стигнахме до съвсем логичния извод как ако черна котка ти пресече път това оказва безспорно, макар и не емпирично проверено влияние върху световната икономика в неподозирани мащаби. По просто казано - не намирам за задължително всички да харесват Whitesnake - и е възможно просто да не са го прослушали. Иначе изпълнението е чудесно, но и аз попаднах съвсем случайно на него при това в Soundcloud.

Като напомняне:

Като напомняне:

+1 бележка - бих се радвал да чуя "Roba" с вокал

На мен специално ми харесват парчетата, като идея, както се казва. Според мен проблемът до голяма степен е в аранжимента и смесването, защото се получава наслагване в средата на вокал, барабани, соло китара, китара, клавир, което теоретично би звучало по-добре при по-внимателно разпределение на инструментите в спектъра (и аранжимента разбира се може да се поосвободи или да се промени - соло китарата/вокалът/клавира да не са в една и съща октава поне, изпълнявайки различни като ритмика и хармонична комбинация линии). Има потенциал - ще се ослушвам с кеф за следващите версии

Не съм. Просто те коригирам в интерес на точността на информацията. Рядко пиша за нещо, ако не съм го пробвал лично. В конкретният случай имам щастието както освен да съм пробвал сериозен набор така и да притежавам някой друг инструмент от изброените. На конкретното питане беше отговорено - къде по-успешно, къде не. Тъй като продължи темата към мен, затова и отговарям. Успех. П.П. Не цитирай предходното мнение - забранено е.

Това последното е доста несериозно твърдение и показва известна липса на познание кой кой е и какво прави в акустичните инструменти. Споменатите марки са чудесни инструменти сами по себе си, но има далеч по-високи като клас и изпълнение в сравнение със съвременното им производство. Споменатите проблеми между другото се проявяват и при тях, както е надлежно описано включително и на сайта на Гибсън.

На мен ми харесва повече първия вариант определено и дефинитивно. Има един момент, където ми прилича малко на Тото 2 темата . Соло "жицата" на мен би ми харесало малко по-плътно да влезе като звук (среди - знаеш разбира се ).

Ако можеш да ги свалиш и после пак да ги сложиш - значи нищо не ти пречи да го направиш.

Тъй като бяха обсъдени възможностите за: - от 1 до ен на брой намотки - с връзване, без връзване - подпъхване и подпляскване Беше спомената и необходимостта от учене на физика, макар да не беше конкретно упоменато, кои точно раздели от учебниците по физика касаят подмяната на струни и дали трябва да се запасим с определени издания, които по-подробно разглеждат материята, както и подръчни материали за лабораторни измервания на силите на опън, центростремителните явления при бавно/бързо въртене на ключовете, якост и гъвкавост на струните и плътност на никел, бронз, фосфор и свързания с това оптимален радиус на ключовете. Допълнителните визуализации подпомогнаха, разбира се, пълното осмисляне на сложността на този нелек процес, както и ни направиха съпричастни на неистовите мъчения на китаристите от 14-15 век, които без съответните помагала, научни познания и съвременния технологичен напредък, безспорно са изпадали в невъобразим страх от всяка смяна на струни и са поисквали последно причастие или там каквото се полага в съответната религия с присъщата, на пристъпващите към това деяние, богобоязливост. Във връзка с горното мисля, че темата е надлежно изчерпана и я заключвам.

Toва не е точно така. Нитроцелулозното покритие има както и плюсове, така и минуси. Например този Goodall от 98-ма (информативно за класа китари, тъй като предполагам името не е толкова познато - текущите цени на китарите на James Goodall стартират от около $5000) е с такова покритие, като според Джеймс е използван възможно най-добрия нитроцелулозен лак наличен тогава: Та при повечето съвременни лютиерски "скъпи" (каквото и да означава това), акустични китари се използват лакове на -уретанова/полиестерна (при по-масовите производства - Тейлър, Larrivee) основа. Нитроцелулозен лак продължава да се използва, ако се не лъжа при Мартин и Гибсън... Мен специално драскотините не ме притесняват. Моите поне отнасят някои "рани" при свирене. Това все пак е инструмент, не е изложбен експонат.

^+2^1024 Факт. На мен ми отне около 15-20 години да разбера, че тънкия и плосък гриф не е върха на сладоледа. Така че всичко е въпрос на персонален вкус и предпочитания и развитие във времето. Но ако искаш Ibanez си купуваш Ibanez, защото никой не прави по-добре Ibanez от Ibanez

Недей да я публикуваш навсякъде, моля. Има си раздел - "Ноти, ......." за такива теми.

В тази тема има не едно и две заблудени мнения, ще си позволя да насоча вниманието към предпоследния ред от подписа ми. Като започнем от "борбата" между марките, как така болт-он ще струва повече от нектру (тук има масивно количество примери, от китари далеч над нивото на обсъжданите), та до това, което ти цитираш

Ми през Дизела така си звучат- уникално. Пробвай някой път. Заслужава си.

Въпрос на вкус. Аз специално не виждам причина да не се доверят. Крайният продукт звучи страхотно при Хетфийлд и компания. А самият той е един, според мен, от най-добрите метъл ритъм китаристи въобще. Насоката и стила на Дизел винаги е била метъла. Въпреки че чистия тон на Херберт модела е изключително добър. А иначе по въпроса за тона, един от най-добрите в областта на звукоизвличането Джеф Бек използва един от най-нетранспарентните усилватели въобще все пак да не омаловажаваме марката. Корнфорд е съвсем друг тип усилвател - на мен не ми допада лично. Всеки дисторшън оцветява тона и това да слушаш себе си е неква чудна за мен мисъл. Винаги слушаш себе си през ампа. Горният списък съдържа доста имена, които отдавна са в бизнеса и се разбират нещо. И последно - не е задължително на всички да им харесва - затва марки и избор много.

Е James Hetfield и още един куп китаристи, както и студия си падат и използват Дизел - така че за всеки влак си има пътници. Не толкова кратък списък има тук http://www.rig-talk.com/forum/viewtopic.php?f=14&t=49563. Още една особеност е че Дизел нямат политика по ендорсмънт Т.е. Всеки си го е купил, вероятно, защото му харесва. Транспарентността е въпрос на лично виждане и няма пряка връзка с цените. Студийните Устройства на Chandler,EMI, Neve, Manley са може би едни от най-цветните, което не им пречи да са едни от най-скъпите (да не кажа най).

Оцветява го красиво обаче