XAS

В почти всяка школа за саксофон има примерни грифове на флажолетните тонове. Те разширяват диапазона и дисциплинират устата, но са за по-късен етап от овладяване на инструмента. И не са задължителни. Т.е. нормално е човек да свири добре най-напред в естествения диапазон. Ако приемем, че въпросът е секси, защо му е на певец да знае високите тонове на саксофона!

Не мога да гласувам в анкетата /не се отваря прозореца/. Не, че е толкова важно, но защо все пак така се получава! Докладвах за проблема, но положението е същото. Ще получа ли разяснение?

Да не забравяме, че има хора които четат само "фа" ключ!

Само една малка забележка! Хубаво е на всяко петолиние да има нотен ключ.

Като начинаещ, всеки изправен технически инструмент ще ти свърши работа. Нов или на стар - все същото. Освен ако имаш повече пари. Тогава не си купувай саксофон под 500 евро. В такъв случай, бих те посъветвал да отидеш и получиш информация в магазина на Цецо Русинов /до Муз. академия/.

Признавам, бях приятно изненадан. В този маниер, преди близо 40 години, Ела Фицджералд и Джо Пас записаха на грамофонна плоча уникалната си визия върху изпълнението на знакови парчета от ерата на суинга. Радвам се, че днес българчета се осмеляват да гонят тези високи стандарти и то сполучливо. Търсете себе си, своя изказ, своето усещане и постоянствайте. Бъдете съвсем наясно със стила, преди да гоните върха. И спокойно, след него има друг! По-висок. Желая успех.

Мисля, че вдъхновението неможе да бъде постоянно. И това е нормално. След всяка "суша" иде "киша". А и човек небива да прекалява. Защото то, вдъхновението, е дар свише. Когато дойде, трябва да се бърза - птичето може да отлети. Когато го няма - тъгуваме. Но се и подготвяме да го посрещнем. С впечатления и нови знания или просто с отдих: красиви момичета, празен разговор, природа... Според Ръсел Гарсия, Шилер миришел гнили ябълки... Балзак пиел отровни количества кафе... Тургенев топял краката си в кофа с гореща вода...

Много неща са необходими, за да композираш добре. И знания, и вдъхновение. И много опит. На седем години композирах първата си песничка /само върху тоника и доминанта/. Толкова знаех. Което показва, че всеки може да се пробва в този жанр. Няма ограничение. Каквито и стилове да са. По-различно е, когато се пише музика /особено инструментална/ в някои от по-сложните форми. И има предварителни изисквания: за вида на оркестъра, за какво ще служи написаната музика, на какво времетраене ще отговаря и не накрая - възможностите на изпълнителите /певци и инструменталисти/. Да не забравяме написването на аранжимент или оркестрация, което в повечето случаи съвсем не е лесна работа. Каквито и чудесни възможности да предлага компютъра, само знанията, почиващи на натрупания огромен опит от предшествениците ни може да ни дари с успех. Има и изключения. Блестящи хрумвания на хора, без особени познания в областта на музиката, но гениални! Но и те са слушали музика около себе си, нали? И пак стигаме до песенната форма. За повече - трябва ни теория и опит. Знанията пък не са гаранция, че можеш нещо. Само няма да си прост или неук. Та познаването на музикалната теория скъсява пътя до практиката: На инструменталиста, композитора, аранжора. Останалото е самодейност.

Всички "духачи" духат в своите инструменти, само че по различен начин. Затова тези инструменти се наричат - духови /това е предимство и недостатък/. И не трябва да те плаши. Саксофонът не иска повече въздух от флейтата, да речем. Но като инструмент седи по средата между дървените и медните инструменти. Най-вече заради своята по-голямата динамична амплитуда, в сравнение със сродните "дървени". За което задължително се изисква специфично овладяване на тъй-наречената "коремна преса" /има я и при певците/. Но това е на по-късен етап. Прочете ли идеята ми по-горе, да провериш за школа в окръжната библиотека /муз отдел/? Потърси ли в близките градове наоколо, дали някой стар или отказал се вече да свири музикант няма такава за продан? Само на съвети ли разчиташ? Не искаш ли да започнеш с друга школа, за тромпет например? Инициативен ли си? Можеш ли да организираш сам твоята работа така, че да тръгнеш все пак отнякъде? Ако не разчиташ само на другите, действай! После пак ще мислиш.

Наглед, духането в кларинет и саксофон е почти едно и също нещо. Но има разлика и тя става все по-осезателна в овладяване на инструмента от начинаещия. Това е разликата между "фатмашкото" духане/свирене понякога в духовите оркестри и тези от джазовите, да речем. Да не говорим за малко по-различното "лапане" на мундщука; за коремната преса, която е по-близо до медните инструменти; за относително по-трудното легато, отколкото при кларинета и др. Има хора, които цял живот свирят саксофон като кларинет. Резултатът - посредствен. Съгласен съм, че е хубаво начинаещия да започне с учител. Желателно - квалифициран. Но ако няма такъв под ръка? Сега е по-лесно, отколкото за нас от по-възрастното поколение. Информация и учебна литература колкото щеш. Само трябва да се намери. Дето се казва, "пий вода от извора"! Другото е желание, късмет и много труд. Но то си е в реда на нещата.

Живея на село-Манастирище, на 55 км от Враца, на 45 от Монтана и на 35 от Козлодуй.А бе дълбоката провинция си е.Ти свириш ли на сакс?Аз много искам да се науча.Знаеш ли някаква литература? Потърси подходяща литература в окръжните библиотеки - муз. отдел. Търси школи по саксофон: немска, чешка, полска, руска в 2 части, българска. Все ще намериш някоя. Можеш да пуснеш обява /все някой ще продава/. И не се отказвай. Който търси - намира. Да, свиря на сакс и то доста отдавна. Когато аз се учех, нямаше още издадена школа по саксофон у нас и "разтривах" една по тромпет. За щастие имах за пример около себе си по-възрастни добри музиканти, а веднага наученото експериментирах в ученически оркестър. Пиша всичко това за да ти кажа, че човек и сам може да си помогне. Разбира се, това няма да е достатъчно, но за първо време... За съжаление не живеем близо, бих ти давал необходими напътствия. Важно е да започнеш в правилна посока, за да не се връщаш или луташ. Пиши, когато имаш проблем. Желая ти успех.

Lou, от къде си? Ако си близо можем да се срещнем и поговорим. Щом имаш такъв мерак към саксофона ...

хъм интересно аз съм свирил на кларинет малко и ми се стори много лесно в сравнение със преди това на тромпет което си е изтинско мъчение и агония от 30 мин гами с тромпета и ти се обръщат джуките,после като трябваше да свиря на кларинет и ми се стори като свирка самосвирка. самичко си свири нищо не правиш да споделя и аз моя опит със духащите се инструменти дано не ядосам много духачите във форума ха-ха Няма нищо смешно. Бих могъл да кажа, че да биеш тъпана е най-лесно! Но по-добре е да гледаме какво "излиза" след нашия напън. А не в чуждия двор.

Към своята книга с теоретичния си труд КСЕФ, Хр. Питев е добавил и своето Научно-философско музикално изследване върху произхода на диатоничната гама: НАЙ-ВЕЛИКОТО ОТКРИТИЕ - "Ла-Сол-Фа-Ми", разположено на 25 стр. Стъпил върху откритата в древността "Геометрия на тона" авторът, чрез тетрахорда - Ла 1.66/ Сол 1.50/ Фа 1.33/ Ми 1.25, стига до извода, че "теоретически е било напълно възможно европейския път на развитие на музиката да е вървял по коловоза на някакъв синтез на Арабската, Индийската, Китайската или други екзотични /неосновани на познанието/ музикални култури". Т.е. да не познаваме сегашната музика!

Помествам, за сведение, Съдържанието на неиздадената книга на Хр. Питев - "Композиция със свободни елементи и форма": 1. Въведение-предпоставки ..............................................................................1с тр. Мотивация ................................................................................ ....................8 Формата - информационно кореспондиращият език ........................................13 2. Основни положения ................................................................................ .......20 Обособеност - структура и експозиция на Елементите .....................................26 3. Структура на ЕЛЕМЕНТИТЕ-ОБРАЗИ ................................................................33 - По вида на мотивите ................................................................................ ....36 - По начина на връзка ................................................................................ ...39 - Граничността в Образуването "ЕО" ...............................................................43 4. ЕКСПОЗИЦИЯ на Елементите-образи ...............................................................49 5. Техника на КОМБИВИРВАНЕ ...........................................................................56 - Комбинирвания - Последователности ...........................................................60 - Въпроси с подсказани отговори ...................................................................67 6. Опериране с МНОЖЕСТВА ..............................................................................69 7. КРАЙНО МНОЖЕСТВО ................................................................................ .....76 8. "Изчерпване" възможностите на Комбинирване ...............................................85 9. ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ПОВТОРЕНИЕ ...................................................................91 10. Промяна в стила на мислене ..........................................................................96 - Резюме на въпросите ................................................................................ ..102

Драги приятелю, Цялото ти овъртяно питане е един "хубав" въпрос, но на Кота "0", без никакво отношение към конкретна постановка или пример, от не малкото изнесено за "КСЕФ". Повече от ясно е, че си решил да "стреляш" ей така, на халос. Има една "реплика" в науката, че правилно поставеният въпрос е наполовина решен отговор. И първо ще ти кажем: Извинявай, но ти липсват съществени познания както за математиката, така и за музиката /теоретически/. Ако имаше такива или се бе заинтересувал щеше да знаеш, че Абстракциите и Идеализациите са основен "инструмент" в съвременната математика. И че именно чрез тях една изградена теория може да намери съответна реализация, покритие, съответна емпирична или предметна интерпретация. А в музиката, всичките й досега теории /във връзка с композицията/ са били все спомагателни, с приложен характер. И нито са имали за цел, нито е било нужно "да се насилват" за една или друга аксиоматизация. Тяхното предназначение е било, колкото се може по-добре и по-правилно да отразят действителността. А самата аксиоматика, като метод, е присъща единствено на математиката. Но ако толкова държиш "на аксиомите", с пълно право можеш да ги изискваш от Общата теория на музиката. Да искаш дефинитен отговор, като например: Защо гамата е от 7 тона? Защо не са възможни други интервали между два различни тона? На какво основание е станало разграничението на Хармонията и Мелодията? Каква е същността в произхода на Мажора и Минора?... Да искаш дефинитен /доказателствен/ отговор - За тактовете, За темперацията, За тоналността и хармоничните функции, За 4-8-16 мотивната структура на класичната Тема-период, е напълно логично и оправдано. Но да казваш, че ти липсва "конкретен математичен модел, конкретно точно недвусмислено тълкуване, черно на бяло с еднозначен отговор на конкретен въпрос - да или не"... Молим те, недей да разсмиваме повече аудиторията. Тя и без това си е "весела" - неглижирана на въпроси по същество. Ето ти и един цитат от основателя на Общата теория на множествата Г. Кантор, "че същността на математиката е в нейната свобода". Какво да кажем тогава за музиката! Нали затова Нашата КСЕФ е именно "Композиция със свободни..." и за свободно мислещи в музиката личности! Христо Питев Авторът е готов да отговори на поставените по-горе въпроси, ако е необходимо. /Забел. Моя/

Акордите не се налучкват - това е дилетантско. Добре е най-напред да ги чуеш в главата си. Ако незнаеш какво търсиш, как ще го намериш? Учи, експериментирай, анализирай. Слушай много и различна музика. Обърни внимание как използват акордите, в различните стилове, големите майстори. И пак анализирай. Изпробвай всичко научено върху инструмента си. И пак анализирай. Непрекъснато се усъвършенствай. Тогава успехите ще почнат да идват сами. Нещата наистина са по-сложни, отколкото изглеждат. Научиш ли ги, стават лесни. А удоволствието - по-голямо.

Никой не говори за забогатяване от музика. Едно е желанието, друго - действителността. Но къде е тази средна класа у нас! Музикантите там ли са?... Не е редно с невъзпитанието или прекомерните щения на някои индивиди в чужбина да се съди едно цяло съсловие. Нивото на професионалните музиканти зависи от нивото на професионалните изисквания към тях. Нагледъл съм се на диригенти у нас, които са дори под нивото на оркестрантите си. Има такава категория хора, които постоянно хленчат. Дори не протестират. Ами, колко професионални оркестри има, в които голяма част от щата е попълнен с аматьори. Представяте ли си какво значи добър музикант да носи "на гърба си" друг, с много по-малки възможности? И при професионалистите има хора с "по-малки възможности". Лошото е, че няма обективен критерий за оценка на качествата им или е много субективен. Послушните винаги са били в златната среда. А публиката, в болшинство от случаите, не търси /неоценява/ високото качество на изпълнението. Престижът на българския музикант у нас пада, но и отдавна никой не му обръща внимание.

Предлагам да направите собствена композиция върху придобитите вече знания за теорията КСЕФ, от поместеното досега във форума и анализирате. Ако имате въпроси - питайте. Според Хр. Питев, цитираният пример е точен и поместен заради своята простота и краткост.

Съгласен съм с важността на "диафрагменото дишане". Този въпрос касае и всички "духачи". Овладяването на тази техника е един задължителен елемент от подготовката, която позволява на изпълнителя да борави и с по-релефна динамика, и по-остри акценти. А дългото "държане" на тона зависи и от физическото състояние на индивида.

Ще се ангажира ли някой с коментар по темата? Освен Въведение от автора, поместих във форума десетина страници от непубликувания му теоретичен труд "Композиция със свободни елементи и форма" - КСЕФ. Поради силно желание на интересуващи се посочих и линк с нотен пример. Може би е още рано, но все пак е хубаво да се поместят и първите отзиви. Тези, преди нотния пример ги вземам за предварителни. Моля за акуратност.

Напълно съмсъгласен със Vlad. Темата няма как де мине без политика, поради естеството на въпроса/ите. Аз се завърнах наскоро в България (преди малко повече от година и половина) и моите впечатления и мнения може да са все още малко непълни и дори необичайни.... Разбира се, основната вина има правителството и държавната политика, но се боя, че еднозначни и прости отговори на тези въпроси няма... 1. Преди известно време четох, че при икономическа криза по правило сектора, който следва да пострада пръв от липса на дотации и финансиране е културата...дори и в региони и държави ка САЩ и западна Европа. Съвсем друг е въпроса, че досега отдавна трябваше да сме минали този етап... 2. Профсъюзи. Не знам какво е било положението с Дирекция по музика навремето, но откакто се занимавам сериозно с музика, не съм виждал нещо, което дори да наподобява професионално сдружение на музикантите в България, което да защитава техните интереси. За да има действащо такова, не е достатъчно да има ентусиазирани музиканти, желаещи да се обединят, но също така и юристи, които да знаят как може да стане това на практика. Това което съм наблюдавал на запад е, че такива организации следят за много неща, като минимални хонорари и заплати, правна защита, условия на труд, включително и допустими нива на шум в репетиционинте зали. Не виждам как това може да бъде постигнато от която и да е съществуваща организация на родна земя...На практика, всички профсъюзи в България се превръщат в даден момент в политически партии, което е много неприятно и жалко... 3. Говорехме си също така за предлагане и търсене, за интересите на българската публика, или по скоро липсата на такава, поради така наречената чалга "култура"...Често казваме, че културата е нещо, което се възпитава....това, което на мен обаче не ми е ясно е защо българските музиканти имат толкова малко участие в програмите по музика на ОУ и гимназиите у нас...Не е чудно, че децата губят интерес към "сериозната музика", след като са обучавани от посредствени музиканти (ако въобще са такива) или чрез учебници и и записи...Сигурно образователната политика има известна вина, но дали това е единствената причина? Колко от нашите родни симфонични оркестри и дружества, а също така Биг Бендове и духови оркестри имат последователна образователна програма ( ов какво точно се състои тя) предназначена за деца? Много ми се иска да направя едно такова проучване... Това наистина са сериозни въпроси. От опит зная, че у нас нещата /музикалните/ са оставени малко на самотек, малко на лични амбиции, а някъде и на хвърляне на "прах" в очите на околните. И то не от вчера. Както и с всичко в държавата ни. Пак някой отгоре нещо решава, ама по-лесно е нищо да не прави, че току-виж музикантите /танцьорите, артистите/ взели, че се "размъркали". То колко хора сме, че да ни се объща внимание?... Като дойдат избори, някой политик или партия ще се "накичи" с някой от по-известните от нас и толкова. Преди време едина такава личност ми каза, че музикант било непрестижна професия. Та "делото на давещия се било в неговите ръце". Това ме накара да се замисля. Предполагам, че се случва същото и с вас. Изходът е ясен: "съединението прави силата". Но няма да е лесно. Защото сме независими и малко глупави. Практиката го показва! Използвам случая, за да добавя: не съм против деленето на държавни и общински оркестри - не е това въпросът. А за ясни правила и регламент. Така, щото моят труд да бъде оценен според възможностите ми /плюс-минус/, поне минимума да бъде регламентиран, където и да отида да свиря. Но засега я караме на "спасявай се, кой как може". Ако приемем, че в младостта е силата, а в старостта - опита, защо не използваме преимуществата си? Разделени сме от жанрови и стилови предпочитания, образователен ценз, манталитет, възраст, провинциализъм в мисленето /има го и в столицата/. Обединява ни едно: НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО МУЗИКАТА. Дори само заради това си струва да си подадем ръка. Ползата ще е за всички.

Без да се изкарвам пророк ще кажа, че това безхаберие ще продължава още дълго. Политическата върхушка променя само "козината си", но нрава никога. Е, след време... да се надяваме... Тъжното е, че се къса приемствеността между поколенията. Но това кой го интересува? И пропуснатите ползи /за нас, за обществото в което живеем/ никой не брои. За местните дерибейчета пък да не говорим. Но да бъдем оптимисти и се стараем повече. Никой нищо няма да ни даде наготово, ако не се постараем. "Действието" е по-добро от "послушанието". Ако и това на някой да не се харесва. Браво на Влад. Подкрепям го.

^Съгласен съм с Влад, но не исках в моите писания темата да се политизира. Става много обширна и може да се разводни. Исках да бъда конкретен. Наистина нещата са свързани, но вината на всички управляващи след прехода към можещите е очебийна. И все пак нас, музикантите, повече ни интересува ставащото в сферата на изкуството и културата / двете определения на този шаблон не са самоизключващи се/. Профсъюзите играят своята роля, но недостатъчно. А ние нищо не правим, за да променим там нещата, за съжаление. Освен единици, без голямата подкрепа на останалите. Защото не ни интересува, може би. Вижте, обаче, какво правят младите еколози. Чудесни са.

Работил съм също в Зап. Европа и трупам опит, май, от повече време от теб. Това не значи, че твърденията ми се различават кой знае колко от твоите. Поне не забелязвам такава разлика от това, което поместваш. Само сравненията ти с чужбина са повече. Не можеш да предлагаш възможности, ако никой това не го интересува. Или "няма пари", или норматива не позволява, или... Професионалните навици /по-малко възможностите/ у нас и в чужбина са две несъизмерими "отсечки". С малки изключения, въпросът с диригентите е същият. И от там - липсата на необходима мотивация на музикантите у нас. Затова предпочитам да говорим за нашенската си орис. Раздела, в който пишем, е "Духови инструменти" и спокойно можем да кажем, че обоистите са изчезващ вид /също като повечето "духачи" у нас/.