travelcaster2

Здравейте на всички! Няма по-възрастни от мен във форума. Тази година навърших 70 години. По този повод написах и изпях една самоиронична песничка с мой текст. Записах я в студиото на Теодор Янков. Той свири барабаните, както и е тонинженер на записа. Басът е на Ивайло Звездомиров. Подари ми щима, който си е написал с негов автограф. Китарите свири доцентът от Техническия университет Емил Рачев.

Когато мелодичната линия е възходяща се пише диез, а при низходяща - бемол. За по-лесно писане и четене. За спестяване на писане на бекари. Пример: Финалния мотив на "Лека нощ деца". Низходяща мелодична линия: bСи, Ла, Сол, bСи, Ла, Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Вторият бемол не се пише ако са в един такт. Ако се напише #Ла, бекарЛа, Сол, #Ла, бекарЛа, Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Излишно писане на бекари и по-трудно за четене и изпълнение. Но ако умеем да откриваме тоналността (обикновено това е завършващият тон на пиеската, в случая Фа) bСи ще напишем в началото на реда като арматурен знак. Горната фраза ще се изпише и без бемолите. Добър съвет е познати мелодии да се пеят на глас или на ум с ноти. Втори добър съвет е да се научи скоропоговорката 1. Си-ми-ла-ре-сол-до-фа и на обратно 2. Фа-до-сол-ре-ла-ми-си. Да се изговаря максимално бързо. Наизуст. В този случай 1. е редът на бемолите като арматурни знаци, а 2. е редът на диезите. От същата скоропоговорка бързо откриваме 3. Фа-си-ми-ла-ре-сол-до, ред на мажорните бемолни тоналности (Фа с 1 бемол, bСи с 2 бемола и т.н.) и 4. Сол-ре-ла-ми-си-фа-до, ред на мажорните диезни тоналности (Сол с 1#, кой е, виж в реда на диезите, Ре с 2#, пак там). Виждаме, че 3. е 1. започваща от Фа на дясно, а 4. е 2. започваща от Сол на дясно.

Евтим, ще ми е любопитно да прегледаш този Wah. https://www.youtube.com/watch?v=olv1Z2aIzUM

Страхотен майстор. Явно има октавови и други ефекти, но не мога да видя ключовете на китарата, които не разстройват. https://youtu.be/nY7GnAq6Znw

Евгени, разбира се, че не съм собственик на тези слушалки. Те са предназначени за друг Target. Моите са скромните К77 на АКG и както е известно номерът съответства на цената им в лева.

Ако се чудите къде да вложите спестяванията си може да си купите това. http://www.digitaltrends.com/home-theater/senneheiser-reveals-50000-orpheus-headphones/

Получих коледни и новогодишни подаръци.

Motivic Development e според мен най-добрата композиционна техника. Задължитерна за една импровизация. Един мотив се проектира на различни места, първо се повтаря, транспонира се, фрагментира се, удължава се, скъсява се, прибавят му се украшения, свири се инверсно, ретроградно и в комбинации с досега изброените похвати, измества се ритмично и мелодично и т.н. Но винаги остава разпознаваем. Това предизвиква у слушателя доверие. http://tobyrush.com/theorypages/pdf/0210motivicdevelopment.pdf

Да говорим в цифри. В симфоничния оркестър има 8 контрабаса. Едно от феноменалните неща в рока е, че музикантите са трима, четирима, но звучат толкова драматично, колкото във Вагнерова опера. Пеят и свирят едновременно. Една бас китара трябва да замести осем. Често тя играе фундаментална роля като поддържа метрума, както и основата на хармонията докато барабаните свирят фил. Поверява и се мелодична линия, също и контрапунктична. Ето цифрите: четвърта струна (свободна Ми) е 41 Херца, а пета Си е 31 Херца. Басистът не си позволява някои ноти да пропадат, а други да избиват. Свири с усилвател, който може да ги възпроизведе равни по амплитуда, тембър и възможност да си играе с динамиката. Този за който говорим е такъв.

Къде се крие магията на музиката? Слушателят, меломан не си задава този въпрос, но музикантът търси отговор цял живот. Звукът на китарата радва ухото. Но с какво точно? С талантливо свирене, с умението да се представи богатството на хармоничен и едновременно мелодичен инструмент. През 50-те години на практика съм възпитал у себе си вкус към звука. В началото с „правени“ инструменти и апаратури, после с доказани марки. Но много рядко съм получавал истинския звук на големите имена. Свирил съм с Fender китари и усилватели, с Gibson и Marshall и много други. Преди няколко дни инж. Тони Манов ме покани да чуя как звучи Custom Hiwatt 100. Не бях се докосвал до тази марка. При мисълта, че Дейвид Гилмор и Джими Пейдж свирят с него изкушението беше голямо. Занесох две китари. И очакванията се оправдаха. При намален волюм и корекциите на средата: красив звук. При повече волюм – богат на ниски честоти, същевременно блестящ. Предизвика ме да изсвиря пасажи от известни парчета. Такъв обемен и здрав чист звук ме освободи да мисля само за изпълнението. При акорд, например A13b9 се получи приятно биене заради дисонанса между Ла и Си бемол. Това ме накара да донастроя китарата. Никакви изкривявания. Забелязах, че динамиката е още един инструмент в ръцете ми. Музиката е език и както в разговорната реч има възходи и падения, изразни средства на емоции, така и при свиренето може силно да се въздейства с нея. Независимо какво се свири. От интимната One Note Samba до изпълнения с акценти риф на Sweet Home Alabama – всичко звучи истински, категорично, убедително със своя характер. Значи не напразно големите имена са се спрели на тази марка. На какво се дължи това? Не съм технически специалист, но явно не са пестени средства за най-добрите и надеждни компоненти, най-добрите схемни решения и не на последно място – трансформаторите Partridge. В съвременната музикална индустрия компромис със звука е недопустим. За да звучи на световно ниво един музикант трябва да ползва най-доказаните изделия като този Custom Hiwatt 100.

Чувал съм, че дроселите свирели по-добре от резисторите. Пък и място има на шасито

Ха ха ха аз бих го продал за 6лв. - кутия цигари - знам за какво служат. На битака се появяват подобни неща и "продавачите" въобще не си задават твоя въпрос, защото не знаят за какво служи устройството.

Първи по нашите земи са живели трушийците, по-късно са се заселили и ракийците и така са се получили тракийците...