kolio_k

Да се опитваш да свириш всичко и да можеш да свириш всичко са две много различни неща.А и с повечето китари може да се свири всичко, въпросът е как. Хубаво е да сме малко по премерени с изказванията си (или поне когато ги правим в публично пространство) Иначе и двете китари са ОК за парите си и коя ще вземеш си е въпрос на личния ти вкус

Да , по добрият хардуер спомага за по добра интонация и настройване, до колкото при Корт, хардуерът е една от най лошити неща. Колкото до акцията, ако Корта е добър, то акцията може да бъде точно същата като на Гибсън.

Радвам се , че темата ти се вижда полезна, в края на краищата, това и беше идеята. Що се отнася до китарите, искам да подчертая, че имам ограничен опит и строго определени вкусове. В смисъл , харесвам китари с винтидж тип звук, но далеч не съм свирил на всякакви възможни (нямам средства за такива неща). Но съм голям фен на звука на Гибсън ЛП ( направията им не е върха, в смисъл изпипването на детайлите, но това пък няма никакво значение за мен) имал съм доста и в момента това ми е най предпочитания тип китара. Та като хвана една подобна китара, дори и без да свиря, усещането е , че държим инструмент в ръка, а не играчка. Опира по скоро до баланс, отколкото до тежест (новите ЛП не са кой знае колко тежки), както и до удобството на грифа. Нито един хубаво звучащ винтидж звучащ инструмент няма тънък гриф, тънкия гриф скапва саунда от всякъде и се използва само на китари за хай гейн приложения, при които натуралния саунд всъщност не е особено важен, за сметка на добра електроника и ниската акция (предполагам), позволяваща бързо свирене, както и изравнеността на звука. Но спекулирам, защото не разбирам, а и не се интересувам от такива китари . Имал съм доста от тях, но съм харесвал само една две и то от части, просто ми звучат бедно и без характер, като ги използвам за това , което свиря, а не свиря това, за което те са направени Колкото до саунда, там разликата е много голяма, но за съжаление, най добре се усеща, като се свири с един инструмент, а не като се слушат семпли. Просто защото, колкото и реалистично да са записани, при семплите играят още поне 3 много важни фактора. Първо хората свирят по съвсем различен начин един от друг и това променя изцяло саунда на една китара. Това съвсем лесно може да се види, ако всички запишем и постнем една и съща фраза, записана без дисторшън/ една с една няма да си приличат, разликите в звукоизвличането, атаката на перото, изравнеността на свирене и тн, са нещо като личния ни подпис в свиренето Хората имат различно оборудване и не могат да си представят, точно как е звучало нашето, докато записваме семпъла. И най вече, хората (в случая) имат различни очаквания за ЛП и много неясни за Корт (което е напълно разбираемо, защото Корт не са известни с характер ) Някои искат да чуят от ЛПто мазен среднист тон и го харесват. От друга страна, аз винаги търся дефиницията в саунда на една китара и с времето се научих, че ми харесват китарите, които имат изразен дървен отенък в саунда , както и един естествен V shaped EQ така да се каже, в саунда. Тоест, средите им са поорязани, този звук е типичен за по новото производство ЛП СТандард, особено изразен при VOS ( поне при двете, с които съм имал удоволствието да свиря) както и за доста Фендери(по съвсем друг, техен си начин) и който води при свирене с мидъл гейн, до невероятна хармоничност и прозрачност на тона. Та това е, което ми харесва и моето ЛП го докарва много достойно (според мен, разбира се). На семплите Корта звучи с много среди в сравнение с ЛПто и на много хора, това допада повече явно. Така, че всичко си опира до вкус в края на краищата В този семпъл сравнявам два Фендера, единия с палисандров, а другия с кленов фингърборд. На семпъла ясно се чуват разликите между двете китари и кленовата чуваемо има по малко среди в саунда, което я прави да звучи по ясно, с много повече дефиниция при свирене с драйв, но и с по малко пауър в саунда. Понеже имам и двата грифа на белия Фендер (кленов и палисандров) , при въртенето се убедих, че грифа е основно определящото звено за саунда , поне при Стратокастера и се явява един вид неудобно и бавно за настройване EQ. На мен лично , палисандровия ми идва чудесен за рок и поп, а кленовия цепи за блус, фънк, както и за малмстенизми, а дефиницията на саунда на 4тя,5та и 6та струни , е невероятна Та личния ми извод от наблюденията ми е, че харесвам китарите с по малко натурални среди в саунда, Плюсовете са/ супер отчетливост и хармоничност на инструмента Минусите/лекото усещане за по немощен звук поради поради по малкото количество среди Най добрият (за мен) инструмент, трябва да е балансиран някъде по средата, с леко отклонение в посока по малко среди) Предполагам че за по тежка музика, китара с нормални или дори леко вдигнати среди би била супер, защото ще има много тяга и маса в саунда. Точно такава получих като спонсорство за един проект в който започвам да свиря (ПРС Маккарти), никак не ми допада, но пък наистина пълни страшно с драйв и понеже предстои да бъде включвана в Triple Rectifier, който също не мога да трая поради агресивния му звук, мисля, че крайния резултат ще бъде много гот в рамките на рок естетиката

Стаг, много по яка е без съмнение

Да, така направи

Честито изглежда много добре , пиши как е като саунд, ако ти се занимава

По принцип не обичам такива спорове , но в случая си изказвам само личните наблюдения. Всяка музика , ако се прави добре е трудна. Сложността винаги е била в детайлите, а не просто в изсвирването. А когато опре до детайли, всяка музика си ги има и хората, които се занимават с нея си ги знаят и ценят. Аз знам , че да се свири добре груув базирана музика е много по трудно отколкото изглежда, просто защото там груува е всичко, а знам много хора, които говорят за него, но малко, които всъщност му умеят ( и не го пиша от страната на умеещ, за съжаление). При блуса тънкостта е във вкуса и най вече мярката, точно затова , например, аз не мога да свиря блус добре, макар, че мога да го имитирам безпроблемно. Просто не го слушам особено и не го усещам. Истинската трудност там е, как да накараш трите тона които всички свирят, да звучат добре и да тригерират емоции в слушащите. При джаза има страшно много фактори. Затова е и факт, че макар че много хора го свирят страшно добре, не звучат особено убедително, сравнено с майсторите в жанра. Просто само знания и умения не са достатъчни за се свири джаз добре, често липсва идеята отзад, а и суинга на много хора звучи ученически (груув). При рока говорим нй вече за звукоизвличане, експресивност и идейност (като приемаме, че нужната техника на свирене и звукоизвличане са налични, което далеч не се подразбира и си иска много бачкане) При класиката дявола е изцяло в детайлите. Да се научи едно произведение наизуст и да се свири безгрешно е началото и от там започва къртовския труд. Но това са все неща, които съм свирил и си имам представа За народната музика не знам много. А не мога да давам мнения за нещо , което всъщност не познавам, най малкото е проява на лош вкус. Но приятелката ми е завършила с тамбура, първо в Широка Лъка, а след това в академията в Пловдив и не е никак възхитена от бранша, може би , под влияние на това, както и на факта, че много хора използват фолк елементи в джаза (имам предвид Българи, а и не само) и резултатите са са доста далеч от добри (макар че пък има и много които го правят страшно добре, няма да споменавам имена, за да не се получава съответно като реклама и плюене), и аз не се кефя особено на тази посока. Кой знае може някой ден да ми дойде друг акъл . Но аз наистина вярвам, че във всяка музика си има сол и сравнението между различните стилове е излишно, освен от гледна точка на собствения ни вкус.

И именно за това, трябва да има един подраздел за новаци, където да се ориентират, да задават интересуващите ги въпроси и да се ориентират с времето кое е коментирано, как да го намерим и тн. Иначе не става. Огледайте се назад. Във форум за музика, вече говорим само за гиър и то за все един и същ. А и колкото и да е повтаряно, пак ще го напиша. Четете в Гугъл , има всичко, а и новата генерация говори английски (не като нас по дъртите ). В нета има страшно много писано за всичко възможно

Друже, въобще не ни пука (поне на мен със сигурност) каква китара може (или не може) да си купи някой, нито пък злорадствам, ама ни най малко, напротив , радвам се , че хората се интересуват от свирене на китара. Това което дразни е непрекъснатото задаване на въпроси, коментирани хиляди пъти , а също и фактът, че заради подобни теми, във раздел Китара, вече освен глупости, нищо друго не остана. Но нищо, скоро ще има нов раздел, в който ще може на воля да си коментирате любимите теми ( коя китара до 200 лева и тн. и тн. и тн.) и никой няма да ви се бърка

Ето я темата Гибсън и Корт Само да уточня, никога не съм казвал, че между Корт и Гибсън няма разлика, напротив, разликите са ушевидни на записа. Само писах, че на запис, явно е трудно да се различи коя, коя е, както показват резултатите от анкетата , а и всеки си има собствени очаквания за саунд (включително и аз)

Само да спомена, за да не ме разбирате грешно . Не съм постигнал нищо особено, по скоро точно обратното, особено що се отнася до финансово благополучие, а то е и трудно като започваш от нула и се занимаваш с изкуство, но не си гений, а най обикновен музикант. Вадя си парите със свирене и имам колкото да си плащам наема да си сложа нещо в хладилника и в резервоара , както и да си купувам инструменти от време на време( при това далеч не от най скъпите). Просто писах в темата, защото наистина твърдо вярвам, че ако наистина искаме нещо, но достатъчно сериозно, за да правим необходимо по въпроса, а не просто пасивно да го искаме, и ако , разбира се нещото е все пак реалистично, няма начин да не го постигнем, а кога, не е толкова важно(поне за мен). И това се отнася до повечето неща в живота. Важното е да не се оставяме на течението и да не се отказваме лесно. Успехи на всички П.С. Много благодаря за хубавите думи

Аз виждам нещата малко по различно, но пък то си е индивидуално. При мен е по скоро /Имаш необходимост - намираш средства (след 10тина години в моя случай и то за Ариа Про 2-550 лева), имаш средства-продължаваш да се учиш да свириш с още повече мерак- ставаш добър и с парите извадени от свирене си купуваш 10ки китари, ампове и тн, защото те кефи и освен, че ти е работа да свириш, ти е и хоби Моя подход има предимството, че за него не трябват изходни капитали, а само дупе. При това не отнема много време, започнах да свиря на китара 1987 със заветната Кремона, първата свястна китара получих 1997 (Ариата от по горе). 2002 си взех първия Фендер. През последните години съм имал много 10ки китари (Фендери, Гибсъни, Ибанци и тн.) и всевъзможен гиър. Продължавам да се изхранвам предимно с това, което съм научил първо на Кремоната, а после на взети на заем китари (понеже нямах моя, или по точно имах една правена, която не свиреше много много) Това разбира се е много индивидуален подход и не на всеки ще се хареса (всъщност май на никой не му харесва), но когато си беден и не можеш да си позволиш нещо, единственото , което ти остава, да се опитваш някак да станеш по добър в това, което правиш , за да преживяваш, за да можеш някой ден да си позволиш повече. Хубавото е , че като чета във форума, виждам, че повечето от китаро желаещите са се насочили към някакви сериозни кариери, съдейки от това, че всички учат или смятат да го правят. Това, с необходимата доза сериозност и упоритост, неминуемо ще доведе до наличието на повече от достатъчно средства в бъдеще, за закупуване на желаното оборудване. П.С Добрата китара няма никакво значение за развитието на музиканта, необходима е само прилична такава. За целта Скуаиър или Корт са напълно достатъчни. Нататък вече е въпрос на възможности и желания

Почти всички Фендери, включително и лампови, с които съм свирил (поне 10тина) са така, за това някои мои колеги тук им викат on/off ампове. В това отношение са много различни от по старите, като примерно Туин. Новите Туинове, също усилват нормално, вероятно защото се явяват преиздание на старите такива. Но това не е никакъв проблем, просто се внимава с Волум пота.

Дай боже всеки му . Иначе учителите въобще не са чак толкова нужни, защото ако човек истински иска нещо , то със сигурност го постига (или пък почти). И си се справил много бързо с теорията, поздравления, не всеки успява в такива срокове

http://www.youtube.com/watch?v=zh9ebSCZr1I...player_embedded Слушайте от 0.43 нататък, бенда направо кърти

Една от гига вчера

Хубаво е, че си се оправил с теорията и практиката , вече си наясно как стават нещата и нямаш проблеми. Това да се чува, важното е кеф да има Аз лично, бих бил доста доволен, ако имах учител, когато започвах, сега сигурно щях да съм малко по напред, но пък всеки си е различен.

http://www.zzounds.com/item--SWTSTNIVSIG Първата която ми попадна, иначе нямам никакви наблюдения по върпоса

Мерси Лага е супер наистина, колкото до Фендера, това всъщност е старият ми страт, за който си намерих най накрая втори, кленов гриф. Благодарение на това, че навремето са ги правили добре, грифовете им могат да се сменят без всякакви проблеми. Между другото саунда се промени брутално, което веднъж завинаги ме убеди, от къде всъщност идва саунда, поне при Фендер тип китарите. Новият гриф звучи коренно различно от палисандровия (не че другия не звучи де), по малко среди, повече високи в саунда, ужасен туанг. Ако мога аматьорски да ги разделя така, палисандровият е идеален за рок и поп, а този за блус и фънк. Препоръчвам на всеки, който има възможност да пробва този трик п.с. Китарата ми е от 87ма , а грифа от 88ма, предполагам, че затова си паснаха толкова добре, реалната им разлика е 5 месеца. И на двата грифа , серийния номер започва с E4, но имат дати отдолу. Навремето Docc ми каза, че китарата e ot 87ма и беше напълно прав (както винаги)

Тупалки като за любители на вехти китари, като мен. Отдавна се оглеждах за Френски LAG и най накрая си намерих , мерак ми беше и Страт с кленов гриф Cmatmods Super Signa Overdrive, просто брутален саунд, Fulldrive 2 Mosfet, напусна рига и мина към бакъп

Не мога да преценя кое кое е, не познавам апаратурите, а и не разбирам от хай гейн и не знам какво да слушам, за да чуя евентуалните разлики Но иначе, във връзка с поста на Abbath, ламповото крайно стъпало е това, което почти изцяло прави хавата при ламповите апаратури. Иначе, що се отнася до драйв, има един куп солид стейт и хибридни педали, които вадят страшен драйв и по нищо не остъпват и на най добрите лампови такива, макар и да са леко по различни (лично аз предпочитам педали пред апаратурни драйвове, по гъвкави са за работа). Но типичният звук идва в по голяма степен от крайните лампи ( не че и преампа няма значение ) Преди време бях пуснал подобна анкета, където всички масово объркаха драйв от Boss GT5 със OCD, само защото и двете бяха пуснати в прилично лампово стъпало. Поздравления за темата, много обичам такива, ще чакам отговора с нетърпение

Aха, сега разбрах Да прав си, явно се занимава систематично и напредва, толкова по добре за нея, а и съм напълно съгласен, че има потенциал. А като казах, че свири любителски, визирах постигнатото и ниво до момента, а не начина и на учене. Поради това и се получи неразбирането. Но си прав, не съм се изразил съвсем точно А иначе, да, мисля, че няма нищо лошо, че хората се занимават любителски. Навремето бях пуснал една анкета, според която над 90% тук свирят за хоби, така че от тази гледна точка, те трябва да свирят толкова, а и толкова сериозно , колкото им прави удоволствие

E, извинявам се за спама, но ми стана интересно, защо. Според теб какво е провокиращото в коментара ми. Според мен, мадамата е готина кадърна, но все още прави елементарни грешки и още е много далеч от това да бъде давана за пример като завършен професионалист от който хората да се учат. Кое, спред теб, не отговаря на истината? Пак повтарям, не питам, за да споря, а просто заради дискусията

Всеки си има собствено мнение, може би изхождаме от различни гледни точки, в това също няма нищо лошо Поздрави

А тя наистина свири любителски, макар и добре и това си личи най вече непрецизността и що се отнася до микротайминга. Но с това не искам да я критикувам, напротив, просто спонтанно отговорих на Занев ( с който сме добри дружки), че девойката , макар и да свири забележително мераклийски, всъщност не може да се мери точно с добрите български барабанисти, за които и ти споменаваш, макар, че със сигурност е по добро от много, по слаби такива. А иначе, нормално е добрите музиканти да участват в много проекти, така е на всякъде. И да, българската музика, различна от класическа, се прави в голямата си част на чисто любителски начала. В това също няма нищо лошо, всъщност напротив, по добре е, при тази липса на пазар. Качеството е свързано с пари и конкуренция на пазара