kolio_k

Пробвах ги веднъж, не ми харесаха и не смятам да повтарям

Мерси за хубавият пост . Между другото, нямам никакъв шанс да се конценрирам върху техническата част, бидейки напълно неграмотен по въпроса Та нещата с двата ампа (лично за мен) стоят така. Студио 22+ , за мен, имаше една много добра черта, доста нехарктерна за амповете на Меса от онова време. При ниски нива на гейна на драйв канала вадеше мек и доста компресиран (ако мога така да се изразя) саунд, подобен (пиша го за да дам някакво сравнение) с примерно Тюбскриимър, но с по широк честотен диапазон и по добра динамика. При вдигане на гейна, ампът сам по себе си, успяваше да извади съвсем убедителен, модерен хай гейн, съвсем нетипичен за Меса по това време. Тоест с Гейн на 3 примерно, се получаваше много добър Блус саунд (от по модерен тип, мислим за нещо от типа на Скот Хендерсън примерно) От друга страна Калибър 50, със усилен докрай гейн, също изважда съвсем задоволително ниво на изкривяване на мръсния канал (нещо като Студиото с гейн на 6-7), което с помоща на бустер (аз лично, от наличните ми, съм най доволен от Fulldrive Mosfet 2 на 18 волта), но разбира се , много педали биха свършили чудесна работа. С една дума, драйвът е типичен за Меса Марк 3-4 и макар и да си има своя чар, не бих казал, че ми е любим. Поради същата причина, както поради многото килограми, преди доста време си продадох Марк 4ката Проблемът, доколкото има такъв, е по скоро в това, че на ниски нива на гейна, драйвът стои не компресиран (рехав, ако мога така да се изразя) и криви на едро, с тенденцията, при по силен пикинг да вади по силно изкривяване (както си е нормално за лампов драйв, особено винтидж тип). Това не е минус, апо скоро въпрос на вкус, но аз явно обичам по компресираните драйвове и този, на ниски нива на гейна ми идва малко винтидж. И изобщо, мисля, че това, което търся, е един вид винтидж чист канал (като Калибъра), с модерен, но топъл по звучене драйв канал (като Студиото). Което се постига лесно с помоща на наистина добър драйв педал (или комбинация от два в моя случай) включен в добър чист канал и опериращ на по висок волтаж (последното е свързано за мен, чисто по лаически, с по добра динамика на дисторшъна, специалистите могат да кажат дали съм )прав Иначе от пазарна гледна точка, ако може да се направи амп, който да съчетава наистина добър Фендерски чист канал, наистина качествен драйв, с широк рейнндж,( от блус до модерен хай гейн), на приемлива цена (все пак съответстваща на ка1еството, тоест не без пари) би било много добре, а и съм сигурен че би се продавал, поне на тези, които могат да го оценят (не всички имат нужда от такъв амп) Между другото, не помня на коя фирма, но съм виждал амп с опция да минава от 6Л6 на ЕЛ84, може би това е била и целта. А съм и сигурен, че на пазара има ампове, които успешно съчетават (или поне се опитват да го правят) споменатите драйв и чисти канали, но просто не съм запознат с кой знае колко различни бутикови ампове, излизащи от графа стандартен работен кон Разумен компромис в тази посока, според мен с някои ампове на Енгл (много приличен чист, без да е смайващ и страшно добър модерен драйв). Интересен ми е и относително новия Фендер Суперсоник, който още не съм пробвал. Фендер твърдят, че драйвът му е добър, а за техните чисти канали (на амповете им от висок клас) не се и съмнявам, че са добри

Темата е много интересна и ще се радвам да обменим опит Преди време бях направил това сравнение между Фендер с палисандров и с кленов фингърборд. Разликата в звука е доста чуваема. Основно се състои в това (според мен), че кленовия гриф има по малко среди в саунда спрямо палисандровия. Това води до по добра дефиниция, но и до по студен (така да се каже ) тон. Иначе, разбира се и двата са си супер, но лично аз бих предпочел палисандровия в рок ситуация (заради повечето месо в саунда), а кленовия, бих оставил за фънки, блус и тн. Лично аз свързвам типичния фендерски саунд по скоро с кленовия

Да, явно, но като краен ефект на мен повече ми допадна Калибъра в крайна сметка, заради чистия канал, макар и да не бих възразил да ги имам и двете.Но ще ме изселят от вкъщи и без това имам 5

Праговете най често срещани при Ибанец са по високи от стандартните Джъмбо такива (да не говорим за средните Джъмбо, които са всъщност доста ниски.

Лично според мен, най голямо вличние за саунда при стратовете оказва грифът (поне моите лични наблюдения сочат така), но логично, отнемането на марериал от тялото ще оказва вличние върху саунда, но какво не мога точно да кажа. Може би Док ще пише нещо по въпроса, той е много наясно с тези неща. Лично аз съм отварял 3 (от общо 4те, кито съм имал American Standard 87, American Standard 99, American Standard 2004/май тогава беше и Stratocaster 79) Двата Стандарта (87 и 2004) бяха с цяла кухина а 70тарския с три сингъл коил размер и канал (доколкото си спомням)

Мерси още веднъж Бих искал да пробвам, но вече нямам Студиото, така, че я карам по спомени и записи

Мерси за отговора , и аз подозирах нещо такова, макар и нищо да не разбирам. И то не заради друго, но заради факта, че преампът си звучи така и в стъпалото на Engl, който също с 2 6L6. Но все пак ампът си е супер, макар и да не е като Студиото. Марк типът ампове на Меса винаги са ме кефили, единственият им недостатък е , че за да изкараш добър тон се иска доста ръчкане. Значи да разбирам, че преампите на Студио и Калибър са сходни?

Преди време имах Mesa Boogie Sudio 22+ амп, чиито тон много ми допадаше, както на чист, така и на драйв канал. Продадох го заради липса на достатъчно волум на чистия канал при свирене в по шумна ситуация. Скоро се сдобих с друг. подобен амп (от същите години), който, по моите сметки, би трябвало да е много подобен по звучене, но с крайно стъпало 50 вата, За мое учудване, ампът звучи доста различно като характер, чистият му канал е по скоро Фендеро-подобен, а драйвът прилича доста ан този от Марк 4 серията, тоест звучи по малко компресирано и по слаб е като гейн. Въпросът ми към грамотните в техническо отношение колеги е следният. На какво според вас се дължи разликата, на различен преамп, на крайното стъпало (с 6l6 вместо с EL84) или на комбинация от двете в някаква степен. Ако разбира се това може да се прецени по схемите Ето ги и схемите на двата ампа Студио 22 http://www.schematics.ca/modules/PDdownloa...matic%20Diagram Калибър 50 http://www.schematics.ca/modules/PDdownloa...matic%20Diagram В едната схема има включен графичен еквалайзер, но той е опционален, би могъл да е наличен или не и двата ампа. Също така ще се радвам, ако се включат и хора имащи наблюдения върху двата ампа (ако има такива, Студио 22 съм виждал няколко тук и там, но Калибър не съм засичал в България, което не означава, че няма такъв разбира се Моля, давайте разяснение (ако е възможно разбира се) за не специалисти, единици са тези които всъщност си имат понятие от това какработи лампов амп. Заинтересуван съм от обща и чисто практическо музикална гледна точка. Просто по мои сметки саунда трябваше да е подобен, а по извършени от мен експеримети (включване на преампа на Месата в ретърна на Енгъл) се оказва, че същият не се влияе особено от конкретното крайно стъпало П.С. Лампите, които използвам с преампа на Месата са същите, като тези , които бяха в Студио 22ката ми, разликата не би трябвало да е от тях (поне не в голяма степен)

30 ватов (лампов амп, за транзисторните още по), бил той и лампов много често не е достатъчен на сцена. Това зависи от другите свирещи и от стила, в който свирим. Както Тони каза, 30 ватов лампов е достатъчен за малък клуб, но при условие, че не използваме много много чистия канал . Същият, усилен започва да изкривява (то и такава му е идеята де). А това не винаги е желано (поне от мен, най често не е). По същата причина продадох Меса Студио 22ката си, която е страшно добра като звук и я замених с Меса калибър 50, която всъщност е много сходна, но просто е с 50 ватово крайно стъпало. Иначе малките лампови ампове са чудесни за Рок музика, особено с допълнителен кабинет. Защото мога да се усилят в оптималния им за работа режим и да извадят всичко най добро, което лампата дава (естествена компресия, мек тон и тн.), без да убият колегите на сцената и да побъркат озвучителя. За мен лично, оптимални се оказаха 50 вата ( с атенюатор, когато е нужно) и всичките ми ампове са такива (без Туин Реверба, но той и без друго си стои в къщи, защото е много тежък). Добър (за мен) компромис между готин саунд и мобилност. Идеята ми е, че също така е важно, усилвателя да може така да се усили, че да държи едно ниво по акустична мощност с барабаните. Това и според мен е точно така, баланса на сцената е много важен за свирещите, освен ако не се използван in - ear монитори, което най често не е така вярвам. Освен това, китаристите обичат да си слушат апаратурата, а не да я чуват от монитор, звукът най често въобще не може да се мери по качество и някои хора (мен) това ги дразни сериозно

Друже, за теб винаги , макар и да бях решил да участвам по нарядко и джема Само дето драйвера на саундкартата ми се прави на луд и записва на моно с телефонен саунд

Браво друже, тракът е станал супер, сега остава само да се включат джемърите

Мерси за отговора

Ще се възползвам от темата да попитам, някой вече има ли опит с относително новите Ernie Ball Coated. Поръчах си 5 сета от Щатите, но още не съм ги получил, а във връзка с една работа, която започвам ми искат отговор в рамките на два-три дена, какви струни да се закупят, относително на едро (за 4ма китаристи, в продължение на минимум 6 месеца всекидневно свирене по няколко часа). Нормално свиря с Elixir, но съм имал няколко доста срамни моменти с тях, от тип късане на 1ва в отговорен момент. Та си търся някакви варианти, със също толкова добър саунд и устойчивост, но по здрави като идея. За тези пише, че са допълнително усилени с Титан, което звучи обещаващо. Някакви наблюдения?

Това е много готин амп за свирене на джаз. Навремето си имах много вземане-даване с един такъв. Вече съм позабравил за какво ставаше въпрос точно (беше преди около 17 години), но доколкото си спомням, за да изкараш драйв, трябва овърдрайв и волума да са усилени докрай, като си включен в овърдрайв канала, а мастъра да е на 1 например (защото ампа е много мощен и вдига много шум). Но това не е амп, който има много дисторшън, точно обратното, максимума, който може да изкара е като от Бос овърдрайв. Ако ампа ти трябва за жици, вграденият му овърдрайв няма да ти свърши работа. Ампът има звук , много подобен на стар Ploytone и е много евтино и приятно решение за постигане на класически чист джаз саунд P.S. Пробвай дали няма и пуш - пул потенциометри на драйва или волума, доколкото си спомням някои модели имаха. Ако и при описаното по горе положение не ти изкара драйв, значи нещо не му е наред

Знам, че адаптерите са много добри, те са и доста известни с това си качество. Но това което не ми допада в китарата всъщност е в самата конструкция като идея. Не харесвам (силно казано, по скоро недолюбвам)този тип китари на изключено и тези адаптери адаптери просто ще подчертаят това, което ми липсва като тон. Аз слушам китарите за няколко неща винаги. Едно от тах е, как звучат в областта на 10-14 праг на 2ра и най вече 3та струна на нек адаптера. Тези, които ми допадат, затварят тона там по един особен начин (най близката аналогия е, нещо като по слабо изразен ефект , като този, който се получава от уа педал не натиснат до края). Точно за това и съм голям фен на Стратове, добрите от тях са невероятни в това отношение . Съжалявам за тъпото обяснение, но не ми идва на акъла, как да го обясня по добре Иначе китарите са си супер добри и не падат по нищо по долу от ЛП (също толкова класически са си), но просто не са за мен

LP и SG звучат съвсем различно. Аз лично съм голям фен на ЛП, но никога не бих си взел СГ, идва ми дрънчаща и никак не ми харесва като звук на нек адаптера. Иначе безспорно е убиец, за това, за което е предназначена (RnR) , но за свирене без драйв, определено не е подходяща (поне според мен)

Мерси, мерси Месата е Caliber 50+ и е по малката сестричка на Марк 3. иначе много и се кефя, защото има много подобен саунд на старото ми Studio 22 , no много по мощна (50 вата), а е само 18 килограма, което супер за лампов амп.

Мерси Уа педалът е Ernie Ball

Te ме намират, теее.... Мерси за пожеланията

Два подаръка Големият е от нежната ми половинка за мен (много се изкефих, този амп го търся от години), а малкият си е от мен, за мен

Дай боже винаги да става така

Парчето на Alannah Miles е в 12/8.

Kолега, ни най малко не те мразя, въобще не те познавам. Eто ти малък откъс по въпроса, отнасящ се до ЛП в случая Fretboard radius: The Gibson fretboard radius is 12" all the way from nut on to the end. It stays the same 12" radius. The fretboard is wider at the other end but the radius is still 12" all the way. И понеже видях, че качи в преден пост някаква картинка от Warmoth, то ето ти и откъс от там по въпроса Custom Straight Radius Straight radius necks have been the industry standard since the inception of guitars and are still used by the majority of manufacturers; primarily because it is much easier to produce than the much more comfortable compound radius necks. For those of who prefer straight radius, we have a custom machine which is adjustable to any straight radius between 9" and 16" in half inch increments. We can offer this custom work on our Warmoth "Pro" and Vintage Modern construction necks, in either 25 1/2" or 24 3/4" scale lengths. Хубаво четеш, ама не дочиташ Сега ако искаш провери какво ще рече Straight Radius Frettboard и престани (ако искаш) да развиваш теории по въпроси, които са ясни (поне на тези които се интересуват). Няма нужда да се открива топлата вода всеки път отново и така хората, които четата се заблуждават, особено ако се пише с апломб П.С. Размислих, така е по лесно . A straight radius neck has a consistent radius from the nut to where it attaches to the body of the guitar. The radius does not change. Now the compound radius has a different radius at the nut then that of where it attaches to the guitar body.

...Мисля, че разгадах загадката. Всичко се оказа много логично, просто не бях се замислял - знаем че с приближаване към бриджа, ширината на грифа се увеличава, респективно и радиусът (чиято функция е степента на крива при праговете) също се увеличава.... Хубаво, ама не, на повечето китари, освен тези с fingerboard compound radius, радиуса на грифа е постоянен. А иначе цялата работа е много проста, китарите с Флойдроуз, нормално имат по голям радиус, тоест са с по плоски фингърборди. Не го мисли излишно, тези неща са всеизвестни А за да не спорите излишно защо се използва термина радиус The measure of the curvature of the top of the fretboard from edge to edge is often incorrectly referred to as the "neck radius". Actually, the correct terminology would be either "fretboard" or "fingerboard radius" and the actual neck shape and size should be called "neck profile". The fretboard radius can be found by first drawing a circle with a corresponding radius, (the "radius" is the distance from the center of a circle to its outer edge), and then cutting out a portion of that circle corresponding to the width of the fretboard. For example, if you have a 7 1/4" radius fretboard. You could tie a piece of string to a pencil, measure out a length of string to 7 1/4", and put a thumbtack on the other end of the string. Secure the tack, stretch the string, and draw a circle. By cutting out a piece of that circle the width of your fretboard, you will have an example of an arc with the same curvature as that of your fretboard radius. Иначе и на Флойдроуз може да се свали акцията на малък (или за да се изразим точно къс) радиус, просто трябва да се доработва с пила. Проблемът е , че на фингърборди с малък радиус, при ниска акция, бендовете не работят. Поради което и нормалната акция на 70ски Фендер например е около 2 мм на 12 праг, първа струна