Baby Thomas

5W или 1W - няма съществена разлика. За да е приблизително двойно по-тихо ти трябва 10 пъти по-ниска мощност. Половин ват ти е само около двойно по-тихо от този 5-ватовия, с който можеш да свириш и на концерт. Да направим и друга сметка: 0.1W е ~двойно по-тихо от 1W, значи пък би трябвало да е ~90dB (10dB по-малко е около наполовина по-тихо). Нормална сила за слушане на телевизор/музика в къщи е 60-70dB. Който може да си сметне колко още трябва да се намали подаваната от лампов амп мощност, за да стигне тези нива. Когато вече говорителят изобщо няма да работи като хората и "ламповият звук" няма да е онова, което искаме да чуем. Предположения по-скоро, засега нямам идея как да се направи да речем 0.001W усилвател... Има и друго - всичките методи за намаляне на мощността също развалят звука. Някъде слагат пентод/триод, което не намаля особено джангъра, но звучи по-зле и е безсмислено (за мен). Конкретно в тия Маршалчета слагат един прост резистивен атенюатор с два резистора, самото присъствие на който (когато е активиран) разваля достатъчно нещата. Всяко нещо, поставено между говорителя и изходния траф, прекъсва двупосочната динамична връзка между тях, съответно прецаква звука! Физика, ко да прайш...

Чисто технически - ампът иска 16 ома на изхода си. Колко и какви говорители/колони ще свържеш и как ще ги комбинираш него не го бърка стига общият им импеданс да е 16 ома (не че ако свържеш 8 ще стане нещо кой знае какво; 4 обаче вече е малко и не се препоръчва). Палмър джаджата ти позволява лесно да свържеш два 8-ома говорителя серийно и да получиш 16 ома общ товар, който да се види от усилвателя. Освен това да си пусна и дежурната доза полухейт. 1. В къщи с лампи няма да ти се получи нищо. Можеш и с още по-малко ватове да свириш и пак ще е силно. Или в момента, в който намалиш достатъчно, звукът изчезва и ампът звучи като проц. Не местиш говорителя, той не мести въздух и т.н., просто няма хубав китарен тон. И цялата схема с лампите в къщи остава супер само на хартия. 2. Китарните колони са с чувствителност 100dB/W/m. Тоест пускаш им 1 ват сигнал и на метър от тях джангъра, който вдигат (SPL малко по-научно казано) е 100dB. Което е бая! 3. 1 ват принципно е clean power, без кривене. Мериш със скоп на изхода преди да почне да криви синусоидата, която си пуснал на входа. Това е преди Мастъра да е стигнал средата (примерно) и без да имаш овърдрайв. Пуснеш ли стъргалката става "сбогом тишина". Тествах в къщи съседния модел 1-ват Маршал, когато правих един още по-тих амп. Конкретни измерени стойности на скопа: Моят уж мегатих амп: Min. Power: 0.035W; Max. Power: 0.3W DSL1H: Min. Power: 0.035W; Max. Power: 0.77W Усеща се, че е по-тих от Маршалчето, но общо взето е същата работа. На чисто можеш да си го пуснеш да подрънкваш доста тихо (колкото телевизор да речем), но то и с какъв да е транзисторен можеш да си свириш така. 4. Атенюаторите могат да вършат частична работа (имам реактивен такъв, кото буквално грам не яде честоти), но не и за свирене в къщи - тогава остава проблема ъс захранването на говорителя/местенето на въздух. Не мога да твърдя на 100%, че точно това е причината, но до такъв извод стигнах. Може би ако изкарам едно вишсе по физика и едно по акустика ще мога да го разбера по-детайлно, но не мисля че има смисъл. 5. Тоя амп не бих си го купил никога. П.П. Всичко в долната част на поста са си мои мнение, разследвания и опит. Първият абзац си е обктивен и верен.

Доста зле става изнамирането на инфо. Не знам дали ви е направило впечатление, че напоследък и с търсачките е много трудно да се намери нещо "по-така". А дори и съвсем нормално. Бастуните от Гугъл от бая време филтрират яко, но май не само те. Или просто народа масово започна да се скатава по тематични малки групички из разни Дискорди, Телеграми и от сорта. Доста от тях платени. Даже от торент тракерите нещо ми се струва, че има голям отлив...

Може да стане и с какъв да е миксер, стига да има достатъчно на брой изходи (Main, Monitor, Aux). Вкарваш окастрения от ууфъра сигнал в линеен вход на миксера, пускаш от фйдърите сигнал към изходите, които пък са свързани с кабели към 4-те монитора. Не знам кой точно модел е подходящ трябва да си ги разгледаш, особено ако държиш изходите да са балансирани.

Обикаляш онлайн за 15-20 минути сайтовете на дежурните БГ магазини Music Division, Musicworld, RockShock, muzikalen.bg, Factor, etc. И ако няма - в Германия сигурно има. Ако не държиш първо да го тестваш лично. Thomann, MusicStore, sessions... какви още бяха. Много има, от Чехия/Полша също може да се пазарува, Италия, Испания... магазини да иска човек в днешно време. Виж и в Reverb, разбира се.

Новини от Ibanez щанда на NAMM 2024: От тази година модели вече няма да има, ще се пишат директно серийните номера, че са по-къси и се помнят по-лесно.

Няма да има. Това е изложение за произведени в България инструменти и продукти, не в далечния Изток, близкия Запад и т.н.

Наближава ежегодното изложение Българска Музикална Работилница. Съветвам и приканвам всеки да го посети и да се запознае лично какво се предлага от родните майстори, било то китари или други инструменти/продукти. Има много добри неща! 🤩 Конкретно за инструментите на КД мога да кажа, че са на световно ниво и дори са по-добри от скъпите западни екземпляри, били те стандартни, премиум или Custom Shop и т.н. Конкретно за KD споменавам, тъй като съм най-отблизо запознат - имам китара и бас, а съм и пробвал задълбочено още 4-5 бройки. Next Next Level са просто. П.П. Лютиерските инструменти не са за търгаши, скръндзи и хора, разсъждаващи по начина "Аз за 500 лева по-малко ще си взема индонезийка китата, дето е същата като истинските и после ще й сложа други адаптри". Примерно...

Клийн канала на усилвателя служи само за настройване на китарата!

Айде сега пък русенец... В Силистра са по-зле!

А-а-а, аз съм си чист сектант! Нека не си омаломажаваме "успехите"... Долното го пиша по-скоро принципно, отколкото към конкретния питащ или като критика и т.н. Това че някой някога е измислил нещото наречено "4-кабелен метод" и ние сме се го чували (съответно решили да го използваме) нищо не значи. Понеже има доста: променливи, свързани с нивата и импедансите на входовете и изходите; различни производители един от друг спазващи все по-малко "стандарти" и/или изобщо не подаващи нужната информация; технически необразовани китаристи; кьопави FX Loop-ове, които петилетки наред продължават да се правят по същия неандерталски начин; ефекти с грозни буфери, които като навържеш 3-4 и половината сигнал заминал; смотани, бръмчащи или неадекватни захранвания; А/Д и Д/А конвертори, вкарващи допълнителни "екстри" (както и елементите покрай тях - справка при Дейв Фрийдман); брумотевици вследствие на ground loops, които съвсем скоро разбрах, че са налични при всички процове освен един; други неща, които не ми хрумват в момента. Ясно е, че в случая не се търси 110% перфектно качество за риг, койото ще се използва по световните сцени пред 50 000 човека, но все пак максимално добри резултати за вложените пари биха се постигнали ако се имат предвид поне част от тези неща. Две снимки с малко чертички под статия "Boss GT-ххх е най-добрия проц, понеже си го включих по 4-кабелния метод" е много далеко от идеалния за конкретната ситуация вариант. Поне според мен. Нещата в списъка по-горе са и голяма част от причините хората цял живот да тестват, строят системи и сменят компоненти десетилетия наред. Естествено има и доста други...

DT 770 PRO имат дори 3 варианта - 32, 80 & 250 ohms. Някой с бюджет 1000 лева и златни уши може да проведе тестове. Това че имали по-нисък шум и т.н. заради високия си импеданс ми звучи странно. Правя аналогия с китарата, където именно високия импеданс на пасивните адаптри създава предпоставки за всякакви смущения и от сорта, докато ако го прекараш през буфери/преамп и стане с нисък имеданс може да обикаляш колкото си искаш без особени последствия (образно казано). Може би не е същото, понеже за китарата това е изходен, а при слушалките входен... ?

Джаджите, които имате не са чудо на чудесата, но са подходящи за дете. Вече това, което имате (или си мислите, че имате) като проблем, може да е съвсем нормално предвид цената. Най-добре е някой с опит да пипне на място, както и да се тества "на кръст" с познати изправни джаджи. Шумотевиците първо са няколко вида, предизвиквани от различни неща, второ могат да идват от китара, от кабели, от захранвания, от ефекти, от усилвател, от разклонител, от инсталацията. Ако е от китарата или усилвателя също може да е от няколко неща вътре и т.н. Просто има ужасно много варианти.

Педалчета със суичър/луупър. Вече има разни дето не струват крак и ръка. Така елиминираш т.нар. tap dancing, но също така (и не по-малко важно,) ще имаш по-добър тон, тъй като 3-4 (да не говорим за повече) съмнително проектирани ефекта включени едновременно непременно водят до изненади (байпаси, буфери, импеданси и т.н.).

Повече работа с метроном й трябва, иначе е 6!

Dave Weiner откак почна да издава акустични албуми силно се свлече в личната ми класация, инак беше близо до Top 10 Не защото е издал акустичен албум (че и два), а защото каза, че вече няма да записва като предните, на които съм голям фен. Даже STSA X си го купих официално, което мисля е едва втория официален албум, за който съм дал пари (не броим пиратските касети от 90-те). Подкрепям също идеята да се включи Scott Henderson! Другите... мех...

Още няколко значими според мен китаристи, невключени в списъка: Greg Howe, Tony MacAlpine, Kiko Loureiro, John Petrucci, Joe Bonamassa, Tommy Emmanuel, Al Dimeola, Marty Friedman, Zakk Wylde, Andy James.

На тез "айбънци" като им видя заглавията и направо ми минава мерака да свиря...

Не бих се занимавал със странни бои, особено ако е зор да се купи и е скъпо. По-добре с медно фолио за екраниране. Самото екраниране обаче има особености и операцията трябва да се направи като хората. Зависи и какви са кабелаците и схемата. Също така в повечето случаи файдата от екранирането е минимална, като няма и гаранция, че изобщо нещо ще стане. Примерно китара с два хъмбъкера и ширмовани кабели... да не говорим пък ако е с активни адаптри - силно се съмнявам да постигнеш нещо.

Ясно е, че всеки има различни критерии, кръгозор, стилов афинитет, личен вкус и т.н., но класацията е откровено малоумна. Мисля дори, че е по-трагична от предишния Top 100, който бяха... изсрали... Освен типично надценените им любимци (от сорта на Джак Уайт), "еднодневки" с една песен и половина или някакви анонимници, които дори комшиите в квартала им не ги знаят че свирят на китара, се наблюдават меко казано покъртителни липси или недомислици в подредбата като: 237 Jennifer Batten 205 Eric Johnson 197 Nuno Bettencourt 186 Steve Lukather 136 Joe Perry 131 Dimebag Darrell 127 Steve Vai 105 Slash 99 Tosin Abasi 96 Mark Knopfler 94 Joe Satriani 75 Ritchie Blackmore 61 John Mayer 35 Eric Clapton 33 Brian May 28 David Gilmour По-надолу не съм ги броил като недомислици, очевидно е невъзможно да се подредят "правилно", но пък беше пълно с някакви излишни (поне сред първите 30) хора. А липсват имена като Andy Timmons, Gary Moore, Guthrie Govan, Paul Gilbert, Steve Morse, Yngwie Malmsteen... BTW включени са 50 мадами (нещо твърде кръгло, ще каже човек че са гонили бройка), което не е зле (или пък неочаквано с оглед тенденциите напоследък), но едно 90% от тях са изсмукани от пръстите колкото да се включат девойки в списъка. Очевидно има поне 5-10 дами от сорта на Дженифър Батън, Лари Бразилио или Нили Брош (последните 2 даже ги няма в списъка), които свирят за трима, но ако някой ми покаже 50 на брой мадами да свирят по добре от Гътри Гован или Анди Тимънс ще си призная, че съм в грешка. https://www.rollingstone.com/music/music-lists/best-guitarists-1234814010/andy-summers-3-1234815076/

PRS си имат техния си звук. С уговорката, че е трудно да се описва с думи кое как звучи, това, което аз чувам (и заради което ми харесват) е повече хармоници, по-шарен е звука. Не е чак супер плътен и фокусиран и типично "хъмбъкерски", така да се каже. Телекастър тип чак - не бих казал. Но то уши и мозъци различни... Не съм чувал тяхна китара с друга марка адаптри обаче. Това, което бих направил е да проверя дали осхемата и кабеляването са като хората, да няма нещо сгрешено. Малко вероятно за щатски модел, но не невъзможно и плюс това е относително лесно да се направи. Проблемът е че има различна информация и вероятно и различни версии. "Отварял" съм 3 PRS-а и всичките имат различни цветове на нек и бридж адаптера, даже първия го бях вързал грешно по инерция и незнание/непроверка. Та пипал съм китайските модели на Тремонти, щатските Тремонти също, някой от видовете 8515 (мисля че през годините имат модификации) - отново китайски и щатски вариант. Всъщност може и корейски да са евтините, да кажем че са азиатски. Всичките имаха различни цветове на нек спрямо бридж адаптера. Схемата, която си закачил показва и за двата адаптера червения като "сигнал" (hot), но едната китара, която правих беше Mira (пише я под схемата) и фабрично беше с адаптри, където черния и белия бяха "сигнал", не като на схемата два червени. 8515 имат бял и черен съответно за нек и бридж. Имам също два вида противоречащо си инфо че белия е на бридж, черния на нек, както и точно обратното. Може и да са сменяли нещо през годините. Защо изобщо им трябва да ги правят различни - никаква идея нямам, нито виждам логика, ама... така са. Затова според мен е най-добре да се проверят. За да не се окаже че имаш някакво паралелно или дефазирано свързване. Последните, които слагах (и за които си празя снимков материал), бяха тези 8515 TCI от снимките. Бридж адаптера е с "горещ" бял, нек адаптера е с горещ "черен". Май... Най-добре да се провери всичко.

Повечето големи марки отдавна са собственост на някакви фирми/дружества/фондове/друго, които гледат на цялата работа само и изцяло от бизнес гледна точка, оборт, печалби и т.н. Истината е, че на никой там не му дреме за музициращите, че си събирал пари 2г., че не си закусвал през това време, че си продал бъбрек... Разбира се има останали и читави тук-там, които не са такива. Но това са единични бройки и не са Гибсън, Фендър, Маршал и т.н.

При всякакви ремонти и корекции и редно предварително да се пита клиента дали да му се пипа и еди кое си. Не говорим да му затегнеш гайката на хлабавия жак или да фъснеш зацапан потенциометър, става дума за неща, които са лично предпочитание и особенон ако са необратими. Трябвало е да се обади и да каже: "Абе тея прагчета според мен не са добре, защото.... даги коригирам ли еди как си..." Очевидно няма да ти помогна със следващото изречение, но да си кажа: Аз затова не давам на никой да "оправя" китара или бас. Със сигурност има и кадърни/отговорни майстори, въпросът е колко пъти ще се опариш докато уцелиш. Един приятел колко пъти си носи китарата на някакъв лютиер (според мен за глупости пак), всеки път му "оправяше" и някакви други неща (екшън, струни, етц.), които изрично беше казал да не му базара. И после трябва да се занимаваш да донаместваш. Че и пари искаше. За такива манипулации основно проблемът е (ако не си с две леви ръце), че трябва да имаш необходимите инструменти и да не са боклучави. Плюс някоя и друга евтина китара за експерименти. И време, де - за проучване на проблема и възможните начини за корекция. Не е малко, но е възможно и сам да си пооправиш почти всички неща. Поне сега има всякакво инфо в нета.

Виж кое колко струваше в "онея времена" и колко бяха заплатите и т.н. Инфлацията не е само в учебниците по икономика. Има и друго. Бившите скъпи и яки китари вече ги направиха много скъпи, а средно скъпите са някакви по-скоро ширпотребски какви да е. Отдолу пък се напълни с всякакви "марки", произвеждани в 2-3 завода, но с различна лепенка. Просто пазара и търсенето и предлагането вече са доста по-различни отпреди 15-20 години (в началните години на Форума да речем). Не е непременно по-добре или по-зле, просто е различна ситуацията.