Лими

Върлосът е сериозен, защото и аз имам подобен проблем с китарата ми. В магазините на CONRAD видях два вида полиращи пасти - за едри и по-финни драскотини. Цена около 15лв.

Нещо не съм много наясно с true-bypass. Имам BOSS - DA-2 | Adaptive Distortion и когато е изключено захранването му или махната батерията - през него не може да минава сигнала от китарата ми. Това значи ли, че не е true-bypass? А също така ползвам Harmony Singer | TC-Helicon, през който също преминава китарният сигнал за да задейства съответната вокална хармония, но и той като е изключен от захранване не пропуска сигнал от китарата ми. Това значи ли, че не е true-bypass? А дали тези педали имат буфер?

Това мнение напълно съвпада и с моето твърдо убеждение, което упорито поддържам и практикувам от години! "Buy a good acoustic and play it a lot. Not only do they sound fantastic, but it’ll promote sure, strong fingering when you switch back to electric, thus improving the clarity and sonority of your playing." Понеже през последните 7-8 години не свиря със струни по-тънки от 11-ки и то акустични, пръстите ми вече не могат да усещат 9-ки, които ми се струват като ластици, а 8-ците направо са ми като сополи. Проблем имах първите 2-3 години, защото пръстите често ми се схващаха, но от 3-4 години това отшумя и скоро не помня да ми се е схващал пръст.

За да можеш да я свириш в по-ниска или в по-висока тоналност трябва да познаваш основните форми/обръщения на акордовите тризвучия и септакорди по целият гриф на китарата. Каподастера също помага за транспониране и аз лично го ползвам много интензивно.

Сетих се да добавя още нещо важно - дебелите струни като 12-ки и 13-ки, та дори 11-ки много интензивно "изяждат" металните позиции. Аз сменям позиции на всеки две-три години при интензивно свирене с 11-ки. Затова ако разполагаме само с една единствена ак. китара е по-добре да се ползват за ежедневна употреба 10-ки и 11-ки, а само за концерти или студ. записи да се слагат по-дебели струни. Но дебелината на струните трябва да се съобрази и със здравината на шията/грифа. Но както казах по-горе - най-добре е да се притежават поне две ак. китари - едната с дебели, а другата с тънки струни.

Моето мнение на основно акустичен китарист е по- комплексно. Съгласен съм, че ак. китара с по-дебели струни звучи по-красиво, но не може да се свири с 12-ки, а камо ли с 13-ки по 5 - 6 часа на ден, дори и аз, който вече много години свиря най-вече на акустична китара и пръстите ми са доста заякнали. Решението е: - най-малко две акустични китари - едната по-евтина с тънки струни 11-ки, та дори и 10-ки за ежедневни продължителни упражнения, купони и градинки, а другата по-скъпа и по-къса мензура с по-дебели струни за не повече от 1 час свирене на ден и за няколко песни на концерт, както и за студийни записи. Най-дебелите 13-ки според мен са или за китари с дебел "врат", къса мензура или за дроп тюнинг в ми бемол или ре. Видовете струни подбирам по следните критерии. Фосфор бронз слагам на по-звънливи китари, защото фосфора омекотява тембъра, а само бронз 80/20 слагам на по-глухи китари за повече блясък. За фингер стил използвам струни с покритие, като Еликсир, защото е по хлъзгаво и не "яде" ноктите ми. За прецизни студийни записи препоръчвам да се използват стуни с плоска обвивка за намаляване на скърцането Thomastik-Infeld AC111. Недостатъка на тези струни е - къс живот, защото трета струна много бързо се разплита, но ако се ползват само за студиен запис или единичен концерт са незаменими. Времето на експлоатация определям по различни критерии. Евтините струни с бюджетната китара използвам неопределено дълго време, защото са само за упражнения и не ми пука за звука им. А скъпите дебели струни Еликсир също издържат дълго време, защото са с покритие, рядко ги ползвам и добре ги поддържам. Само променям мястото на триене в позициите на трета и по-рядко на четвърта струна, като нанизвам по едно пръстенче веднъж на 10 дена.

Е, да, де! - Не случайно от векове според фолклорната митология щурците са си утвърден музикален символ(и колеги) във вицове, басни и в песните на Лили, както и по света и у нас!

Живота е странно и неочаквано променящо се нещо! Т.е. - от година и половина ползвам и много съм доволен! Т.е. - не че станах по-добър певец, но удоволствието е страхотно!

Потърси македонският лютиер Branko Radulovic, който е направил gypsy jazz китарата на Дамян Пейчиновски. Предполагам, че ще може да прави и western китари.

И аз доста съм търсил такива лютиери, но - напразно, което потвърждава убеждението ми, че качествена акустична китара се изработва многократно по-трудно от електрическа такава. Потърси лютиер някъде в съседните балкански страни. Успех!

Тази тема вече я обсъждахме по-подробно ето тук - http://forum.muzikant.org/topic/167812-tribute-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Аз мога да подкрепя като си купя билет за това представление, но какво е то и как ще го анонсирате? Ето един простичък, но важен проблем, който трябва да решите преди всичко.

С "няколко урока" няма как да стане! Поне най-малко 50 урока и много упорити упражнения в домашна и публична обстановка. Чувам много фалшиво интониране, неритмичност, липса на динамика и никаква емоция. Иначе тембъра е звучен и при добро желание с прилагане на постоянна дисциплина и осмисляне на проблемите ще се появят и добри резултати до 2-3 години. Успех!

В общи линии съм съгласен, но...! Лично аз имам различни музикални периоди, от по няколко години всеки. Като начинаещ преди всичко съм копирал или имитирал. Като по-напреднал се появи желание за лично творчество(виж долу в подписа ми), което реализирах за няколко години до самоизчерпване. След няколко годишна музикална пауза пак се върнах към музиката и то чрез кавъри. Много ми се свиреха кавъри, защото изпитвам голямо удоволствие да възпроизвеждам хубава музика, без значение - чужда или моя. По отношение на кавърите постъпвам по няколко начина. Почти винаги се старая да ги извадя и възпроизведа близо до оригинала, защото така са ме впечатлили и така ми доставят най-голямо удоволствие, особено пък когато свиря стари класически пиеси по ноти. Давам си сметка, че приличам на копираща машина, но въобще не ми пука щом се кефя. Обаче...! Случва ми се често, съвсем неумишлено да променя нещо от оригинала и ако това ми хареса продължавам да свиря този кавър по моя си начин. Така случайно съм променял дори пиеси за класическа китара, а и други класически шедьоври. Не обичам да си поставям за цел непременно да променям някой оригинал за да изтъкна колко съм оригинален. От скоро усещам, че навлизам пак в творчески период, защото вече не ми се правят нови кавъри(имам репертоар от над 120 песни и инструментали) и все по-често се "заигравам" с творчески хрумки, които постепенно доразвивам - ето откъс от нова идея! П.П. А кога един човек би трябвало да се осмисли като музикант - не знам. Мисля, че това и е хубавото на музиката като изкуство - че никой(дори и учебните правила) няма монопол върху ест.вкус и че всеки човек на всяко ниво може свободно да изразява "музикално" себе си и все някой ще го хареса, макар и да ме дразни.

Да, ZOOM A2.1u има ритъм секция с 40 вида ритмични фигури, но се съмнявам, че този параметър е обвързан с вграденият осцилатор на тази секция. Засега ушите ми вършат достатъчно ефективна работа.

travelcaster2 трябвало е да го патентоваш този знак, както сега от подобен такъв се прави милионен бизнес и се нарича Х-Фактор.

Ето още една полезна илюстрация на вече гореизказани мнения How To Get A Rock Sound On Guitar

Уиски без фъстъци мой текст в стил- "НеоРаПънк" Вчера с Боби си седяхме, сръбвайки обезкафено кафе. Дойде обезобразен образ, галейки обезкотен котак. Поръча си обезвинено вино с обезводнена вода. Донесоха му ги в обезтенджерирана тенджера. Покрай нас премина обезкретенен кретен с обезчернопантерирана черна пантера. зад тях припкаше обезптицечовкирана птицечовка. Ние се почувствахме като обезглупени глупаци и обезпръднени пръдльовци. Изведнъж покрай нас профуча обезгащен човек с обездупено дупе. Това беше обездъртеният и обезлидерован Дърт Лидер. След него тичаха обезскинарените му скинари с обезкосени коси и лозунги: - "Обезромяване на ромите и обезциганяване на циганите" "Обезнегроване на негрите" "Обезпедерасяване на педерасите и обезлезбоване на лезбийките" "Обезгейване на гейовете и обезпрасяване на прасетата" "ОбезЦеСеКиране на Це-Се-Ка-рите... Ъъъ ... и България на три морета" А, ние със или без Боби обезнеразбрахме, че това се дължи на обезбирената бира!

^ Да, разбира се, че съм се доверил на ушите си и както споменах горе, точно така съм го нагласил. Но от перфекционистка позиция се интересувам как би станало ако се приложи точна математика. Предположих, че ще стане по начина посочен от Евтим, т.е. намиране на някакви математически пропорции. Други параметри освен Depth, Rate & Wave няма. Благодаря ви за идеите, колеги!

Искам да изчисля Rate параметър на тремоло ефект от китарен процесор ZOOM по зададено темпо(BPM). Фабрично заложеният в процесора диапазон на този параметър е от 0 до 50 единици, но не се знае(аз не знам) дали тези 50 стъпки са равномерни. Знае ли някой каква формула трябва да се използва за да нагодя този параметър по темпото? Искам да наподобя ефекта от"Boulevard of Broken Dreams" на Green Day. Засега го докарвам приблизително по слух на 37единици от 50 възможни при темпо 83BPM.

Не знам Ричи как точно го свири, но варианта, който съм показал по-горе съм взаимствал от Gypsy Jazz Guitar Picking, обяснен от Andreas Oberg & Frank Vignola

Пробвах и при мен стана в следното - 1---------d------------------d------------- 2----------------u-----------------u------- 3---d-----------------d------------------d- и т.н. Ричи повдига и всеки пръст след като си изсвири тона за да не отзвучават, да не се сливат и размазват звуците.

Веднъж опитах да свиря с добре изработено каменно перце и съм много доволен от усещането, че подобрява техниката ми на свирене, защото аз предпочитам тежки и твърди перца до 3мм за солиране и меки тънки 1мм за ритъм акорди. Но...! - но един голям недостатък ме въздържа от постоянна употреба, а именно - неприятното и прекалено силно "писукане", което се чува от контакта на перото със струните. Идеята ми за "идеалното перо" е някаква комбинация от каменно перо за тежест, ламинирано с изкуствена материя, например като тази, от която се правят DUNLOP ULTEX. За съжаление никой не изработва такива. Успех с изработката и бих желал да ги изпробвам, когато се усъвършенства качеството им!

Провери в MCI (Музикален Център Икономов) за някой от тези трите - http://www.voxamps.com/mini

Роланда го имаше във Фортемюзик - София, ул Оборище, но не знам дали все още е там