Лими

Всеки, който обича музиката и китарата си - се упражнява до "откат", т.е. свири от сутрин до вечер без оглед на семейно състояние или шанс за призвание и признание. Поне 300 дена в годината минимум по 5 - 6 часа на ден. И така - цял живот, до последен дъх!!

Да,за пет дена наистина!

Clocks - Coldplay ac. guitar Here Comes The Sun - The Beatles

Аз току-що поръчах от там няколко неща с наложен платеж и чакам да видя резултата.

Още две акустични къси парченца. "Вода" "Вятър"

Аз от много години свиря и на кл. китара и доколкото знам няма чак толкова издръжливи струни, а дори и да има сигурно са безумно скъпи. Струните са консуматив както бензина за колата - сменяш ги често и това е. Цената им варира от 6лв нагоре, така че на два три месеца при интензивно свирене от по 3-4 часа на ден е напълно нормално да ти се скапват. Естествено, че трябва и да ги бършеш след свирене. Няма изцяло найлонови струни - 4та, 5, и 6та са винаги с метална обвивка, но и първите три стареят, макар че не се забелязва с око - те просто стават по фалшиви и все по-крехки на скъсване.

Евентуално може да опита и с този изолатор Soundking BJJ302 вместо DI box. А и да не помогне мисля, че е полезно да се притежава такова нещо, все някога ще потрябва.

^ Ударните са мембранни - глинена табла с животинска кожа, тарамбуки и други видове, както дървени, така и метални. Изсвирени са от Славчо Битраков, а някои от мен и др. Кахон няма. Жалко, че записването не е на добро ниво, но става за информативно демо. П.С. Ако на някой му се свири такава музика да се обади и заедно може да направим още такива парченца. Няма значение на какъв инструмент свири, та бил той и електронен. Важното е да има и акустично присъствие. Аз ще представя още няколко нещица скоро.

"Човек" "Огън"

Това за флашките не съм сигурен, че го разбрах и предполагам, че или 1, Малко вероятно да пускат сингбеци в/у които свирят и пеят частично някои линии - ама защо пък през Кемпер? 2. или зареждат Кемпера с предварително подготвени пресети с настройки за китарите им. Ако е вторият вариант, не виждам нищо лошо. А ползването на Кемпер нали спестява носенето на различни видове глави и кабинети, защото той влиза директно в централното, ако не бъркам?

Ето още едно парче записано по гореописаният начин.

Открих сред архивите си една свободна пясъчна импровизация върху Рага мотив

Всъщност не се стремя да ги синхронизирам, а и това е технически невъзможно, защото нямат MIDI. А както писах по-горе в единият му трак записвам ритъм линията(бас и бараб) "измислена" от DigiTech Trio и дообработена от мен, а в другият трак записвам и наслагвам ритъм/риф китари. BOSS RC30 има функция за автоматичен стар/запис когато на входа му постъпи сигнал. Т.е. включвам тази функция и след това включвам Триото, което подава аудио сигнал на лупера и той се стартира автоматично. "Трио +" има лупер, което е някакво удобство, но аз предпочитам BOSS RC30, защото той има много по-добри възможности. Да, ще трябва да обмениме опит. Лятото дойде и аз често свиря с други музиканти вечер по централните градинки.

Сдобих се с DigiTech Trio с цел да си правя прости сингбеци на кавъри, но неусетно опознавнайки го започнах да експериментирам и по-творчески с него. Оказа се доста гъвкава и "жива" машинка, достоен партньор. Още докато го разучавах си измислях простички теми за да му разбера възможностите. И така неусетно случайно измисляните темички започнаха да се превръщат в логически развити и почти завършени композиции. Но все пак само тази машинка не е достатъчна, та затова ги впрегнах в един общ тандем и нея и Looper BOSS RC30. В единият му трак записвах ритъм линията(бас и бараб) измислена от DigiTech Trio и дообработена от мен, а в другият трак записвах и наслагвах ритъм/риф китари. След това използвах и втори Looper BOSS RC30, в чийто първи трак направих смесване от двата трака на първият Looper, а във вторият му трак записах само соло китарата и малки допълнения. След това направих още едно смесване обратно в първият Looper. Ще кажете, че това изглежда тромава и некачествена звукозаписна технология и ще бъдете прави, защото наистина се измъчих доста, а резултата е доста посредствен, но все пак става за информативно демо. Всъщност аз започнах тези записи с добре оборудван лаптоп, но той започна да се бъзика с мен и след като ми скъса нервите до отчаяние измислих гореописаният нестандартен, посредствен, но спасително находчив метод. Какъв е резултатът - чуйте сами. Първо парче Второ парче а по-нататък още други P.S. Не съм сигурен дали темата е за този раздел.

Този марш съм го нарекъл "Марш на трубадурите", но важи за всички улични артисти. Мелодията е изсвирена с китара и уста, но ми се иска да се изпълни и от други инструменти, като хармоника, цигулка, тромпет, флейта, та дори и от акордеон, бандеон и др.

Кабел за микрофон става. Естествено, че и от двете страни трябва да е XLR, но може от към усилвателя или пулта да бъде с балансиран мъжки "стерео" жак ако апаратурата има такъв балансиран вход за жак. Когато си свириш в къщи близо до усилвателя си ползвай къс до 3м кабел за да не ти се мотка из краката.

Можеш да ползваш и двата изхода, но в различни ситуации. Кабел с жак 6.3 мм се ползва когато е не по-дълъг от три до пет метра. Кабел с XLR се ползва, когато дължината до апаратурата е над 10м и когато има балансиран вход, като по този стандарт се намаляват загубите на сигнала, шумове и мрежов брум. Но ако апаратурата ти е до пет метра с кабел, тогава няма никакво значение кой от двата вида кабели ще ползваш - забележима разлика в звука и силата му няма според мен, защото и аз имам същите два изхода.

Тези два инструментални бисера са от ранният Fletwood Mac с Питър Грийн - 1969г Вторият съм го аранжирал с Trio band creator Digitech Albatros JigSaw Puzzle Blues

И пак по смътен спомен ще кажа, че си ги слагах на ушите - дебели, грозни, широки и тежки, но за съжаление нищо подробно не си спомням за тях, освен, че са произведени, (но непродаваеми у нас) в средата на 80-те години- но звучаха доста добре(относително) Технически терминологично може и да се наричат електростатични, но тогава ми ги дефинираха като кондензаторни. До колкото си спомням лабораторията, която ги произвеждаше се намираше в София близо до квартал Изток, където е сега КАТ, т.е. близо до метро трасето при Дианабад.

Някой да е ползвал, виждал или поне да е чувал за кондензаторни слушалки? Спомням си, че преди доста години някой ми беше показвал такива слушалки, произведени в средата на 80-те год. в БГ, май че от тази лаборатория, която произвеждаше и други аудио устройства. Спомням си, че изглеждаха големи тромави, тежки, захранвани с голям и тежък блок, но доколкото си спомням звучаха доста добре в сравнение с някакви други американски или японски Hi-Fi слушалки, които бяха налични в момента. Смътно си спомням, че тази БГ лаборатория се опитваше да произведе и кондензаторни колони, но не съм сигурен.

Да, това наистина е много добър кавър, който за съжаление до края на живота си не бих могъл да изсвиря!

При китари с грифовете с променлив радиус на фингерборда - малък в началото и все по-нарастващ към високите позиции, какъв е радиуса на дъгата при бриджа и нъта?

Аз пак да попитам - някой ползвал ли е някое от посочените устройства - Isolator или Hum eliminator?

Дали обаче този температурен проблем е само в грифовете? Ами тялото на китарата нали и то се свива и разширява като причинява опъване и отпускане на струните? Същото се случва със струнниците(tailpieces), които са от метални сплави. Какви материали все пак са най-подходящи. Виждал съм(само на снимка) китари и други струнни инструменти от някакви полимери/пластмаси или карбон структури. Любопитно ми е какви са минусите и плюсовете при тях!

Конкретно в моят гореописан случай предполагам, че когато китарата се затопля увеличава габаритите си по дължина и това е причина за по-силно опъване и на струните, компенсиращо тяхното топлинно отпускане. Най-чувствителни според мен са Hollow Body китарите със струнници. При акустичната ми китара нисък клас WASHBURN D10SCE почти нямам такъв проблем. С по-дебели струни проблемът е по-слабо проявим. Трябва да има специални метали с малък коефиц. на температурно разширение от които да се правят струнниците. Същото се отнася и за другите материали от които е направена китарата - тръсрода примерно. Но пък се появява конфликт със акустичните изисквания за материалите. Започвам да се интересувам все повече от тези темпер. проблеми и да издирвам информация от кухнята на големите производители. Един от материалите, който решава такъв проблем е графитът за грифове. Тези темп. проблеми е важно да се знаят за да се минимизират, тъй като на всеки китарист му се налага да свири на открити сцени по фестивали и при неблагоприятни климатични условия, особено в динамично променящите се сезони, като пролет и есен. Най-добре е китарата да постои поне половин час предварително на мястото където ще се свири и чак след това да се настройва. Друго такова явление наблюдавам при класическите китари с найлонови струни. При тях пък става обратният процес - при охлаждане тези струни се отпускат, а при затопляне обратно, т.е. свиват се и повишават тона си. Преди няколко месеца един наш съфорумник беше пуснал видео клип с новата си къстъм китара направена от някаква светеща пластмаса. Любопитно ми е как реагира тази китара на температурна динамика.