Tozi

По принцип не обичам да споря (особено просто така за да убием време). Смятам, че грешки няма. В контекста на хармонична прогресия 3 и 7 тон са нестабилни и могат да водят до най-близките 3 и 7 на следващ акорд в прогресията: пример доминанта - тоника (сол-до) - третата степен на доминантата сол (си) се разрешава в основната степен на тониката До, а седмата степен на доминантата сол (фа) се разрешава в третата степен на тониката - ми. И двете се разрешават на полутон. Третата степен на даден акорд определя неговото качество - дали е минорен или мажорен, а седмата степен определя неговата функция - дали е доминантов или тонически. Затова са поставени заедно като най - важни. Основния тон се подразбира.

Преди да затворите темата, аз бих желал да коментирам (ако разбира се не възразявате много). Изгледах видеата и прочетох всички коментари. Мисля, че темата е доста полезна за всички. Особено за авторите. Урок номер 1 за авторите: Благодарение на интернет хората вече са информирани и имат база за сравнение - тоест могат да разберат ако са лъгани. Урок номер 1 за всички които се изказаха негативно - от всеки може да се научи по нещо - дори от този който мислим че за нищо не става. Стига да искаме. Не познавам лично Борис Сотиров. От това което видях във видеата мога да кажа че има добри познания за изпълнение на кънтри музика. Във видеата показва това което ( и колкото) знае за това което му се е наложило да научи през годините. Тъй като темата беше за коментари и препоръки, бих препоръчал на Борис като преподавател да намери по- подходящ начин за поднасяне на информацията за кънтри музиката - чисто теоритично и дори исторически - развитие на този стил, най-известни и важни изпълнители. На всяко негово твърдение може да се зададе въпроса ЗАЩО - би трябвало да може да има конкретен и уверен отговор. От Борис Сотиров може да се научи много - не заради местата на които е бил (както беше коментирано по-горе) , а заради дългогодишният му стаж като професионален музикант в сферата на развлекателната музика. Извод? Учебните центрове - не лъжете хората за пари! Вярно е че не всеки ученик иска да стане Паганини и че повечето искат само да се позабавляват известно време. Но има и такива които може и да са следващият Паганини! Дайте им шанс! Учителите - научете си уроците преди да преподавате - practice what you preach! Останалите - не подценявайте никой (никога) поради липса на достатъчна информация (а дори и тогава). Това ми е мнението и препоръките. Наздраве!

Благодаря за семплите. Наистина като че ли рума звучи по убедително. Как точно записа? С микрофон пред говорителя на кубето? @Коле майна! Снимките наистина са трепач!

Абе... гледах , пробвах ама нещо не мога да открия правилния за мен реверб. Бос ми е много дигитален, пружинен си имам във фендера. Не съм пробвал още TC Hall of Fame - той като че ли ми звучи по ок. Накрая почнах да проверявам рак ревербите: http://www.alesis.com/nanoverb2 и http://www.lexiconpro.com/product.php?id=12 (Съвсем офтопик. Коле извинявай!) Е този ми хареса но не е много оправдан за живо свирене: http://www.thomann.de/nl/lexicon_pcm96.htm @ ciriljhonson как е хола на TC Hall of Fame? На демотата в ю тюб не мога да намера някой ясно да демонстрира именно този реверб - все ползват спринг или флърб. Чудесна идея!

Ще го пробвам непременно, но от сега знам резултата: добър звук, но такова нещо с много копчета и опции не ми трябва - само ще ме разсейва от концентрирането върху свиренето и музицирането. Ако го направят малък само с един вид делей и две-три копчета - вземам го. Всеки луд с номера си . А някакви идеи за малък но качествен реверб (по възможност без безкрайно много опции - хол и плейт стигат :) )??? Мерси за цените мнения!

Да малко е оф Зен но пък е свързано. Гледах и Тайм фактора. Много готин. И на Страймон са супер. Аз обаче си търся педал който да прави само едно единствено нещо но да го прави изключително добре. Примерно реверб който да има само хол и нищо друго. Или делей който да е само аналог или само пин-понг . Нещо такова. Само толкова ми трябва за нещата които свиря. Иначе имам процесор който има всичко възможно вътре, който почти никога не ползвам - освен когато записвам метал джемове за този форум и за тунера който има. Всичко друго ми се струва изкуствено и ми променя много звука и динамиките на ламповия усилвател и се дразня - пречи ми да свиря. Нещо като да хвърлиш одеало върху барабани и така да свириш. Плоско.

Тук е около 270 евро за ръчната изработка, а другия е 200. Това много ли е в сравнение с другите? Понеже не съм много в час с педалите и ми се струва че всичко до 500 евро е ок ....

Ами май е 50/50 аналог/дигитален. Не знам но ми се стори много добър (по-мой вкус). Може би трябва да го сравня другия път с Deluxe Memory Man. Ето едно негово ревю: http://guitargear.org/2010/08/14/review-gig-report-mad-professor-deep-blue-delay/

Да. След него пробвах Deep Blue Delay на Mad Professor и много ми допадна. http://www.youtube.com/watch?v=NOKJNrcGYJs Него пробвал ли си го? А какви са приликите и разликите между бос делея и Флаш бак на ТС?

Абе нещо ми тънее тоя Зен - няма обем. ВВ преампа май повече ми допада - по -сочно звучи. Видях че имаш карбон копи на емексар. Какви са ти впечетленията от него? Аз го пробвах миналата седмица и ми се стори прекалено мътен (може би заради дебелите струни с които свиря).

Xotic: http://www.xotic.us/effects/ Мисля че работата на Ники е достойна да се спомене в тази тема (най-малкото): N-audio : http://n-audio.net/products

Carl Martin : http://www.carlmartin.com/products.htm Danelectro: http://www.danelectro.com/fx_blt.html

Много просто - повечето НЕ бендват и НЕ правят вибрато. Изкляюение прави Скофийлд.

Споделете впечатления от скъпи бутикови педали. Моля не обсъждайте мултиефект-процесори в тази тема. Аз лично харесвам: Mad Professor: http://www.mpamp.com/pedal/pedals.html Fulltone: http://www.fulltone.com/pedals Eventide: http://www.eventide.com/AudioDivision/Products/StompBoxes.aspx Stymon: http://www.strymon.net/products/ Electro harmonix: http://www.ehx.com/ TC Electronix: http://www.tcelectronic.com/Pedals.asp

Мерси. Аранжимент е силно казано. Просто изсвирих мелодията заедно с акордите. Имам такива моменти: като се насвиря на всякакви сложнотии и ми се иска да свиря много прости и мелодични песни. Някой път ги свиря толкова просто че чак на хората им става сложно да ги слушат.

Красива песен са написали бръмбараците. http://soundcloud.com/tozi-3/yesterday

Да прав си най-важното нещо е как звукоизвличаш. Джазовите китаристи обикновено предпочитат дебели струни - 12, 13 даже и 14 сет. Някои обаче свират и с по -тънки - Мйк Стърн например. Скофийлд преди свиреше с 13 а сега мисля че сложи 11. Пат Матини ползва 11. Звука зависи още от китарата, усилвателя и помещението в което свириш. Някои ползват томастик (Бенсън) а други нормални (Матини, Стърн, Скофийлд). Пробвай да си поиграеш и с тонконтрола на китарата. Стиви Рей Вон е свирил с 13ки но не звучи джазово - отново - важно е какво и как свириш. Аз свиря с 12 и 11 сет ДаДарио.

И нагледно резултата: http://www.youtube.com/watch?v=W0067lo8AwA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Js28w9kV6wY

Не виждам руски дисторшън " Лель" в чейна ти. Майна ти ма умря - 28 неща за настъпване. Спешъл рекуест: направи демо на Бос реверба и на Флашбак делея като ти поостане време и те се занимава. Данке шойн!

Има в този форум раздел за теория и композиране където е изписано много. Например: http://forum.muzikant.org/topic/75745-oaaidhey-ca-iaeiaaaue/ или http://forum.muzikant.org/topic/31801-oaaidhey-a-3-anoe-ca-eeoadhenoe/ Търсете и прочетете. П.п.: някой който е свикнал да слуша дет метал надали ще възприема Бон Джови като сериозен рок, а по скоро като детска музичка за лигли или нещо такова. Всичко това са глупости. Има два вида музика - Добре направена и зле направена. Другото е личен вкус (или липсата му). П.п.: да сте гледали порно с фон музика на Слеър, Хиндемит или Орнет Колман?

Jingle Bells Не! Не съм споменавал стилове. Приеми материала за научаване като гриф с прагчета и струни. Научи къде трябва да натиснеш за да ти излезат въпросните музикални елементи - интервали, арпежи и т.н. След това ти си решаваш как да ги използваш и в какъв музикален контекст. По - просто от това не мога да го обясня а и мисля че не е нужно. Темата ти се казва 'Как да избягвам клишетата" - просто - спри да ги използваш. После пак ги използвай, но си дай възможност за избор. Прегледай отново коментарите по-горе.

"Фийлинг" майна - не е закуската. Звука ми харесва - мога да чуя акустично струните. Като каза бендове та се сетих да добавя: Какво е бендинг и за какво точно служи? Повечето китаристи го приемат за даденост без да си го обясняват (което може би е по-добре в много случаи). Свързва се с няколко блусови "клишета" и се ползва предимно с минорната пентатоника. Бенда е просто плавно движение между два или повече тона на дадена скала, където от единия тон до другия се достига чрез ратягане (или отпускане) на струната. Което означава че може да се ползва за достигане на който и да е тон от която и да е скала (не само на пентатониката). Звучи просто и ясно, но малко китаристи го ползват другаде освен с пентатонични блус и рок ликове.

Виртуозност не означава само изпълнение на нотни трайности като осмини и шеснадесетини в бързи темпа. Пример ББ Кинг. Но това е друга тема която сме дъвкали и предъвквали в този форум. За да се избяга от клишетата първо клишетата трябва да се знаят иначе няма да е ясно от какво бягаме. Проблема не е в самите клишета а в отношението към самото свирене. Много често се свири на "авто-пилот" без да има контрол върху мелодичните линии, тоест пръстите водят а не мисълта. Импровизацията трябва да е като раговор - разказване на история с музикални изразни средства. Това означава че тези изразни средства първо трябва да се научат за да могат да се използват. В музиката това са: гами, интервали, три и четиризвучия, пентатоники, различни ритмични фигури и нотни трайности, хармонични ходове и т.н. Това са думите с които говорим в музиката. Фразите са музикални словосъчетания с които се строят изречения. Клишетата са цитати. Импровизацията е комбинативност и вариации - способноста свободно да разместваме и подреждаме тонове хоризонтално и вертикално във времето в рамките на даден музикален контекст- форма. Импровизацията може да е на няколко нива: 1. Мелодическа 2. Ритмическа 3. Динамична 4. Темброва 5. Хармонична Най-често е комбинация от по-горе посочените разновидности. Както има различни видове разговори, така може да има различни видове импровизации. За да има смисъл (най-общо казано) даден разговор най-често той трябва да е на някаква тема която да се обсъжда след което евентуално да се премине към друга. Вариантите са много. Замислете се за ежедневните си разговори. За да имат "смисъл" нещата които свирим е добре да се научим да свирим вертикално, тоест да описваме хармонията. Много е важно развитието на идеи - фрази на основата на която се развиват други фрази. Термини като "фийлиг" не съществуват в музикалната теория. Това е субективно понятие което най-често се свързва с вариране в динамиките на фразите и тяхното разположение спрямо основния пулс. Много често се използва от хора с недостатъчни познания в областа на музикалната теория и практика предавайки неконкретен субективен характер на обсъжданата музика или изпълнител. Работещтите оркестранти много често просто прочитат даден нотен текст без особени емоции и въпреки всичко благодарение на професионализма и рутината си успяват да предадат необходимия емоционален заряд на музикалното произведение което изпълняват. Много често хората "слушат" с очите си. Съответно на изпълнител който изглежда по определен начин и има дадено лицево изражение се приписват качества като "фийлинг", т.е. освен динамичното звукоизвличане от значение е и артистизма на музиканта. Нямам нищо против така наречения "фийлинг", просто не съм съгласен когато се използва за параван на нечия посредственост. По темата за разнообразяването направих три примера с различен звук и подход към импровизирането. Общото е използването развитието на мотиви, като съм използвал голяма част от казаното в 25те точки споменати по-рано. http://soundcloud.com/tozi-3/example-1 Нямам нищо против дисторшъна и блус "бендването". Споменх да се избягват за да се откъсне автора на темата от обичайната си комфортна зона и да изключи "авто-пилота" свързан с този звук и начин на свирене. Ето пример с овердрай и бендване: http://soundcloud.com/tozi-3/example-2-dist Последния пример е основан на мотив от добре позната американска коледна песен която става "тема на целия разговор" в примера. http://soundcloud.com/tozi-3/example-3-bells Успех!

Ок. Дай сега конкретно. 1. Чувство или усещане? 2. Или усещането за чувство? 3. Чие чувство - на изпълнителя или на слушателите? 4. Физическото усещане при допира с инструмента? 5. Ефекта от звука който издаваме върху нас? Върху слушателите? 6. Какво значи да свириш с чувство? 7. Кое точно чувство? 8. Ако свириш без чувство значи ли че си безчувствен? 9. Ако ти нищо не усещаш и нямаш никакви чувства, обаче слушателите си мислят че ти свириш с чувство понеже те чувстват нещо, означава ли това че свириш с чувство или не? 9а. Какво ги кара да си мислят така? 10. Ако ти чувстваш много неща докато свириш а слушателите не чувстват нищо , това означава ли че свириш без чувства? 10а. Какво им пречи да чувстват? ....... Умението да създаваш. 1. Какво точно да създаваш? 2. Как точно да го създаваш? 3. Какво ново можеш да създадеш ако не знаеш какво вече е създадено? 3. Знаеш ли всъщност какво вече е създадено? .....