Tozi

Ето и една много интересена интерпретация на стар стил, която според мен може да се нарече истински модерен джаз тъй като много добре отразява енергията на съвремието:

Критерият е много конкретен и ясен. Модерно е направеното през последните няколко години (да речем 5-8). Актуално и ново е това което се прави сега. Авантгардно вече не е синоним за ново или алтернативно тъй като това течение идва от края на 60те и началото на 70те. Позволи ми да не се съглася обаче с използването на етикетите "доказал се" и "голяма работа". Историята познава много примери на "доказали се" по различни начини музиканти които много бързо отшумяват поради повърхностният характер на тяхната същност. "Доказал се" и "признат" в наше село може да не бъде толкова доказан и признат в съседното където критерият е по-висок. Пример: Азис, Десислава, Глория, Бритни Спиърс и др. Критерия за инструменталисти е също конкретен и то от векове насам: добро познаване и владеене на възможностите на личният инструмент, музикалната теория и свободното приложно боравене с нея. Днешно време се добавя владеенето на множество различни музикални стилове както и познаването на музикалната традиция и развитието на всеки стил; знаенето на голям репертоар от парчета (теми, мелодии...), познаването и владеенето на езика на всяка музикална естетика (ликове, патерни, подходи, концепции...); запознаване с приноса в развитието на музикалната традиция на най-важните личности от всички периоди на развитието и (кой от кого се е учил и с какво е допринесъл и променил). За да се види всичко това в изпълнението на някой инструменталист понякога са нужни само няколко такта, понякога един хорус, понякога цяло парче. От гледна точка на "обикновения" слушател, не е лошо той да се запознае с установените критерии за качество. От друга страна всеки има правото да да е игнорентен и да няма вкус. Колкото до споменатата от Евгени снобария - аз също не съм съгласен, както не съм съгласен с тенденцията за прекалена академичност на музиката във високите слоеве на музикалната гилдия последно време. Съпоставянето на стиловете също е нелепо и поставя музиката в сверата на футболните запалянковци готови да се избият заради собствената си неадекватност.

Ето още два примера за актуален (модерен) джаз: http://www.youtube.com/watch?v=ZGj3WXFBnJA http://www.youtube.com/watch?v=MqL5leKC3v8&feature=related

Това че не му е ясно е очевидно. Не е лошо да не знаеш. Кофти е когато не знаеш, а си мислиш че знаеш и даваш вид на знаещ, съответно убеждавайки околните незнаещи в правотата си. Това е също масов феномен. Кое е красиво или слушаемо са субективни понятия продукт на социална среда и възпитание, докато добро или зле направено са обективни измерими сравнителни критерии. За да твърдим че нещо не е добро трябва да го сравним с други примери чрез установения критерий за добро или лошо в съответната сфера. Да. Голямо го прави отношението на автора и съответния потребител. Също много разтегливо субективно определение. Ако 100 000 души харесват нещо а 3 не го харесват, това прави ли въпросното нещо голямо? И обратното: ако 100 000 души не харесват , а 3 харесват, това означава ли че нещото е малко и не става?

Вижте и това видео мисля че се отнася към темата:

За целта научават какво е било преди тях. За да откриеш и създадеш нещо ново трябва да знаеш какво е вече създадено преди теб. Моцарт макар и гениален е смятан от самите класици за "чалгаджията" в класиката, особено ако го сравним с Бах, Шостакович, Стравински, да не говорим за по новите течения. Идеята на темата беше да се покаже какво се случва в момента в света на джаза, да се разбере че Чик Кърия електрик бенд и Дейф Уекъл е музика от осемдесете години на миналия век и че в момента музиката звучи по различен начин. В БГ още се слуша музика от преди 30 години. Мисли се с 30 години назад. Съответно музиката която се прави у нас звучи по същия начин - мирише на нафталин. Всички някак са заседнали в началото на 90те и си изживяват отново и отново недоизживените и недоразбрани разбирания и интереси. Поинтересувайте се какво ново се случва в момента. Не е нужно то да е джаз.

Джаза за всички нас като външни наблюдатели (бели не американци) е просто вид музика. Не бих казал че е едно от най-хубавите неща което музиката може да има. Това е просто вид музикален език, музикиална традиция създадена от афро-американците и в последствие приета като американска арт-форма. Не бих казал обаче че е нещо по-хубаво от суфи музиката, българската народна музика, индийската класическа музика, гамелона или китайската опера ако щете. Това е просто част от световното музикално богатство. По повод истината също не си прав. Ти налагаш твоята истина. Истина която е резултат на личния ти житейски опит. Има още 7 милиарда истини които сигурно са различни от твоята. Аз лично се съмнявам да си свирил точно такава музика в музикалната академия. Не е нужно да се изгориш за да знаеш че огъня пари. От друга страна обаче това е единствения начин да разбереш какво точно означава "пари" и какво е усещането.

Това, че този вид музициране не ви харесва в никакъв случай не означава че това са цитирам "лайна". Не е нужно всичко да ви харесва. Аз също според настроението бих предпочел нещо по лесно слушаемо (последно време предимно бибоп и народна музика), но това в никакъв начин не би ме накарало да отрека търсенията на някой музикант в каквато и да било посока а още повече да убеждавам масово как това е кофти и неслушаема-некачествена музика. В случая с вашите коментари въобще даже не става въпрос за музика, а за толерантност. Затова споменах чалгата - сигурно за средно статистическият нетолерантен чалга-фен повечето рок неща които вие слушате са също толкова неслушаеми колкото горепосочените джазови примери за вас. Изказванията ви са типичен пример за вица за българите и казана в ада: защо нямало пазачи на българския казан в ада - защото българите сами се дърпат обратно ако някой започне да излиза... Мненията които изразихте може да дадете единствено когато сте разбрали и опитали да свирите въпросната музика. До тогава би трябвало да казвате просто че не я разбирате и не ви харесва.

Ясно. Няма да стане. Ще чакаме следващото поколение... Да не напишете нещо против чалгата само - ще ви припомня какво сте писали. П.п: ако не позволяваш на знанията ти да те променят, значи нищо не си научил....

За да се разбере кое му е новото и ценното на първото парче (Бранфорд и компания), трябва явно да си музикант които свири тази музика а не просто слушател. Семейство Марсалис са поддръжници и продължители на джазовата музикална традиция в чистия и вид - продължители на "черната" форма на изкуство и това може да се чуе във всяко тяхно изпълнение. Начина по който Бранфорд, Калдерацо, Рийвс и Фолкнър свирят е базиран върху традицията и в същото време е абсолютно модерен и актуален (дължейки се до голяма степен и на 20 годишния барабанист) поставяйки нови стандарти (отново) в изпълнителското изкуство. Мога само да гадая на какво се дължи сарказма в коментарите на СиберГене. Не мисля че човек трябва да има музикално образование за да има лични музикални предпочитания.

Карандила си е цигански (ромски) брас бенд и са далече от джаз-джаза. Общото е използването на западно-европейски духови инструменти и наличието на импровизации в музиката която изпълняват ( и естествено почти всички музикални средства като гами и хармония ги има и в джаза). Като инструменталисти обаче са добри а Карандила джуниър са още по - добри. Дали е редно такъв оркестър да открива или присъства на така наречените джаз фестивали е спорен въпрос. Всичко си е търговия. Последно време на най-големия и важен джаз фест Норд Сий Джаз свирят какви ли не групи които според мен нямат нищо общо с джаза. Покрай тях успяват да се вредят и малко от големите джазови величия. Карандила обаче има много повече общо с джаза отколкото една Нора Джонс да речем. А ей тези са ми по любими от Карандила:

Имам чувството че говорим за едно и също нещо но от различна позиции и мащаб. Нещо като приказката за тримата слепци и слона: Накарали трима слепци да опишат какво е слон. Първия се приближил и опипал хобота му (разбирай еднозначно ) и казал: слона прилича на маркуч. Втория докоснал корема на слона и казал: слона е като стена. Третия докоснал крака на слона и установил че слона е като римска колона. Не е нужно "такъв джаз" да е популярен и масов понеже това противоречи с натуралните закони на света на изкуството или така наречените арт среди. Ако това стане веднага ще се промени критерия и ще се прави нещо друго. Прочети "The field of cultural production" за да разбереш как работи света на изкуството. Факта че нещо не е слушано от масите не променя факта че то е най-актуалното в развитието на музиката в момента нито го омаловажава или прави по-малко стойностно. Факта че не харесваме нещо не означава че трябва да го игнорираме и да се правим че то не съществува. Което естествено не ни задължава да го харесваме.

Къде в примерите чу липса на ритъм? А така. Именно. Представи си тогава каква е реалноста и "околния свят" (=социална среда) на музикантите свирещи горепосочената музика. В различните държави реалноста е различна. За бебетата слава Богу иначе представям си какви мутанти биха израстнали хехе. Няма как и не е редно бебетата да харесват и разбират визша математика или квантова физика от рождение. Могат обаче да имат афинитет към тях който евентуално да се развие при подходяща среда и условия. Това не означава че при откриването на такива наклонности в нашите деца ние трябва да им обясним колоко това не е редно и как не е натурално и красиво да се развиват подобни способности понеже в средата която са, това не е прието. С други думи отрицанието не ни учи на толерантност към ранообразието. Виж това видео: А тъкмо видях че си си самоотговорил : Тук май пак се връщаме на оная тема за джаза от преди година и нещо. Фюжъна не е джаз. Смуут джаза не е джаз. Етно джаза не е джаз. Уорлд мюзик не е джаз. Иво Папазов не е джаз. и т.н..... Това са производни на джаза и най-вече търговски етикети за продажбата на вид производна на определена потребителска тагрет група. Франк Синатра с цялото ми уважение, е чалгата на джаза. Елла Фицджералт от друга страна е истински джаз. Франк : http://www.youtube.com/watch?v=YSHSNEW0euo&feature=related Елла: http://www.youtube.com/watch?v=hRyDB4RWJdw Открийте 10те (или повече) разлики. Дефинициите са определени от създателите на тази музика: Луи Армстронг, Чарли Паркър, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн и т.н. Инкогнито и Васил Петров не бяха споменати в негативен контекст. Ако нещо не е джаз това не означава че е лошо, особено ако е добре направено. Аз лично харесвам Инкогнито и Васил Петров - особено албума му с Пармаков. Това обаче не ги прави джаз. За сравнение: Инкогнито: http://www.youtube.com/watch?v=WlpQMvHoFCk Чарли Паркър: Открийте 10те (или повече) разлики. Васил Петров: http://www.youtube.com/watch?v=KiFJsRO_z98&feature=related Кевин Махагони: Открийте 10те (или повече) разлики.

Ето още малко актуална музика: Ето и модерен фри джаз: И още музика базирана на индийска музика: Ето и малко местно участие: http://vimeo.com/19336054

Красотата е в очите на наблюдателя - в случая в ушите на слушателя. Толерантноста от друга страна е въпрос на възпитание и лично решение.

Да, има явно доста разногласни разбирания за термина "модерен джаз". По принцип като се е появил бибопа старите джазмени са обявили джаза за мъртъв... Всяко ново нещо явно първоначално е отхвърляно понеже така е най лесно. За мен лично всяка музика по-стара от 5 години вече не е модерна и е стара. В България обаче има култ към стара музика (а явно и не само в областа на музиката) - слуша се и се прави музика която датира минимум от преди 30 години и всичко ново е обикновенно отхвърляно. Малко са хората които слушат и правят актуална за момента музика. Едно време имаше информационна бариера и беше трудно да се информираме за актуалното развитие на музиката. Сега такава бариера няма - интернет позволява достъп до най-актуалните събития в целия свят. У нас обаче имам чувството че хората сега сами си поставят бариера и искат да живеят в миналото. Малкото любознателни хора биват осмивани и подигравани и най-често в определен момент принудени да приемат масовия стереотип. В тази тема не става въпрос за вкус и кой какво и дали харесва. Това че не харесваме нещо не означава че трябва да отричаме съществуването му. Няма нищо лошо в това да не знаем и не разбираме нещо, лошото е никога да не искаме да се научим да разбираме и да ценим опитите на другите да създават нови неща.

@Лими Схванал си много добре в случая. Няма един размер а има много навързани - има доста 5/8 и 7/8 из вътре и по малко от всичко останало предполагам . Парчето на Лехман е предварително композирано и написано и всичко се чете от до като изключим няколкото вариации на алтото и естествено филовете на барабаниста. @ XAS Модерен джаз в историята на джаза се нарича периода от 60те години насам - след Майлс Дейвис и Колтрейн. Прав си обаче - не това, имах предвид в заглавието на темата , и още по малко: Примерите които давам са всъщност много сериозна музика изискваща изключително високо ниво на музикални познания и изпълнителски качества и умения. По скоро имах предвид актуален джаз - музика написана и изпълнявана през последните 5 - 10 години. Музика която прави история в момента. Историята не е само това което е било (минало свършено), а постоянно развиващ се процес включващ настоящето като бъдеща история. Ето един пример от 65та година за началото на този вид "фри" музициране: @Abbath Барабаниста не се пъне щото смята и брои (тествал съм го лично). Просто като свири и прави такива физиономии, което изглежда странно , но - всеки луд с номера си. Някои си затварят очите докато свирят, други подскачат, трети куфеят (което надали има нещо общо с музицирането...) - този е от тези с физиономиите. Ето ти един гений , който изглежда все едно се съвкуплява с инструмента : @Baby Thomas Дефиницията ти е невярна Има бийт, има мелодия и най-вече има начало и край, просто е различно от това което си свикнал да възприемаш и определяш като такива. И понеже търсиш във всяко парче именно тези свои дефиниции за мелодия, бийт, начало и край, за това непознатия вид музициране ти се струва неслушаем. В индийската класическа музика например няма начало и край - там всичко се възприема като цикъл - непознато, нали? Само една интродукция към някоя композиция може да е около час дълга. Надали биха пуснали такова изпълнение по комерсиалните радиа... Фри свиренето всъщност не е съвсем фри (свободно) - има си доста правила и много ясни насоки за посоката на развитието и интеракцията която се случва във всяко парче. Актуалният джаз в момента не е само от типа "неслушаем" или "фри". Ето един от най актуалните пианисти в момента: http://www.youtube.c...feature=related

Много гот. Особено първите две А на първия хорус - много красиво и мелодично.

Ето една много актуална група в момента - Стив Лехман октет:

Говорейки за модерен джаз, ето как отворените американци вече свободно си свирят нашата родна копаница:

Кое точно ти се струва дисонантно? На мен например вече нищо нито мелодически нито ритмически не ми се струва дисонантно нито пък фалшиво (освен ако не е добре изсвирено или изпято...). Това как ти се струва: П.п.: автора на темата е свирил доста от дисонантната графа...

Безсмислени според теб. Не си ги свирил и слушал достатъчно за да свикнеш с тях. Тритонуса е в основата на функционалната хармония - третата и седмата степен на доминантовият акорд образуват въпросният интервал които създава напрежение и съответно се разрешават в основен тон и трета степен на тоническият акорд. Нищо дисонантно няма в случая. В повечето джазови парчета ползващи функционална хармония се ползва именно този ход само че модулиран в няколко тоналности и евентуално разрешен в основна накрая.

Лими - прав си и не си прав. Прав си, че всеки може (и трябва според мен) да изпитва различни емоции и усещания слушайки дадена музика, които емоции не е задължително да са едни и същи с усещанията на различния слушател. Този вид музициране отдавна не е експериментално или авантгардно в арт средите. Малко или много това не е масова комерсиална музика, а е музика за музиканти (свирачи) които са запознати с този вид свирене и неговото развитие (което колкото и невероятно и да звучи е свързано с блуса). Това е като вид език на който не всички говорят и разбират. Нещо като да пускат китайски филми без превод по кабеларката в Перник или Павликени (примерно) - предполагам малко хора знаят и говорят мандарин или кантонийски там и надали биха отделили повече от 1-2 минути да гледат - дори да е интересно. Сигурно ще им "пИкат" на китайските глупости и много скоро биха превключили на подходящият планетен канал. В случая видеото е музика от 21 век - от юни 2011 ако не се лъжа и по принцип парчето в по голямата си част е диатонично или поне ползва доста функционална хармония. Общо взето енергията му е подобна на това изпълнение от 1967ма година - освен че нищо освен може би няколко барабанни палки не е счупено или изгорено накрая: http://www.youtube.com/watch?v=dTEza7Y4hUo

Има да. Вижте тези образователни серии :

Ами те възпитават, само че не в България , където джаза се отъждествява с Васил Петров и Инкогнито .... Би трябвало обаче, хората които слушат Напалм Дет, Канибал Корпс и други подобни да могат да издържат даже да им е лекичко...