Tozi

Заповядайте в Пловдив на 17 Април (сряда) в Академията за Музикално и Танцово Изкуство, Зала 1, ул. Съборна, на практически семинар на тема: „ДЖАЗ ЗА НАРОДНИ МУЗИКАНТИ” Лектор: Людмил Крумов – китара Дата/час: 17 април, 2013 г. От 16’00 часа Времетраене: 2 часа Предмет на семинара: Семинара разглежда приликите и разликите между джаза и българската народна музика като се обръща особено внимание на практическото използване на придобити от народните музиканти импровизационни знания и умения в джазов контекст.

През април ще имам удоволствието да проведа семинар/урок по блус и джаз импровизация в Пловдив и София. Заповядайте в Пловдив на 17 Април (сряда) от 11’00 в Академията за музикално и танцово изкуство, Зала 1, ул. Съборна. Тема на семинара: „Би Боп и джаз фразиране”. Заповядайте в София на 20 Април (събота) в Читалище „Братя Миладинови-1917”, бул. „Цар Борис III”, номер 375. Практически семинар на тема: ОТ БЛУС КЪМ ДЖАЗ – ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО ИМПРОВИЗАЦИЯ Лектор: Людмил Крумов – китара Дата/час: 20 април, 2013 г. От 14’00 часа Времетраене: 2-3 часа Предмет на семинара: Разговор за музика и импровизация, с акцент върху практическото приложение на музикалната теория. За разлика от предходни прояви, на които изчерпателно са разглеждани приложенията на джазовата теория при китарата, баса и др., този път вниманието ще се насочи индивидуално върху свиренето на всеки участник: използване на натрупаните знания в блус и джаз контекст, подход към фразирането, така че импровизациите да придобият смисъл и пр. Въпроси и отговори. Целева аудитория: Курса е подходящ за инструменталисти от всички нива. Такса за участие: 20 лв. Регистрация и записване: За предварително записване: ЛС тук или на guitmas@yahoo.com Или в читалище „Братя Миладинови”, бул. „Цар Борис ІІІ” 375, в деня на меропреятието. Информация за лектора: Людмил Крумов се занимава професионално с музика и изпълнителска дейност от повече от двадесет години. Успоредно с това активно преподава и дава майсторски класове по специфика на китарната изпълнителска техника, импровизация, теория и хармония на джаза в България и Европа. Притежава бакалаварска степен от консерваторията „Принц Клаус” в Гронинген (Холандия) със специалност „Джаз китара” и магистърска степен от „КОДАРТС” – Ротердам, специалност „Джаз китара”, със специално проучване върху смесването на елементи от българската народна музика с джаз. Изпълнителската му дейност е свързана с видни имена от българската и световната джаз сцена, като Дейвид Бъркман, Ралф Питърсън Джуниър, Браян Линч, Джон Аберкромби, Ханс Мантел, Оуен Хард Джуниър, Реджи Уошингтън, Михаил Йосифов, Петър Салчев, Димитър Льолев, Веселин Веселинов Еко, Димитър Шанов, Димитър Семов и др. http://www.ludmilkrumov.com

http://www.youtube.com/watch?v=Ql9RnPkSpbY&NR=1&feature=fvwp

Поредната копаница (11=2+2+3+2+2) : Американците ни настигат. А ние тях кога?

Нито ме мързи, нито пия бира, ното е лято вече. Но пък джема си върви.

Бравос! Готино! Само така!

А, мерси. Това е понеже си сложих по - тънки стуни (10ки) на едната китара и сега по-лесно могат да се опъват.

Ех че много ликове си научил. Аз така ги чувам нещата днеска с кафенцето:

@travelcaster Радвам се че ти харесва. Благодаря за милите думи. Това видео отразява просто част от процеса на научаване на това парче. Бих искал да мога да импровизирам така свободно и смислено върху него както като върху обикновен блус да речем. Далеч съм още но работим по въпроса - живот и здраве един ден (дай Боже скоро) се надявам да постигна и това. @Лими Мерси за коментара и въпросите. Всичко което свиря освен мелодията отначало е импровизация на момента. И няколко години подготовка преди това.... Това е едно от революционните парчета на Джон Колтрейн от 60те написано по акордовите замени които той измисля. Носят неговото име Coltrane changes. Ето тук може да се прочете по конкретно какво представляват: http://en.wikipedia.org/wiki/Coltrane_changes Като цяло това парче и парчета с колтрейн ченджес са едни от най-сложните акордови прогресии за импровизиране. Освен че акордовите замени са необикновени, те се свирят обикновено и в доста бързо темпо. Формата на парчето е 16 такта: // Em7 F7 / Bbmaj7 Db7 / Gbmaj7 A7 / Dmaj7 / / Dm7 Eb7/ Abmaj7 B7 / Emaj7 G7 / Cmaj7 / / Cm7 Db7 / Gbmaj7 A7 / Dmaj7 F7 / Bbmaj7 / / Em7 / F7 / Bbmaj7 / Eb7 // Темпото е 304 BPM Ето и оригинала: [media]http://www.youtube.com/watch?v=lJ7QTRzV9RM[/media]

Почти...

Бравос! Готино парче и дрборе изсвирено. П.п.: в такива моменти се сещам как ми липсва тая музика понякога.....

[media]http://www.youtube.com/watch?v=jI7RbAf4Dks[/media]

Естествен пънк перчем. [media]http://www.youtube.com/watch?v=FYZHMr6ePbg[/media]

[media]http://www.youtube.com/watch?v=prK04JiNlkM[/media]

С цялото ми уважение към Римски-Корсаков това произведение не представлява особен интерес за мен. Може би понеже е прекалено преекспонирано от разни състезатели - рекордьори с остри китари и дисторшън. В самата мелодия няма почти нищо друго освен хроматизми, тоест свири се едно и също през цялото време. Хармонически също е сравнително просто. Мисля че звучи най-добре в котекста в който го е написал автора с цялостния аранжимент на оркестъра и като част от операта "Сказка о царе Салтане". Свирил съм го преди години понеже беше "модерно". Интересно защо на български го превеждат като полета на бръмбара - би трябвало да е полета на земната пчела. А между бръмбар и земна пчела има разлика колкото между прасе и лястовица. В момента правя анализ на Moto Perpetuo нота по нота - може да го пусна във форума като съм готов.

И на мен така ми се стори че бута с пръсти а не само с перо. Идеята обаче на това парче е да се изсвири артикулирано - не стакато, не легато а артикулирано. Ето така например: http://www.youtube.com/watch?v=A6ysOqkHflY Или така: http://www.youtube.com/watch?v=YMh5AlaFVzw Или така: http://www.youtube.com/watch?v=QXnkAnmAOEc&feature=related Или дори и така макар че тук е доста по легато: http://www.youtube.com/watch?v=pCLvUIEE5S8

Жалко че го свири с дисторшън. Голяма мазня става. Иначе е намерил интересни решения с пръстовките. Интересно ми е да му видя дясната ръка как точно звукоизвлича с перото. За сега този води класацията по геройство - акустична китара с перо: http://www.youtube.com/watch?v=OuI0Pvr59C4

Знам го това. Джейсън Бекър ми беше един от най любимите китаристи. Честно казано обаче тази му интерпретация на 5тия каприз не ми харесва много (лично мнение) - не е по текста и не е изсвирена добре в сравнение с това например: http://www.youtube.com/watch?v=kyN4L7Zsyos Накрая където Бекър почва да импровизира свободно е много по яко - там е себе си и то си личи. Самия факт обаче че музиканти от различни стилове изучават и свирят тези класически произведения е красноречив за значимоста им.

Случайно открих това видео от мастерклас на Пат Матини в което той буквално на места свири пасажи от секвенциите на Moto Perpetuo. http://www.youtube.com/watch?v=8qEFhO3s0NQ&feature=related

Страхотен концерт. Направо урок! http://youtu.be/c3MMxHlGEd0

Искам да уточня някои неща. Отзад напред. Не мисля, че има нещо нередно в ниво тип "вижте ме как свиря интрото на Смоук.... на една струна". Всички сме минали през "Смока" повече или по-малко. Всеки е хубаво да покаже какво може и докъде е стигнал и не всеки трябва да става Паганини. Колкото за сериозното отношение на музикантите към музиката и свиренето съм съгласен. Аз лично чета ноти, но никога не мисля в ноти а в звук. Колкото до пръстовките (апликатурата) аз се старая да отработя абсолютно всички, тоест "нормални" пръстовки не съществуват. Доколкото знам Натан Милщайн е правил така даве по време на концерт често ги е сменял. В случая с музиката за цигулка се опитвам не да адаптирам за китара а максимално да се доближа до начините по който произведението би било изсвирено на цигулка (свирене на една струна например). Разбира се някои флажолети няма как да се изсвирят по същия начин на китарата и тогава се налага да се използват чисто китарни техники. Идеята ми е да ползвам перце и колкото може по малко пръсти. В 24тия каприз има едни децими които още не съм наясно как ще ги изсвиря само с перо..... Съгласен съм че е хубаво да се проверяват произведения написани за други инструменти. Така инструменталиста се развива като цялостен музикант.

Капризите (написани около 1817), ако на някого му е интересно ......: http://www.youtube.com/watch?v=77IM_hWKCBY&feature=fvwrel

Благодаря за признанието. Не съм свирил на цигулка и не знам как е. Знам само че се настройва по различен начин от китарата и мога да си представя че някои пасажи биха били по - удобни. Най-голямата разлика обаче е в звукоизвличането. С лъка се артикулира по прецизно (и изглежда поне по-лесно). С перцето се изизсква нечовешки алтернативен пикинг (как се казва това на български? ) и координация на двете ръце. Аз пробвах да отработя всички вариации на алтернативен пикинг - наклон на перцето надолу, нагоре (обратен наклон), движение от китка, от лакет, от пръсти, комбинация от всичките....ще го поработя още няколко месеца, пък дано излезе артикулирано накрая. Пък живот и здраве ако стане някой ден може да се пробва във всички тоналности Аз лично слушах ето това изпълнение за сравнение: http://www.youtube.com/watch?v=dPRWshWq9E4 А сега работя и над 24тото и 5тото капричио.

Допуснал съм грешка за което се извинявам - годината е не 1730 а около 1820 - 30. Начина по който развива секвенциите и мотивите е невероятен. Сложноста на това парче освен че е дълго и трябва да се запомни до автоматизъм , е че няма паузи - физически е доста теко и изисква доста подготовка. 24те капричиа обаче са още по - невероятни - интервални скоци от най ниския към най високия тон на грифа на инструмента, пицикато само с лява ръка, хармонични интервали и акорди и това всичко в нечовешки темпа.

Специално в случая Паганини нещата стоят по малко по различен начин. Точно църквата е била против него и са го обвинили че е в съюз с дявола понеже нямало как иначе да се издават такива невероятни дяволски звуци от цигулката. Именно заради това Паганини е погребан едва 36 години след смърта си - църквата не е давала разрешение да го погребат. А колкото до музикалната му кариера - Паганини сам си е наемал залите в които е изнасял концерти и е плащал на музикантите от оркестъра (около 40 души). Освен че е бил виртуоз какъвто никой никога не бил виждал, слухът за това че е бил убил жена си и е лежал в затвора където е влязъл в връзка с дявола на който е продал душата си спомогнали много за неговата популярност. Класическата музика не е била популярна музика а е била музиката на царете, църквата и интелигенцията. Простолюдието си е имало друга музика.