Бицев

И Таскам-а би вършил добра работа, но КОРГ-а е просто в друг клас. Не само заради каналите (които също имат значение), но редица функции и възможности го доближават до истинските студийни системи. Например наличието на автоматизация (запаметяване не само на 'сцени' - статични настройки, но и на всички изменения в реално време), както и неограничено отделно след-записно редактиране и обработка на всеки един трак (недеструктивно) - това са все възможности на системите от професионален студиен клас. С една малка колекция от хубави микрофони това си става едно истинско студио. (Иначе думата 'студио' се използва либерално от производителите, дори за 4-пистови и джобни играчки; при КОРГ-а си значи каквото си значи). Разбира се, светът познава и отлични записи (включително многотиражни албуми) направени с много по-скромна техника, дори с 4-пистови играчки. (Да не говорим, че много златни записи на световната музика - всичко до към средата на 60-те - са правени с едно/дву-пистова техника). В сравнение с онова, с което е разполагал Джордж Мартин в EMI за да записва Битълс, Таскам-а е чудо на техниката. И по съвременни стандарти си е сериозна машина: има си 24-битов запис, приличен набор от пред-записни ефекти и обработки, дори мастеринг-ефекти и обработки. В 'мултитрак' режим (разделено записване по партии или секции) си е идеален. Ако искаш да пишеш цял ансамбъл (като 'на живо') само барабаните могат да ти лапнат наличните микрофонни канали, но с някои компромиси и такива записи са възможни. Като качество на записа и крайния продукт Таскам-а няма да отстъпва; като удобство на работа ще ти създаде малко предизвикателства и ще наложи компромиси - цената на икономията от няколкостотин лева от първоначалната инвестиция. И все пак, при ограничен бюджет, аз бих направил тази икономия - за да пренасоча спестеното в качествени микрофони. Не забравяй,че те са поне толкова важни, колкото записвачката (според мнозина - много по-важни) и в тях трябва да се инвестира пропорционално на тази им важност. Надявам се тези мисли да са полезни с нещо - на слука! П.п. Ако споделиш какво точно планираш да записваш - какъв ансамбъл, каква музика - може да направим подробен разбор и изборът да е по-рационално обоснован.

^ Просто две чуждици за същото нещо: Бизнес (англ.) = Занаят (тур.) = Занимание за прехрана (= Стопанска дейност, в новия бюрократичен български език). П.П. И щом всички наши музиканти са равни пред изборените инстанции, да разбирам ли, че г-н. Порталов не е прав и животът, вкрая на крайщата, е справедлив? 'Ми тогава за к'во плачат тук?

Още една блестяща колаборация в този форум: има-а, има хляб тука! Довършвай - да чуем! В.

^

Зависи какво целиш със записа. Така както се чува (без да знам какво си използвал), звукът е отявлено 'пиезо-в', с реверб. Не е лош - но е пиезов. Не знам какво очакваш да получиш от микрофонните импулси, но помисли: един идеален микрофон, като улови пиезо- звук, идеално ще възпоризведе.. пиезо- звук! На него това му е работата - да предава с минимум изменения оригиналния звук. Няма да го направи по- акустично-микрофонен. Другите компоненти много зависят от настройките. Компресорът може да прави безброй неща, зависи какво си му 'казал' да прави, какви параметри си въвел. Ревербът също има много настройки - от какво помещение са импулсите още не значи, че ще звучи като такова помещение. Къде е слушателят? (На мястото на микрофона, или в залата? И къде е микрофонът?) Според мен (лично мнение, други може да не са съгласни) добрият акустичен китарен звук започва с микрофона (след китарата, разбира се ). И по-скромен микрофон, да речем динамичен от масови модели като 58, залага в сигнала много по-естествен китарен звук от пиезо адаптер. Този сигнал вече може да се 'пипне' с импулси от по-добри микрофони, малко EQ и туй-онуй. Когато звукът на китарата като такава е възможно най-автентичен, от смесването и аранжимента (какъв ансамбъл - или соло?) и от цялостния замисъл ще зависи избора на 'виртуално помещение' - независимо дали се прави с импулсна конволуция или с добрите стари методи на стерео панорама и 'прост' (класически) реверб. Ако на всяка цена трабва да се пише с пиезо (и ти се експериментира с конволуция) - може да опиташ да намериш импулси на китари, има такива - на качествени концертни инструменти, които няма напълно да наподобиш, но може би ще поправят донякъде пиезото до по-автентично звучене. Освен ако пиезо-звукът не ти е нарочно избран по творчески замисъл и да искаш точно така неестествено да звучи китарата - по твои си художествени съображения...

Допълнение: Информацията ми е малко стара (вчера писах по памет) и ограничена само до модели Yamaha, които познавам. Оказва се, че те имат и още по-евтин модел 'сценично' пиано NP30, който ще ти е съвсем в бюджета и е много лек и компактен. Но има и много други модели от други фирми, от които можеш да избираш - ето какво открих с едно бързо търсене в Гугъл: http://www.gear4music.com/Digital_Pianos/A...tal_Pianos.html Това ще те ориентира в модели (има всички поризводители) и цени - а после можеш да си потърсиш местен вносител или да си изпишеш от чужбина. Успех!

^ Кой ще определя минимума? И максимума, и средата - и много други неща ги определя господин Пазар - и никой друг. На играчите в тая игра (музиканти, собственици на сцени, агенти и посредници) никак не им харесва някакъв непознат Господин, когото нито са виждали, нито са канили - да им се бърка в бизнеса и да им определя цените. Но трябва да свикнат с тази мисъл* - така е и така ще бъде. Нека не се виним един друг, че някой искал много или друг се продавал много евтино - така е на свободния пазар. Както многократно съм писал другаде, няма ниска или висока цена - а само правилна цена. И тя е винаги и точно толкова, колкото онзи, комуто е нужна стоката, е готов да даде за нея. (Не е моя дефиниция, а на Адам Смит - прадядото на икономическата мисъл). И пак ще обърна внимание на ключовите думи: някому нещо е потребно и той е готов да плати за него. Ако сделка не се получава, значи или нещото не е потребно (за мнозина живото изпълнение на последния модел метъл не е хляб насущний, могат и с чалга на запис да си пият ракията), или оня с потребността не е готов да плати исканата цена (най-често, защото не може да си го позволи - не му излиза сметката; по-рядко - защото идеята му колко би дал отразява доколко му е потребен продукта). В тази картина, при наличието на множество играчи (от всяка страна на сергията), като една сделка не стане - намира се друг играч, с когото условията са взаимно приемливи. Ако един бизнес постоянно се измъчва че не се получават сделки, значи бизнесменът е в грешния бизнес. Ако на един собственик музикантите са му все много скъпи - той е в грешния бизнес (клуб с жива музика). По-успешен ще е, ако отвори друг бизнес (кръчма с музика на запис, например). Така и музикантът-бизнес (професионалните и полу-професионалните музиканти, които очакват да печелят от свирене) - ако все никой не му плаща исканата цена, значи е в грешния бизнес (музикалния занаят). По-успешен би бил като компютърен програмист или, примерно, шофьор на такси (всеки според наклонностите си). А музиката да остави за удоволствие - и никога повече няма да го тормозят 'несправедливите' цени, ще изпита най-после истинска наслада от свиренето. Има едно решение, където на г-н Пазар не е позволено да се меси и да определя цените. То се нарича Комунизъм. Там всичко определят мъдри и добросъвестни държавни чиновници. Има ли желаещи? * "Животът не е справедлив - свикнете с тази мисъл!" (Бил Гейтс)

Ще е интересно да чуем вокалната мелодия (мисля, че долавям в инструменталния сампъл накъде ще звучи). Тук не само структурата, но и (проекто-)аранжиментът е вече по- "песенен"(в добрия смисъл). С рехавата ритъм секция, особено барабаните - навява за стиловете, доминиращи днешния поп. Тук наистина можеш да опиташ с женски вокал(и). И като правиш соло в песен, трябва да забравиш, че си guitar hero (казвам го без капка сарказъм, ти си такъв) - имаш да илюстрираш основната идея и трябва да озаптиш до минимум акробатиките Чакаме развитие и в двете балади (това последното не е съвсем 'балада' - най- си е мид-темпо песен и текстът, imho, не иде да е твърде кахърен.. Ако изобщо е на негативна вълна, ще му подхожда 'разсърден' дух от типа 'Аз ще те науча тебе!', но не отчаяно-самоубийствен. На мене откъсчето музика ми звучи направо оптимистично). Next?

Ако ще учиш пиано, ти трябва именно пиано! Не си търси "синтезатор" (зад тази дума стоят много и съвършено различни инструменти, но рядко - пиана). За преносимост и ограничено място в къщи, си търси дигитално пиано. (Така се води официално този клас електронни инструменти, 'digital pianos'). Защото имат клавиатура с отзивчивост и усещане като пианото - най-често с механика (с действие на чукчета), а също и звук, който най-успешно наподобява акустичното пиано. Отличен пример са серията Clavinova на Yamaha, особено фамилията CLP - те са си, погледнато отвсякъде, истински пиана. Между тях има и достатъчно елегантни / компактни, че да не заемат много място. Вярно, малко скъпички са за бюджета ти, но моделът YDP 140 е най-евтин в класа, би излязъл към 1500 лв и е идеален за начинаещ (и не само) пианист, ако имаш токлова местенце в стаята (потърси го в Гугъл да го видиш). За съвсем компактни и преносими нужди (и все пак - 'истинско' пиано) препоръчвам моделите известни като 'сценично пиано' (stage pianos). При Yamaha отличен за твоите нужди е P85 (намери го в Гугъл и добре го разгледай) - има си отзивчивата клавиатура с чукова механика като пиано, има си звук на (почти) истинско пиано (и още 10-тина полезни гласа на електрически пиана, органи, щрайхове и пр) и може да управлява като MIDI клавиатура всякакви гласове и синтезатори в компютъра ти - а е съвсем компактно и преносимо. И цената му ще ти хареса - съвсем мъничко над 1000 лева (но си струва екстрата над твоя лимит). Всички големи марки електронни инструменти (Roland, Casio, Kawai, KORG и пр.) имат съответни модели в същите класове 'digital pianos' и 'stage pianos' - може да се огледат и техни модели, но аз по-малко ги познавам. На YDP140, CLP320 и P85 лично съм свирил доста и ми харесват (но, признавам, не съм пианист). Yamaha не случайно доминират световните пазари, а в пианата конкретно ми се струва, че водят в съотношението качество/цена. - - - Всичко това е в случай, че искаш да свириш на пиано. Ако искаш да свириш на "клавишни" (keyboards) - обща култура за съвременна популярна музика на синтезатор, орган и малко пиано и всичко друго - тогава горното не важи. Всяка евтина клавиатура с поне 60-тина клавиша нормална големина и MIDI изходи ще ти свърши работа, поне през първите година-две докато се учиш. Може и да е Casio за 500 лева или дори 'куча марка' за 200. Отзивчивостта на клавиатурата има много по-малко значение, гласовете - също (а по-добри гласове винаги можеш да вадиш от компютъра, с подходящи библиотеки). Ще спестиш много пари и малко място в къщи. Сам решаваш, според амбициите си на какво искаш да се учиш - На слука!

Това малко по-неуталожено от другото, дисонансите и звуковата текстура носят едно леко напрежение, по-скоро неяснота, неопределеност, смътно предчувствие... Ако готвиш албум, трябва да е преходно между части с различен характер, защото въпреки спокойния си ход, няма равновесие. Не бих го заредил в плейлист за медитация Също много добре направено!

Многодобре направено - и действа!

^ За първи път казваш, че си пробвал и двете. Защо не започна с това - да споделиш резултатите от пробите? Едното от "и двете" беше ли точно Tremol-No? Ако не е било, пробите ти са оф-топик за тази тема, както и линка който пусна. Ако пък си пробвал точно Tremol-No, трябваше за него (и само за него) именно да пишеш - какви са ти впечатленията, как работи (или не), защо реши да си го (или да не си го) купиш? Авторът за това е създал темата. - - - А иначе алтернативи има колкото искаш - тази, например, изобщо не разстройва струните, дори 5 да се скъсат; не втвърдява тремолото и не иска дупчене (не иска дори отваряне на задната капачка!). Но не за алтернативи е темата, а за конкретно устройство. Някой за него именно нещо да каже? P.S. Желанието да се предлагат алтернативи вместо отговор на конкретен въпрос (масова практика тука) ми напомня за култовия стар виц "Аналогичен случай у наше село.." Или за Гарабед, който бил спечелил кола от лотарията - само дето не било кола, а мотоциклет - и не спечелил, а го бил сгазил...

^ ^ Ама ти май не си много по четенето, а? Двама души изрично ти казват, че линкът ти е оф-топик и безсмислен тук, защото не става дума за същото устройство, но ти си държиш да си набиваш тоя линк, без да си направиш труда да погледнеш за какво става дума... В темата, посочена от твоя линк, както и в по-стара тема, посочена във въпросната, се говори за устройството Trem-Setter (оригиналното на Hipshot и няколко други версии на различни производители). Всички те използват пружини, за да противодействат на пружините на тремоло-механизма. В устройството Tremol-No (предмет на тази тема) няма пружини. Това устройство го няма в 'онази' тема, нито в сравнителните ревюта, посочени там. Онези устройства значително втвърдяват тремолото и имат само една опция (един вид действие), само в някои случаи - две. Имат непрекъснато (плавно, инкрементално) действие, което значи, че за всяка различна китара разчитат на приблизителен баланс около равновесната точка, който се намира 'по усет'(и при по-затегнато положение може да е неприятна 'бибинка'). Макар да допускат пренастройване надолу до един тон, при по-големи охлабвания и особено при скъсване на струна не се запазва настройката на останалите. За монтажа им се иска дупчене на китарата, в някои случаи и презапояване на заземяването. Tremol-No има дискретно действие (с фиксирани положения), което е много по-прецизно и не разчита на 'усет'. Има 3 (три) фиксирани положения, едното от които е пълна свобода на тремолото, без разлика от нормалната му работа. Освен пренастройки, запзва напълно настройката при скъсване на струна. Монтирането му не изисква никакви дупки или работа по китарата. Не ми плащат да го хваля - казах, че трябва да се пробва (дори изказах съмнение към видео от производител). Казах също, че не съм експерт да коментирам такива устройства, понеже не ползвам изобщо тремоло в наши дни. Само посочвам какво не си си направил труда да прочетеш. Поне да беше прочел темата, към която даваш линк... Нищо лично, само ми прави впечатление, че в този форум има много писатели, но читателите са кът. Чете се през ред, по диагонал и ако може изобщо без четене (гледаме картинки и YouTube, че омразното четене било вредно за тена)... А наздраве! P.S. А пък ако искате да знаете, Tremol-No може да отваря и бири! (Ако не вярвате, прочетете FAQ-а на сайта им и ще намерите видео как става това)

Именно - това не е като Тремсетер-а и другите подобни джаджи (все на един принцип), дискутирани в по-стари теми. Изглежда ми крачка напред - с опциите си от пълно изолиране (фиксиран бридж) през само-надолу до пълен свободен трем - но трябва да се пробва. На видео-демо всичко изглежда гот, особено като е направено от производителя Нищожно малки вариации в механиката могат да решават и да развалят вълшебно работещата играчка - само с инсталиране и проби му е майката. Но няма да съм аз първия да го пробва: на мойте китари са забравили да им сложат тремоло като са ги правили... И за какво разстройване при бендване (или при късане на струна) ми говорят - никога не ми се е случвало? Да ви имам проблемите с теа ръчки!

По-добре е така, но още може да се поиграе с микса (не в посока какъв ефект още да се слеожи, а какъв - да се махне). За вокала съм съгласен с изказаните мнения, че е суб-оптимален; може би по- на място ще звучи друг тембър и маниер на пеене. Ако говорим с днешни имена за сравнение: повече James Morrison отколкото John Mayer или Kelly Jones. С класически примери: повече Paul Rogers отколкото David Coverdale... (макар да харесвам всичките); просто по-ръбат тембър и мъжки маниер могат да спасят недвусмисления поп характер на мелодията. В което няма нищо лошо: съблечена от аранжимента, тя си е приятна песничка. И ако питаш мен има сериозен (комерсиален) потенциал ако се преаранжира в R&B и се даде на женска група. Но щом парчето е тръгнало с китари и ще става рок хит - търси алтернативен вокалист. Защо не и в този форум?

Интересни експерименти! Първият е по-откровено фолклорен, във втория нетренираното западно ухо няма и да забележи неравноделния такт (докато не се опита да го свири - но и това няма да е трудно, защото в рок музиката изобилства близката неравноделна форма на 8/8 : 3-3-2, особено в 'тежките' рок стилове). И в двата има хляб и си струва да се доразработят композиционно (и като аранжимент) да станат инструментални пиеси -

Някой пак не ми забелязва силно намигналото око (то и картинка не му трябва, но бях сложил, за по-бавните реотани)... Но нека да продължава задълбочената и просветляваща дискусия! (Без мен, аз от такива работи не разбирам)

На запис - не; но на живо със завързани очи (или зад завеса) - и 5-годишно дете ще познае! То и глух ще познае... А записи, както всеки в този форум знае, се правят само със софтуерни симулатори. Какви усилватели, лампи, какви пет лева?!..

Има поне 5-6 редовни във форума, аз лично съм забелязал (като очевидно опитни) BassTraffic и Dikata, първият даже има перманентна тема най-отгоре във 'Важни' (в този раздел): 'K.D. Zone' (това, мисля, са инициалите на BassTraffic) - там можеш да му видиш примери от реставраторската работа. Има и още други, най-лесно ще ги намериш в темата 'Как да намеря лютиер?', където навремето се посочиха доста такива. На слука!

Честито! Много ценна находка, може да стане хубав инструмент. Марката Lignatone е вариация на няколко имена, с които чешките китари се подвизаваха през соц годините, същите или подобни китари са виждани и с марка Kremona и даже Jolana, излизат предимно от 2 фабрики, едната Кремона (да, и те имаха такава ), другата мисля, че се казваше Струнар. Лигнатон, доколкото знам, не е фабрика, а обобщаваща марка, нещо като държавните експорт-монополи по онова време (марка за износ, както руските ВАЗ автомобили извън Русия бяха продавани като Лада, а у тях никой не беше чувал това име). И техните варираха по качество, и сред тях се срещаха шперплатови евтинийки, но като цяло трябва да се признае, че определено бяха по-добри от нашенските. Имал съм две чешки (клсически) китари Кремона, едната - серийна, другата скъпа/майсторска изработка. И двете бяха отлични инструменти, серийната я разнасх 20 години по цял свят докато загина от влага, а майсторската (видяла доста студийни записи) отиде още 80-те у един известен наш музикант, не знам сега къде е. Топ качество. Този конкретен инструмент ми се вижда копие (добро) на ранните (предвоенни) Гибсъни, прилича ми на култовия L5 или по-скоро на първите модели от ES серията (неизрязани), но като че ли не е имала електриките и е била чисто акустична. Изглежда много добра изработка, в лошо състояние - но подлежи на възстановяване. И особено щом акустиката и ти харесва, явно си заслужава да се опита. Ако сам ще се опитваш да го правиш, можеш да погледнеш какво бях посъветвал в друга тема (за възстановяване на нашенска Кремона). Но те съветвам да се довериш на професионален лютиер! - инструментът го заслужава. Още повече, че очевидно се налага рефрет (смяна на прагчетата), което не е за 'направи си сам' и други някои деликатни операции. За образец (и подбиране на хардуер) те съветвам да погледнеш Gibson L5 или (предлагам да я 'електрифицираш' за по-универсална употреба) - споменатите ES модели, напр. ES 100 или ES 125 и особено ES 150 (също култова китара, позната още като 'Чарли Крисчън' - на името на джаз-легендата и според мнозина, 'баща' на джаз китарата - преди още да има 'signature' модели). Направо я виждам тая твоя китара като един ES150 (почти, де - николму не са нужни буквални имитации). За адаптер, ако търсиш най-античен тон, може би трябва да сложиш класически P-90 (или нещо като Дънкан SH2 - 'Seth Lover'), но за по-съвременен и универсален електрически звук (но все пак отразяващ този клас инструмент и епохата) може да опиташ SH55 (Duncal 'Jazz')... Из форума има неколцина майстори, които разбират - струва си да ги потърсиш за реставрацията и ще имаш една много автентична и качествена джаз китара. А ние тук с интерес ще следим процеса - надяваме се да ни опресняваш с постове и снимки. На слука!

^ и ^^ В повечето страни от Евросъюза за тези коментари могат да ви осъдят (най-сериозно). Имате късмет, че в Европейска България и за убийство не е лесно да бъде осъден някой, камо ли за расизъм / сексизъм или подобна 'невинна' дискриминация. Я по-внимателно с колежките! (И те четат тук). = = = = Сещам се за стар виц, който си е в сила и сега: В пълен трамвай жени стоят прави, а (млади) мъже са насядали и задълбочено си четат вестниците. Възмутен глас се обажда: "Абе тука няма ли кавалери - да предложат едно място на някоя дама? " - на което един седнал младеж отговаря любезно: "Кавалери има, господине - но места няма!" - - - -

Да не търсиш и темата - вокална мелодия върху хармоничната прогресия? Текстописците трудно ще ти 'изкомпозират' такава - тези, които работят по музика, са свикнали с готови мелодии, от които се водят за стъпката на стиха, ударенията и пр. Защо не я маркираш (ако имаш вече мелодия) като 'соло' с някакъв инструмент? (Някои го маркират с глас и 'на-на-на/ла-ла/та-да-да'). Може би така ще получиш повече отклик от музикалните поети - (Само моите 0.05 лв без ДДС)

Ясно ми е, че не е по джоба на всеки (макар някои български младежи да успяват да достигнат до Бъркли и други реномирани музикални заведения по света - и тук във форума има от тях). А някой проверявал ли е в Мiнистерство на Образованието (или на Културата също) за многобройните обменни програми, които те имат с други страни? И всякакви видове стипендии и помощи за млади български таланти да се учат? Чуждите културни институти като Британския Съвет и културно-образователните отдели на посолствата? А разните (безчетни!) Фондации, Асоциации, Отворени Общества, Затворени Общества и пр. и пр. Всякакви църкви, култове и секти също спонсорират младежи по техни си причини. (Надявам се отдляте шегата от сериозното в предните изречения). Някой търсил ли е сериозно из тези многобройни източници? Защото ако човек наистина много иска, недостигът на пари не бива да му е оправдание. Желая успех на силно искащите!