Бицев

За баса хич не се вълнувай - дори за 'солирането по време на китарно соло'. Нали имате (поне част от групата) закваска от Cream? Нека критиците ти да чуят какво прави Jack Bruce - особено на живо, където няма мултитракове и дублажи и едно голо трио трябва да пълни пространството и времето със звук на оркестър. Това отлично се чува и в класическите живи записи от 60-те, и в последния риюнниън в Албърт Хол. (Като ученик, преди да науча китара, влязох в рок музиката с бас - преди това имах академична подготовка на цигулар. Jack Bruce ми е комай единствения 'учител' - бяхме изяли Cream с кориците - те бяха на върха на славата си. В сянката на Господ Ерик, малцина си дават сметка колко велик музикант е Джек - и никога 'солата' му не са пречили на останалата музика). По принцип има два вида 'прекаляване' с бас: единият е без 'сола', но с прекалено 'украсяване' на ритмично-хармоничната роля на баса с разни фигури, фигурки и фигурчици. Нищо лошо, дори дават цвят на композицията - ако не станат непрекъснат фон. Първи 'злоупотребяват' с това студийните басисти от Мотаун през 60-те (на записите на Fоur Tоps, Temptations, Marvin Gaye и пр.). После си става 'почерк' (без да съм ни най-малко расист) на черните басисти - та чак до Нейтън Ийст и подобни. Не говоря за джазови инструменталисти и банд-лидери, а за музиканти в ансамбъл - група съпорвождаща пеене и сола на други инструменти. Този вид прекаляване с баса аз наричам 'фукня' - "Вижте ме и мене к'ви ги мога!" (В Тошко Колевите 'Иръпшъни' имаше пародия на тази склонност при циганските оркестри). Другият вид е точно това, което прави Джак Брус - не ненужно украсяване, а поемане на допълнителни роли в (обикновено минимална) оркестрация. Когато свирят само 3 инструмента, всеки е длъжен да прави всичко по силите си да бъде 'повече от един човек' (ами Джинджър?) и да свири по няколко партии наведнъж. Ако може, де. Такъв басист не свири 'сола', а мелодични линии - майсторски балансирани между хармоничните му фигури и ритмични акценти - при което се получава сериозна полифония с китарата (или друг солов инструмент) - и полиритмия с барабаните. Не е лесно. (Но мисля, че това ти се прави, а не 'фукня' - вж по-горе). И в тази роля истинският майстор се познава по едно - така както пълни с безброй ноти, умее да цени (и използва) една друга нотна единица: паузите (!). И да редува всезапълващия звук с многозначителна тишина - на място, където и както трябва. - -- В барабаните не се бях заслушал - и щом не са ми се набили с нещо, значи са си били горе долу на място. При заслушване (прескочих до МайСпейс-а ви пак) се забелязва стилова насоченост точно в избраната посока (не Cream, но както споменах: Doors, Grateful Dead). Няма да коментирам звука на барабаните и смесването им - нали е репетиция (но въпреки, че студийният ви стил е 'като на живо' - трябва дори на живо да се погрижите за по-добър звук на барабаните). Свиренето е сравнително дисциплинирано, може да се каже - по-стегнато и ритмично (и слава Богу) от останалата банда. Има място за разнообразяване, за премисляне на алтернативни фигури (напр. в 'Нелирично') и за допълнително динамично акцентиране на силни времена (на което и другите инструменти трябва да помагат - и, ако може, 'в крак'). И за настройване на барабаните, може би (но от МР3 на репетиционен запис не мога добре да съдя за това, а не съм и барабанист).. Нека някой печен барабанист да каже какво мисли, аз съм само един провалил се цигулар - - - Като цяло ми харесва здравословната доза лудост в бандата ви и хулиганския atittude. Ако можете да ги озаптите с малко системност и дисциплина, няма да има кой да ви спре - На слука!

Да, видях, че има 'дозатор' за лампата, който в крайно (ляво) положение е чист SS - така вероятно бих го ползвал с микрофон (ако се налагаше). А за китари кривоча сигурно помага - но за тях нали си има истински китарни усилватели (и камиончета), не вярвам тая компромисна лампичка да свири по-добре от кое да е правилно надупено кубе. А наличието и в устройството (за да остане цялото в нисък ценови клас) със сигурност е наложило компромиси в транзисторната част, ако не друго - в избора на компоненти (оп-ампове, трансформатори)... А точно около 'бариерната' цена 500 Евро има истински професионални преампове - без лампови перверзии, но пък с качества сравними с четирицифрените (по цени) устройства. Сещам се за модела '101' на Grace Audio (Grace Design ли беше?) и за тухличката P-Solo на True Systems - ако ги Гугъл-неш, ще видиш за какво става дума. И в днешно време би трабвало и двата да са под 500 евро (тук бяха около 350 лири когато лирата беше евро-и-половина). Перфектни кутийки за истински професионална работа! Но пък да се купуват такива за микрофон Behringer ?

^ Дими, ти с това ли записваш? С какво си го сравнявал? На какво си го слушал? Кой още е слушал суровите записи и сравненията? (И какви са на този слушател доказаните уши?) Не съм пroбвал нито чувал VTB1, (освен в готови крайни миксове, дето може да не знам, че е бил ползван - но сигналът е минал през още много обработки) - но го знам като един от групата на гореспоменатите Behringer и ART. Т.е., също е полупорводников, също има една недохранена (крайно изгладняла - на ниско напрежение) лампичка за изкривяване, а не за правдоподобно възпроизвеждане. И също е масово произвеждан в Китай. Интересно ми е с какво се сравнява VTB1, когато му се дават високи оценки - и обективните условия на сравнение.

^ Това становище го разбирам. А има ли някой да отговори на въпросите, които зададох по-горе?

Напълно поддържам критичните мнения по-горе: псевдо 'ламповите' предусилватели в тоя ценови диапазон не само нямат нищо общо с ламповите, но и в полупорводниковата част са... нищо особено (НАЙ-меко казано). Само че не приляга на опитни и знаещи хора (особено на Parni_Valjak, добре познат с щедрото раздаване на знанията си и помощ на начинаещите) - да се спре само до унищожителната критика, без да се подскаже каквото и да е конструктивно ( в смисъл - положително) алтернативно решение, да се насочи питащия във вярна посока (щом тази е грешна). Ще опитам аз да предложа нещо, без претенции да съм голям експерт: вместо измислени уж-ламопви устройства, по-разумно е да се насочат (ограничените) инвестиции в (а) възможно най-качествен солид-стейт (полупроводников) преамп, без претенциите за "лампово стопляне" (егати измишльотината), но с професинални характеристики и възможности, и (б) в качествен микрофон от среден клас, споменатият също граничи с измама (кондензаторният принцип на работа не е сам по себе си гаранция за качества). При избора на такива устройства бих посъветвал (след запознаване с всички технически данни) да се правят реални проби, които да се прослушват не от самия купувач, а от човек с доказани способности за критично слушане (напр. тонрежисьор със значителен опит или аудиофил познат в съответните кръгове с ушите си, а не с цената на апаратурата си). Иначе да да се казва "звучи ми добре" не.. звучи.. сериозно. Просто моите 0.05лв без ДДС - надявам се експертите да дадат по-конкретни и по-полезни напътствия.

А така, де! Стига с тези синтезирани банди, малко живи хора да ни посвирят Наистина автентично в стилистиката на епохата - пеенето ми напомня за Дечо Чипилев (понеже почти нищо друго не съм чувал от това време да дам за пример). Солото на китарата е малко извън епохата (и извън микса), иначе е топ-клас. С лек ремикс и мастеринг си става хит. Текстът май е актуален и днес?

Баси 'скованото' - тЕя ако се и о'лабат к'во ше стане !?! Много гот - автентично и с нужния дух! На мен не ми прилича толкова на KeeF Richards и the Stones, нито пък на Cream (към които HillBily иначе има доказан апетит и уклон). По-скоро нещо от Doors и особено от Grateful Dead (минус кънтри- двугласите, но пък с импровизаторския дух, чаровното фалшивеене на вокала и дори китарния звук и хватки). По-малко позната група у нас (и дори в Европа, но в Америка - супер култова). Даже снимката на МайСпейс-а ви като че ли е на самия патриарх Джери Само така - да живее рок-ен-рола!

Чудесни сте - браво!

Наистина ще е полезно за всички ако има референции, отправни точки за тези (иначе необосновани) и безсмислеи коментари. Дайте конкретни имена за български мениджъри и техните артисти/групи. Ако не са медийно известни на цялата нация - и малко инфо: къде се подвизават артистите, по кои сцени и пазари - и какво точно прави мениджърът за тях. Много ще ми е интересно да науча примери от днешна България. (Защото когато аз живеех там и се занимавах с музика, думата 'мениджър' беше мръсна дума, забранена, не беше в партийната линия. Имаше Художествени Ръководители. Някои даже бяха добри... Но това е друга история). Двайте имена на съвременни наши мениджъри. Например кой е мениджър на Уикеда? А на Обратен Ефект? Ами на Лили Иванова (в днешно време)? Или дори на победителя (победителката?) в първия Music Idol - BG ? А някой от тук участващите - имате ли си мениджър и кой е той? Идва ли във форума?

Куплета ли ще си тананикат хората на излизане от концерта, или припева? Сериозно ви питам - щото не може и двете, само един мотив се набива в главата, не по-дълъг от 15-20 секунди. Може и да не е нито едното от двете - а например 'бридж' мотив, или дори инструментален риф. Но само едно - и трябва еднозначно да решите кое, да го наместите на нужните места в структурата, да му 'конструирате' най-подходящ звук. И е желателно да се появи още в първата третина, даже в първите 30 секунди. И после да се повтори - с удоволствието на очакването. И да се потрети - с екстаза на 'ето го, идва готиния момент!'... Не че другите структурни елементи са без значение, но на една песен - за да стане хит - и трябва категоричен фокус. На мен лично припевът ми изглежда да има такъв потенциал, нотова е субективно - авторът (и съавторът ) си решават.

Идеален! Чак и на мен ми се прииска Добре си го описал в текста - точно така работи. Подсилените ниски сигурно са от микрофона - когато си правиш записи, опитай едно от следните неща: - Развий и махни кошничката пред капсулата на микрофона - Използвай, ако имаш, 57 вместо 58 (има леко по-стръмно спадане на ниските и малко повече повдигане на най-високите среди) - Дръпни микрофона на поне 5-10 см от мрежата на кабинета (иначе перпендикулярното положение си е най-добро за случая) Всичко това при положение, че използваш читав интерфейс (или карта). Ако микрофона е директно във вградената карта (чип) на лаптоп, горните номера няма да имат осезаем ефект. Винаги можеш, разбира се, да пипнеш после с корекции, но нали работата е да 'хванем' оптимален оригинален звук... - - - - А усилвателчето си 'трепе отвсякъде', бижу! (10 от 10)

> "... на пияна глава посвирих.." Гледай да не ти стане навик че по мое време мнозина си повярваха, че интоксикацията (с какво ли не) ги прави гениални - и ги няма между нас вече. Май и днешните музиканти не са имунизирани от това, макар хипи-културата да не е отдавна на мода... Като го чуе човек това, как да не повярва в творческата полза от злоупотребата с вещества... - - - - - A - D part, HVMT Vocals 2 и пр: интересни експерименти, части си имаш, мисли как ще ги наредиш така, че пъзелът да е цяла картина (и да е хубава)? Като за песен, малко храна за размисъл: - Колко пъти ще се чуе всяка една от частите, къде - и защо? - Когато парчето свърши, коя от тези части ще си тананика слушателят до края на деня (и на другия ден) ? - Кога ще се чуе този мотив за първи път в парчето? Ако не е в първите 30 - 40 секунди, какво друго ще се случи там, че слушателят да си остави ножа и вилицата и да се заслуша? - Не на последно място: какво можеш да махнеш от аранжимента, без песента като цяло нищо да загуби? (Според някои легендарни творци дефиницията за перфектно произведение е - не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме повече). На слука! П.С. Понеже е колаборация - двама имате да мислите по такива въпроси

Cool ! Една възможна рецепта за отличен запис: П.Е.К + Е.А.О. + П.С. + В = Хит където: П.Е.К. = Полустрошена Евтина Китара, Е.А.О. = Евтино Аматьорско Оборудване, П.С. = Превъзходен Свирач и В = Въображение Отивам да си купя веднага първите две съставки. Ами другите отде да ги взема?

Само така! (И наздраве, и аз имам повод - а може би нямам, но имам бутилка скоч... )

С избора си на средно училище вече си поставил музиката в центъра на бъдещия си живот. Един от въпросите, които следва да решиш сам за себе си е: продължение на академичната подготовка с висше образование, или впускане в практика (при което пак ще учиш - но от опит, или с по-компактни форми на обучение от академичните). От това решение следват различни избори: - Ако започнеш работа, доколко ще е в това, за което досега си подготвян, или ще отбиеш в нови (все музикални, но различни) области. В първия случай можеш да започнеш като работещ пианист (не е казано, че това значи концертиращ виртуоз, но има армии от 'труженици' в развлекателните ансамбли, корепетитори на вокални и танцови трупи, оркестранти в театри, студийни музиканти). Алтернативно, можеш да потърсиш работа дето не се свири на пиано, но се искат музикални познания (нотопис, транскрипция - нотиране от звукозаписи, преподаване в читалища и детски школи). Можеш и да опиташ старт в звукозаписното поприще като помощник в някое студио - отначало ще носиш кабели и ще правиш кафета на тон-инженерите и тонежисьорите, но това е един от пътищата към професията). При всички случаи, докато работиш което и де а от изброените, ще ти е от полза да си допълваш знанията с кратки курсове (от еднодневни семинари до дву-три- месечни вечерни курсове), или със самообучение (сега е пълно с помагала, Интернет-ът е най-голямото). В такъв сценарий (работене и учене от опит + кратки форми), след година-две пътеките за развитие сами ще се откроят - и ще са по-верни, отколкото да ги гадаем отсега. - Ако пък решиш да учиш висше образование, изборът е голям но (повярвай на патило) няма огромно значение какво всъщност ще запишеш. И инструменталният факултет (ако почнеш, да речем, пиано) не подготвя непременно и само концертиращи солисти. И всяка специалност от това, което по мое време се наричаше 'Теоретичен Отдел' ('Теоретично-композиторски Факултет', може би?) ще ти е еднакво полезна: ще ти даде важната теоретична основа и ще ти остави отворени врати за до-насочване и пре-насочване в бъдеще. Музикознание, Композиция, Дирижиране, Музикална педагогика и пр. са все такива 'отворени' специалности. Тонрежисурата (и свързани специалности, ако ги има) е малко по-тясно специализирана заради техническия аспект, но и там неща като хармония, форма и стил са задължително познание. С изключение на нея (тонрежисурата), никоя от другите специалности не ти предопределя какво ще работиш после: в практиката е пълно с композитори, които не са завършили композиция и с дипломирани диригенти, които нищо не дирижират. Тези избори следват след дипломирането - понякога доста след това. Както и 'страничното' учене докато работиш (ако така започнеш), нищо не ти пречи и като редовен студент да 'поработваш странично' (така правехме всички на времето, сигурно и сега е нормално). Това е полезно не само за джобните ти стотинки, но и за трупане на опит и за последващия избор на дългосрочна професия в музиката. Добре е, че отсега си се замислил - но все пак гледай да си завършиш средното училище с възможно най-добри резултати. Дано не съм те объркал само - На слука!

Много добре! Има, естествено, какво да се желае откъм китарен звук и откъм стилистика, но важното е, че свириш с 'фийл' и имаш апетит за импровизация. Успех!

Класа! Абе ти, момче - с какво си губиш времето? Днес сме тука, утре може да ни няма - за кога отлагаш? (Онова, за кето свише ти е дадена дарба - временно! - и което дължиш на хората...) Най-сериозно: тези очаквания, изказани по-горе, не са само празни ласкателства между съфорумници. Think about it!

За кабинетите ясно, ама аз за чейна на солото питах (Или за последвала обработка при миксирането?)

Всичките ми предишни коментари бяха основани на допускането, че искаш да направиш именно песен. (За инструментали, че ги можеш - знаем). Че е друг жанр и ще води до друга стилистика - ясно, но ми е трудно да повярвам, че в китарната си история никога по-рано не си и пял (или поне акомпанирал на певци) - така че сегашният ти избор на формат (солово инструментален) не го дели пропаст от песните. И тази конкретна песен си е отличен материал - само трябва да се пооткъснеш от първите опити, за да погледнеш освежен на проекта и да си го премислиш в главата, може би с помощта на малко звукови образци (от желан стил, период или тип изпълнител/и). А иначе идеята на Ангелина за "инструментална пиеса с вокали" си е отделна възможност, също с голям потенциал. Може би ще е по-близо до това, за което Aquarelle говореше - и ще е по-естетско (да не кажа 'елитарно'), за друга аудитория. А песенното творчество, когато е успешно, съвсем не те принизява интелектуално, но пък ти позволява да докоснеш емоционално много по-огромна аудитория. За всяко си има място и - както казваш - защо не и тази, че и следващата година?! Успех! П.п. А семпъла е приятно отровен! С какво е това и за къде го правиш?

Ей - човк да не вземе да се залиса някъде другаде - два-три дни да не погледна тоя форум и веднага зад гърба ми изневиделица да го напълните с готини работи! Супер парче, браво! Има всички съставки за хит, хем толкова рокаджийски хит дето отдавна не е имало в поп класациите. Иска си, разбира се, още доста работа по вокалите, някои инструменти и цялостния микс - но като композиция, аранжимент и ней-вече - по дух - е по-монолитно и единно, по-'готово' парче от колаборацията с BlackBird (без хич да омаловажавам последната, но там има още да се мисли, а тука само да се кОпа). Не го оставяйте, в това има страшно много хляб! (Че е и radio-friendly на всичкото отгоре, отсега го чувам да звучи от хорските коли и плажните уредби). Направете го 'като хората', отговорно и с мерак - и Силата да е с вас! П.с.: И не чувам нищо руско в произношението на"mad". Който прави такива забележки май не е чувал как руснаци произнасят английските думи. тази дума, специално, изобщо не я казват "мйеко', защото си имат 'обратно е' (супер твърдо и по-отворено от нашето) и с него изговарят всички английски думи с този звук. (Но затова пък си имат ред други фонетични дефекти - от километър ги разпознавам, а Лондон е пълен с тях). Не намирам нищо неправилно или необичайно в тоя начин на изпяване на 'mad' (той и английския не е само един език, Стив Тайлър и Боно ще кажат коренно различно 'mad' например). Хайде да не се правим на по-католици от папата

Респект - но тука се говори в такъв явен текст, че цялата тема трябва да иде на кино.Пък има и модератор съпричастен в нарушението... Пишете си гив ЛС тия образователни дискусии, правилата си имат причини -

^ Само не забравяй да заделиш още толкова пари за комплект микрофони (Сериозно: именно те са разумна дългосрочна инвестиция. За електрически рок много може да се направи и само с динамични микрофони от среден клас, за това и Таскам-а ще си е супер - но появят ли се акустични инструменти, експресивни вокали, музика с богата текстура и динамика - трябват си качествени кондензаторни микрофони, и то поне 2-3 вида. Поне на нивото на вградените предусилватели и компресори, но желателно - един клас отгоре...) Всичко това като разглеждаме КОРГ-а като истинско студио, способно на краен продукт. (Мастер за размножаване и/или излъчване в ефир). Ако под 'демо'разбираш нещо с компромисно качество дето е "ОК" (професионална аудитория, за която е демото, и от него ще схване идеята, ще чуе аранжимента и дори ще добие идея за възможностите на музикантите и певците) - тогава и много по-достъпна техника ще свърши работа. Както и за MySpace и за масова публика, която слуша единствено МР3-йки и никога няма да купи оригинален албум и да го пусне на качествена апаратура. Пък и безкрайно по-лесно се работи с 4-пистовите джобни записвачки... Та, зависи от дефиницията за 'демо' (аз записвам демо на мобилен телефон ) Успех!

^ - и този който прави "всичко възможно"-то да знае какво прави (Срещат се различни 'правачи', точно както и различни 'желаещи'. Но спокойно - не е само родно явление, навсякъде го има, и от двете страни на пулта/рампата. 'На гърба си' съм го изпитал в няколко страни).

^ 'Ми нали така е справедливо? 'Що плачат тогава? Или искат с някакъв нов закон да бъдат задължени хората да ги слушат? (С пушка на слепоочието: 'Ще слушате ЧепЪрляци УлтраХевиМетъл Оркестра, мамка ви - или иначе...") За това май си мечтаят някои, иначе направо не е ясно к'во искат. А пък някои други (има ги и във форума) не са чували за тоя (имагинерен) закон и най-безхаберно си пишат музика, и си я репетират усърдно, и си я свирят пред хора - и хората им я харесват. И имат фенове дето им ходят на всеки концерт - и им знаят репертоара наизуст и пеят заедно стях и скачат. И пълнят залите до спукване по шевовете, за радост и на 'бизнеса' и на народа. Не че нямат и те проблеми и проблемчета, не че цялостната картина си няма още трески за дялане - ама за к'ви пет лева става въпрос? Който може - свири. Който не може - плаче по форумите. (Малко съм краен тук: не изключвам и свирещите от време на време да ревнат срещу някоя бай-ганювщина, но другите само плачат и нищо не правят..)

^ Това е жестоко. Сигурно е истина (и тя е безмилостна)... А пък аз тука чета по вестниците, че сме били влезли в Европа