От първия ми пост май съм всял впечатлението, че просто искам да си намеря професия, каквато и да е, просто за да имам някаква работа и "за да се занимавам там с нещо". Не знам, може и така да изглежда, но не е съвсем така. Ще прозвучи нескромно, но думата "музикален" е заложена в кръвта ми, от малък съм искал да стана "диигент" със солетите в ръка, от малък съм си измислял мелодийки на пианото, макар никой да не ме е научавал на нищо, имам предвид, че не съм знаел какво е "до, ре и ми", но съм си композирал мелодийки, терцички, изсвирвал съм си песничките, които съм пял. Майка ми е цигуларка, завършила е консерватория, била е шеф на катедра в Стара Загора, преподавателка в Пловдив. Има връзки (познава Йовчо Крушев, предложи ми го?) Тя ме е насочила към музиката, защото е видяла, че от мен ще стане музикант. Така и стана, сега съм много добър пианист. Не съм печелил някакви конкурси, защото не съм се и явявал, не смятам за нужно, а и това не е критерий. Преподавателя ми е отличен, най-добрия, при когото мога да бъда. Тя постоянно ми повтаря, че съм много талантлив. Постоянно ми щвъкат идеи за композиции, мелодийки, даже съм тръгнал да пиша една пиеса за цигулка и пиано, но ми е изключително трудно, имайки предвид факта, че не съм учил композиция, правя всичко на база това, което съм учил през годините на пиано.
Мразя такива изказвания, не обичам да се хваля, не съм продавач на пазар, за да си продавам стоката, но в такъв случай просто е необходимо... явно.
Просто търся нещо, в което ще съм добър, щастлив. Мисля, че човек на моята възраст вече трябва да се е осъзнал, да знае какво иска да прави. Аз горе-долу знам, въпросът е какво точно... и как.