разбойник

Офтопик: Ще се обадя напролет, аз съм търпелив и любопитен Със сигурност 36 херца не е на -3 децибела, по вероятно е да е -10, ако не и още по-надолу. А такъв честотен обхват е реалистичен, но при доста по-ниска чувствителност на ват на метър от дадената от GK. Всъщност, почти всички бас компании гледат на техн. показатели като на рекламно каре - много удобно за тях, но не върши никаква работа на музикантите. Този бокс ми допада най-много от моделите на GK, които съм пробвал. Привърженик съм на идеята за комбиниране на колона и усилвател от един и същ производител (имам техен усилвател), та нещо покъртително трябва да се случи, за да реша да взимам друг. Добре звучи, Mephistofel. Има някои недостатъци ако ще го ползваш самостоятелно, но в комбинация с 1х15 е пушка.

В кривата традиция на западните бас форуми "хай фай" обикновено се наричат апаратури които имат повече високи честоти, та оттам мисля че е станало объркването username, ако си се ориентирал към 4х10 и смяташ сам да правиш бокс виж сайта на Еминънс - има подходящи модели, както и pdf файлове с препоръчителни размери, настройка на басрефлекса и пр. Не че не можеш да ги сметнеш и сам, но да спазиш препоръката на производителя си има някои предимства Аз съм с правени боксове - 1х15 с JBL2226 и 4х8 с Eminence, но мисля скоро време да взема и един 2х12 (на Gallien Krueger). vhcs, ще ми е интересно да чуя бокса ти като го вземеш. На 8 ома ли ще бъде?

От дотук цитираните съм привърженик на EBS. Иначе (според мен) всичко което си струва притежанието струва над 100 лв - поне 150 В категория "Мерцедес" класирам Demeter Compulator, иначе много прилични модели имат BBE и Aphex (оптични, с true bypass) и цените в Щатите са ОК, за Европа не знам, ще трябва да потърсиш. Аз съм с Aphex, ако си любопитен мога да ти го дам за проба

Корекцията става по два начина: - като повдигнеш височината на струните от струнника. Обикновено има по 2 малки винчета отговарящи за височината на всяка струна, в зависимост от модела на инструмента се навиват с отвертка или шестограм. - вдигни баса хоризонтално пред очите си и погледни по продължение на струните от струнника към главата. Ще установиш че грифът не е прав, а е извит дъгообразно - по-близко е до струните в първите и последните позиции/прагчета и по-далеч от тях в средата. Ако дъгата равномерна (т.е. без отделни зони, които явно стърчат или потъват) и не е прекалено голяма всичко е наред. Би могъл да промениш дъгата на грифа от шината за настройка (отворът и се намира в един от двата края на фингърборда /разбирай тази дървена плоскост, но която са закрепени позициите/ - или на главата на грифа, или откъм тялото), но това е фина операция и е по-добре първия път да видиш как го прави някой по-опитен от теб, особено ако става дума за хубав инструмент. Ако дъгата е обратна (средната част изпъкнала към струните), има неравномерности или ти се стори прекалено голяма те съветвам да занесеш инструмента при лютиер - ако не за друго поне за консултация 1. На всички позиции ли жужи еднакво? 2. Има ли жужене и при свободна струна (без да натискаш никъде по грифа)

Има - DigiTech Vocalist (това е мечтата на всеки чалгаджия ), в по-нов вариант - Vocalist 2 или 4: http://www.digitech.com/products/Vocalist_Live2/ Има доста впечатляващо демо на сайта

Честито Бояне!

Аз май съм единствения който няма забележки към звука Да, има компресия в повече, китарата е "бокси", но според мен такава е била идеята - момците се опитват да звучат по определен начин и го постигат убедително. Успех, Илийка & съдружие!

^ Изкуство, "творят"? Нищо против Корн, но не мислиш с правилните категории, струва ми се Всъщност идеята не е кой-зне колко нова или оригинална. От години се правят 8 и 12 струнни басове с подгласни струни настроени на октава над основния тон. Някои фирми пробваха и с 15 (т.е. петструнен вариант), но понатежават малко повече, а и грифа става доста широк, затова и не са придобили популярност. Ето тук можете да видите сайт, посветен на 12-те струни www.12stringbass.com и един достъпен инструмент Hense bass

Имал съм Sans Amp Bass Driver DI и MXRM80. РАзлични ефекти в сходен формат, зависи какво търсиш. Първият е амп симулатор, а втория - комбинация от еквилайзер и драйв. Sans Amp Bass Driver DI променя коренно звука, докато MXRM80 запазва в по-голяма степен тембъра на входния сигнал. Ако търсиш симулация на класически лампов усилвател Санс амп-а ще свърши чудесна работа. Освен това изходното му ниво е достатъчно високо за да захрани крайно стъпало - може да се ползва като предусилвател за модулна бас апаратура (т.е. добавяш крайно стъпало и колона и си готов). Драйвът му в сравнение с MXR-а е доста по-мек и наподобява звученето на претоварен лампов усилвател. Драйвът на М80 е по-остър, тип дисторшън. Еквилайзерът е с много добре подбрани честоти и е по-гъвкав от този на Bass Driver DI. Предимство е, че имаш на практика два канала (можеш да намалиш докрай изкривяването и да ползваш футсуича за драйва като втори чист канал. Впрочем, там корекцията "colour" е постоянно активна - просто го имай предвид). Сравнявал съм ги като DI бокс (изключени корекции). Санс Амп-а прибира малко среди и повдига леко високи, а М80 звучи малко по-глухо от оригиналния сигнал.

Последователност, търпение, труд и добри музиканти от които да се учиш. Това ако приемем че "успех" е да станеш добър музикант. При фолкпевачките има друга цел и формула, знаеш

Завиждам, при това не съвсем благородно :-) Успокоението ми е, че като слушам записите усилвателя е случил на човек. Успех!

^ Не уцели, ама хич!!!! Виж тук (и си вземи бележка!): http://www.sadowsky.com/stock/view/4193.html

^ Пътят за къде бих те попитал???? Музиката не се различава от всички останали човешки дейности по това, че за да станеш добър в нея е необходимо да овладееш някакъв минимум от умения. Това не са нещата, които ще те направят уникален артист със специфичен и неповторим глас, който ще шашне света, а простички неща като теория, която ще ти помогне да разбираш и анализираш музиката на творци които харесваш, технически умения които ще ти помогнат да овладееш правилна постановка на инструмента (а не след година-две да се окажи че редовните болки в ръцете ти се наричат тендовагинит) и др. подобни. Четенето на ноти спада към тези умения и е задължително ако искаш да се занимаваш професионално с музика. В противен случай стигаме до положение идентично с изтъркания виц за чукчата, който не бил чел книги, защото не бил читател, а писател. На аргумента, че има световноизвестни музиканти, които не разбират от ноти ще отговоря че първо, това са единични случаи и второ - при тях това се компенсира от талант, вродена музикалност, обкръжение от добри (и грамотни ) музиканти, в което те са се развивали, къртовски труд и пр. Тези музиканти практически умеят това, което и нотно грамотните им колеги, но са го овладели по различен начин. Освен това четенето на ноти за бас не е чак толкова сложно - с малко постоянство елементарни умения за разчитане на музика могат да се овладеят за няколко месеца. Ако искаш да можеш да четеш ноти безгрешно на т.нар. "прима виста" (буквално "от пръв поглед"), ще ти отнеме повече време. Най-добрият вариант е да се започне с ДОБЪР учител (не приятел, който посвирва за кеф, не школи или видеоуроци) още от самото начало. Black*Sabbath, образно казано за да успееш трябва да изкачиш едно възвишение. Дали ще вървиш по добър маршрут с водач или ще се луташ дълго в подножието без помощ ще избереш сам, но уверявам те че когато/ако стигнеш ще си съгласен с повечето от нещата, които ти казвам

Краткият отговор на въпроса ти е НЕ. Мисли за друг вариант.

Един от големите плюсове на всички продукти на Boss е надеждността им. Имат модели които харесвам като звук, но променят прекалено много сигнала на инструмента когато са изключени, според мен.

+1 Low and dirty решение, но върши работа.

'бсолютно съм съгласен. Дори разликата между добър и много добър инструмент е много по-явна при свирене, отколкото при слушане. Представям си какво е удоволствието да опъваш жици на талашита

zanev 70, когато препоръчах Fender Rumble мислех, че става дума само за домашна употреба. За свирене на репетиция ще ти трябват по-висока мощност и/или възможност за добавяне на допълнителна колона. Този SWR към който си дал линк определено няма да свърши работа. Мощността е само половината от необходимото, трябва ти и по-голяма излъчваща площ на говорителите т.е. с един 10 инчов трудно ще стане. 150 -200 вата и 1х15, 2х10 или 2х12 са минимални варианти за свирене с група, като колкото по-ниско се настройваш (или искаш повече ниски честоти), толкова повече се завишават изискванията. Не случайно класически вариант за оборудване на рок-басист е бокс с 4х10 и 250-300 вата усилвател, като имай предвид, че обикновено това е "сценичен" звук - пробивен, с подчертани среди и с прибрани ниски честоти. Има някои екзотични производители, при които нещата стоят по друг начин - идея за едва ли не Hi Fi звучене и здрави ниски, но те обикновено имат други недостатъци - искат зверска мощност на усилвателя, струват много пари и пр. Разтегни малко бюджета и вземи по-мощно комбо или потърси втора ръка. Друг вариант е да потърсиш колона втора ръка (виждал съм обяви за 2х12 и 4х10 във форума), крайно стъпало (спокойно можеш да вземеш един ЛАТ за 120 -150 лв) и някакъв бас предусилвател по твой избор. Ще можеш спокойно да записваш вкъщи с предусилвателя, а останалите компоненти да седят в репетиционната готови за вдигане на шум при нужда Аз използвах подобна комбинация доста време (само че озв. тяло беше собствено производство) и единствения негативен коментар, който съм получавал е за странния вид на "бас апаратурата" ми, като звук режеше глави. vhcs: Използването на тези технологии които споменаваш в нисък ценови клас е в сферата на добрите пожелания. Сравни бас бокс с неодимов и феритен магнит при който и да е производител и виж каква е разликата в цената А ще се изфукаш ли какъв бас бокс си избрал? chobbi: Това не е хвалба, въпреки че някои производители усилено се рекламират с това че ползват Eminence. Реално сигурно 80% от бас апаратурите в момента са с разл. говорители на Еминънс, като в много случаи се използват модели, които меко казано не са особено скъпи. Например световноизвестна марка, която се рекламира от известни музиканти предлага бас бокс 8х10 за скромната сума от около 1900 Евро с говорители Eminence, които са наречени с гръмко име, а по параметри отговарят на 100% на Eminence Gamma (към 90 лв./бр. в Динакорд ако не ме лъже паметта). Demiurg, психо-акустичния ефект за който говориш е само половината от картинката. Чисто технически за усилването на честота от 50 херца без изкривявания е нужна по-голяма мощност, отколкото за усилване на 500 херца.

Пробвал съм Fender Rumble и SWR LA от изброените. За парите си Fender Rumble определено ми хареса повече, но имай предвид, че съм ги пробвал с четириструнен пасивен Фендер Джаз Бас. С друг инструмент резултатът може и да е различен.

Басът е като на Steff - Musicman Stingray 5 Моят е доста по-различен. Нямам подръка снимки в момента, но можеш да го видиш в галерията на сайта ни: www.nemo-band.hit.bg

Трудна работа. Много зависи какво търсиш като тон. Габър използват само като "стрип" (т.е. мн. тънки парчета) при грифове на бас китари и то мн. рядко. Ясен използват само експериментално няколко марки пак за басове. Аз съм свирил на кухарка изработена от БГ майстор с ясенов гриф и беше ок.

Договорите за използване на даден инструмент са в леко противоречие с идеята за чистата и бунтарска същност на рокенрола, но нали не си мислите, че музикант известен колкото Myung сключва договор за инструмент, който не харесва Единственият път, когато съм сравнявал директно Bongo, StingRay и Sterling беше на панаира във Франкфурт, където е доста шумно и не е най-подходящото място за задълбочени анализи, но определено Bongo ми хареса най-малко от трите. За естетиката също предпочитам по-класически форми, но безспорно Bongo е уникален модел и като визия, и като звук.

Дизайнът на ММ Бонго е правен от същата компания, която е правила и дизайна на новите модели на BMW. Имали са и предложение да не се прави от дърво, но от Ърни Бол са ги отсвирили (капчица здрав разум, а? ) Не сте единствените, които го мислят за грозен. Заради заоблената форма и елипсовидния пикгард го наричат The Toilet Seat . . . . . . .

Тези май не попадат в графа "секси": Meshell Ndegeocello Фен съм й най-вече заради "Peace Beyond Passion" - страшен албум. Sara Lee - свирила е с B52, Gang of Four, Ani DiFranco Gail Ann Dorsey - от доста години държи един Musicman Stingray на сцената до Дейвид Бауи . . . и естествено bass girl No 1, баба Ви Carol Kaye

Браво! Явно и "домашното студио" е завършено достойно, ако съдя по резултата