Evtim Djerekarov

Ето например, машината, която bluelemon ползва модната, не е толкова скъпа: http://www.technolux.bg/bg/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BA%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8/gaggia-evolution-grey-detail Предполагам, той има какво да каже за нея, относно фабричните й възможности.

Честно казано, не знам нищо за макамите, но темата определено ми е интересна и ще я следя, пък може и да запиша нещо, ако информацията ми влезе в главата. Освен записи, би ли могълда кажеш нещо теоретично?

От малко по-скъпите (в миналото, сега гледам, че попада в същия ценови клас) машини, съм ползвал Saeco Via Venetto и то не варианта на снимката, а този, чиято цедка е обикновена, без крема диск: Тази машина (или поне старият и вариант, който май беше по-скъп тогава, в сравнение с най-масовите) има осезаемо по-силна помпа и поради някаква причина, успява да направи "онзи" тънък, но плътен и устойчив каймак и като цяло, успява да излече по-приятен вкус, дори от доста компромисни кафета. При още малко по-скъпите машини естествено, се получават по-добри резултати. Нещо, което е добре да се има предвид е, че ако вземеш машина, която има ръкохватка "пълен" размер като професионалните машини, винаги ще имаш под ръка резервни цедки, каквито ти душа иска, докато при по-особените размери на домашните машини, намирането на резервна цедка си е мъка (а и цените са спекулативни при някои марки). GAGGIA-та, кяото bluelemon покава в началото на темата, както и GAGGIA Baby Twin - а на снимката на blr са примери за машини с ръкохватка като професионална машина. До колкото успях да оценя, някои запазени стари машини като Brasilia Club, дори някои ПЛЕВЕН-ки, макар и не чак толкова компактни и красиви, са машини, с които може да се направи прекрасно еспресо, а вървят на не чак толкова високи цени на старо, стига човек да може да се убеди в доброто им техническо състояние. Разбира се, не искам да съм последна дума по темата, сигурен съм, че и другите имат какво да кажат и препоръчат.

Аз съм на път да се сдобия с по-хубава машина съвсем скоро, за което ще пиша, но тъй като все още не съм й ползвател (трябва и лек ремонт), не мога да говоря за нея. Въпреки това, от опита си с няколко различни (като марка, ценови клас) машини, мога да напиша личните си наблюдения: Най-евтините машини струват около 80-180 лева. Моята например е такава: Абсолютно същата машина, с малко различна платка, копчета и друг "кожух" може да се купи на относително разнообразни цени, брандирана с какво ли не. Silver Crest, Clatronic, Taurus(по-евтините им модели), Elite, Sapir, Rohnson R964 и т.н. Един от отличителните й белези е ръкохватката с пластмасова вложка на дъното и цедката: Тези машини са най-ниския клас "entry level" машини, които според мен човек си струва, да си купи, но само,з а да им се порадва половин-една година, преди да си вземе по-добра машина. В началото те пускат доста "каймак" или по-скоро пяна, но с времето цедката се посъсипва и трябва да се търси нова. Иначе, по мои наблюдения, са относително здрави за цената си, и дори в гаранционния си срок, се изплащат неколкократно. Добър избор са, за хора, които просто искат да пият някакво кафе и нямат претенции, не гонят маниящина. Тази машина, бих казал е като "Самсунга" при компактните фотоапарати. По-добри представители в по-горната част на този най-нисък ценови клас, са кафемашините на Saeco, примерно: а също и Delonghi: Тези машини по-дълго и по-надеждно ще правят кафето, което моята (първата), прави в първите си 2-3 месеца ползване (след което й трябва профилактика, нова цедка и т.н.). Иначе от тях, няма да получиш чак толкова хубаво кафе, колкото от по-висок клас кафемашина. Характерна черта на този клас кафемашини са почти задължителните кремадискове, които разпенват кафето и правят астрономически количества каймакоподобна пяна, но не правят точно "онзи" каймак. На такива машини (особено на последните) , можеш да правиш що-годе прилично кафе без почти никаква занимавка или познания, но толкова. Наистина класното еспресо, изисква по-добра машина.

Не мога да открия точна схема на ефекта, но вероятно говорим за дефектирал/и конпонент/и. Ако схемата е аналогова, ремонтът не би представлявал особен проблем. Преди време ми бяха дали за ремонт един (не помня кой точно вече) 18-волтов ефект, който работеше когато си иска. Накрая, проблемът се оказа в дефектни SMD резистори, които прекъсват веригата на захранването понякога. След известно премисляне се оказа, че резисторите са твърде дребни и маломощни, за да издържат зарядния ток на относително големите филтрови кондензатори. Проблемът при теб едва ли е същият, но предполагам, че е нещо от тоя род. Мисля, че най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да дадеш ефекта на ремонт. Сега, ако чрез хвърляне на боб открия, че проблемът е в транзистора T3 и резистора R23, какво следва?

Ако ефектът е аналогов, вероятно проблемът е относително лесно отстраним. Точната причина е трудно, да се отгатне, но чрез проследяване, може да се стигне до нея. Предвид това, че проблемът се появява само при включен ефект е много вероятно, причината да е в комутацията (ключът), в първото или последното стъпало(които вероятно са общи и за двата изкривени канала). На пръв поглед, изглежда като механичен проблем (лош контакт или студена спойка), но може и да е дефектирал компонент. По-далечно предположение е, че може би не ползваш правилнозахранване. Това, на снимката правотоково (Output DC 9V) ли е? Има някои Dunlop захранвания без изправител, затова питам. По принцип, всичко си свети нормално, но малко се усъмних, затова питам.

Гостувах на blr, поговорихме си и той ме почерпи с неговото еспресо от Domani. Кафето е страхотно, никога не бях пил толкова хубаво кафе. Има толкова богат вкус и аромат, че добавянето на захар е безмислено, понеже вкуса й някак си потъва в сложната комбинация от аромати на самото кафе.

Taка е . За пълдин с хъмбъкери - 500К/А (по съвременната номенклатура). Не слагайте стари потенциометри, - ГДР и т.н. Навремето може да са били ОК, но сега са... стари, а и като форма не отговарят на съвременните "номенклатури". Като резба иформа на главата, потенциометърът трябва да е такъв: добре е, резбата да е по-дългичка, за да може да хване гайката убедително, през повечко дърво.

^^Горе имам предвид 25 миливолта, грешка на езика. ^Така де, 200-миливолтовият волтметър, предполагам мери пада на напрежение върху "катодниия" резистор в пробката, което го прави амперметър, така да се каже. Щом съпротивлението е 1 ом, това би трябвало да означава, че могат да се мерят токове 0-200mА, с точност 0.1mА (имаш един знак след десетичната точка), което е повече от достатъчно добре за това приложение.

Ако катодният резистор в "пробките" е с достатъчно малко съпротивление, би трябвало влиянието му върху измерването на тока на покой, да е достатъчно малко. До колкото разбирам, превключването на измерваната лампа не изключва "не-измерваната" от веригата, а самите волтметри би трябвало да имат достатъчно високо входно съпротивление, за да не влияят на точността на измерването. Ако да кажем, максималният ток на покой, който потенциално бихме искали да можем да отчетем, е 50mA, то при 200mV чувствителност на "катодния" волтметър, това прави катодно съпротивление от 4 ома в "пробката". Ако волтметърът има повечко десетични знаци, може да се задоволим и с "измерително" съпротивление от 1, дори 0.5 ома, като последното би направило пад върху себе си от 25 милиома при 50мА катоден ток. Нямам твърде голям опит с биасването на усилватели, за да кажа, дали един такъв пад би имал много голямо влияние върху тока на покой, когато се махнат измерителните прибори, но ако имаш такъв опит, можеш да споделиш информация. За да съм сигурен, че не говорим за различни неща - този уред се ползва за настройване на тока на покой на лампите в даден усилвател, който последните се подменят. Това не е уред за мачване или измерване на параметри на лампи. Единственото притеснение, което имам е, че с тези светещи дисплеи и линеен регулатор, може би консумацията на уреда е неприлично голяма за 9-волтовата батерийка която виждам.

Каква е идеята? Да нанижеш лампите през тия пробки в циклите на усилвателя и да мериш тока на покой при включен усилвател? Изглежда симпатично устройство и предполагам, върши добра работа за целта си.

Докато пътувах си мислех за китари, апаратури и кафемашини и забелязах аналогия между двете, която важи за всяка сфера, където може да има маниящина. При музикантките апаратури веднъж, искаш маршал, ама не JCM2000, a 800, друг път ти се свири на Фендер, ех ако имаше Браунфейс от 60-те, а понякога те налита метълията и много ти се свири на DualRecto, или още по-приятно - вкъщи, на Mark2C+ с онзи... толкова характерен а-ла Металика '86 звук. Понякога искаш да си посвириш на не много мощно комбо, а друг път ти е много сладко да си свириш на дружелюбно жужащото 1-ватово усилвателче на батерии, докато си четеш форума. Същото е и с кафето - никоя машина не прави кафе съвсем като другата, пък понякога си е сладко и на евтина домашна машинка, прави го другояче. Друг път искаш по-силно кафе с остър вкус, което идеално става на добрата стара кубинска кафеварка, а пък животът нямаше да е същия, ако не можехме да си направиш кафе на джезве, докато си на планина с малко газово котлонче - става ароматно кафе с относително мек и сладникав вкус, което няма нищо общо с еспресото. И колкото и човек да обича да свири на 100-ватовата меса, 1-ватовото усилвателче в много случаи е просто незаменимо и никак не е за изхвърляне. Пък и кафето, веднъж е много сладко гъсто - в малка еспресо чашка, друг път човек иска да изпие огромна чаша подсладено кафе или капучино в приятна компания, докато си пуши цигарки.... Изобщо, кеф цена няма.

^^^, ^^, ^... Много интересно развитие на темата, по време на моята отпуска. blr, ти май наистина си се зарибил доста, а оборудването изглежда много сериозно. Моята машина с времето пуска все по-малко каймак, едно, заради разширяването на "крема" дупчицата, но и самата цедка като че ли с времето си променя качествата, колкото и да я чистя. Явно скоро ще се наложи, да си намеря нова, резервна, или да взема друга машина (което също е гот, понеже настоящата веднага ще стане поле за екпериментиране с най-различни модификации). От друга страна - тази машина прави кафето, както никоя друга, от тези, на които съм пробвал. Помпата й не е толкова мощна, и като извади човек цедката да я измие, кафето в нея не е така "спечено" както на повечето машини, а е съвсем леко твърдо и лесно се измива. Вкусът, който се получава не е точно най-характерният еспресо вкус - знаеш, че най-често се гони една умерена и леко остра (предполагам, на това казваш "във високия регистър") горчивина, която се свързва с еспресото. В контраст с това, моята машинка прави кафето малко по-"тъпо" горчиво, но добавя към вкуса една едва доловима почти млечна мекота, както и доста богата комбинация от сложни вкусове - това е особено забележимо именно с бианчи кафетата, поради което ти ги и препоръчах. Предполагам, че с дъбов, е още по-добре. Та.. може би все пак, ще си запазя тази машинка, защото прави някои типове кафе много добре, по свой начин, различен от повечето машини - получава се един такъв - много сложен вкус, макар и бих казал нетрадиционен, в които могат да се усетят множество нюанси. Някак си - характерната (и обикновено желана) еспресо "острота", като че ли доминира във традиционният гонен вкус, и до някъде прикрива самият вкус на кафето (а то си има богат и сложен вкус, както например боба, лещата - можете да различите смилянски боб от маслен боб, дребен боб...). Тази машинка не прави точно идеалната острота във вкуса, но пък прави кафето така, че е много лесно да усетите вкуса му, или липсата на такъв (ако кафето е ерзац, както най-често е в масовия случай). Та, мога да заявя, че разполагам с "измервателна" кафемашина хехехе.... С нея много лесно се познава, кое кафе е ОК и винаги може да се ползва за "тестване", след което вече да се пристъпи към яката машина с по-мощната помпа. За Бианчито - и аз мисля, че поне от това което съм пробвал досега, това е най-добрият магазин за насипно кафе на "масови" цени, което колкото и да е нелогично, превъзхожда по вкусови качества кафето на немалко скъпарски магазини. Щом казваш, че Espresso Vivace-то е толкова добро и има по-силен аромат от бианчитата, непременно ще го пробвам при първа възможност. Зарибявката, според мен е нещо съвсем логично. Разполагайки с хубаво кафе, да направиш кафе по-добро от масовите капсули не е никак трудно, дори със съвсем непретенциозна машинка. Има още толкова разлика обаче, между това кафе, и наистина първокласното еспресо, което вече изисква много качествено кафе, техника и опит. Най-много ме боли сърцето, като отида в заведение, в което сервират относително хубаво (най-често скъпо) кафе, ползват машина за десетки хиляди, и накрая правят кафе, по-лошо от кафе автомат - пълна разсипия и незаинтересованост в барманството. В този ред на мисли, може да ви се стори смешно, но най-доброто еспресо което съм пил досега, ми сервираха (подадоха през бара) в кръчмата на (вътре в) гара Бов, срещу крупната сума от 50 стотинки. Не знам каква смеска ползваха, само помня леличката която ми правеше кафето, както и това, че машината беше някаква средноголяма професионална GAGGIA. Сериозно се замислям, дали да не хвана влака за час някой уикенд, да я поразпитам това-онова жената .

^ Ако се чудите... целотонна гама. Тази тема искрено ме разсмя. Който не го е гледал, нека си пусне филма Кин-дза-дза. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B7%D0%B0!

Вероятно трябва да се изравнят прагчетата (ако има браждене).

Ц, ц, ц, ц.....

Както стана дума - не е споменато в статията. Предполагам в диапазона 0.1-1%, но не мога да кажа така наизуст.

^ Интерес относно генераторите има, поне от моя страна. Конкретното устройство също е интересно, но за принципа на неговата работа не се споменава почти нищо, което създава известно поле за приказки. За да не съм в офтопик, не виждам какво друго мога да направя, освен да намеря части, да го сглобя и след това да поговорим.

Най-важното е, генераторът да е "чист". Постигането на различни амплитуди не е толкова голям проблем. Бих добавил още нещо - предвид възможността за тестване на апаратури с ниско входно съпротиление, не е зле, усилвателят да има ниско изходно съпротивление (или поне специализиран, втори нискоимпедансен изход). Отделно, може би е добре също така, да може да се работи и с доста ниски амплитуди, за да се правят и разни по-особени тестове, като например усилватели с "отворена" обратна връзка, които имат голям коеф. на усилване без ООВ. В този ред на мисли, може да се добави и копче, за добавяне на DC Offset към сигнала.

^Много готина статия Устройството изглежда съвсем достъпно и бих го сглобил при първа възможност. Това ме подсеща, за синусоидалния генератор на Valve Wizard, като при него е дадена информация и за изкривяванията: http://www.valvewizard.co.uk/siggen.html В статията, която постваш, не са посочени числа за изкривяванията в синусоидален режим, а средностатистическият хобист, няма апаратура, да ги измери точно. За тази схема се твърди, че има доста ниски изкривявания: http://www.redcircuits.com/Page82.htm

^Мисля, че пакетираното кафе Bianchi е на същата фирма, която държи магазините, но бих казал, че като аромат, то е далече от това, което можеш да си вземеш насипно от самите магазини. В този смисъл, пробвай от кафе-магазина някой път . ПС: Говоря за млените пакетажи на Bianchi. Тези на зърна не съм пробвал, но пак мисля, че насипно от магазина ще е по-вкусно, поне що се касае до личния ми опит със сравняване на млените им насипни кафета, със всякакви типове и марки млени пакети.

^ Въпросът с максималната мощност на усилвателите е точно дефинируем само в два случая: -Максимална неизкривена мощност при синусоидален входен (и изходен) сигнал (което предполага чиста китара). -Максимална изходна мощност при изходен сигнал, много близък до правоъгълен (силно изкривен) - тази мощност е точно два пъти по-голяма от предната, при едни и същи усилвател. Разбира се, захранването, както и други неща, трябва да са оразмерени така, че да позволяват работа в този режим, без захранването да кляка и без да изгорят лампите или нещо друго. Понеже в общият случай се свири с известно количество овердрайв или поне компресия, а никакви стандарти не натискат производителите кой метод да използват при специфициране на мощността, то техните спецификации обикновено попадат някъде между двата случая. Не е невъзможно, да кажем с усилвател, който е реално 20 вата синус, да се изкара 20-40 вата кратковременна пикова мощност, при определена форма на сигнала. А може и дълговременна, изкривена, ако е проектиран консервативно. Оттам идват и всички тези недоразумения и полемики, касаещи спецификациите.

^, ^^, ^^^ Ефектът звучи така най-вече заради входния буфер, Ако той се изключи, както и "Low Cut" функцията на входа, звука започва повече да се доближава до класиката. В този си "модерен" вариант, звука е по-скоро овердрайв, като разбира се, съм се стремил да запазя малко от характерната музикалнозвучаща грозотичка на оригинала. А че чичо Митко успява да извади точно каквото трябва от звука, съмнение няма. Чичо митко, качи ли го целия концерт в тубата, или само този откъс? ПС: виждам, че си качил.