Evtim Djerekarov

Мисля, че е по-добре, ако асиметрията стане динамична, демек в зависимост от амплитудата на сигнала, кривенето да е различно асиметрично, което като цяло да се контролира от RC група с някаква времеконстанта, но освен това и моментната стойност на амплитудата на сигнала да има някакво по-малко влияние върху моментен офсет и съответно моментна асиметрия. Така хармоничната структира и съотношенето на отделните четни/нечетни хармоници се променя динамично а не седи едно и също през цялото време. По-симетричното кривене е по-присъщо на крайните лампови стъпала.

^Всъщност. като се замисля и характеристиките Ugk/Ia на лампите не са прави линии, макар и да са малко по-прави и стръмни обикновено, може би причината са различното ограничаване на сигнала при високи нива е другаде, като наприер увеличаването на решетковия ток с намаляването на анодния и др. Трябва да помисля върху този въпрос.

Може би съвсем други филтри ще трябват за този тип звук. Това сега е по-близо до VOX "Brilliant Channel" с малко по-различен и неутрален характер, може би на леки стероиди. Не знам на въпросните маршали каква точно им е архитектурата като кривоч и усилване на отделните стъпала, както и филтри между тях. Знам, че там и крайното стъпало много променя звука. А като поръчам J201-ици мисля да си поиграя малко. Само едно ме притеснява. "Решетков" ток, в зависимост от напрежението Grid-Source на полеви транзистор може да се имитира доста близо, дори може да се направи с токови източници, управлявани с напрежение, така, че сорса да "получава" ток от гейта дори когато не е по-отрицателен от гейта. Ако трябва да се имитира и зависимостта между решетков ток и аноден ток, обаче, става малко по-сложно и претъпкано. Има един главен проблем, който съм забелязал, гледайки осцилограми на JFET стъпала. Когато дрейна става равен на захранващото напрежение(когато транзистора се запушва) или по-точно в момента в който той се запушва или отпушва, стръмността и съответно усилването му в този, слаботоков регион е по-малко, отколкото в по-силнотоковия регион, по-близък до Ugs=0. Доколкото разбирам, лямпата явно успява доста рязко да "удари" и "да се отлепи от" захранващото напрежение, когато се запуши или отпуши, докато полевия транзистор доста по-плавно се приближава/отдалечава до/от положителното захранване при постепенното си запушване/отпушване. При големи нива, където осцилограмата на анодното/дрейновото напрежение става близка до правоъгълната, особено в горната си, близка до захранването полувъпна, полевия транзистор не успява да направи толкова правоъгълна вълна, или поне не моите модели на J201 и др, когато ги вкарам в съответния режим, изискван от стъпалото. Това, предполагам, би имало някакво влияние върху звученето на стъпалото при силно изкривяване. Може би, понеже захранването на полевите транзистори(Uf) обикновено е 9 или 30V, вместо както при ламповите стъпала(Ut), около 300V, ще има по-добри резултати, ако се направят стъпала с Ut/Uf пъти по-малко усилване, а решетковите токове и явленията, създаващи изкривявания различни от тези, свързани със запушване/насищане се "оразмерят" в съответствие с промененото усилване... Прави ми впечатление, че на входа на ламповите усилватели и +-10V да подадеш, в анодния сигнал все още има следи от облост, докато при JFET имитациите, при над +-1V, че дори по-малко, работата се отрязва тотално, което няма как да не доведе до по-малка динамика и по-стерилен звук, особено като се има предвид, че напрежението на изхода на адаптера за китарата може да бъде в границиде от +-4 до +-10V при рязко изстрелян силен тон от струните. Без делители и намалено усилване, със захранване 9V е много трудно да се улови тази динамика.

Хай-гейна трябва да го помисля. Може би трябва да намалява количеството хармоници на първото стъпало, понеже би започнало много да фучи на високи честоти, ако съотношението на хармониците от входните стъпала се запази същото. Може би ще успея да измисля хай-гейн режим, при който с увеличаване на амплитудата на сигнала стъпалата започват вече да го режат по-грубо, а заедно с това, хармониците от входните стъпала малко намаляват. То и в този си вид ефектчето на максимални нива на драйва започва вече леко да препържва, точно както лампов крънч канал, ако човек прекали с бууста от камиончето. Ще трябва да помисля. Може би ще стане интересно ако двата канала работят паралелно и в по-нехармонично звучащия силно изкривен звук се добавят малко от приятните хармониции на по-изчистено звучащото стъпало.

Гот звучи бугито, а в комбинация с мосфет амп и изходен трансформатор кърти мивки. Интересно ми е как ли ще звучи с истонски говорител. Също, справя ли се с намаляването на гейна, без да губи тон или си е стриктно хай-гейнаджийски канал за бруталии?

Ами при следващото ми няколкодневно вманиячаване в електроника и след известно преосмисляне на някои неща, ще седна да помисля и върху хай-гейн режим. Ако ще се ползва самостоятелно, трябва да помисля върху спийкър симулатор, а ако ще е преамп или ще се включва в амп - да измисля възможност за даващи свобода, корегируеми или сменяеми изходни филтри, та да може да се нагоди звука поне за няколко различно звучащи типа усилватели(по-басови, по-плоски, по-брилянтни и т.н.)че да може да се ползва с по-богата гама от ампове.

Скоро модифицирах една схема, кяото бях правил отдавна. На семпъла свири Icarus със страт, а чейна е китара->ефектче->PC(4x12 симулация и малко reverb). В началото съм подредил по-чистоте семпли. През цялото време на свирене се пипа само volume и tone от китарата, а нищо по ефекта не се променя. Семпълче Aко файла не се сваля, моля пишете да му измисля някакъв хостинг. Putfile не качва, а други хостове не знам. Ако имате опит с ъплоуд на големи файлове, казвайте . малко повече информация за ефектчето можете да прочетете в тази тема: Тема в Изработка/Ремонт

Понеже от около 2 години се занимавам със амп-софтуер в свободното си време, реших да направя някакъв хардуер, базиран на наблюденията ми върху това как работят лампите, кои техни характеристики придават красота на звука и кои са по-скоро неприятни. Малко техническа информаци за заинтересованите съфорумци: Целта на занятието ми беше да направя дисторшън, който да може да се направи както самостоятелно, така и да може да се вгради за предусилвател и да отговаря на средните условия: -да създава колкото се може по-музикално звучащи за ухото хармониции, без да звучи рязко или дразнещо, особено в диапазона от чисто до прилично изкривено. -да е чист до средно изкривен ефект, като дава възможност само от китарата да се променя тона от почти напълно чист до прилично изкривен. При свирене, в зависимост от динамиката да може да преминава от чист до изкривен тон, при сравнително малка промяна в амплитудата на сигнала на изхода му. -да няма конкретен твърде отчетлив характер, а по-скоро да добавя "дисторшън" към звука на китарата като украска, като по възможност запазва, доколкото е възможно и тона на съответната китара/адаптер/китарист. -да звучи приятно прозрачно при свирене на акорди, поне до по-често срещани четиризвучия. До колко съм се справил, ще кажете вие . Известно време след като го понаправих(още е в работен вид тип "октопод" ), дойде съфорумника Icarus, а аз току що сложих нови струни на страт-копието ми, което ми е любимата китара. В един момент той засвири с ефекта, който му показвах и реших да го запиша и да го постна как свири на ефектчето. През цялото време(малко съм накъсал и посъкратил записа) се свири без да се пипа ефектчето, само се сменят адаптери и се регулира волюм/тон от китарата, като понякога се свири с пръсти, а друг път - с перо. Ампа има фуутсуич, който не "bypass"-ва ефекта, а променя режима му на работа като clean или Crunch/Drive. Планирам още един суич и стъпала за "hi-gain". На записа ефекта е на "Drive/Crunch" настройка. Постарал съм се да подредя, доколкото рифовете позволяват, откъсите по "изкривеност", като в началото са по-чистите семпли. Чейна е: Страт китара с нови струни -> ефектче -> PC(стара кабинет симулация на 4х12 и малко реверб, нищо друго). Семпълче За сега открих само този хоса(освен putfile, който не иска да качва), който качва 16мБ файл. Не щракайте на сините линкове, а щракнете на download file между тях. Ако имате проблеми с даунлоуда, пишете. Ще се радвам, ако ми кажете хостове, където мога да кача файла. Всякакви мнения, препоръки и обратна връзка са добре дошли . ПС: Мерси за свиренето .

Супер доволно звучи маршалската емулация. Месата си я знаем. Браво! Много гот е.

Хах... ами ако излезе, че може да се поръчва, дайте една групова поръчйка да измислим. То ти май не си в БГ, де....

За платки, които няма да се дават в платкаджийница, а ще ги правя вкъщи ползвам ExpressPCB - безплатна програмка, която леко дървенее откъм графичното "избарване" на платката без прилично количество "ръкоделие", но пък си върви с програма за рисуване на схема, съответно за генериране на нетлист, като и в едитора за платка и в този за схема, правенето на custom компоненти и поставянето им в библиотеки е изключително лесно. За платки в малък тираж, както и за прототипи, за мен това е идеалната програмка. Може и да печата платката на принтер директно в мащаб. Досадно е това, че не може да печати огледално за двустранни платки и обиклновено се налага минаване през графичен редактор за целта. Иначе при едностранни платки, рисувам все едно гледам от страната на компонентите и си печатам на принтера като змей .

Дървото се познава по-лесно на китарите с полупрозрачен лак или сънбърст, макар че при втория случай може да е фурнир. Най-чесно е ка се отвори капака за електрониката или за пружините и да се погледнат стените на дупката. В 90% от случаите може да се познае дали е шперплат или не. За лаковете - не знам точната причина, но предполагам, че прикриването на дървото и на дефектите по него е една от главните причини по-голямата част от продаваните китари(за ниския клас говоря) да са боядисани плътно. Най-вероятно така се поевтинява продукцията - хем лъскаво, хем направено от каквото има.

Много зависи от ампа, в който ще ги включвате. Един дистер може да звучи от много готино до ужасяващо в зависимост от усилвателя, и това не винаги може да се коригира с еквилайзерите.

Не забравяй, че мненията на ПОВЕЧЕТО хора за V100 са мнения, на хора, които са си купили V100 от ценови съображения и никога не са имали Epiphone Les Paul. По принцип според мен Vintage си заслужават парите, но това не ги прави страхотните невероятни китари. След смяна на адаптерите стават много по-приятни, де. Оригиналните адаптери не са цвете, според мен и хората - притежатели на винтидж, които познавам. Епифон също не са върха на китарите, аз например дълго свирих на един Epiphone FlyingV, и честно казано не ми направи особено впечатление със звука си. Това не означава, че Epiphone LP са лоши, нито, че са по-лоши от Vintage. Мисля, че все пак може пък и да са по-добри, като се има предвид разликата в цената. Иначе има китари за тези цени със аналогични качества. Примерно Richwood LP е на същата цена и с нищо не отстъпва на Vintage. Махагоново тяло и гриф, аналогично звучащи адаптери.. ..много на офтопик го ударихме

Aко 1 е звука на най-евтините китари а 10 е звука на Gibson SG, бих сложил звука на Vintage на около 3-4 с фабричните адаптери и може би около 5-6 с хубави адаптери. Разбира се, оценката е много субективна и едва ли е твърде точна, в такъв смисъл, че не можем да "разграфим" звука. Винтидж има приличен състейн и е често от някакъв махагон, което не е зле. Но най-хубавите гибсъни имат характерно звучене, което идва от самото дърво и този характер едва ли ще го откриеш в което и да е евтино копие. В този смисъл, едва ли копията могат да надскочат 6 по тази скала. Звука на винтиджа има характерните за този тип китари характеристики и си личи, че китарата е късомензурна махагонова, обаче за останалото няма гаранции. Гледай да вземеш set-neck китара, не bolt-on(грифа да е залепен за тялото а НЕ да е завинтен с винтове за него). Също така, поинтересувай се как изглежда махагона(повечето стари соц. кафяво-оранжеви секции и пиана са с махагонов фурнир) и най-добре си вземи китара с полупрозрачен лак, през който дървото се познава. За стага не мога да ти кажа. Колко ще излезе смяната на адаптерите зависи на първо място от цената на самите адаптери. +1 за Никифена от Пловдив.

Може би на Vintage адаптерите не са най-мътните, но са пак доста мътни и им избиват много баси като се свири силно. Guitar Tech хъмбъкери за 30 лв(които са евтини адаптери) звучат толкова по-добре от оригиналните, по-ясно и прозрачно, че не можеш да си представиш. Звучат много по-близо до SD и други подобни адаптери, отколкото до оригиналните адаптери на китарата. Съвсем сериозно, пробвал съм го и сравнението с оригиналите, и с SD. По въпроса за 24-те позиции, на който fluti е отговорил - не е изрязано тялото - грифа е изнесен навън, а бриджа е изнесен към грифа. Представи си колко несъразмерно щеше да е тялото, ако беше изкопано с 2 см повече на кътауеите. Обърни внимание на 21/22 позиционните китари на кое прагче започва да се разширява грифа и да се превръща в пета, а виж как е на 24-позиционните - много по-дълга част от грифа е във въздуха. При това, 24-позиционните често са с твърде тънък гриф. Всъщност, според мен въпросните Guitar Tech(JHS) хъмбъкери(които съм виждал поне в няколко магазина) - говоря за тези хъмбъкери с керамичен магнит и два реда шишове(не са с винтчета на едната бобина) и черни бобини, са напълно достатъчно добри адаптери за подмяна при повечето евтини китари. Имат осезаемо по-ясен и приятен звук от повечето сток адаптери и не са никак далеч от скъпите адаптери. Единствено не съм виждал да има нек и бридж вариант, което може да създаеде лека неравност в силата на бридж и нек адаптера. Има адаптери за по 60-100 лв нови, които звучат по-зле от тях. Това е лично мнение, разбира се.

Дай първо списъл с входове/изходи, които имаш на процесора. Иначе по принцип най-често се включва дистера там, където включваш китарата, като се внимава с изходното ниво от дистера, да не криви входното стъпало на процесора.

Ако споменем конкретни модели, ще стане много тенденциозно. Като човек с опит в ремонта особено на евтини тояжки, мога да кажа, че всяка втора евтина китара има дефекти, а проблемите са си проблеми, те не са дефекти и ги имат всички евтини китари. 1. дефекти в грифа - Китарите с 24-позиционен гриф, който е дълъг, по-изнесен от тялото и особено тези грифове, които са тънки, измятат осезаемо, като най-често се усукват по оста на струните, често ВИДИМО. Много Jackson-и поради тая причина свирят ужасно и ниският екшън при тях е почти непостижим без сериозно количество бръждене, но си мисля, че това важи за която и да е марка евтини китари с дълги и тънки грифове. Просто аз съм ремонтирал 10-на Jackson-а от метлите и на поне 7 от тях положението с грифа беше неприятно. Другите мисля, че бяха с по-къс и дебел гриф, от 22-позиционните. Според мен при тия евтини "метли" с дългите грифове, шанса за измятане/усукване е 80% в първите 3-4 години ползване. - Леки неравномерности в дъгата на грифа, които водят до звънене на определени струни в определени зони на грифа, особено при по-нисък екшън -всяка втора китара, без значение от марката. - Отделни стърчащи малко по-високо прагчета, в резултат на не идеално поставяне, които звънят, особено при по-ниски струни - пак всяка втора или трета китара, без значение от марката. 2.Проблеми с интонацията/сетъпа - При китари с НЪТ от пластмаса - когато са нови, струните често са по-високо от нормалното горе, при магарцето, което е по-неудобно, а освен това и често води до фалшивеене на първите позиции от грифа, особено осезаемо когато се свирят цели акорди там. При китари със заключване, този проблем е сериозен, понеже не може да се дълбаят канали в заключването. Честота - отделни партиди китари имат такива проблеми. Може би от 3 нови китари, 2 имат нужда от по-фино интониране, за да засвирят приятно вярно. - При всички типове нътове - неправилно поставен нът, или по-близо до 1-во прагче, отколкото трябва, или по-далече от него. Говорим за около 0.3мм грешка - когато нъта е по-назад(по-към главата) от необходимото, тоновете на първите няколко позиции са няколко цента по-високи от необходимото, колкото и да смъкваме струните, дълбаейки по-дълбоки канали в нъта. Когато нъта е по-близо до 1-во прагче, тоновете на първите позиции винаги са ниски, освен ако не вдигнем нъта неудобно много. Честота - може би една на 10 китари. - Ненастроени октави - освен ако не са си поиграли в магазина, почти всяка китара. 3. Тремолото - Зле поставено тремоло, където самото тремоло или негова част се трие в дървото на китарата и поради тази причина не се балансира добре и фалшивее - може би една на 10 китари. - Зле настоено тремоло - почти всяка китара излиза така от магазина. - Някои тремола се захабяват по-бързо, но не се наемем да кажа кои. - Чупят се ръчки, но е до късмет. - След дълго време яка употреба, някои тремола почват да не се връщат добре. Досадно е, но повечето китаристи свикват да побутват ръчката малко и да ги наместват. -Захабяват се резбите на винтовете за октавите или тези за заключване, особено при по-меки сплави или прекомерно затягане или (при октавите) недостатъчно затягане. 4. Адаптери и потенциометри. - На повечето евтини китари, ако потенциометрите се ползват при свирене, след година-две са за смяна, че може и по-малко. - Адаптерите обикновено работят добре, рядко имат дефекти. - Микрофонии правят непарафинираните адаптери, които нямам представа на кои точно китари се слагат в мемонта. - Масово адаптерите са навити с повече навивки, което ги прави силни, но звучат ужасно мътно. Рядкост е нова евтина китара да има по-приятни адаптери. Последно сравнявах Vintage, като орифиналните и Wilkinson адаптери звучат много по-мътно и неясно от 30-левовите JHS адаптери, които не са никак скъпи. Примери има много. Повечето евтини "метли" също са с доста мътни адаптери. - 5-степенните превключватели(или 3-степенните от този вид) на по-евтините китари, които са с пластмасови шасита, често спират да прещракват, ако се ползват много и рязко. -Превключвателите(най-вече евтините) на китарите тип LP почват да не контактуват добре след време, защото гъвкавите пластинки вътре се уморяват. Повечето евтини ЛП тип китари са именно с евтините ключета. Това са "дефектите", или поне честите такива. Иначе посредствения тон си почти default за много от евтините китари, но тази тема е обсъждана многократно и всеки си има мнение за това кои китари как звучат. -Ключовете за настройване на китарата обикновено нямат проблеми. -Забравих да кажа, че един от най-често срещаните дефекти при която и да е китара е, че китаристите от незнание или от мързел не си слагат струните както трябва, в резултат на което китарата започва да се разстройва изключително лесно, за което се обвиняват най-често ключове, тремола, че и често се стига до обвиняване на марки китари, когато проблема реално е в задкитарното устройство. Когато слагаме струни трябва: -Да не правим "кълбета" от струни върху ключа. -За да ни стигне ключа и да не се налага застъпване, да режем струната около 3-4cm над ключа преди да я поставим. -Когато настроим китарата, на ключа да има около 2-3 навивки от струната, не 10 или 20. -Да навиваме така, че струната да се навива като макара, без да се застъпват навивки. -Желателно е, особено при тънките струни, на дупчицата на ключето да законтрим и късия, стърчащ край на струната, за по-добра контра.

Облепи около дупката с хартиена лепенка, напълни с "ПОКСИПОЛ" - набутай с клечка, дебела колкото винта, но да си остане дупка, все пак. След 20 минути навии винта като пич.

... Вярвай на слуха си... По принцип Винтидж се славят като по-добри(а точно този стаг никога не съм го пипал), но и техните адаптери звучат мътничко и евтино и най-вероятно ще искат смяна ако искаш по-ясен и приятен звук. Aз не бих могъл да кажа коя точно от двете е по-добра, за разлика от горните коментиращи, които според мен по-скоро не са пробвали двете китари, но дават мнението си понеже "по принцип" винтидж уж са по-добра марка на теория. По принцип Винтидж често са махагонови, което би трябвало да бъде по-близко като звук до Gibson. Понякога има и немахагонови серии, както стана видно от една тема на edgecrusher. стаг На този стаг тялото е от елша, а грифа - от явор - и двете много "използвани" в "китаростроенето" дървета, което може да ти хареса, както и да не ти хареса. Моя съвет е да ги чуеш и да си вземеш това, което на ТЕБ повече ти харесва. Нали ти ще свириш на нея? И аз предполагам, че Vintage е една или повече идеи по-добре при всички положения, но нищо никога не се знае и ти си длъжен да чуеш, ако искаш да е 100% сигурно.

...В началото то предложихне лютиери. Диката е МНОГО, МНОГО добър. Градинарски също е добър и признат. Ако нямаш телефона на Градинарски, а той е твоя избор, кажи да ти го пратя.

Lenor, Bonux? А какво ти е кубето и как свириш по принцип с него? На какви настройки? Може би най-подходящото за теб е хубав процесор от рода на по-новите на VOX, но за сега не можем да кажем, без да знаем с какво разполагаш и как го ползваш.

Не, има и такива с вградена електроцентрала и работя на въглища . Може би има такива, които се захранват през кабела с фантом, но не знам всъщност...

Винтидж, както и Richwood гинсън-копията са доста готини като материали. Единствено адаптерите им са доста мътнички и може би е добре да се сменят. А епитата са си ОК, но без да пробваш, не знам дали е добре да купуваш. Имай предвид, че този тип китари обикновено идва в абсолютно ненастроено състояние, особено откъм височина на струните горе, на магарцето и трявба да се пипнат, за да засвирят удобно и вярно.

Единственото, което не ми харесва много е, че не е евтина, а е с лицензно тремоло. ЗА тия пари може би ще намериш и някакъв Ibanez S или нещо такова с тяхното си ZR тремоло, нещо с Edge, или дори може би китара с OFR/Schaller. Иначе - ухо да чуе, ръка да пипне. Ако ти хареса, си заслужава. От картинка преценката е трудна, а не мисля, че твърде много съфорумциса я пробвали.