Steppenwolf

Добре дошъл, приятел! Мой тип си. Поздравявам те и за подписа ти. Жалко, че Маркес го повали рака...

Мдам... :think: Тук моето мнение не съвпада много с това на mila_kara относно софтуера на Myriad (Harmony & Melody), т.е., за мен поне не са сред най-добрите програми за нотация! Но и не бих ги изхвърлил в края на класацията в никакъв случай. Имат известно удобство, особено откъм интерфейс. В противен случай, надали съм щял да ги използвам и да ги пазя все още на харддиска си. А и лично аз рядко нотирам музиката си с класическа нотация. @phile, не си мислил грешно, де. Най-доброто е това, което ни е най-удобно и най-добре задоволява нуждите ни.

Добър пост! Между другото, откъде е, прилича ми на превод, понеже ми е адски познато същото, само че го бях чел на английски тогава (като информация, начин на поднасяне и т.н.).

Нищо лично ама Cakewalk... Споделям ти мнението, приятел... за CakeWalk. Някой спомена Harmony Assistant ли? Ех, минало. Нелоши спомени имам с тях (Harmony & Melody Assistant). Бяха едни от първите ми едно време, но като цяло мнението ми е, че са бая у гьола.

Специална песен, защото със страшна сила превърта лентата назад и ми навява бриз от спомени отпреди 5-6 години за едно много специално момиче...

Изреждането е по ред на сещане: Jean-Michel Jarre - Oxygene Kitaro - The Light of the Spirit Mike Oldfield - Tubular Bells Deep Forest - Boheme Enigma - The Cross of Changes Vangelis - Oceanic Aeoliah - Love in the Wind Jim Brickman - By Heart BACH - Die Kunst der Fuge

Хм, абе май не е точно каквото ти трябва, но в някои от по-старите му неща може да намериш нещо. Аз лично съм доста далеч от метъла...

Mortiis - много електроника. Изключително креативен. Всъщност, бил е басист в метъл-група, но сега стилът им е по-различен - gothic, dark dungeon... По-ранните произведения са повече клавирни и не звучат никак метъл. Преди известно време качих част от музиката на Mortiis тук: http://stone.centrum-group.com/music/Mortiis/

Ех, а аз с моите 128MB SDRAM какви ли не фокуси трябва да правя...

Прав си, даже и без числови сметки е очевадно!

А аз мисля, че няма лошо - всички тези наличности и липси всъщност са прекрасни и много радостни, създаващи обособената персона на музиканта, стила му...

Клавирист, клавири ми е много приятна дума. Аз пък се стремя да сваля до минимум употребата на чуждици. Кийбордист ми мяза на скейтбордист. На български звучи мегаизчанчено. Имам си език, ползвам си го.

Аууу, да! Йоника е мангасарска дума, ше ме извинявате. Но клавир си има мястото... Пианист ще рече за мене някой, който свири САМО на пиано. Под клавир разбирам орган, пиано, синтезатор... То е ясно, че пианистът може да свири на всичко това, но даил го прави - там в въпросът. That's the difference.

Ако иска да почне от Бах, освен да научи полифония преди това. Абе, моя позната преподавателка по музика казва, че за 2 години безпроблемно може човек да се научи да свири на клавир... И е учила хора за толкова.

Че носи и мойта фамилия пичът!.

Когато някой пита, мисля че иска отговор, а не недомлъвки! мисля,че много малко хора тук говорят с недомлъвки.ако почна да говоря с терминчета,ще ме разберат 2-ма или 3-ма човека.да говориш просто е изкуство,а да говориш с термини не те прави по-умен/а от другите.имаше една книга "Криворазбраната цивилизация".който не я чел да я прочете и ще разбера за какво говоря.ето недомлъвка!не се заяждам,просто съм разговорлив!официялно се извинявам на модераторите за офтопика! по темата: имаш ли "ухо" да чуваш,оттам на татък проблеми няма.можеш след това да си разиваш слуха,да понаучиш теорийка и да свириш,пееш и т.н. по колкото време искаш и можеш.това е според мен. Добре казано! Бихме могли да говорим с повече термини и по-накратко (по принцип в разговорите), но от друга страна пък става много сухо и се блокира трафикът на електрони в мозъчната кора. Винаги може да се каже с повече добре подбрани думи, отколкото с една такава. А в тоя случай трябва да се има предвид подготовката на човека, към който е насочен отговорът. Един вид, недопустимо е използването на необяснен термин - все едно да си направиш сандвич, преди да си купиш хляб и салам. Забелязъл съм го и при преподавателите. Обикновено тези, които наистина имат много добро разбиране на материята и на аудиторията и които владеят изкуството на говорене, а не просто да са я назубрили и да я поднасят наизустена и автоматизирана, се стремят към точни обяснения и обединяване с аудиторията. Това са не просто даскалите, а учителите (учител е не професия, а призвание!) и аз имах само един такъв. И то доцент по математика, който ме бе подготвил за кандидат-студентските ми изпити. Първо ми стана приятел, след това преподавател. Настояваше да си говорим на "ти". Понякога използваше обръщения като "батка", "говори ми на ти бе, аз съм ти приятел" и т.н. И обясняваше именно така - логично и достъпно, и по-често едва след това казваше термина: "Между другото, това се нарича еди-как-си". И аз винаги съм се стремял да обяснявам така, с усещане разбирането на другия и помагайки му да си представи нещата, и съм се радвал, когато съм успявал да помогна и някои колеги примерно, след като сме си говорили по даден въпрос, кажат: "Ааа, то тъй ли било, така вече го разбрах сега". Ама учителска професия е последното нещо, за което съм си мислил, де... И тъй... мога спокойно да кажа, че той бе моят Учител (с голямо "У") и успя да ми остане в сърцето, та ще го помня, доде съм жив. Защото и успя да запали у мене една малка, но осезаема искрица интерес към математиката! Дотогава нямах никакъв такъв и я карах с 3-ки. Не съм решавал много задачи, но изкарах 5.25 на изпитите (класически и тест). Няма да забравя как дойде у нас, пръв разбрал резултата, да ми каже; как сияеше и ме хвалеше искрено, че съм бил отличник, чак му се бяха насълзили очите и чак се прегърнахме. Ето това е истински Учител, моят Учител... Подобна бе работата и с музиката, всъщност... Извинения за прочувствения офтопик, ама си ми бе на сърцето... Както бях чел нейде: "Обикновено сме такива, каквито сме, защото някой човек е запалил у нас нещо в даден момент. Често пъти това е наш учител. Възползвайте се и му благодарете, преди да е станало твърде късно..." :hello:

Jarre

Разпознаването в крайна сметка го базираш на относителен слух - първоначалния тон го определяш еталонно, като интервал спрямо даден запомнен еталонен тон. Най-лесно се помни тонът "ла", още повече, че от детска възраст се набива в паметта от телефонните централи. Не ти трябва ни камертон, ни нищо. От там нататък чрез относителен слух, като мелодични интервали, определяш останалите тонове от мелодията. Най-пряк достъп до слухово упражняване: Пробвай програмата, която ти препоръчах в съседната ти тема! И не забравяй един музикантски лаф: "Верният тон е на половин тон разстояние". А относно транспонирането - мелодията запазва мелодичните интервали между тоновете и звученето, само че се променя въздействието й и усещането. Успех и... наздраве, че тук се мре от жега (36 Целзиеви)!

Важното е ти да го правиш!

Можеш да пробваш EarPower.

NI B4 е добър орган. Аз лично нямам много на брой VST, но всъщност не мисля и че е нужно. Обичам сам да си синтезирам семплите, а не да имам цял куп такива и да ровя за близък звук, ако няма такъв, или пък, ако идеята е близка до вече съществуваща, то модифицирам готовите. И даже бих могъл да се огранича до един-два FM-синтезатора (примерно, FM7 и z3ta+), което ми осигурява достатъчна свобода и гъвкавост. Иначе имам повечко. Разбира се, ако е нужна емулация на акустичен инструмент, се увеличават - примерно идват B4, Grand Piano и т.н. Не крия, че FM-синтезът ми е любим метод, де, признавам си. John Chowning

"Най-трудно се отговаря на въпрос, чийто отговор е очевиден." Има наистина много да се каже, трябва предимно повече да слухтиш, що се отнася до "хващане" на непозната творба, но от теоретична гледна точка, само за блед ориентир, по-често акордът съдържа тона, който е в мелодията, и този тон се явява хармоничен за акорда, особено в силните тактови времена. Изобщо не е задължително обаче този тон да бъде основа на акорда - може да е терца, квинта, септима и т.н.! Мелодията може да ти даде някаква представа за това, в коя тоналност си, и оттам да видиш диатонично с какви акорди разполагаш за хармонизиране, което би ти помогнало при познаването. Но това не е стопроцентов отговор на въпроса, тъй като, ако разбира се парчето не е изцяло диатонична и/или неокрасена композиция, вероятно ще има още нехармонични тонове, хроматични алтерации, модални заемки и модулации, което доста разширява и освобождава зависимостта "мелодия - акорд".

@Yiwigi: Aко не представлява проблем, може ли да качиш този VST на Yamaha някъде? Да го пробвам. P.S.: @ecmjazz: А за семплирането и неоспоримите резултати от него - че е факт, факт е, думата ми бе за синтезирането. Тъй де...

Аз също мисля така. Но просто реших да дам и пример "от другата страна". Важно е това знание как ще се използва. Отново се оказва водещ въпросът "Как?". Казали са, че от всяко правило има изключения, но това означава, че и от казаното също има изключения, което пък значи, че има и правила, от които няма изключения.

Здрасти пак, CyberGene, да, единствено самото обръщение ми замяза на заяждане, знаеш, че основата, постилането е важно. А и по-скоро май малко поиздребня, както каза Топсън, но... и на мене ми се случва, по това малко си приличаме. Важното е, че се разбрахме. Сега по темата... Най-напред - най-малкото с ръка на сърцето мога да кажа, че чух чудесна композиция, с ясно емоционално послание. Като цяло, за да не пиша много, мнението ми съвпада с това на Progressive - малко по-глухичко е, но е много, много близко до натуралния акустичен звук. Сякаш просто слушам MP3-ка с много нисък битрейт, по-нисък от реалния, с който е (128kbps). Тук съм съгласен и го каза точно - относно дефиницията за добър синтез, точно това имах предвид - с ухо може да не се забележи ярка разлика, но с апаратура ще има известна такава! Също има и малък толеранс - емулирано пиано в ушите на баба ми сигурно ще звучи досущ като истинско акустично пиано, ала в моите ще има известна ралзика. И естествено, както ви е известно, взимаме най-неблагоприятния случай - когато слухът е добър (благоприятен случай обаче за притежателя му ). И може би според една усреднена представа за такъв слух, който може да бъде "излъган", би следвало да се съди за добър синтез.