Steppenwolf

Приятели, Думата "правило" в музиката НЕ означава абсолютно нищо, ако не е в даден контекст, по-специално - стилов контекст! Употребата й няма смисъл. На мен лично музикалната теория, наред с акустиката са ми любими и интересни, понякога дори са ми правили забележки за това, но въпреки тия факти успявам да мисля "outside of the box". И ще кажа, че всъщност теорията не прави нищо повече от това, да обяснява музиката и да разказва онова, което ухото и възприятията предварително знаят как звучи. Теорията обяснява онова, което слухът вече знае. Ето защо, велики музиканти, без да знаят добре хармония по теория, пак стигат в крайна сметка до факти и тънкости от нея, защото те си звучат винаги по същия начин - природата на музиката и логаритмичният характер на слуха ни не се изменят според това, дали музикантът е много на "ти" с теорията, или не. Дори в случая с примера за модулацията... Тя е такава и така описана в учебниците по хармония, защото инак просто няма да "звучи". Така е и с останалите правила в музиката, които реално не забраняват нещо на целия музкален свят, а само на определен стил, защото, ако не звучи "така", няма да спада към съответния стил и епоха. Ако имаш богато въображение и чуваш музиката в себе си, ти ще чуеш и модулирането, "правилното" модулиране, дори без да знаеш, че правиш такова. Факт. Учейки теорията надълбоко, отвъд фактите относно природата на музиката, ние автоматически учим и стил, както и към какво трябва да се придържаме, за да сме в границите на този стил. Но това не значи, че те трявба да ни бъдат и творческите граници! От друга страна, с достатъчно познания по теория, можеш да пишеш направо музиката и да оркестрираш, без слух, когато знаеш акустичните параметри на инструментите, кое как ще звучи. Възможно, да. Стигаш дори до изчисления (каквото аз примерно правя при FM-синтез и са ми необходими). Но прекаляването с това, което пиша в началото на абзаца, някои биха окачествили като убиване жилката на изкуството в музиката, което ще е пък показател, че не им допада. А всъщност, важен е резултатът, пътища много - просто подход. Ако не ви носи удоволствие и кеф, значи просто не е вашият начин! Вангелис, например, не може да чете и пише класическа нотация и надали се е ровил в дълбочина в хармонията и полифонията. Но композира гениално. Както казва, водещо е вдъхновението, и философията му е, че всеки сам, по любимите си и допадащи пътища и начини, трябва да се научи, да стигне до познанието. От друга страна, надали пък са много на брой добре (само)обучилите се, които биха могли да композират толкова качествено и са тъй музикални и креативни!

Качено е на сървър във Финландия, би трябвало да е видимо отвсякъде вече ТУК.

Съобщавам, че изпратих на visiondann мейл с всички файлове, за които стана дума в темата.

Да, има неща, дето са по-плява, но има и нужни, примерно интеграли, диференциали... На английски са файловете, но ми се струва много добре обяснено, по-хубаво, отколкото предават доцентите из нашите учебни заведения, по-добре и от сухите ни учебници, защото има и примери.

Ми основното и практическото е да се схванат 2-3 формули - за коефициентите и за самите редици. Имам и едни прекрасни учебници по Висша математика в .PDF-формат. Ако някой има нужда и проявява интерес... :read:

Радвам се, че съм помогнал. Дано само не мразите интегрално и диференциално смятане. Честно казано, на мене любимите ми и наистина нужни ми неща от висшата математика, наред с Лаплас и реда на Фурие (понеже има и не малко плява). Е, ако в сигнала има хармоници, семплинговата честота се вдига на 2 пъти най-високия хармоник. Да, това е известно още и като Теорема на Котелников. Дето викаш ти, fracture, толкова са големи капаците, налагани от комунизма, че са променяли и имената към теоремите с такива от соц. държава. Cheers!

Теоремата за квантуване на Nyquist май се разглежда в един от тези .PDFs, има я и на отделно .PDF, което не съм качил, но вероятно ще да е същото като от линка. Второто важно нещо от Теория на сигналите. Само не разбрах сега кой успя да го дръпне и кой - не. iBobz, ти добра ли се до нещата? Сървърът е free-сървър на Online Bulgaria и е недостъпен извън страната, ако някой има проблем с локализирането и се свързва от зад граница, причината е в това. Ако си е в нас, обаче пак не се свързва, вероятно проблемът е в доставчика му (орязване на пиъра и т.н.).

Пускам линк към извадка, съдържаща Фурие-теорията (още един вариант) в .PDF и една PowerPoint-презентация - като ще е, да е. Защото, според мен, в тоя .PDF е обяснено по перфектен начин, по-добър от останалите - там е по-сухо. Презентация Теория Остава само да пожелая приятно четене! :hello:

Първо ти работиш за името. После името работи за тебе.

Съвпадение - често споменавам това в последните си постове и други сега също заговориха. Aрхивирал съм 4 .PDF-файла, свързани с Фурие, надявам се да са ти от полза. Бях чел, че се занимаваш с тонрежисура напоследък, значи е логично търсенето ти (фундаменталната част от теорията на сигналите). Заповядай: Fourier Theory Имам нейде из дисковете и една голяма книга от около 500 страници в .PDF относно математиката в музиката, една от главите на които е за Фурие-теорията. Ако те интересува дотам, бих могъл да изровя CD-то и да я ъплоудна (към десетина MB беше май). Поздрави, Стоун

Според мен, абсолютният слух не е определящ. Бих цитирал джаз-китариста Chris Juergensen, който казва, че ако има абсолютен слух, добре дошло, но че не му е много необходим, не е наложително и не би заменил, например, теоретичните си познания за абсолютен слух. И дава пример с негов познат пианист, който е абсолютист, но пък не е запознат с хармонията и затова не е достатъчно гъвкъв като композитор. Подобно мнение имам. А като хлътна темата до чуване на обертонове и стана дума за това, да споделя и при мене как седят нещата. Понеже се занимавам с електронна музика и синтез, а и поради интерес, съм разглеждал подробно и на математическо ниво Теория на Фурие, и изобщо сигналите (все пак минах и през електротехникум, който е показател за такива интереси). С тези теоретични познания за фактите и с времето на занимание (колкото и клиширано да звучи), свиква се и при внимателно слушане на даден сигнал (айде, стига толкова технически - ТОН нека кажа), също бих могъл да определя наличните хармоници в него, дали има нехармоници и приблизително с каква девиация, но това става по-скоро на относително ниво, т.е., като отношение между фундамента и съответния хармоник, и благодарение на изградената представа за оцветката, която той придава. Това е, но при мен НЕ Е абсолютен слух. Забелязал съм, че имам чувствително ухо ( и визуално в анфаса ми тип "локатор" си личеше нещо подобно - с едни големи щръкнали уши, особено като по-малък ), но въпреки това аз нямам такъв "слух". Абсолютният слух все пак почива на психическо ниво, т.е. дори информацията от не много чувствително ухо може да се използва по-пълноценно, за да се чува абсолютно.

Ами честито, там сигурно ще да са синтезирани и с примери нещата.

Здрасти и уелкъм! Дано да ти допада тук, според мен има прекрасни себе- и тебеподобни. Добри впечатления оставяш.

В началото хармонията е била отвратително скучна... Хармонизирало се на интервали от квинти и кварти, които са прогресирали паралелно (и тогаз са ползвали Питагоровия темперамент). Британския фолклор през 14. и 15. век па хармонизирал мелодичната линия чрез добавка на мажорни терци под нея и кварти над нея. После квартата се заклеймява като дисонансен интервал и се избягва в бас (по-нестабилните акорди във второ обръщение са се допускали само като проходящи, ако е наложително за по-гладко гласоводене). Обичам електронната музика не само защото можеш да си програмираш ти инструмент, а и защото с тюнинга може да се правят всякакви свободни фокуси, с всеки един тон (микротюнинг). А представи си само как би звучал джаз, пуснат на човек от Ренесанса!...

-= Key characteristics, from Christian Schubart =- C major Completely pure. Its character is: innocence, simplicity, naivety, children’s talk. C minor Declaration of love and at the same time the lament of unhappy love.—All languishing, longing, sighing of the lovesick soul lies in this key. Db major A leering key, degenerating into grief and rapture. It cannot laugh, but it can smile; it cannot howl, but it can at least grimace its crying.—Consequently only unusual characters and feelings can be brought out in this key. C# minor Penitential lamentation, intimate conversation with God, the friend and help-meet of life; sighs of disappointed friendship and love lie in its radius. D major The key of triumph, of Halelujahs, of war-cries, of victory-rejoicing. Thus, the inviting symphonies, the marches, holiday songs and heaven-rejoicing choruses are set in this key. D minor Melancholy womanliness, the spleen and humours brood. Eb minor Feelings of the anxiety of the soul’s deepest distress, of brooding despair, of blackest depression, of the most gloomy condition of the soul. Every fear, every hesitation of the shuddering heart, breathes out of horrible E[ minor. If ghosts could speak, their speech would approximate this key. Eb major The key of love, of devotion, of intimate conversation with God; through its three flats [1789: according to Euler] expressing the hold trinity. E major Noisy shouts of joy, laughing pleasure and not yet complete, full delight lies in E Major. E minor Naive, womanly, innocent declaration of love, lament without grumbling; sighs accompanied by few tears; this key speaks of the imminent hope of resolving in the pure happiness of C major. Since by nature it has only one colour, it can be compared to a maiden, dressed in white, with a rose-red bow at her breast. From this key one steps with inexpressible charm back again to the fundamental key of C major, where heart and ear find the most complete satisfaction. F major Complaisance and calm. F minor Deep depression, funereal lament, groans of misery and longing for the grave. Gb major Triumph over difficulty, free sigh of relief uttered when hurdles are surmounted; echo of a soul which has fiercely struggled and finally conquered lies in all uses of this key. F# minor A gloomy key: it tugs at passion as a dog biting a dress. Resentment and discontent are its language. It really does not seem to like its own position: therefore it languishes ever for the calm of A major or for the triumphant happiness of D major. G major Everything rustic, idyllic and lyrical, every calm and satisfied passion, every tender gratitude for true friendship and faithful love,—in a word, every gentle and peaceful emotion of the heart is correctly expressed by this key. What a pity that because of its seeming lightness it is so greatly neglected nowadays. . . G minor Discontent, uneasiness, worry about a failed scheme; bad-tempered gnashing of teeth; in a word: resentment and dislike. Ab major The key of the grave. Death, grave, putrefaction, judgement, eternity lie in its radius. G# minor Grumbler, heart squeezed until it suffocates; wailing lament which sighs in double sharps, difficult struggle; in a word, the colour of this key is everything struggling with difficulty. A major This key includes declarations of innocent love, satisfaction with one’s state of affairs; hope of seeing one’s beloved again when parting; youthful cheerfulness and trust in God. A minor Pious womanliness and tenderness of character. Bb major Cheerful love, clear conscience, hope, aspiration for a better world. Bb minor A quaint creature, often dressed in the garment of night. It is somewhat surly and very seldom takes on a pleasant countenance. Mocking God and the world; discontented with itself and with everything; preparation for suicide sounds in this key. B major Strongly coloured, announcing wild passions, composed from the most glaring coulors. Anger, rage, jealousy, fury, despair and every emotion of the heart lies in its sphere. B minor This is as it were the key of patience, of calm awaiting ones’s fate and of submission to divine dispensation. For that reason its lament is so mild, without ever breaking out into offensive murmuring or whimpering. The use of this key is rather difficult for all instruments; therefore so few pieces are found which are expressly set in this key.

Хаха, готин лаф! Често слизам на по-ниско ниво, акустично (природа, физика на музиката), понеже според мене е най-важното и оттам се разклоняват всякакви теоретични правила на хармонията, полифонията, оркестрацията... А пък и заниманията ми със синтез виляят също. Дано не изглежда досадно.. А понеже оркестрацията влияе на усещането, което произведението създава, би трябвало по-скоро да е едно цяло с композицията, както споделя Алан Белкин и съм напълно съгласен с мнението му! В джаз контекст, както четох нечии думи преди време, "Най-важното правило е, че няма правила". Виждам, че темата се е развила с примери. А в джаз контекст има значение и казаното от adXok, а именно - "щом ви звучи добре, значи е добре".

Да, могат всякакви тъкости да се приложат при оркестрирането, може и на един инструмент да се изсвирят примерно 4 тона от акорда, а на друг - 2 (диада). А пък дали ще звучи по-дисонантно, дали по-остро и т.н., зависи от честотите, амплитудите и фазите на хармониците и нехармониците в крайната спектрална картина. Може и да се изсвирят на един и същ инструмент, но разбит големия акорд в различни октави. Всъщност, обикновено тембърът на един и същ инструмент търпи известно изменение в различните октави (като хармонични нива). Но тук вече навлязох в акустиката и Фурие-анализа. Сори за офтопика, само малка вметка.

Не съм привърженик, но реално полихармоничният подход пак дава като резултат в даден момент една сложна, къдрава хармония. Поглеждането под тоя ъгъл обаче - като полихармония и полиакорди, пък дава свобода, да се мисли за тях като две различни, автономни хармонии за различни мелодии. И оттук пък логично продължение е политоналната музика - пишеш, примерно речено, различни инструменти да свирят в различна тоналност и оформяш два или повече тонални центъра. Ако попадна на онагледени примери, ще постна линк.

Полиакордите са просто по-сложни акорди, които се "разбиват" на по-малки акорди, обикновено на триади. Реално полиакордите са си всъщност част от един голям акорд. И в контекста на тоналната музика, не се следват някакви по-различни правила. Разглеждането на големи акорди като полиакорди би могло да се приложи примерно при оркестрацията, където част от акорда се изсвирва от един инструмент, а друга част - от друг. Примерно, единият свири C, а другият - G. Резултантният акорд ще е всъщност Cmaj9.

Значи все пак се е понесъл някакъв аромат на езотерика от нощтния ти пост. Аз пък моя го написах сутринта, ама и аз тъй на сънена глава, понеже не съм спал. Да, като навлезем из микротоновете, става още по-пълна и фина шаренията. Имах предвид, езотериката и съответните схващания, отнесени към 12-тоновата ни western музикална система. Много се радвам, че има запознати и чели по въпроса, че други се интересуват от поглед под такъв ъгъл. Темата се разви в бая интересна посока! Не мога да не се сетя за любовта си към електронната музика и програмирането на семпли, считайки, че тя е доста гъвкъва в тази област. И играйкането би било много интересно. Отивам да спя. :hello:

Бих стигнал и по-далеч, казвайки, че съгласно това даже и инструментът може да се съобрази прецизно, предвид знанието за него, кои хармоници (обертонове) са доминиращи и кои - подтискани.

Тоновете наистина придават усещания, сами по себе си. Т.е., транспонирането реално променя цялото произведение и въздействието му, има значение колко бемола ще тежат надолу, и това се дължи на качествата на всеки един от 12-те тона в октавата, какъв елемент/енергия влиза в резонанс с тази честота. Според мен, скъпоценно е разглеждането на музиката от езотерична гледна точка и от гледна точка на изтока, където всеки тон се свързва с определени елементи и енергийни центрове. И именно от там идва цялата работа с усещанията.

Именно, и тези изисквания при контрастната полифония са налични точно заради характера й - а именно, че е предимно вокална, и това е начин за постигане на ясно разграничение между вокалите и обособена автономност на мелодичните линии.

Тъй като моделът надали е изчислен за работа с харддиск, вероятно ще е нужен добър инженер по въпроса... Интересна идея за ъпгрейд, но... за този харддиск е нужен контролер, който да комуникира със синтезатора. Предполагам, целта е да се съхраняват семпли на харда...?

Всъщност, именно многото правила в контрапункта го правят толкова интересен! Ако бъде разбрана достатъчно добре музиката като действие, нещата съставят една логическа броеница и наличието на определени норми става разбираемо и логично, та до тях се достига и няма начин да бъдат забравени. Контрапункта на 16. век, т.е. преди идването на Бах, е с по-сериозни норми от този на 18. век. Той се отнася предимно към кантатите и стриктното му прилагане може да се забележи в творби на Джузепе Палестрина, Клаудио Монтеверди... Там, например, има по-специфични норми, благоприятстващи вокала, забранено е пресичането на гласовете (по-нисък глас да стане по-висок от друг), но при инструменталния това понякога е допустимо. Общото изискване при вокалния е, да може мелодичните линии да се пеят естествено и натурално. А в некласическия контрапункт са по-разчупени нормите и би могъл да пресечеш някои от класическите.