Steppenwolf

Вариант е и да се посещават виртуални (онлайн) магазини - често пазарувам електронно. Само че в book.store.bg и helikon.bg учебникът не присъства май...

Най-напред благодаря, че ми уважихте творчеството и се разписахте в темата. @edgecrusher: Благодаря за хубавите думи. Вероятно си доловил проблясък от същността ми - на болшинството, които ме познават дори лично, им отнема години, без да го зърнат. @Ивелин: Пътуването до едно вълшебно кътче отново и отново събужда усещанията, свързани с него, ако е достатъчно реално. Написаното от тебе ме радва, понеже е знак, че композицията успява да рисува. @CyberGene: Напомнянето за Симо Лазаров го приемам като комплимент. Искам обаче отпуска от българската висша образователна система.

Досега май не съм се разписвал музикално тук и реших да го направя с едно парче към проекта ми, който е с електронно-инструментална и релаксационна насоченост. Има за цел замислени, задълбочени настроения, успокояване, стимулиране на въображението, рисувана на различни въображаеми места и събития. Всъщност, някои от форума вече са го чували. Оставил съм известно пространство за дишане в тази близо 8-минутна рабова, описваща изгрев на въображаем остров (мажор), но и гледайки да не е прекалено постна. Лесна за слушане, предимно диатонична, има една минорна субдоминанта в началото. Хрумна ми да опиша някои символики на използваните акорди и ефекти, но това надали е толкова интересно, за да си струва многословието, а и винаги съм залагал на дозата мистерия, така че просто ЦЪК.

Всяко поле, колкото и да е голямо, плодородно и гъсто засадено, е изчерпаемо. Почти всичко е опитано, но не и изядено. Има различни полета - микротоналност, алеаторна музика, сериализъм. Tревата на тоналността никне навсякъде около нас, но нека не забравяме, че всяко стръкче е различно. Аз лично виждам най-много място за темброва иновативност и експерименти със строеве. Дали? Новородените от хармонията, доколкото ги има тези дни, не остават девствени дълго.

Възможно е плавно преминаване, но с увеличаване на разликата в арматурните знаци, двете тоналности стават по-далечни. Мъглата се издухва с хармония - чети това. Самоук не е синоним на неук. Важното е да попиеш принципите, според които да решиш какъв път ще си проправиш, и да гледаш, а не да зубриш заготовки за всяка една тоналност. Ще ти дам някои насоки. Модулация има тогава, когато новата тоналност е затвърдена. Това обикновено става с каденца. Модулацията се дели на няколко вида: * директна (или още фразова) - обикновено след края на някоя фраза на тониката следват директно акордите в новата тоналност. Красотата й е във внезапната промяна на посоката. * пивотна (или още с общ акорд) - това е такъв акорд, който е общ за двете тоналности и по този начин е стъпало между тях, осигуряващо по-плавно преминаване от едната в другата. Примерно: C - Am - Dm - G - Em - A - D; * хроматична - включва някакъв хроматичен акорд, напр. странична доминанта или друг алтерован (виж хроматика в някой учебник по хармония); * посредствена - просто се преминава през друга тоналност, която да послужи за мост между двете, тъй като са по-отдалечени помежду си. Свързващата тоналност не е нужно да се затвърждава с каденца; * енхармонична - използваш свойството на енхармонията, за да видиш под друг ъгъл, да интерпретираш с нова функция даден акорд в новата тоналност. Използва се с умалени тризвучия и четиризвучия, уголемени тризвучия, доминантови септакорди (виж енхармония); * секвенциална - тук се пренася някаква хармонична фигура по степените и завършва с каденца в новата тоналност (виж секвенции - могат да са диатонични и хроматични); * с общ тон - използва задържане или повторение на един общ тон за двете тоналности, което му придава по-голямо тегло и по този начин по-голяма тенденция да бъде нова тоника.

Има различни кандидат-научни теории в музиката, но не малка част се оказват засадени в задния двор, където е забита табелка "псевдонаука". Ако някой има интерес към по-научно структуриран труд, свързан с музиката, не вмъкнал се през задната врата по плюшени чехлички, да прочете Хелмхолц, чийто труд, макар и съвсем не нов, евентуално става подложка след това на Хиндемит. Ще му се избистри защо обертоновата редица и комбинационните тонове са коренът, от който избуяват нагоре музикалните зависимости. Хелмхолц e бележит учен, чийто профил е излишно да рисувам. Тялото на музикалната теория се е оформяло с времето и Питагор е едва скелето му. Много развитие има оттогава. По другото вече има изложено предостатъчно в темата. А намирането или ненамирането на пътища до всеки елемент на музикалната природа няма да измени нито нея, нито живота й като творческо проявление.

Съжалявам, но не мога да чета табове... Наистина може да бъде всичко и нямам представа какъв е контекстът, защото, както е казал Петър, зависи от гласоводенето, функцията и положението на акорда, желания ефект и т.н. Но за да ти отговоря все пак, в общия случай следва да е един от акордовите тонове, най-често основата или терцата ще е в бас. Квинтата в бас прави акорда по-напрегнат и нестабилен... Но наистина говорейки МНОГО ОБЩО.

Ако е за Хиндемитовта - розово-оранжева е, да. Вътре има много хубави упражнения. Те всъщност всичките теоретични книги на Хиндемит са с такава корица и са на Schott. На Нетълс и Граф е със синьо-виолетови ноти на черен фон.

О, Elementary Training of Musicians на Hindemith е определено страхотна! За съвременната и джаз хармония бих препоръчал още и The Chord-Scale Theory and Jazz Harmony на Barrie Nettles и Richard Graf - великолепна книга. Berklee са по тази програма.

Нужни са ти познания по хармония. Можеш да хармонизираш след композирането на мелодия или да построиш мелодия по дадена хармония. Комбинирането на две или повече отделни мелодични линии пък се нарича полифония. Ако искаш повече теоретични знания по този въпрос, следва да почетеш това. Но след хармонията.

Евгени, има и сърце, и замисъл в творбата, много подходяща за филмова сцена, за което те поздравявам! Понеже съм перфекционист, разбирам те чудесно - желаеш и технически, и творчески да е изпипана; тематичният материал и формата да са издържани, но също така чистотата на емоцията и "разказа" да са почти непокътнати. Вземи колкото време ти е нужно, но го завърши докрай.

Да, точно това имам предвид относно акустичната основа за появяване на Пикардовата терца. Всъщност, именно този конфликт на терцата придава по-тъжното звучене на минорната, защото е отместена от натуралното си положение. Аз вземам предвид и двете причини - религиозните също са увеличили наклона към този избор. Хелмхолц всъщност не твърди нещо различно - той добре показва, че мажорният квинтакорд е най-стабилен, отново поради сглобяването на обертоновете едни с други и подчертаването на основата от комбинационния тон.

Всички тези теории използват закономерности от акустиката и психоакустиката, чието познаване е важен резервоар за по-доброто им разбиране. По този повод бих препоръчал малко по-научно ориентираната книга на Хелмхолц, която изглежда вдъхновява и Хиндемит да обясни доста по-адекватно от Рамо някои неща. Не е трудно да се забележи огледалният образ на мажорното тризвучие в минорното и идеята за подтонови серии е също много популярна, но тук концепцията се счупва и не сработва. Естествено, че не може да се очаква надежден резултат, ако някой просто грабне това с цел да го натъпче в едната идея, защото подтоновата редица е теоретично същество и при много малко тела се появява реално, с което идеята на практика остава куха. Имам трудовете на Рамо и той разбира се не успява адекватно да обясни минора. Парапетът на тази теория считам за малко разклатен и придържането към него може да изиграе лоша шега. За мен има преди всичко историческа стойност като основата на хармоничната теория, но в труда на Рамо има някои недостатъци и теорията му по-късно започва да се разпада. Минорът, както пише и Хелмхолц, всъщност е по-малко стабилен, отколкото мажора, макар доста теоретици да не са искали (и още да не искат) да признаят това. За това свидетелства не само обертоновото разминаване, но и дистрибуцията на комбинационните тонове при минорното тризвучие, които го "замъгляват". При темпериран строй, където мажорното тризвучие не е тъй чисто, тази разлика малко се стопява. Но в миналото е била по-контрастираща, което обяснява и защо някои композиции в минор са се завършвали с мажорно тризвучие (т. нар. tierce de Picardie). Толкова като за първо включване набързо. Една свежа тема, поздравления!

Е, аз пък мисля, че има допирна точка в контекста, който съм имал предвид, та неслучайно съм го написал, но с уговорката, че експериментираш, без да превеждаш в ноти вече налична идея в главата и без да си даваш сметка как точно звучат нанесените ноти. Както съм казал вече, понякога пробвам такъв подход, ако ми липсва идея или вдъхновение, и понякога се получават интересни неща, които чакат да бъдат развити. Иначе композиционните похвати на Кейдж са съвсем различни; той е пионер в алеаторната музика - нещо, с което не се занимавам. И аз не пиша песни. Интересът ми е към инструменталната и електронната музика. Мисля, че е важно и планирането. Добре е мисълта да подрежда идеите, а не да се кара по голо вдъхновение.

Добре, имал си предвид странична доминанта. Помислих първоначално, че е чисто диатонична прогресията, трябвало е да го чуя преди писането. Извинявам се.

Много хубаво. За субмедиантовия акорд в Fdur вероятно си имал предвид Dm7.

Това е изключително интересно. Кой е научнопопулярният филм, да не е от kolibka.com ?

Като почитател на електрониката и синтеза, това видео само може да ме радва. Ако чуете как емулира най-скъпият алгоритъм на Ямаха саксофон, ще ви паднат веждите...

По ритъма и акцентите. Слушаш и броиш. И тази тема е отдавна приключена!

Това се подразбира. Ако действащият няма познания за диапазоните на инструментите, техниките и комбинирането на оркестровите групи, за каква оркестрация си говорим изобщо? То обаче е друга тема и за друг раздел; тук не ни интересува дали ги има теоретичните познания в тази сфера или не, това е задача на питащия, а целта е да се посочат софтуерни ресурси.

Симпатяги. Допадна ми, тематиката е особено наболяла и важна, добре лежерно пременена. Стилово, предвид рамките, които сте си нарисували, мисля, че се вписва в ресказ. Очаквах да го чуя, след като прочетох текста преди време.

И аз използвам Edirol Orchestral, но пред семплите, за които стана дума, е играчка.

Съвсем не съм изненадан, че е в наша книга. Не само в книгата на Марк Ливайн, но и в другите ми джаз-ориентирани книги такова нещо няма. Може някой да го използва за съкратено означение, ала официално не съществува. Възможно съкращение е Fsus, което ще рече sus4. Възможно е и да го има в руската школа, както и означават си с H, но това не ме вълнува - интересува ме как го означава светът.

Разбира се - има много неща под път и над път, но това не ги прави коректни. Иначе за себе си можем да пишем както си искаме.

Готина е! Минорната доминанта във втори такт заедно с F7sus4 поднасят вкусна мекота, ниска шеста и повишена седма идват накрая в четвърти такт и заедно с хармоничния ритъм в крайна сметка "вдигат" напрежението. Харесва ми хроматичният бас в четвърти и Gaug7 с типичната доминантова функция - елегантна "spice" и с два общи тона с тоническото тризвучие.