Steppenwolf

Надали трябва да се рамкират някакви музикални форми. За големи такива специално се иска повече време и отдаване. В зависимост от муза, идея, заетост в живота, една подобна композиция може да се работи и половин година. Доколкото разбирам, иде реч за дискусии - какво авторът е искал да реализира и доколко е успял според субективните възприятия на останалите. По принцип това си е важна част от обсъжданията по композиция.

Ама ти изобщо навърташ ли се тук? Какво значи "група композитори" и "да композираме заедно"? Колаборации ли? За каква музика?

Много добре написано мнение като цяло, но дали не сa малко изхвърлени процентите? В стила на някои български учебници разбира се има доста "опаковано" така, че да изглежда по-трудно. Това е и по щандовете ни, където артикули "купи и изконсумирай сега" са опаковани така, че ти трябват режещи инструменти, за да ги отвориш - противно на "хитрия" Стандарт, но ние по принцип всеобхватно сме си малко на чорчик спрямо света. Ала като че ли тук-там има пробуждане с някои по-съвременни текстове на майчиния ни език. Темперираният строй (предполагам, че имаш предвид равномерния) е едно много противоречиво въведение. Според някои композитори и теоретици, с които съм склонен да се съглася, то е крачка назад. Но това е една друга любима и широка тема, през която не може да се мине без математиката и акустиката.

LMMS е безплатна и освен това изглежда като подобие на FL Studio - може да решиш да пробваш. Темата е тук: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=70929 За Acid Express не мога да кажа нищо, а и освен това не симпатизирам особено на Sony.

За орган - Native Instruments B4, LinPlug daOrgan. За пиано - TruePianos, но не ми звучи достатъчно автентично. Друг вариант е Pianoteq, но това се отнася и за него, като и не ми харесва особено атаката му, а в по-сложна хармония понякога не звучи добре. Потърси и PMI Bosendorfer 290.

Всеки има възможност и потенциал за развитие, групата не прави изключение, а това е стартът. Зависи много от желанието и упоритостта на хората, разбира се, затова пожелавам да има такива. Ники, радвам се, че се навърташ наоколо. Някой път трябва да ти звънна да се видим, ама сигурно ще е най-рано след фризерния период.

Много арно! С голямо удоволствие се слуша!

По принцип, доколкото знам, казваме различно "паралелна" и "едноименна", следвайки конвенциите в немско- и рускоговорящите страни, което пък идва още от немския теоретик Хуго Риман, развиващ и популяризиращ в своите трудове теория на хармонията и свеждането й до трите функции T, S, D.

Едва ли би могло да бъде казано по-точно и ясно.

Това според мен е много хубав пример за анализ на джаз парче, насочващ вниманието върху основните "рамки" (или по-точно - крайъгълни камъни) на тази музика, в изчистен Бъркли стил. Чудесно! Моите поздравления и уважение за посветеното време и свиренето! П.П.: "Вторична доминанта" -> в българската теория обикновено е "странична доминанта".

Тази тема принадлежи към раздел "Предложения" и следователно ще бъде изместена там. А въпросната информация считам, че нормалното е да се сервира като гарнитура към основните постове в раздел "Джем". @Tozi, ако искаш, прати ми на ЛС информация къде си бил трит, за да огледам и да видим какви са причините.

Накратко, работи, понеже замененият акорд съдържа същия важен тритонус като първоначалния между определящите терцов и септимов тонове (и 4-та и 7-ма ладови степени в съответната основна или странична тоналност, имащи тежнение към 1-ва и 3-та). А основата на новия доминантсептакорд се намира на полутон над акорда, в който се разрешава, изостряйки тежнението му и работейки като горен водещ/чувствителен тон.

Тетрахордите са важни в обясняването и описанието на ладовия строеж, както и исторически, но ме кефи повече вторият метод, но двата като цяло имат общо. Това с отношенията е от Питагорово време още, но защо всъщност по-простите са по-консонантни става ясно по-късно.

В древността не се е разделяла октавата на 6 равни части. Това е и интуитивно по-далеч от консонанса и обвързването на тоновете; такава система не предоставя много възможности за тонално-хармонично развитие. Подобно е и при разделянето на 3 части, където пък стъпките между тоновете са много големи. Най-изначално, разбира се, се е пяло. Най-древните гръцки мелодии са имали малък тонов обем, което води до рамкирането на тетрахорда. Двата крайни тона са квартово обвързани (4:3), като впоследствие така се и запълва големият интервал с тонове, като се появяват енхармоничният, хроматичният и диатоничният тетрахорди. Накратко: h-.-.-.-e > h-c-.-e (г3 надолу от e) > h-c-cis-e (м3 надолу от e)> h-c-d-e (м3 нагоре от h). Тетрахордът става база за развитието нататък. Впоследствие се обединяват два тетрахорда (един вид, имаме повторение на интервал квинта), при което получаваме диатониката, както и се подхожда с различна формула за запълване на тетрахорда спрямо горната, при което имаме различни тетрахорди, водещи до формирането на т. нар. старинни ладове, които могат да се изведат и с рационален подход (от тоналната обвързаност на тоновете). Отговорът за минора се крие в това, че терцовият тон е отместен надолу от натуралното си положение в обертоновата редица. Конфликтът създава лек слухов дискомфорт и това "по-грубо" звучене се превежда като сериозно и меланхолично психологическо усещане. Да, минорното тризвучие е малко по-нестабилно от мажорното и неслучайно в миналото често се е завършвало с т. нар. Пикардова терца - последният акорд на творбата в минор е мажорен. Казах "част"...

Здрасти! Ето моите 0.05 лв. по парчето и какво не ми хареса, а дори и ме подразни малко: Застояването във високия регистър на пианото ми идва в повече. За интродукция работи като ефект, но той се притъпява от постоянното стоене горе, което в един момент става малко монотонно и изморително, а текстурата стои рехаво заради дълго оставащата широка празнина между баса и мелодията в пианото, като се има и предвид, че акордите са неразложени и няма друга активност в тях гласове. Възможен вариант е мелодията да я сваляте после регистър надолу, за да не стои все горе, а защо не и да помислите за украсяване с малко мелодична активност в средните гласове. В припевната част баслинията не ми харесва съвсем - стои високо, което притъпява част от енергията и стабилността на звученето, което очаквах, а е и малко гъгнещо изцъклена. При повтарянето на тази част, с цел затвърждаване може да я удължите, при което да вкарате и пианото, за да обогатите текстурата и напрежението. Това разбира се не го разглеждам като "грешно" или непременно лошо. Споделям мнението и впечатлението си, за да се убедя и да помислите дали именно това искате...

Като автодидакт и индивидуалист, харесвам Шьонберг, понеже е пример за такъв, и отношението ми е уважително, имам и негови книги. Разликата е, че той е бил композитор и преподавател, запознал се първо със системата и след това подредил последователно и задълбочено независимите си мисли по музикалните въпроси, за разлика от някои полуинтелигенти, успяващи да заблудят много хора, натрапвайки неканени свободните си съчинения с пробойни, без да са наясно с много неща; всъщност, те са много далеч от музиката най-вече защото сами си пречат, а на това отгоре са не само двулични, плюейки по хора, които са им помагали с нещо, но страдат и от раздвояване на личността. Редно е такива грешки на еволюцията да бъдат наритвани от форумите.

Усещам, че може и два ника да бъдат изринати с фуражката от форума.

Добре темпериран строй и равномерно темпериран строй са две различни неща. Но по прицнип се шири дезинформацията, че са едно и също нещо, за което допринася и учебникът на П. Хаджиев. Иначе, какво, как и що - четете тук.

Такова: http://en.wikipedia.org/wiki/Wall_of_Sound

Тя и конвенционалната може да служи микротонално, така че изобщо не бих трошил пари за неконвенционална. Такава имам на пишещите машини Brother и Хеброс.

^^ Да, по-горната съм я виждал.

Щеше ми се повече внимание на мелодията да бе обърнато. В брейкдауна се дочува ясно, че басът явно не свири в оптималния си диапазон, звучейки малко задавено в най-ниския си ход, а освен това има и неприятно пукане от използвания VST при атаката на всеки от тоновете. Вариант е да транспонираш малко нагоре парчето.

Човекът е обяснил много добре нещата, както логично са си. Аз не намирам стандартната клавиатура за неудобна. Другата я виждам приложима само ако иде реч за микротонална музика. Защо ли имам дежаву? А, да! Това вече го казах в друга тема и мисля, че е изчерпан въпросът.

Достатъчно гювеч. Който иска още - на ресторант! бТВ, няма нужда да играеш театър, Ивайло.

Такъв е презетът и изобщо не съм си играл да го пипам. Хорус-ефектът все пак не утрепва демонстрацията, макар и характерното биене от самия строй да не се чува толкова отчетливо. Сега ще пусна по-чисто синтезирано "пиано", че това е и много електронно. Щеше да е по-хубаво да го просвиря на Pianoteq или TruePianos, отколкото на FM синтезатор, но не са инсталирани в момента. П.П.: Готово.