Steppenwolf

Част от съдържанието на тези книги може би ще е полезно: 1. Recording Techniques for the Small Studio (Mike Senior) 2. Recording Engineer's Handbook (Bobby Owsinski) 3. Modern Recording Techniques (Runstein & Huber), глава 4, освен класификация и подробни технически характеристики на микрофоните, разглежда микрофонна техника и позициониране в около 40 страници.

Провери ли в Mouser и Farnell?

За музициране и всякакви аудио и видео задачи разчитам на Мак. Не следя плътно какво се случва при Линукс, но с едно око наглеждам положението, а работата ми почти ежедневно е свързана и с тази ОС. Затова ще опитам да нахвърля малко щрихи. Мотивацията за избор на Линукс за музикална продукция e преобладаващо финансова и философска на този етап — безплатен софтуер с отворен код или евтин, идеологически изцяло просторна ОС. Чудесна, ала що се отнася чисто до аудио частта, изборът на виртуални инструменти и ефекти не е толкова богат, но ги има. Много са безплатни, но малко са добри. И между двете има връзка. Все повече сериозни разработчици обаче портват плъгините си към Linux, така че броят на качествените ефекти и инструменти расте — има Modartt, u-he, Harrison AVA, Audio Damage, Togu Audio Line, Zyn-Fusion, Surge и др... Откъм DAW, на първо място Bitwig и Reaper, защо не и Ardour... Може да се направи доста. И все пак е относително тясно, изборът е оскъден без доказали качествата си продукти като примерно на iZotope, FabFilter, Waves, D16, Native Instruments, Steinberg, Arturia, Applied Acoustics Systems и т.н. Да ползваш пък Wine, за да заредиш примерно Kontakt семпли, си е алабалистична кръпка. По-лошото е, че звуковите карти нямат оригинален софтуер и работещ панел, а третостранните решения не обслужват пълноценно всички (и обикновено е по-гърчаво). Лично аз не искам да ми е тясно, нито да се занимавам с глупости. Незанимаване с глупости значи, че всичко трябва да тръгва и да върви гладко под пръстите ми, вкл. след ъпгрейд, без въпроси, чесане по главата, четене на ръководства, редактиране на конфигурационни файлове, скриптване, смяна/компилиране на ядро в краен случай и пр. Подобни дейности ми стигат работно, не ги желая и през останалото време, когато искам да съм просто потребител. Всичко това сумарно е причината все още да не разчитам на Линукс за аудио-визуални приложения.

Инструменти са, и като такива е важно да бъдат максимално удобни за обработващия с тях материала. На всичкото отгоре очите ми не са в добро състояние. Хардуерни метрики, макар и третичен фактор, е хубаво да има. Cubase примерно по този пункт дава audio performance панел. Но най-голямото достойнство на Reaper в моята книга, поради микротоналните ми интереси, е възможността за къстъм piano roll. Друг DAW не знам да я предлага. Харесваше ми Reaper идеята, когато се появи, ала не се разви както ми се иска.

Не е за вярване, но след всички тези години Reaper си остана с недоносен интерфейс. Скоро го нагледах под macOS и останах меко казано разочарован. Добре че има Bitwig, който считам за практически единствения читав избор под Linux, където няма Cubase. Естетически, функционално, интуитивно издържан компактен DAW, който бих сравнил по тези пунктове само с рожбата на Steinberg.

Понижаващ(и) трансформатор(и) ще ти свършат работа: https://protonbg.bg/iztochnici-na-energiya/konvertori-220v-110v-220v

Свързването на балансирана към небалансирана топология по учебник обикновено е с трансформатор. Другият, не толкова чист начин е директният, НО при свързването на балансиран изход към небалансиран вход трябва да се взема предвид каква е балансираната топология: електронна, импедансна или трансформаторна. При импедансно балансирана топология „студеният“ изход се свързва към маса. Той е неактивен и целият сигнал се носи от „горещия“, като съгласуването по импеданс спрямо него е само с резистор. Тези топологии са най-евтините за реализация. При трансформаторните топологии също се прави мост към маса — ако студената линия остане висяща, навлизат капацитивни ефекти, влошаване в сигнално-шумово отношение и оцветки. Хубавото на трансформаторното решение е галваничната изолация, но то е по-скъпо, а дори и най-качествените трансформатори оцветяват звука повече от полупроводниковите елементи. При електронно балансираната топология студената линия е активна и носи инвертиран сигнал със същото ниво като горещата, който подлежи на сумиране с горещия след обръщане от диференциален усилвател на следващо устройство с балансиран вход. Т.е. тя е симетрична. Поради тази причина студеният изход в общия случай НЕ бива да се свързва към маса, а да „виси“, за да се избегне окъсяването на изходния усилвател. При това може да се увеличат нелинейните изкривявания, а в краен случай и да изгори изходният ОУ. Тъй като при тази топология по 50% от сигнала се носят респ. от горещата и студената линии, то конвертирането към небалансирана топология в общия случай означава 6 dB спад в нивото. Не случайно пиша общия случай, понеже електронно балансираните топологии имат разновидности. Т.нар. „чувстващи“ схемни решения изключват студения изход при окъсяване, което позволява да се свързват като другите, чрез мост между 1 и 3, респ. между R и S. Серво решенията при това повдигат нивото на горещата линия с 6 dB, за да компенсират загубата. Обикновено цената е известно завишаване на нелинейните изкривявания. Ето защо е желателна консултация с техническото ръководство преди свързване по посочения горе начин. Там по всяка вероятност е описана балансираната топология. --- При свързването на sub-woofer, освен че той трябва да се раздели честотно от мониторите, за да се избегне омазването, акустиката на помещението е от значение. В малко или недобре третирано помещение може да влоши картината. Монитори с АЧХ завал от –3dB @ 40Hz за твоето помещение може и да са достатъчни.

Клавишни (пиано, синтезатор, орган) и саксофон принципно са най-любимите ми музикални инструменти. Но имам и други слабости: ситар, кавал, окарина, шакухачи, гамелан, както и някои екзотични микротонални инструменти в чист строй, като на Хари Парч. По отношение на притежаваните, понастоящем си държа единствено един MIDI контролер Nektar от LX+ сериите. Преди това продадох Korg N364 преди няколко години, защото става непрактично да събирам клавиатури.

Всъщност е относително добре известно, че в "Зимна къща" водещата бленда е реализирана с Minimoog, не веднъж е ставало дума за това. Триъгълната форма е отправната точка, защото съдържа само нечетни хармоници, затихващи по-бързо спрямо правоъгълната (амплитудата им е обратнопропорционална на квадрата на поредния номер), след което се дооформя с филтъра. Т.е. тя е изначално най-леката обертоново за инструмента. Номерът е в техниката на звукоизвличане/свирене, както Евгени отбеляза; атаката в даден инструмент е критична за разпознаването му. Архитектурата на Minimoog не позволява сложни бленди, но същевременно е може би най-легендарният синтезатор. За цената на репликата си Behringer се справиха много прилично, макар че се намират и някои обясними разлики в поведението на филтрите. В момента фирмата работи по реплика на CS-80 и бе пуснала на Фейсбук страницата си сравнителни АЧХ диаграми на филтрите с оригиналните при най-консервативни позиции. Поздравих ги, ала и вмъкнах, че бихме искали да видим (и чуем) също характеристика при високорезонансни позиции, в т.ч. какви изкривявания и фазово поведение имат филтрите тогава. Подминаха ми коментра без отговор и без like, което далеч не ме изненадва. DS-80 е много по-комплексна машина и неминуемо ще носи някакъв Behringer отпечатък. На Лазаров и Джоканов бих препоръчал винилите, издадени от Балкантон. В YouTube може да се намерят композиции на С. Джоканов, а С. Лазаров има свой канал. В албума "Български икони" присъства вокалът на Орлин Горанов. Между другото, емблематичната композиция от шапката на "Ранобудното петленце" по БНР е на С. Лазаров, с EMS Synthi 100.

CS-80 в България - може... като плъгин. Тогава и аз имам един. "Зимна къща" действително е образцова композиция, като работа със синтезаторите. Говорейки за български синти звук от старо време обаче трябва също да се споменат имена като Симо Лазаров и Сергей Джоканов.

Склонен съм да приема, че е така, въпреки че подобни разлики са обикновено субтилни и поради тази причина следва да се отчитат със слепи тестове и с инструментите на статистиката. Но те действително съществуват перцептуално в аудиото. Темичката отпреди години е само върхът на айсберга, но в общи линии маркира някои от най-съществените точки. Подобни разлики определя съчетанието от реализациите на часовника, реконструиращите филтри и аналоговата част на ЦАП, схематичното рутиране на сигнала, което при стотици килохерцови честоти следва да се съобразява с интегритета му и може да внесе допълнителен фазов шум към този от колебанията на клока, захрванването. Изпълнението определя и сладката работна точка на АЦП като входно ниво.

Честито за придобивката, подобни "таралясници" си остават гъдел, особено в готово функционално състояние. Относно Apollo -- за разнообразие може да поразгледаш и Prism какво предлагат.

Може би Harmony Assistant, евентуално с техния Myriad HQ при употреба на VSTi?

Не купувай нищо повече, вкл. HD600. Подозирам, че Konnekt 6 и Scarlett 2i2, които имат сходни показатели, но слушалковият усилвател на първата дава по-високо ниво, също може да те разочароват. Некачествените материали стават по-очевидни. Докато не промениш културата си на слушане, за един YouTube всички тези вложения са безсмислени, да не кажа кощунство.

Нека първо изясним какво точно значи "развали се звукът". Опиши подробно. Показателите на вградената ти карта са по-ниски. Това изменя сигнатурата в известна степен, вероятно чуваш и по-детайлно артефактите от YouTube...?

SRC може да означава source (източник, или програмен код - в програмирането), но в цифровото аудио обикновено значи sample rate conversion (преобразуване от една към друга семплираща честота). DSP значи digital signal processing (цифрова обработка на сигналите). Но подозирам, че написаното е DSD256. DSD64, 128, 256, 512. DSD значи direct stream digital - това е търговското наименование на форма̀та. За разлика от форматите с импулсно-кодова модулация (PCM), при които сигналът се съхранява като взети (семплирани) на определен интервал от време (семплираща честота) 16, 20, 24, 32, 48, 64-битови стойности, тук аудио информацията се запазва във формат с 1-битова делта-сигма модулация; поредица от импулси с две възможни стойности и различна широчина. Накратко, преобразуването на аналогов сигнал в цифров принципно внася определена грешка от квантуване / шум от дискретизация (шум значи нежелан сигнал, което не непременно със случаен характер, в зависимост дали грешката корелира или не с полезния сигнал). При само 1 бит грешката е голяма и съотношението сигнал-шум е ниско, прибл. 6dB. Това налага висока семплираща честота. С нея пък се осигурява честотна лента над слуховия диапазон, в която тази грешка може и се натрупва като шум. Има техники за декорелиране на грешката от сигнала, оформяне и филтриране на шума. 64 е множител, който показва колко пъти по-голяма е тази честота спрямо PCM на CD, която е 44100 Hz. Респ. 128, 256, 512 пъти по-голяма. DAC (digital-to-analog converter) e ЦАП или цифрово-аналогов преобразувател. Той преобразува цифровата аудио информация обратно в аналогов сигнал, който чуваш като звук. Този процес включва употребата на реконструиращ филтър (FILT вероятно това касае). Допускам, че много от написаното може да освети други неясни моменти, пораждайки още въпроси. Материята е комплексна, изисква висша математика и се изучава по предмети като Сигнали и системи с плътни книги.

Ако целта ти е HD 600 или 650, междинната стъпка HD 560S беше според мен по-скоро ненужен разход, предвид бюджета.

Не съм се задълбочавал в Spotify и не съм се абонирал, но мисля, че албумите там най-често са от „подобрените“, напомпани мастери. Отношение към качеството има не само форматът, но и източникът, а българската народна и по-нишова музика вероятно са трансфер от винил или Бог знае как съхранявани магнитни ленти, с какви апарати и постобработка... Така че може да останеш разочарован.

Спотифай има и безплатна версия с битрейт наполовина на 320 kbps или по-нисък и с рекламни блокове. Това позволява да прегледаш съдържанието. Иначе +1 за Tidal, които пък имат пробен период.

Респром е нещо различно само в контекста на Източния блок и сантимента. Най-успешният им продукт от тогава може би са компонентите серия 202, като една от разновидностите на дека ползваше ГДР-ска механика. Факт е обаче, че радиокасетофонът (boombox) РМС-323 в мазето ми още работи, докато функционалността на разни Шарпове от него време дефектира ключово в някой възел, обикновено механичния. Като за такъв продукт говорителите не бяха зле, а нашите инженери вграждат и някои екстри: светодиодна нивоиндикаторна стълбица, блок към записващия усилвател за автоматично регулиране на нивото на запис до 0dB пик в допълнение към ръчното, ключ за честотните корекции и преднамагнитващия ток, позволяващ работа с хромдиоксидни (тип II) и железохромни (тип III) касети, което даваше АЧХ до 13—13,5 kHz, грамофонен вход и предусилвател, микрофонен вход, изходи за външни озвучителни тела, горен и долен УКВ обхват на радиоприемника, вход за външна антена, два малки вградени електретни микрофона. Относително устойчива механика, но коефициентът на детонации разбира се е висок. Както и клирфакторът

Като за продукция на източния блок и времето, Респром имаше някои нелоши компоненти. Но са преди всичко със сантиментална стойност. Параметрите на усилвателя са далеч от тези на японски или немски HiFi усилвател от периода 1975—1995 г. Но и новите лъскави ресивър играчки от последните години не могат да се сравняват с продукцията от този период. Onkyo и Yamaha произвеждат някои качествени нови модели усилватели, които излизат доста скъпо, 4- и 5-цифрени суми. Грамофонът предполагам е Dual, Telefunken, Blaupunkt или може би ITT...? В зависимост от модела, Дуал особено са доказана марка в грамофонната техника.

В този случай най-богат източник мисля, че са CD издания с народна музика и още повече — запазени плочи, изд. на Балкантон. Може да търсиш и пазаруваш такива международно от други потребители на Discogs.com, както и от Yo Music и Дюкян Меломан. Второто прескача в тема аналогово аудио, грамофони, дози и грамофонни предусилватели. Spotify предлага и народна музика. ЦАП-ът на слушалковия усилвател поддържа hi-res до PCM 32bit/384kHz и DSD 256, с което покрива огромното множество от hi-res файлове. Под hi-res се има предвид файл с резолюция, по-висока от тази на стандартния 16bit 44.1kHz PCM формат за CD, бил той в PCM или DSD. За крайни слушателски цели не бих казал, че тези формати са оправдани. При това някои не са оригинални hi-res, а конвертирани до такива. Много други пък са мастерирани недостойно. Или, като маркетинг трик, умишлено има разлики в мастеринга спрямо 16-битовите версии, така че да звучат по-динамично. Но продавачите печелят от наивността на аудиофилите.

Каква музика слушаш? Сподели и някои имена.

Лично аз оставам с надеждата, че след дълбокия сондаж на темата слушателят към даден момент ще промени навиците си. Иначе, до входа на ЦАП и до изхода може да се случи много. Виждам, че са избрали и качествени операционни и буферни усилватели. Базирайки се и на отзивите, остава да допуснем, че са си свършили останалата проектантска работа, вкл. рутирането на сигнала и програмирането. Само че винаги имам едно наум за китайски марки и предпочитам да ги заобикалям. @Panajotov96, музика може да се купи онлайн. Алтернативно, Spotify с абонамент е стъпка в качеството нагоре спрямо YouTube. Или друга стрийминг платформа, която дори поддържа FLAC. Вече ги забравих. Има и други начини, не се водят желателни. Сещай се.

Два са изходите, балансиран и небалансиран. Но в общия случай балансираните слушалки са овъркил. Иначе моделите си имат и aux in/out, който може да се ползва като аналогов вход към усилвателната част или като линеен изход за усилвател и озвучителни тела.