Steppenwolf

Предвид обявените –66dB или 0.05% THD при номинална мощност и предвид зависимостта THD–импеданс, за 3Ω (6Ω паралелни) те биха се получили някъде при около 70W средна мощност (35 + 35). При мощност за –40dB (1%) THD усилвателят вече е в режим на клипинг. Някои производители изнасят данните за номинална мощност при 1% с цел по-високи стойности на хартия. С тази цел някои отчитат за 2, 5 или даже 10% THD, което е безполезна и несериозна характеристика. За точка на клипинг се взема отклонението от линейната предавателна характеристика, при което коеф. на усилване / gain намалява с 1dB. В професионалното аудио номинална мощност производителите най-често посочват при 0.1% THD. Дори тогава вече е налице лек клипинг, но стойността в най-общи линии е под слуховия праг за транзисторен усилвател и реален музикален материал. Затова например Crown дават по-подробни характеристики на мощността, поне при студийните усилватели (D-45, D-75, Studio Reference и др.): както за 0.1% THD, така и за типичен, чист режим (напр. 0.05%), което отразява желаното използване в реални условия, без никакъв клипинг. За сравнение, 1% са прибл. изкривяванията, които се получават с една среднокласна железноокисна аудиокасета за 315 Hz тон при ниво на запис +1 до +2 dB (ref. 250 nWb/m магнитен поток). Не е малко за усилвател. Така че практически чистата мощност на някакъв усилвател с обявена такава при някакво безумно THD се пада по-ниско от обявената. (Освен това, само THD стойност не казва всичко; важно е за какъв честотен интервал е измерена и какво е спектралното съдържание. Обикновено извън него е по-висока, а една и съща стойност би била по-малко чуваема, ако се получава предимно от четни хармоници. Затова най-изчерпателни и полезни са техническите характеристики с графики, ала твърде малко производители ги публикуват.) Конкретният усилвател обезпечава тези ОТ с около 1.5 dB резерв до 70W. По-критични са интермодулационните продукти, за които и слуховият праг е по-нисък. Те са сред ключовите показатели, които биха отличили усилвателя от по-високи класове. Не е изненадващо, че никакви данни за IM и TIM не са изнесени. Освен това е относително шумничък. Хубаво е, че чувствителността на ОТ е еднаква. Музикалната или програмната мощност, както по-горе е отбелязано, обикновено е около 2х средната. Тя може да се достигне само временно, от пиковите части в динамичния музикален материал. Тук, в избора си да обявят нея вместо средна 25W, Aiwa са се ръководили от желанието за по-големи числа. (Има също така и peak power, 4x средната – качествените озвучителни системи могат да покрият краткоктрайни такива пикове / атаки в сигнала, но при ОТ от този клас не бих си помислял за нея.) Ако примерно слушаш някой много динамичен албум, в който пиковете може да стигат 20dB над RMS на сигнала и ги покриваш с към 35W за озвучително тяло, то средната мощност се пада към 0.35W —> средно 82 dBSPL/1m на OT при тази чувствителност. 82 + 6 = 88dB (4 О.Т.), но 88 – 6 = 82dB (2м разстояние). След това обаче + 3dB поне, даже повече, предвид позиционирането и акустиката на помещението. Така отиват поне към 85–86 dBSPL, което е и обичайното нивото на смесване и мастериране в относително голямо студийно помещение (но звученето е от друга планета в сравнение). Пиковата мощност на усилвателя се получава 2 x 70 = 140W @ 3Ω, теоретично покрива пикове до обявените за OT 50W с цитирания headroom, но не бих заложил на такова уплътняване. Измерването на звуковото налягане с телефон е неточно, понеже не е извършена калибровка за микрофона, а от микрофон на един до микрофон на друг телефон има понякога съществена разлика в характеристиките. Много желателно е да поставиш ОТ на разстояние над земята и така, че да формират равностранен триъгълник до точката на слушане, като са по-близо до нивото на ушите, и са на разстояние от стената зад тях. Високите честоти са по-насочени и така ги губиш за сметка на баса. Към момента имаш много оцветена звукова картина; корекция в баса с –2dB по всяка вероятност е недостатъчна, а само корекция далеч не решава всичко. Успех!

https://www.ebay.com/itm/Genuine-SONY-PS-X6-Replacement-Tonearm-Main-Balance-Counter-Weight-82-Gram/303204507306 Пиши на продаващия да обсъдите shipping costs.

Материал на Rane Corporation към темата: Cause and prevention of ground loops Interfacing balanced and unbalanced Proper pin connections and wiring Chassis ground vs. signal ground Ground lift switches https://www.rane.com/note110.html

Повишаването на нивото е в твои ръце. Audition 1.5 и 3 са експонати, отпреди 15 и 10 години. Какво е това, което налага да работиш с тях?

Разгледай и преслушай записа, и като начало настрой прага на лимитъра според нивото на някой набелязан пик, откъдето би искал да ограничава. Преслушай резултата и прецени дали е нужно да промениш прага. Добре е да се четат някои книги на тема аудио и смесване, за да има основа и да не се задават въпроси като "какво е това 16, 24, 32 бита". Примерно, заглавия като "Sound and Recording", "Mixing Audio", "Audio Expert" на издателство Focal Press, които имат голям набор от много добри книги в областта. Може да се намерят и на pdf из мрежата.

Ресурсите бяха временно споделени около новогодишните празници. Ще проверя дали мога да ги вместя отново в box акаунта, но не давам гаранция.

Има и в класическата.

От гледна точка стриктно на теорията, разписването с b5 значи отсъствие на чиста квинта, докато #11 предполага наличието ѝ в хармонията заедно с #11 тежнение. Подобно е при #5 и b13. Обаче, когато има тежнения, нали чистата квинта така или иначе обикновено не се свири, както и основата може да се замени с нона — тогава #11 и b13 предполагат наличието на тежнение 9, докато записът с 5-ци не предполага 9-ки. Може и да греша.

От позиция на geek, админ, програмист (писал съм и системен софт / daemons за него): в някои случаи за десктоп, но предимно за сървърни решения не бих избрал друго освен Linux, и по-конкретно RHEL фамилията. От позиция на работата със звук обаче това би ми бил последният избор. Каквото и да си говорим, Линукс е пипкава и назадничава платформа за музикална работа в сравнение с macOS. Изборът на плъгини е по-ограничен, качествата са съмнителни спрямо доказаните и платени такива на големите имена. За поддържането на звукови карти да не говорим. С излизане извън разработваните от производителя драйвери, които са за macOS и Windows, нещата може да са всякакви. Все ми е на ума, че ще движи надеждно SK48 и ще осигури стандартния контролен панел...

Отговорът е някъде между "да не потъва" и "да не избива", а между двете стои слушане, представа за целевото звучене, слушане, работа по постигането му, слушане... Важно е да имаш представа какво искаш да постигнеш и да не пипаш много-много, докато не си я изясниш.

Светла памет на Робърт Майлс

За нивата съм напълно съгласен с колегите по-горе. Може да се отбележат няколко общи неща. 1. Предавателната характеристика на АЦП/ЦАП не е идеално линейна и обикновено към високите нива се отклонява малко повече. 2. Нивоиндикаторите показват спрямо стойностите на отчетите. Но това не казва много за т.нар. междуотчетни пикове в аналоговата част, защото отчетите може да не попадат точно върху пиковете на сигнала. Може индикаторът да показва примерно пик –2.8 dBFS, но в аналоговата част да се надхвърля напрежението, съответстващо на 0dB. Затова и в краен запис за потребление не е желателно да се нормализира плътно до 0 dB. По-старите CD-та изобщо не отиваха до нулата. Някои съвременни стандарти (ITU-R BS.1770) предвиждат алгоритми за по-адекватна индикация на близкото до реалността ниво (true peak), ползвайки овърсемплиране, но това също не е абсолютно точно.

За да стане от моно трак стерео, трябва да има някои различния между ляв и десен канал, което значи и работа по процесинг освен копи/пейст. Щрак

Даже не разбрах дали го е гледал в такава текстова форма или в графична...

Явно и аз не съм погледнал добре и чертата не разделя тактовете. В случая изглежда "–" разделя последованието от тонове, а "|" е просто възприет маркер, когато тонът включва диез или бемол.

Зависи от арматурните знаци на тоналността дали ще е диез или бемол. В равнотемпериран строй са енхармонични, т.е. съответстват акустически на една и съща звукова честота, или тон. При други строеве обаче не е така. Тук може да прочетеш малко по-подробно.

Това най-вероятно е разделителна черта за тактовете.

Допускам, че има предвид запис на инструмент и вокал, и/или работата със звук като цяло, но вероятно слага целия процес под знаменател мастеринг.

При случая с мониторите има няколко фактора: 1) мониторите имат за цел възможно най-неутрално, аналитично представяне — ако си свикнал на по-оцветяващи ОТ, това обяснява реакцията; 2) акустика на помещението (може да е нужно да ползваш корекциите на мониторите); 3) известно време функциониране на мониторите, примерно към 100 часа работа натрупани; 4) тези монитори попадат в ниския клас. Near-field мониторите се разполагат на нивото на ушите така, че да образуват равностранен триъгълник със слушателя. Разстоянието до слушателя за near-field е от порядъка на 1 – 2 метра. Принципно се избягва поставяне в пряка близост до стена отзад и в ъгъл. След това трябва да се калибрира системата — да се установят нива̀та на работа, както и да можеш да свързваш нивото смислено с индикацията. Далеч не всякакво звуково ниво е подходящо за работа със звук. За тези неща, разбира се, също има материали в мрежата. Необходим е и шумомер (макар че при известни достатъчно технически параметри може и с изчисления да се получат ориентировъчни стойности, но не е за препоръчване). МИДИ контролер с добро качество и функционалност на достъпна цена е Nektar Impact LX+ —> http://gemamusic.net/brand/70/nektar.html Съвместим с различни DAW. Лично аз не бих заложил на нито едни от изредените слушалки, които са входно ниво модели. Конкретно ATH-тата оцветяват достатъчно, за да не са желателни за мониторинг при смесване или мастериране. Да не говорим, че това не е никак добра идея да се прави само на слушалки, те са само помощно средство за някои неща. Би било добре, ако може да вземеш предвид класовете с цена 2х, 3х.

16-битовият запис си е архаизъм, както и да го погледнем. Не виждам защо някой би искал да записва така. Директно на 16 бита може да записвам програма от УКВ тунера, защото аудиосигналът е доста компресиран, със сравнително високо ниво на шума и много предвидими пикове. Въпреки че при един условно среден клас АЦП в процеса на 24-битов запис цели 5–6 от най-младшите разреди се рандомизират от термалния шум като естествен dithering, първият плюс е, че едни 18 бита полезен сигнал е по-добре от 16 при всички положения. Все пак един разряд дава с цели 6dB по-добро SNR в цифровия домейн. Това не е за пренебрегване, а 12dB е много, което позволява по-релаксирано ниво на запис, с известен резерв до 0dBFS без опасност от клип. ( Примерно моите Studio Konnekt 48 и Konnekt 24D на TC ги пиша към средния клас. SNR им е някъде 108dB. А за паралиите http://weiss.ch/products/adc2 ) Вторият плюс е, че за целите на смесване и мастеринг 24-битов файл осигурява пространство за работа без загуби при промени в нивото. Отделно, повечето съвременни конзоли и процесори, в т.ч. софтуерните вътрешно си работят на 48 или 64 бита. Семплираща честота 96kHz, еле пък повече при този клас устройства не дава непременно по-добри резултати, понякога даже по-лоши. Europe пък бяха записали поне един техен албум на 44.1 При ресемплиране не е нужно входната честота да е кратна на изходната. Важеше за старите конвертори. Днешните се справят практически без деградация. Преди даване на материала за смесване или мастериране добре е да се оставят едно 6dB резерв за работа на инженера.

Най-напред трябва да се отбележи, че при 1/4" лентите, 4-пистовите 2-канални (4trk/2ch) машини принципно са за крайна потребителска употреба. Може да послужат, но за стандартен мастеринг обикновено се използва 2trk/2ch машина, или т.нар. half-track, която пише само от едната страна на лентата и всяка от двете писти заема близо 1/2 от ширината. Стандартна скорост за мастеринг при такъв дек е 15ips (38cm/sec). Всичко това позволява по-добри стойности на ключови параметри, като съотношението сигнал-шум, амплитудно-честотната характеристика, изкривяванията, детонациите (отклоненията от равномерния ход), а конкретно конфигурацията 2trk/2ch не боледува така от проблема с crosstalk (паразитен сигнал) от съседните писти на обратната страна, което е недопустимо да се случва на краен мастер. С цел осигуряване на точен запис и предвид факта, че понякога се работи с различни ленти, желателно е машината да позволява удобна калибровка на чувствителност, честотни корекции и подмагнитващ ток за двата канала с тример-потенциометри, достъпни от предния панел, гърба или дъното. Но ако се избере една определена лента, с която твърдо да се работи, и се калибрира веднъж за нея, не би следвало да се налага скоро пак. Така или иначе, най-добре е да се закупуват нови ленти с гарантирани качества, а производителите на такива днес са френската компания Mulann (с формулировки базирани на BASF и AGFA) и ATR Magnetics, САЩ. Важен фактор е още дали магнетофонът предвижда професионално линейно ниво +4dBu и балансирани входове и изходи. Потребителските ролкови декове не удовлетворяват изредените условия. Ако въпросният Akai 630D е наистина в 2-trk вариант и на 15ips, то по показателите дотук е нелош кандидат. Обаче включва само небалансирани входове и не е удобен за рекалибровка. Още повече, по равномерност на АЧХ отстъпва на B77, също и по SNR с цели 9dB. Да не говорим за по-издържаната механиката на Ревокс. Акаи пишат "про", но не виждам нищо, което да го прави профи. Бих казал, че образцов пример за мастеринг магнетофон на 1/4" е ReVox PR99. Може да служи и двупистов B77, с тази разлика, че спрямо PR99 не е с балансирани входове и изходи. Otari MX-5050 също е относително добра профи машина, която предлага всичко от изреденото. Интересна е и предвид унифициращата възможност за възпроизвеждане и на крайни 4trk/2ch записи при конфигурация с втора възпроизвеждаща глава за 4tr/2ch. Ако се търси максимална функционалност на достъпна цена, Отари-то е привлекателна оферта. Нелош е и Fostex Model 20, но подобно е с RCA и съобразен само за потребителско линейно ниво –10dBV. И Отари, и Фостекс обаче отстъпват на Ревокс-ите като качество на звука, както и като цялостна прецизност и здравина на конструкцията. Но са по-добри от изредените Акаи за мастеринг машини. Закупуването на такъв апарат втора ръка е сериозна инвестиция и изисква внимание към състоянието му. Желателно е продавачът да е технически грамотен, подробен и отзивчив при разговор за машината. Ревоксите конкретно са много здрави и надеждни, но все пак ако не е минала профилактика машината стъпка по стъпка според сервизното описание и ако нямаш подготовката и техниката да я извършиш, хубаво е да се задели и за това сума при квалифицирано лице. В противен случай няма гаранция за коректна работа. Това включва проверка на детонациите, смазване, калибровка на скоростта, на спирачката и опъна на лентата, калибровка на главите и на възпроизвеждащия и записващия трактове със стандартизирани референтни ленти... При всички положения обаче тази техника изисква и от собственика технически афинитет, познания за поддържане и калибриране, както и спазване на стандартни процедури при боравене и съхранение на лентите. Сдобиването с поне една комбинирана калибровъчна лента на даден етап е също силно желателно. Тук би могъл да намериш примерна ценова листа на нова референтна лента —> http://mrltapes.com/pub101.pdf

Нека не се филмираме и оставим кадансите в киното. В музиката има каденци, климакс и неща като аугментация и диминуция, динамика, хармонично напрежение... "Композиционен център" е претенциозно и семантично отвлечено словосъчетание. Отново стигаме до дефицита на базисни теоретични познания и извода, че навярно би било полезно да се фокусираш първо там. (Tehanox)

Единственият съвет за използване на повече от четири акорда според мен е просто да започнеш да го правиш като следваща стъпка след теорията. Заздравяване на познанията по хармония и музикален анализ, слушане и четене на партитури би следвало да помогнат. Изтегли си Theory of Harmony на Schoenberg, полезна за композитори. Дългите теоретични виждания на Шьонберг за функционирането на хармонията може да прескочиш, ако не те интересуват, но примерите по използване на акордите са по-важни в случая. Подходът е композиторски. Modal interchange (смесване на ладовете) е различно от нефункционална хармония. При първото акордите продължават да имат тонална функция. По втория пост в темата. Първо, той е неуместен и отива в друга посока, тъй като авторът не пита за атонална музика. Второ, освен абсурдна терминология на забавен каданс, налице е и друго: "как да се създаде музика без център" – "с нефункционална хармония, която пак си има тоналност". Това е нонсенс, защото тоналност значи наличие на център. Атоналната музика разбира се не използва функционална хармония, но нефунционалната хармония не означава непременно липса на център. Нека Tehanox най-напред изясни музикалната теория и логиката в хармонията за себе си, преди да дава съвети на другите.

Малко време за релаксация и стимулиране на въображението... Тази 46-минутна композиция е може би най-любимата ми творба в стила ембиънт. Въпреки че Жар не е известен като ембиънт музикант, той умело създава една от най-ярките, музикални и детайлно богати ембиънт атмосфери, които съм чувал. Целият албум е посветен на Jacques Cousteau

Schönberg е до голяма степен самоук, но разбира се не е неук. Елгар също. Шьонберг е познавал много добре класическия репертоар благодарение на собствения си анализ и е писал тонално в началото, разтягайки тоналната система докрай. Произведенията му от тоя ранен период са много добри. Едва по-късно минава към додекафония. Но както и сам казва, Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс са го развили музикално. Преподава и композиция, написва и четири учебника (по класически хармония, контрапункт и композиция), които имам в библиотеката си и са особено добри за композитори. А основният му инструмент е бил виолончелото. Не е бил голям инструменталист, но е свирил на нещо. Всичките изредени ключови имена имат изградени музикални познания и поне някакви инструментални умения. Големият Хари Парч включително, който без музикални познания, без акустика и строеве нямаше да направи това, което е направил. Без изградена музикално-двигателна координация пък не би могъл да свири адекватно на инструментите си. Парч е иконокласт. Неговата музика, както и алтернативния тон, който дава към чистите строеви системи, заслужават внимание и уважение. Има какво да се научи от него. ХХ век е времето на експериментални търсения. Има множество композиционни похвати и системи. Това обогатява изразните средства. Някои пътища стигат само донякъде, колкото да потвърдят старите и да покажат, че се възприемат като немузикални по редица причини (културни, психоакустически и психологически) и не са ключ към бъдещето. Основата на дискусията е, че познания, вкл. класически, и инструментални умения са плюс. Защото зад всичко това стоят някои основни естетически принципи и особености от музикалното възприятие, а това способства тяхното залягане като връзки в мозъка, в т.ч. формирането на музикален слух и музикално-двигателна координация. Колкото до Aphex Twin — слушам стилово най-различна музика и харесвам немалко от неговите неща. Ambient Works конкретно са важни албуми, които пазя във фонотеката си.