Steppenwolf

Когато работи – разбира се, избелва сигнатурата към неутрална. Напр. HPH-MT7 се приближават приемливо към Dynaudio мониторите ми, инак разликата е огромна. Когато не работи обаче – тогава корекцията е в байпас и сигнатурата не се пипа. Този тип явления са добре познати и най-често се обясняват с психология и психоакустика: концентрация и ефект на очакването, ефект на навика и рязка смяна на сигнатурите, Флетчер-Мунсон и разлики в общите нива при включен и изключен плъгин, когато само гейнът е активен (тогава в единия случай нивото на сигнала е по-ниско, а донастройка на слух от интерфейса или слушалковия амп не изравнява точно), даже различни пасажи в рамките на един трак. При сравнителни прослушвания на DAW, DAC, кодеци, грамофонни дози, усилватели играят същите особености и те подлежат на изолация. Лично съм отчитал в тест как хората посочват два бит-по-бит еднакви файла за различни. Затова златният стандарт са статистически значими резултати на рандомизиран двойносляп тест. Пропуснах да уточня, че SW има още линейнофазов и смесен EQ, когато е необходимо. Компромисът, разбира се, е характерното изместване на артефакти преди транзиентите, които най-лесно може да се забележат в баса. Но лично аз за тракинг специално бих предпочел пред корекция просто по-бледо оцветяващи слушалки. Отворените обаче принципно не са подходящи поради изтичането на звук към микрофона. И още едно предложение: Shure SRH1540, но на 2+ пъти по-висока цена. Аз тези дни ще вземам отворени слушалки, колебая се между HD600/650 и SRH1840.

1. Линейни слушалки, с характеристика като при мониторите, за съжаление няма. Когато някой твърди, че даден модел е с неутрална сигнатура, генералните подозрения падат в две посоки: 1) получава бройката за добро ревю; 2) изкривяване от продължително слушане, недостатъчно добър репер за тонален баланс. Изключително трудно е да се реализират слушалки с приблизително линейна сигнатура за цялата честотна лента от 20Hz до 20kHz като при мониторите, които са 2- или 3-лентови. Почти всички слушалки имат значителни отклонения в АЧХ, долини и хълмове от порядъка на до ±6dB, понякога и повече. Важно е да са по-малко и по-малки. При това отклонения са налице между отделни екземпляри на един и същ модел. Прикачените графики илюстрират усреднената АЧХ за няколко модела затворени слушалки, измерени от Sonarworks. Прибл. линейност може да се постигне чрез компенсация с EQ, каквато е и задачата на проекта. Резултатът е много добър. Нещо повече – може да си поръчаш слушалки от тях, с коригиращ профил за конкретния екземпляр. Проблемът е, че няма фазова компенсация. Това е особено неудачно при по-голяма сигнатурна корекция и оценка на краткотрайни сигнали, атаки. Така че е налице компромис. В измерванията е използван удачен модел на главата. Виж подробности, ако те интересува. 2. Моите затворени слушалки са Yamaha HPH-MT7, вече на няколко години. Здрава изработка и добро звучене, но далеч от линейни. Много бас и потънали среди с рязък скок след 6-7 kHz. Със SW резултатът е много добър. MT8 са по-добър модел и го препоръчвам. Другите, на които бих се спрял, са Audio-Technica ATH-M70x. DT770 вече имаш. Поздрави!

Евгени, едва сега откривам темата и съм приятно изненадан от видяното. Спомням си, че преди 2 - 3 години с теб бяхме говорили накратко за проекта и електронната му част, когато беше още идея. Мисля, че след това не си споменавал нищо, в даден момент дори бях забравил за него, като изключа припомнящ твой пост отпреди 1+ година може би. Адмирации за търпението, фокуса и методичния труд през цялото това време, за да се получи този отличен резултат. ?

По-сигурно и функционално е да заложиш на стойките на Гравити, независими от бюрото. Надявам се поне си предвидил някаква мебел и килим.

Едва сега виждам, че е имало активност по темата. Слуховият резултат не е бил изненадващ. Завалът в АЧХ е следствие от ниския импеданс. Има значение също каква е импедансната характеристика на ОТ спрямо честотата; нагоре импедансът става по-малък, като кабелът в съчетание също би могъл да окаже известно влияние в някои случаи. Въпреки че са изнесли данни до 2 ома, едва ли е подходящ за нещо под минимума от 4. Тази подробност не сме я споменали по-рано.

Предвид обявените –66dB или 0.05% THD при номинална мощност и предвид зависимостта THD–импеданс, за 3Ω (6Ω паралелни) те биха се получили някъде при около 70W средна мощност (35 + 35). При мощност за –40dB (1%) THD усилвателят вече е в режим на клипинг. Някои производители изнасят данните за номинална мощност при 1% с цел по-високи стойности на хартия. С тази цел някои отчитат за 2, 5 или даже 10% THD, което е безполезна и несериозна характеристика. За точка на клипинг се взема отклонението от линейната предавателна характеристика, при което коеф. на усилване / gain намалява с 1dB. В професионалното аудио номинална мощност производителите най-често посочват при 0.1% THD. Дори тогава вече е налице лек клипинг, но стойността в най-общи линии е под слуховия праг за транзисторен усилвател и реален музикален материал. Затова например Crown дават по-подробни характеристики на мощността, поне при студийните усилватели (D-45, D-75, Studio Reference и др.): както за 0.1% THD, така и за типичен, чист режим (напр. 0.05%), което отразява желаното използване в реални условия, без никакъв клипинг. За сравнение, 1% са прибл. изкривяванията, които се получават с една среднокласна железноокисна аудиокасета за 315 Hz тон при ниво на запис +1 до +2 dB (ref. 250 nWb/m магнитен поток). Не е малко за усилвател. Така че практически чистата мощност на някакъв усилвател с обявена такава при някакво безумно THD се пада по-ниско от обявената. (Освен това, само THD стойност не казва всичко; важно е за какъв честотен интервал е измерена и какво е спектралното съдържание. Обикновено извън него е по-висока, а една и съща стойност би била по-малко чуваема, ако се получава предимно от четни хармоници. Затова най-изчерпателни и полезни са техническите характеристики с графики, ала твърде малко производители ги публикуват.) Конкретният усилвател обезпечава тези ОТ с около 1.5 dB резерв до 70W. По-критични са интермодулационните продукти, за които и слуховият праг е по-нисък. Те са сред ключовите показатели, които биха отличили усилвателя от по-високи класове. Не е изненадващо, че никакви данни за IM и TIM не са изнесени. Освен това е относително шумничък. Хубаво е, че чувствителността на ОТ е еднаква. Музикалната или програмната мощност, както по-горе е отбелязано, обикновено е около 2х средната. Тя може да се достигне само временно, от пиковите части в динамичния музикален материал. Тук, в избора си да обявят нея вместо средна 25W, Aiwa са се ръководили от желанието за по-големи числа. (Има също така и peak power, 4x средната – качествените озвучителни системи могат да покрият краткоктрайни такива пикове / атаки в сигнала, но при ОТ от този клас не бих си помислял за нея.) Ако примерно слушаш някой много динамичен албум, в който пиковете може да стигат 20dB над RMS на сигнала и ги покриваш с към 35W за озвучително тяло, то средната мощност се пада към 0.35W —> средно 82 dBSPL/1m на OT при тази чувствителност. 82 + 6 = 88dB (4 О.Т.), но 88 – 6 = 82dB (2м разстояние). След това обаче + 3dB поне, даже повече, предвид позиционирането и акустиката на помещението. Така отиват поне към 85–86 dBSPL, което е и обичайното нивото на смесване и мастериране в относително голямо студийно помещение (но звученето е от друга планета в сравнение). Пиковата мощност на усилвателя се получава 2 x 70 = 140W @ 3Ω, теоретично покрива пикове до обявените за OT 50W с цитирания headroom, но не бих заложил на такова уплътняване. Измерването на звуковото налягане с телефон е неточно, понеже не е извършена калибровка за микрофона, а от микрофон на един до микрофон на друг телефон има понякога съществена разлика в характеристиките. Много желателно е да поставиш ОТ на разстояние над земята и така, че да формират равностранен триъгълник до точката на слушане, като са по-близо до нивото на ушите, и са на разстояние от стената зад тях. Високите честоти са по-насочени и така ги губиш за сметка на баса. Към момента имаш много оцветена звукова картина; корекция в баса с –2dB по всяка вероятност е недостатъчна, а само корекция далеч не решава всичко. Успех!

https://www.ebay.com/itm/Genuine-SONY-PS-X6-Replacement-Tonearm-Main-Balance-Counter-Weight-82-Gram/303204507306 Пиши на продаващия да обсъдите shipping costs.

Материал на Rane Corporation към темата: Cause and prevention of ground loops Interfacing balanced and unbalanced Proper pin connections and wiring Chassis ground vs. signal ground Ground lift switches https://www.rane.com/note110.html

Повишаването на нивото е в твои ръце. Audition 1.5 и 3 са експонати, отпреди 15 и 10 години. Какво е това, което налага да работиш с тях?

Разгледай и преслушай записа, и като начало настрой прага на лимитъра според нивото на някой набелязан пик, откъдето би искал да ограничава. Преслушай резултата и прецени дали е нужно да промениш прага. Добре е да се четат някои книги на тема аудио и смесване, за да има основа и да не се задават въпроси като "какво е това 16, 24, 32 бита". Примерно, заглавия като "Sound and Recording", "Mixing Audio", "Audio Expert" на издателство Focal Press, които имат голям набор от много добри книги в областта. Може да се намерят и на pdf из мрежата.

Ресурсите бяха временно споделени около новогодишните празници. Ще проверя дали мога да ги вместя отново в box акаунта, но не давам гаранция.

Има и в класическата.

От гледна точка стриктно на теорията, разписването с b5 значи отсъствие на чиста квинта, докато #11 предполага наличието ѝ в хармонията заедно с #11 тежнение. Подобно е при #5 и b13. Обаче, когато има тежнения, нали чистата квинта така или иначе обикновено не се свири, както и основата може да се замени с нона — тогава #11 и b13 предполагат наличието на тежнение 9, докато записът с 5-ци не предполага 9-ки. Може и да греша.

От позиция на geek, админ, програмист (писал съм и системен софт / daemons за него): в някои случаи за десктоп, но предимно за сървърни решения не бих избрал друго освен Linux, и по-конкретно RHEL фамилията. От позиция на работата със звук обаче това би ми бил последният избор. Каквото и да си говорим, Линукс е пипкава и назадничава платформа за музикална работа в сравнение с macOS. Изборът на плъгини е по-ограничен, качествата са съмнителни спрямо доказаните и платени такива на големите имена. За поддържането на звукови карти да не говорим. С излизане извън разработваните от производителя драйвери, които са за macOS и Windows, нещата може да са всякакви. Все ми е на ума, че ще движи надеждно SK48 и ще осигури стандартния контролен панел...

Отговорът е някъде между "да не потъва" и "да не избива", а между двете стои слушане, представа за целевото звучене, слушане, работа по постигането му, слушане... Важно е да имаш представа какво искаш да постигнеш и да не пипаш много-много, докато не си я изясниш.

Светла памет на Робърт Майлс

За нивата съм напълно съгласен с колегите по-горе. Може да се отбележат няколко общи неща. 1. Предавателната характеристика на АЦП/ЦАП не е идеално линейна и обикновено към високите нива се отклонява малко повече. 2. Нивоиндикаторите показват спрямо стойностите на отчетите. Но това не казва много за т.нар. междуотчетни пикове в аналоговата част, защото отчетите може да не попадат точно върху пиковете на сигнала. Може индикаторът да показва примерно пик –2.8 dBFS, но в аналоговата част да се надхвърля напрежението, съответстващо на 0dB. Затова и в краен запис за потребление не е желателно да се нормализира плътно до 0 dB. По-старите CD-та изобщо не отиваха до нулата. Някои съвременни стандарти (ITU-R BS.1770) предвиждат алгоритми за по-адекватна индикация на близкото до реалността ниво (true peak), ползвайки овърсемплиране, но това също не е абсолютно точно.

За да стане от моно трак стерео, трябва да има някои различния между ляв и десен канал, което значи и работа по процесинг освен копи/пейст. Щрак

Даже не разбрах дали го е гледал в такава текстова форма или в графична...

Явно и аз не съм погледнал добре и чертата не разделя тактовете. В случая изглежда "–" разделя последованието от тонове, а "|" е просто възприет маркер, когато тонът включва диез или бемол.

Зависи от арматурните знаци на тоналността дали ще е диез или бемол. В равнотемпериран строй са енхармонични, т.е. съответстват акустически на една и съща звукова честота, или тон. При други строеве обаче не е така. Тук може да прочетеш малко по-подробно.

Това най-вероятно е разделителна черта за тактовете.

Допускам, че има предвид запис на инструмент и вокал, и/или работата със звук като цяло, но вероятно слага целия процес под знаменател мастеринг.

При случая с мониторите има няколко фактора: 1) мониторите имат за цел възможно най-неутрално, аналитично представяне — ако си свикнал на по-оцветяващи ОТ, това обяснява реакцията; 2) акустика на помещението (може да е нужно да ползваш корекциите на мониторите); 3) известно време функциониране на мониторите, примерно към 100 часа работа натрупани; 4) тези монитори попадат в ниския клас. Near-field мониторите се разполагат на нивото на ушите така, че да образуват равностранен триъгълник със слушателя. Разстоянието до слушателя за near-field е от порядъка на 1 – 2 метра. Принципно се избягва поставяне в пряка близост до стена отзад и в ъгъл. След това трябва да се калибрира системата — да се установят нива̀та на работа, както и да можеш да свързваш нивото смислено с индикацията. Далеч не всякакво звуково ниво е подходящо за работа със звук. За тези неща, разбира се, също има материали в мрежата. Необходим е и шумомер (макар че при известни достатъчно технически параметри може и с изчисления да се получат ориентировъчни стойности, но не е за препоръчване). МИДИ контролер с добро качество и функционалност на достъпна цена е Nektar Impact LX+ —> http://gemamusic.net/brand/70/nektar.html Съвместим с различни DAW. Лично аз не бих заложил на нито едни от изредените слушалки, които са входно ниво модели. Конкретно ATH-тата оцветяват достатъчно, за да не са желателни за мониторинг при смесване или мастериране. Да не говорим, че това не е никак добра идея да се прави само на слушалки, те са само помощно средство за някои неща. Би било добре, ако може да вземеш предвид класовете с цена 2х, 3х.

16-битовият запис си е архаизъм, както и да го погледнем. Не виждам защо някой би искал да записва така. Директно на 16 бита може да записвам програма от УКВ тунера, защото аудиосигналът е доста компресиран, със сравнително високо ниво на шума и много предвидими пикове. Въпреки че при един условно среден клас АЦП в процеса на 24-битов запис цели 5–6 от най-младшите разреди се рандомизират от термалния шум като естествен dithering, първият плюс е, че едни 18 бита полезен сигнал е по-добре от 16 при всички положения. Все пак един разряд дава с цели 6dB по-добро SNR в цифровия домейн. Това не е за пренебрегване, а 12dB е много, което позволява по-релаксирано ниво на запис, с известен резерв до 0dBFS без опасност от клип. ( Примерно моите Studio Konnekt 48 и Konnekt 24D на TC ги пиша към средния клас. SNR им е някъде 108dB. А за паралиите http://weiss.ch/products/adc2 ) Вторият плюс е, че за целите на смесване и мастеринг 24-битов файл осигурява пространство за работа без загуби при промени в нивото. Отделно, повечето съвременни конзоли и процесори, в т.ч. софтуерните вътрешно си работят на 48 или 64 бита. Семплираща честота 96kHz, еле пък повече при този клас устройства не дава непременно по-добри резултати, понякога даже по-лоши. Europe пък бяха записали поне един техен албум на 44.1 При ресемплиране не е нужно входната честота да е кратна на изходната. Важеше за старите конвертори. Днешните се справят практически без деградация. Преди даване на материала за смесване или мастериране добре е да се оставят едно 6dB резерв за работа на инженера.