Топ потребители

https://n-audio.net/clients/

Snarky Puppy - Lingus (Cory Henry's solo Guitar Cover) Спомен от най-трудното соло, което някога съм свирил.

Зарежи тъз идея... Ще трябва да учиш езика от нулата.

И не само! Пожелавам му още повече клиенти, защото той е кадърен и го заслужава.

AQMPwYZI32hhBXp0zulqgAkvqinpJOHu2lk4s4Cg_Tc6UxjraaeYBKsu12ysqUdREzsNBq-5fydqVvlN2LZUcwy7abLnc8R2vJz3ZJY.mp4

Айде честито, Кремона вече ще звучи като Dingwall ...

Относно височина на адаптери не съществува грешно-правилно, важно е разстоянието да бъде мерено при притисната струна на последно прагче и адаптерите да са по-отдалечени от ниските струни отколкото от високите.

То това е целта - нали така Ако всичко звучи както трябва - значи е както трябва.

Плашат се от бъдещите алгоритми. ("Добре дошли в Skynet, желаете ли един терминатор?")

Не е много сигурно. Забравяш, че е много добър в копирането и рано или късно ще го обучат да пресъздава аналоговия запис в цифров вид 1:1. Ще му е ясно кое точно дава "топлината", било то от лента или плоча, защото когато разнищиш даден казус, всичко в този свят може да се обясни защо всъщност е така - само трябва да имаш знанията и подходящия инструмент.

По отношение на качеството на музиката, абсолютно никаква. Вземи записите на Бийтълс – пращят, трещят, нямат бас, високи, обем, но до ден днешен отиди на Бийтълс трибют, всички пеят и скачат – прекрасни песни, 60 г. по-късно всеки ги знае, пее, свири и им се радва. Не всеки музикален стил обаче е така. Ако вземем да речем Periphery, Tessaract, Northlane или която и да е друга модерна прогресивна-метъл банда, където те връхлитва водопад от енергия, китари, барабани, бас, крещящи вокали и т.н. добрият баланс е от ключово значение. Ако имат звук като Бийтълс, всичко ще отиде по дяволите. Според мен границата се поставя като част от цялостната философия зад продукцията и няма златен куршум за цялото нещо, който да работи универсално. Не е гарантирано. Не един и двама хоби музиканти, които печелят доста пари от основната си професия правят качествена продукция от техническа и естетическа гледна точка, но това не стига до масите, а парите, които наливат са сериозни. Не винаги е нужно да целят професионален успех, възможно е да е просто това да е техен начин на медитация, техен олтар, верую или нещо, в което вярват и искат да го представят по възможно най-добрият начин пред света. "Простосмъртните" хора без "златни/аналитични уши" усещат музиката предимно емоционално, за тях техническите параметри са без значение, и така трябва да бъде. Ако едно нещо е направено добре, няма значение колко си ерудиран, интелигентен или образован, то просто ти въздейства. В гимназията учителят ни по музика ни разказваше как през лятната ваканция ходил с Жигулата да натовари едни картофи от село и качил на стоп някакъв негов комшия, от ромски произход, със завършен 8-ми клас. В касетофонът учителят си бил пуснал някой от концертите на Моцарт и землякът послушал, послушал и казал: "Ей, бате, не знам какво е това, но много хубабо, бе." Да, звучи комично, но според мен лично всеки човек с елементарен разсъдък няма как да остане безразличен към творчеството на класиците, щом толкова столетия по-късно ги изучаваме и все още нямат стигане. Колкото до техническите параметри, според мен всеки човек който е запален по музиката попада някъде в развитието си. Има хора, които грам не ги интересува, втори, които ценят само съвършенната продукция, трети минават този етап и в режим Зен се връщат накрая на първият етап, но вече осъзнато. Това лесно мога да го илюстрирам със следната псевдонаучна графика, забележи разликата между Главанакът и Джедай Майсторът, и двамата се наслаждават на музиката, но последният вече осъзнато. Колкото до бутиковия хардуер, корегата Парни Валяк имаше една готина тема отпреди време (светла му памет), този човек поне познаваше в детайли тези машини и умееше да ги сервизира. Уви, никой не е вечен ...

Здравейте! Още една моя тема от близкото минало.