Бихте ли ми обяснили какви са тези "съвременни правила за нотация", както и кога, и кой точно ги е въвел без да разбера?
Това много ми прилича на разгорялата се преди години дискусия за 'правилото на пълния член' - понеже много малко хора знаели кое се членува и кое не, имаше предложение просто да го махнат и навсякъде да имало само кратък член, тъй като така или иначе хората не били наясно, пък и не желаели да се научат.
Паузите са си нотни знаци, напълно равностойни с нотите и останалите елементи, и без тях няма как да получиш времената на един пълен такт. Интересно ми е при дълга и силно раздробена поредица от ноти, разделени с паузи, как ще се ориентираш кога точно да спреш и кога да продължиш? А ако има точки до нотите и паузите...или пък са с по 2 точки? Или ако си в някой "дълъг" размер позволяващ множество 16-тини, 32-рини или още по-кратки ноти и паузи? Или ако имаш партитура, където в един момент свирят едни инструменти, а другите паузират или се вмъкват между тях? И още безброй примери могат да се измислят, така че няма нужда да се осланяме на шестото си чувство и да гадаем "какво е имал предвид композиторът", щом може просто да имаме паузи на нужните места.