Това според мен може да е така само до известна степен. За музиката, до някъде, може би. Текстовете обаче? Сигурен ли си, че можеш да имаш същата експлицитна лирика както през 90-те? Ами ако текстовете ти са като тези като на Бичето? Лейбълът ще допусне ли такива тектстове или по-скоро ще ти променя текстовете, че да се вписваш в статуквото?
Това според мен важи за индивидуалните артисти/рок/поп/рап или местата където нещата вървят на самотек и пак зависи от дъжавата/жанра. Скоро говорих с един познат дето твори в поп-фолк/народна музика и човекът спомена, че Пайнър специално трудно можеш да им стъпиш на малкият крак за този жанр конкретно. Финансовите инжекции,с които разполагат като частна фирма им дават достъп и до качествен мастъринг, и до добри семпли, както и плащат достатъчно добре на своите миксинг инженери/продуценти и всички хора замесени по веригата, че едно парче да стане хит. И интересното е, че са затворен пазар, няма да намериш туторил в YouTube "как да направим бийта да звучи като този на Галена", затова и хората се оплакват, че трудно могат с един кийборд да пресъздадат съвременно парче в кръчмата, затова и тази музика има своят живот в дискотеките.
Това същевременно обаче не означава, че трябва да хвърлим всикчо по дяволите и да не творим, щото "големите го правили еди как си". При повечето останали жанрове ситуацията е деценентралицирана – един записва, друг смесва, трети мастерира. Сега вече дали музиката ще е комерсиално успешна зависи от изискванията на пазара, Спотифай статистики, YouTube трендове и т.н. На този въпрос може да отговори някой маркетолог по-скоро.