Стигнах до същия извод.
Преди доста време ми беше мания полифоничното (пръстово) свирене на китара.
Тъй като не намирах достатъчно интересни ноти, които да бъдат по силите ми,
(и не изглеждаше да мога да композирам нещо особено) реших да пиша програми,
които композират кратки пиески.
Основните принципи бяха такива:
избрах си определена проста форма - канон (от 2 до 4 гласа),
задавах последователност от акорди (хармонични функции) към които да се придържат гласовете,
последователност от силни и слаби метрични моменти, синкопи, определен звукоред, тоналност,
правила за гласоводене (от учебниците по полифония).
В рамките на зададените правила програмата построява различни случайни вариации и пише нотите.
Това не може да се нарече изкуствен интелект,
но бях много изненадан когато разсвирих някои от първите получени композицийки
- увличаха ме и в тях се усещаше някакво чувство, което не се знаеше от къде се е взело и не го бях предвидил.
Стигнах до мнението, че музиката е нещо като природна стихия, която може да се прояви
не само чрез човека, но и по друг начин.
И в крайна сметка, ако най-важното е да се получи интересна музика,
няма значение дали я е написал човек или компютър.
Сега вече не придавам значение на подобни компютърни експерименти.
Повече ценя свободната импровизация и търсенето на собствен стил.
Друг въпрос е за отношението към автора и слушателя.
Когато например един учен открива природните закони,
той не казва "аз съм велик творец и написах този природен закон",
а по-умерено - "открих този природен закон, който съществува"
Защо и за музиката да не се казва така: "авторът намери, откри тази интересна музика".
Ако изкуственият интелект може да замени композитора,
със сигурност няма смисъл да бъде написана и програма, която да замени слушателя -
един изкуствен интелект да пише музика, а друг изкуствен интелект да я слуша,
а пък хората да бъдат изолирани (не).