Jump to content
Българският форум за музиканти

N.V.C

newbies
  • Posts

    19
  • Joined

  • Last visited

Previous Fields

  • Инструмент
    китара, програмиране

Contact Methods

  • Website URL
    https://soundcloud.com/nikolay-tsvetkov-7

Profile Information

  • Gender
    Male
  • Location
    България
  • Interests
    полифония, духовна музика, електроника

Recent Profile Visitors

494 profile views

N.V.C's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

  • Week One Done Rare
  • One Month Later Rare
  • One Year In Rare

Recent Badges

4

Reputation

  1. Заработи през Midi Through портa 14:0 Първо мълчеше, но след като натиснах нещо на виртуалната клавиатура започна да приема и през MIDI порта.
  2. Отидох на дадената уеб страница, но не успях да използвам клавиатура. Опитах в Debian Linux с браузър Google Chrome Version 77.0.3865.90 но с командата aconnect -io не се виждаше да се е отворил входен MIDI порт. Свалих си дадения демо-файл със звук. До колкото разбирам е използван алгоритъма на Карплус-Стронг. Така се получава нелошо подобие на дърпащи струнни инструменти. Но ми изглежда, че спектърът е прекалено наситен в най-високочестотната си част и по-форма е изравнен (подобно на бял шум). Освен това липсва пространственост на звука. Реалният музикален инструмент има определени размери и се намира на определено място в пространството. При алгоритмичното моделиране отсъстват тези пространствени характеристики, ако не бъдат добавени с други средства. Надявам се да не приемете моите думи като някаква отрицателна оценка или критика. Също се занимавам с такива алгоритми за синтез и съм се борил с различни техни особености.
  3. Всъщност приемам критиката ви. Все пак благодаря за отзива, въпреки че е отрицателен.
  4. Наскоро слушах интересна лекция на млада академична композиторка и музиковед - Анна Виленская: "Постмодерн, метамодерн, композиторская тревога". Интересни неща разказва - как музиката се мени през вековете, и се твърди че в нашето време (наречено метамодернизъм) идват други подходи към музикалната форма и музиката въобще - сега е различно от времето на класицизма, с неговата хармония, тоналност, строги форми, но вече е различно и от времето на романтизма, атоналната музика и модернизма-авангардизма от XX век. Преди всичко съм програмист, но напоследък животът се промени и започнах да отделям много повече внимание на увлеченията си в музиката. Написал съм програми, които преобразуват звука чрез методи от рода на грануларния синтез - звукът се разделя на части и после се ресинтезира нов звук, който може да бъде със същия тембър и променена височина на тона или с променени други параметри. Една от възможностите е да се формират "облаци" от звуци, разхвърляни или струпани в пространството. Задавам си някои по-скоро практически въпроси - въобще дали си струва труда, например да се направи това във вид на хардуерни модули (цифрови модули за Eurorack синтезатор). Ето две мои работи за демонстрация на тези програми. В първата съм написал доста неутрална мелодия, която се свири до към средата на парчето без особени промени, след което програмата превръща тази мелодия в купчина струпани тонове (не се държи сметка дали се формират акорди, кластери или друго - произволни съзвучия): Във втория пример съм надрънкал на клавиатурата нещо неопределено импровизирано, от което програмата формира струпвания от тонове, като се опитва да размества звуците в пространството:
  5. Как е свързана екранировката на кабела, с който се включва входа на монитора ? Мисля, че би трябвало екранировката да бъде свързана със заземяване само от страната на мониторите, но не от страната на аудиоинтерфейса.
  6. Видях спектъра на това смущение и ми направи впечатление, че има максимум на 55 Hz, а не както се полага на мрежов брум точно 50 Hz. Тази честота по-скоро прилича на честотата на развивка на видеомонитор, отколкото на мрежова честота. Виждал съм смущение с подобен спектър да се генерира от видеомонитор, а не от компютър.
  7. Първият въпрос е какво се чува при различно положение на регулаторите на усилването и др. - дали тишина, шум, слаб сигнал, пращене, фон, сигнал с отсъствие на високи или ниски честоти. После, когато при включена апаратура се измерят постоянните напрежения на изводите на активните елементи, те трябва да бъдат в правилните граници. Например, ако напрежението между изводите на някой транзистор е ненормално, значи там има повреда. Разликата на напреженията върху изводите на ценеровия диод трябва да съответства на напрежението на стабилизация на този тип диод, ако всичко е наред.
  8. На аудиоинтерфейса M-AUDIO M-TRACK DUO на изхода за слушалки му дават доста неприемливо високи изкривявания THD+N: 0.02% това е някъде в диапазона, където се говори за "транзисторно звучене" в отрицателния смисъл. Мога да споделя известен малък опит, който даже не е само положителен, но и отрицателен. Преди време избрах (всъщност ми го предложиха) аудиоинтерфейс Steinberg UR22C. Той е със USB 3.0, 32bit/192kHz и вграден сигнален процесор. Оказа се, че има по-голяма консумация на захранване и не бива/не може да се свързва към USB 2.0 без външен захранващ адаптер. Микрофонният предусилвател на входа е с биполярни, а не полеви транзистори. Усилването му се оказа че ми е малко за динамичния микрофон с характеристики 150 Ω / -55 dBV/Pa. При най-голямото усилване се появява известен шум (на самия вход, при изключен микрофон) и той даже като че ли не е просто бял шум, а с някакви по-странни характеристики. Инструменталният вход е нормален Hi-Z, с високо съпротивление. Eдинственият инструмент, който съм включвал към него, е калимба с пиезоелектричен адаптер и дълъг кабел, при което резултатите по шум и смущения ми изглеждат по-добри, отколкото очаквах. Използвам Linux Debian, аудиоинтерфейсът се разпознава от само себе си, не съм инсталирал никакви специални драйвери. Работи нормално до 24bit/96kHz. Когато опитах най-високите 32bit/192kHz компютърът блокираше в някои случаи, не съм изяснявал точно по какви причини.
  9. Ако има репертоар от научени наизуст пиеси, които са донякъде по-прости от достигнатото до момента ниво (за да могат да се изпълняват уверено), с тях може да не се мисли за нотите, а да се упражнява общата изразителност. За музикалното произведение се мисли като за едно цяло, което трябва да изразява нещо. Тогава се определя как отделните елементи да служат на тази обща цел. А не обратното - всяка нота, динамичен нюанс, щрих, отклонение в темпото да бъде нещо местно, за което не е ясно на каква обща цел служи. Има една голяма стара книга: "Йохан Себастиан Бах" написана от Алберт Швайцер някъде в началото на XXв., издадена на български през 1981г. В нея се обсъждат проблемите за постигането на изразително свирене, чрез подходяща фразировка, акцентиране и др. Като например, как с такъв инструмент като пианото (клавесина), чиито звуци имат атака и затихване, да се постига свързано напевно звучене (когато музиката се представя като съставена от гласове, всеки от които пее нещо свързано, а не "кълве" ноти). Може да се каже, че музиката на Бах е независима от инструмента и не е пианистична (от него има даже фуги за соло цигулка, които приличат повече на музика за съвсем друг инструмент). Но ето как една забележителна пианистка от миналото - Татяна Николаева свири 12-те малки прелюди (3-тият от тях е по-скоро в стила на музика за лютня и може да се изпълнява на китара): https://www.youtube.com/watch?v=_pKgAy7SQkE Според мен си заслужава да се чуят/видят в нейно изпълнение прелюдите и фугите на Шостакович: https://www.youtube.com/watch?v=ZyURjdnYQaU
  10. Като се потърси в Google с думите: midi bulgarian folk music в раздела images се виждат ноти и се намира по нещо, като например: https://dickatlee.com/music/balkan/index.html https://www.youtube.com/watch?v=sVeiLxPLYtI
  11. Софтуерът Ableton Live е предназначен повече за диджейски начин на работа (с комбиниране на "клипове", а не с ноти). Иначе Ableton работи нормално с виртуални инструменти, като например от https://labs.spitfireaudio.com/ За писане на сложен нотен текст отделно използвам софтуера LilyPond. При MIDI контролера, в зависимост от това за какво главно ще се използва е от значение: дали има добра клавиатура със стандартни клавиши (не мини), поне 4-5 октави, желателно да има достатъчно много ротационни енкодери или слайдъри, дали са необходими падове за някакви изпълнения на ударни. Ако контролерът има достатъчни възможности за назначаване на MIDI управляващи събития ще може да се настрои да работи, без да е необходима рекламираната готова интеграция с Ableton (или всяка друга система, като Cubase). Като става дума за писане на филмова музика си представям предимно инструментални парчета, но може да има различен начин на работа: класическа оркестрова музика, с писани партитури, или електронна музика с дръм-машини, секвенсери, синтезатори и жива импровизация. Може да се използва модулен синтезатор, има и софтуерни като VCV Rack, който също може да се управлява с MIDI контролер.
  12. ^Не съм пианист (синтезаторната клавиатура няма да я броим), но ми се струва, че този въпрос се отнася за всеки инструмент и за музиката въобще. Когато учех китара, след доста време почувствах, че придържането към нотите ме е сковало до степен това да става не музика, а някакво дървено формално изпълнение. Освен свободната техника и внимателното отработване на всеки тон трябва да има този момент, в който нотите се превръщат в цялостна музика. Самата техника на свирене се постига не само с пожелания и много занимания, а се използват упражнения, които принуждават да се постигне добра постановка на ръцете (поради самата същност на това, което се изпълнява и специалната апликатура, която се препоръчва). И разбира се, спазва се методична последователност - постепенно от по-просто към по-сложно. Струва ми се, че е важно дали това е твоя инструмент и твоята музика. Възможно е някой да бъде ограничен на един инструмент, независимо от многото години занимания, а на друг инструмент да разкрие неочакван творчески потенциал.
  13. Не съм слушал точно тези Alesis M1 mk3, но преди време си избирах други от подобна категория и мога да кажа за какво мислих. От техническа гледна точка това са малки 5" монитори за близко поле (където директният звук от високоговорителите преобладава над отраженията от помещението). За тях акустичните характеристики на помещението би трябвало да са от по-малко значение в сравнение с мониторите за средно и далечно поле. По принцип предназначени за слушане от близо, като човек стои в неизменна позиция. При това е от значение диаграмата на насоченост на високочестотния високоговорител. Елипсовидната вдлъбнатина около него е нещо като рупор, чийто вертикален диаметър е по-малък от хоризонталния. Това сигурно определя различна широчина на диаграмата на насоченост в различните посоки. Фазоинверторът е с два отвора отпред, което е удобно, защото позволява да бъдат сложени по-близо до стена (в сравнение с други тонколони, на които отворът на фазоинвертора е отзад и е много нежелателно да бъде близо до стена). Друга техническа особеност, която изглежда добре, е че са "Bi-Amplifiers and Electronic Crossovers".
  14. Значи свързахте портовете по-нагледно чрез JACK Control. За Linux добре, но какво трябваше да се получи накрая ? За слушалките не разбирам: как са включени, от къде и как трябва да чува ученика ? Сега timidity++ изглежда свири с някакви прости семпли по подразбиране, които нямат задоволително звучене. Конфигурационният файл на timidity++ трябва да е в директория /etc/timidity/ /etc/timidity/timidity.cfg В този файл може да се зададе какви библиотеки със семпли да използва (те трябва да се намерят отделно от някъде). След инсталацията на timidity във /etc/timidity/timidity.cfg сигурно е зададено source /etc/timidity/freepats.cfg това показва, че се използва конфигурационен файл /etc/timidity/freepats.cfg в който е написано: dir /usr/share/midi/freepats ... bank 0 0 Tone_000/000_Acoustic_Grand_Piano.pat amp=120 pan=center 1 Tone_000/001_Acoustic_Brite_Piano.pat 2 Tone_000/002_Electric_Grand_Piano.pat 4 Tone_000/004_Electric_Piano_1_Rhodes.pat 5 Tone_000/005_Electric_Piano_2_Chorused_Yamaha_DX.pat което означава, че за MIDI инструментите с номера 0, 1, 2, 3, 4, 5 (различни пиана) се използват написаните файлове със семпли, в случая със формат .pat По подразбиране сигурно в момента свири с инструмент 0 от файл /usr/share/midi/freepats/Tone_000/000_Acoustic_Grand_Piano.pat За пиано се затруднявам да препоръчам добри семпли. Аз използвам безплатни семпли на оркестрови инструменти от тук: https://vis.versilstudios.com/vsco-2.html Сред тях има и някакво пиано, но са дадени във формат SFZ Преобразувал съм ги във формат SF2 с редактора на семпли Polyphone който работи добре под Linux: https://www.polyphone-soundfonts.com/documents/6-polyphone/487-polyphone-2-2 На този сайт има по-сериозни семпли - Maestro Concert Grand: http://sonimusicae.free.fr/matshelgesson-maestro-en.html но са с много голям обем и особен формат и вече не помня с какъв софтуер ги разархивирах и преобразувах във формат SF2 за timidity. След като е подготвен файл със семпли за пиано, при мен например UprightPiano.sf2 в директория /home/userdir/ Задаваме на timidity да го използва като инструмент номер 0 като пишем в /etc/timidity/timidity.cfg bank 0 000 %font "/home/userdir/UprightPiano.sf2" 0 0
  15. Да, с удоволствие. 1) под Linux трябва да се стартира timidity++ като сървър, от командния ред: $ timidity -iA -B2,8 --noise-shaping=1 -EFReverb=d --sampling-freq=48000 --output-24bit 2) вижда се какви MIDI портове са се отворили, като се изпълни, пак от командния ред Linux командата: $ aconnect -io в моята система, например, aconnect -io показва следното: $ aconnect -io client 0: 'System' [type=kernel] 0 'Timer ' 1 'Announce ' client 14: 'Midi Through' [type=kernel] 0 'Midi Through Port-0' client 24: 'A-PRO' [type=kernel,card=2] 0 'A-PRO MIDI ' 1 'A-PRO 1 ' 2 'A-PRO 2 ' client 128: 'TiMidity' [type=user,pid=3219] 0 'TiMidity port 0 ' 1 'TiMidity port 1 ' 2 'TiMidity port 2 ' 3 'TiMidity port 3 ' това означава, че моята MIDI клавиатура Roland A-PRO, която е свързана по USB се е прикачила към MIDI порт 24:1 а плейърът timidity++ е отворил порт 128:0 и чака команди от клавиатурата 4) сега свързваме MIDI клавиатурата със timidity++ за да може да свири чрез командата: $ aconnect 24:1 128:0 Тези команди може да бъдат обединени в скрипт, за да се изпълняват автоматично и да не ги набира човек всеки път. По-нататък може да пиша как се свързват библиотеки със семпли към timidity++.
×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.