Топ потребители

Извинямам се да дългия пост, но ще е малко две-в-едно. Февруари месец бях показал тук един PRS Mike Mushok, който взех с ужасно голям ентусиазъм, и все още се радвам че имах възможността да имам тази китара, и ако имах безкрайно свободно място вкъщи щях да я задържа само от колекционерска гледна точка. Много се радвах че успях да се сдобия с този модел, докато не прекарах малко повече време с него - почти всичко в тази китара не ми хареса, освен това че е 27.7". Формата на китарата - усеща се все едно съм хванал бъркалка за лютеница, по-ръбеста и плоска и от лопата. На височината на която съм свикнал да държа китарата въобще не ми пасна. Свирейки прав като си отпусна дясната ръка, тя някак си натежава върхо горната част на тялото така че долната част е свободно във въздуха и стърчи напред, а в мен се опира само горния ръб. Тялото има "belly cut" но според мен е прекалено плитко за тази форма. И това е при положение че аз не съм с едро телосложение. За който е свикнал да си носи китарата супер ниско би била по-удобна. Грифа е сравнително дебел (както повечето баритони) но това което не ми хареса не беше дебелината, а профила. Може би просто аз съм свикнал грифа да има асиметрична форма .Все си мисля че не съм претенциозен от към гриф, но разликата като оставя която и да е друга китара и взема PRS-а си беше осезаема. Формата на грифа все пак не ме спираше, но липсата на 24ти праг се оказа голям проблем. Хем си мислих "пф, закво ще ми е 24ти праг на баритон китара", но после си го търсих. Освен това прагчетата бяха със сравнително ниска височина (стандартна за PRS). По-ниски от Джъмбо размер, което чесно казано ме отблъсна. Връзката между грифа и тялото е малоумен ръб, който също ме дразнеше и въобще не ми беше удобен. Нъта - пластмаса тип от седало за тоалетна. Адаптерите за мен са анемични, прекалено слаби са за какъвто и да е метъл. Изработката на китарата беше ок, с изключение че имаше няколко високи прагчета, което беше изненадващо, уж Корейски PRS, ама... И така, още Май месец се разделих с нея, с намерението да си взема друго баритонче. --------------------------------------------- И сега - Ibanez RGIB21 - 28" инча баритон Много се чудих за този модел. Още преди да взема PRS-а му се чудих, и това което най-вече ме спираше беше черния гланц. В крайна сметка кандардисах. А пък сега ако знаете колко ме е яд че не взех една RGIB6 която лекомислено подминах в OLX-a (общо взето същата но фретборда е без точки и е от абанос), но какво да се прави. Миналия месец се разкарах до София и пробвах такъв Ibanez в магазина на Икономов. Първо впечатление - грифа се усеща много по-дебел от колкото е "на хартия". 21mm на първи праг не ми звучи толквоа много, предвид че LTD-тата вкъщи са с Thin U, който харесвам, и е 20mm. Един милиметър разлика, но този на ибанеза е със доста силно изразена асиметрика и освен това е широк 45mm. Подържах китарата за може би няма и 5 минути и се отказах. Чак ми стана тъпо защото си бях набелазал и един от новите модели - RGRTBB21, а грифа му е същия. Помотах се в магазина, гледах други китари (купих една, ще я покажа и нея тук), и после помолих да ми свалят пак баритона. И чак изненадващо за мен, след още 10-15 минути с китарата не я чувствах така отблъскващо, а напротив - харесваше ми. Само че преди да си тръгна (само с една китара) ги питах дали ще изравнят цената с тази от другите магазини, да взема и двете - щяха да върнат отговор с обаждане или имейл, ама нищо не съм получил още. Тази купих от Музикер, за 434 лв по-малко от цената тук, и е от по-нова партида. Като бройка китарата е учудващо добре, аз наистина очаквах да е по-зле. Фабричния сетъп естествено беше покъртителен, слотовете на нъта бяха абсурдно високи, но това бързо го оправих. Китарата дойде със струни EXL157 14-68 които са "свръхубийство" за фабричната баритон настройка в Си (B Standard). Имат страшно много опън и въпреки това като дойде грифа беше пренатегнат с извивка назад. Свалих я в дроп Сол диез (Drop G#) и пак ми се струват прекалено дебели, мисля да мина на нещо като 13-62. Впечатление ми напрачи как интонирането просто беше "песен". И най-важното е че прагчетата са ѝ добре, чак се изненадах че няма нужда нещо да се пили, и то с около 1мм екшън на първа струна и малко над 1.5мм на шеста. Фретборда на тези китари първоначално беше "Jatoba" но след 2021г го сменят на палисандър. Само че като дойде беше толкова сух че седнах да проверя да не са го сменили пак с нещо друго. Още не съм отделил много време за свирене, но на първо време чувството е great success, и мисля че трябваше по-скоро да си взема такава. Но поне е едно нещо успях да се уверя - PRS не са за мен. Използвах замба и от един черен стикер си направих черни точки са грифа, но все пак ми се иска да ги няма.

Това ме интересуваше. Мерси много за инфото.

Не, те ти пращат куриер. Разпечатваш там едно нещо и им го даваш. Даже няма значение дали си получил продукта с куриер. Може да си го взел на място, но като им кажеш че си от България, те ти пращат куриер.

https://www.airmusictech.com/black-friday.html AIR Bassline безплатно И други неща на 50%

Песен за татко

Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

В продължение на това, което съм писал преди три месеца, консистентно вкъщи пия само от червено-синята Лаваца от ЛИДЛ 😀 И си ми харесва, подбирам си по-прясно печени партиди. Но в тоя период няколко пъти посещавам популярни кофи-шопове, където се прави скъпо и качествено еспресо от спешълти сортове, изобщо по всички канони на модерната кафе-маниащина. И установявам, че просто не е моето — кисело, та не се трае… 😳 Явно доста бързо отвикнах да пия светлопечените и кисели кафета, които с години се опитвах да се самоубеждавам как са правилното нещо, как са придобит вкус, как подчертават ароматите и т.н. и т.н., дори тук съм писал сигурно по тоя въпрос. Ами не, явно съм си плебей, но се преродих, пиейки тъмнопечено, горчиво кафе, по италиански тертип. Плътното тяло и кремообразна текстура с нотки на тъмен шоколад, какао и горчив бадем в комбинация с леко “мръсния” аромат от Робуста са нещото, което ми напомня на класическо италианско кафе — такова, каквото го знаем винаги. Оценявам модерните течения и опити да се подчертават цветни и всякакви други по-интересни нотки в Арабиката, като се пече по-светло, но в общи линии не е моето и това си е. Даже започвам да си мисля, че манията по това да се пие кафе, което е печено преди по-малко от месец идва точно от това, че тези фини нотки се губят бързо с времето. Докато тъмно печените кафета от класическия тип нямат чак такива проблеми. Пил съм и прясно печени италиански Арабика/Робуста блендове, и добре пакетирани такива на една година — никаква разлика. Може и да бъркам, не знам, след време ще дам пак сводка.