Топ потребители

Mooera е с много ниска латенция, най-вероятно съизмерима с тази на Scarlet-a. Сега ще погледна темата

TCHIBO Milano и Sicilia Style са идеални за любителски кафемашини с крема диск Ние от години пием Sicilia Style на DeLonghi EC 271.B Сменихме 10 различни кафета докато нацелим това чибо Първото кафе, което се получи добре беше DAVIDOFF Espresso 57 (което пак е на Чибо) Но там явно с различните партиди има голяма разлика и след като попаднах на партида, която не ми хареса спрях да купувам Davidoff

Не, но според мен точно в това ѝ е чарът 😀 Но както казваш, може би е въпрос на омръзване и търсене на разнообразие. От тази Лаваца в момента като си чистя цедката и намирисва даже леко на кисело зеле 🤣 Но самото кафе на вкус е доста приятно и плътно, има го леко мръсният тютюнево-цигарен-лайнян (с извинение) привкус на робустата, но си има и шоколадови/бадемови нотки от арабиката (която е тъмно печена, де, иначе по-светло печените вкарват и други вкусове, на плодове, цветя и какво ли не). Сега, то като си говорим за придобит вкус, и някои сирена миришат на крака, ама ги ядем. Аз въпреки всичко за сума години вманиачаване по кафеджийството не можах да свикна да харесвам кисели кафета и това си е. Единственото изключение за мен е Етиопия Иргачеф, която е изразено киселинна, но парфюменият цветист вкус някак си успява да превърне дефекта в ефект. В последно време в Домани има едно много интересно кафе Nicaragua SHG EP Limoncillo Estate: Това е най-близкото кафе като вкус до италианските блендове с Робуста, въпреки че то самото си е чиста арабика. На няколко хора го препоръчвам вече. Много ниска киселинност и много плътно тяло. Та ако човек има предразсъдъци към робустата, но все пак търси кафе с плътно тяло и ниска киселинност като от италиански бленд, може да го пробва.

Ползвам това от години - TCHIBO (Milano Style) - Elegant roast. Пробвал съм много други "модели", но това определено ми легна на сърце! На когото съм го препоръчал - все доволен е останал. Не съм чак такъв разбирач, просто много ми харесва.

От IK Multimedia са пуснали в голяма разпродажба (80%) Total Studio Max, който включва в себе си огромна част от софтуерите им - в това число Amplitube 5, Miroslav Philharmonik 2 и още доста инструменти и плъгини. Промоцията освен в официалния им сайт е налична и в Томан. Предполагам важи и за други музикални магазини, но не съм проверявал. https://www.ikmultimedia.com/news/?id=MarchMAXsavings2023 https://www.thomann.de/intl/ik_multimedia_total_studio_3.5_max.htm

Логиката въобще не е същата. Разбитият белтък е краен продукт на физико-химичен процес, също като майонезата, който променя вкусовите качества на изходния такъв. Текстурата е резултат от същия този процес, който не определя вкусовите качества на крайния продукт, но влияе върху тяхното възприятие (например продължителност, концентрация на усещането и т.н.). Дай да не се хлъзваме по тази наклонена плоскост... Каймакът е страничен продукт на екстракцията, чиито вкусови качества се определят от описания състав. На твоят вкус му харесва, на моя не му харесва. Няма лошо

Хич не съм съгласен с подобна логика. Текстурата и консистенцията са почти толкова важни за консумацията на храни и напитки, колкото вкуса – иначе по същата логика защо да разбиваме белтъците на сняг, можем и с лъжичка да ги разбъркаме и все тая 😉 Или пък майонезата: ми тя е жълтък с олио и лимон, все тая ли ще е просто да ги смесим и да го ядем така? Пробвал съм на кафето да му махна каймака и да го изпия така – съвсем различно ми е. Или пък да го разбъркам, преди да го пия, пак става съвсем друго. На мен лично каймакът на кафето ми е неизменна част от ритуала, той е най-отгоре и първо него опитвам, разтопява ми се по небцето, подготвя го за същинската част 😉 Но всички тези неща може би са си индивидуални. Все пак, за мен каймакът е изключително важен, без него кафето не е кафе, без значение какъв е съставът му.

Ако някой докарва воднист кисельоч от познати на мен кафета - проблемът дефинитивно не е в кафето ( а аз съм фен предимно на африкански кафета - най-вече с произход Етиопия ) . Има маса спешълти кафета, които на мен не ми харесват, но щом се продават -съм убеден, че на маса други хора им харесват. Каймакът по същество е комбинация на CO2, кафеен прах, мастни молекули и т.н. и е индикатор на степента на изпичане, и айде свежестта на кафето (т.е. колко време е изминало от изпичането). Вкусово освен киселинност (CO2) и горчивина (не само, но и от кафеения прах минал през филтъра) няма особени достойнства, да не говорим, че тъмно изпечено, кофти кафе има чуден вкус на кьоспе с асфалт независимо от перфектния му на вид каймак. Съгласен съм, че визуално прави еспресото по-привлекателно Но - вкусове различни (освен това се променят във времето - небцето търси нещо ново все пак) и кафета много. Всекиму каквото му харесва. От проба глава не боли, а и цифрите за проба не са високи в случая. Последният път в Италия пих сносно кафе точно на едно място от 20-ината населени места, които обиколихме и беше Julius Meinl арабика бленд някакъв. Добре смляно, правилна екстракция и сносен резултат. Не мога да го класифицирам като "много хубаво", но беше сносно, за разликата от другите 50 кафета. От които една трета сигурно бяха поносими, останалите ....хм... Да - знам, че съм станал сноб по темата И сега си нося мелничката, V60 и кафенце ...

Да възродя темата и да направя пълен завой наобратно. Значи един колега маниак скоро ми препоръча да пробвам евтин бленд Арабика/Робуста на една българска пекарна Мартинес. Подходих с недоверие, но след години на консумация само на моносортове “спешълти” арабики изведнъж получих просветление! То плътно, вкусно, сладко, с много каймак, аромат на шоколад и ядки и никаква киселинност - квинтесенцията на еспресото! Миналата седмица пък бях в Италия и там навсякъде еспресото си е точно такова, няма ги воднистите кисельочи, които се смятат за истинско бариста преживяване. Не се наемам да задавам наклон на вкуса, но не пречи да разнообразите, за мен лично е прераждане 😀 Току-що си взех от Била следната Лаваца: Страхотно! Истинско италианско кафе. 33лв килото. Пак да кажа, не отричам чистата Арабика и светло печените кафета, и те си имат предимства, но според мен си струва човек да се върне за момент към корените на италианското еспресо. Изглежда, че кафето е печено преди 3 месеца, ако приемем, че срокът на годност е 2 години. На вкус е супер, не мога да преценя с колко може да се е влошило от това, че не е прясно печено.

За разлика от мъжeте, българската граматика има два члена - пълен и непълен или, както би се изразил титанът на родната мисъл - Божинката: "ПълниЯТ член е като непълниЯ, само че пълен." Пълен член имаме тогава, когато субектът, за когото въпросният член е прикрепен, извършва действието, за което се говори в изречението. Пример: ГолемиЯТ му член ѝ видя сметката. Тук членът се е проявил като виждач на сметки, следователно е пълен. (Или поне е бил до момента на виждането на въпросната сметка.). Непълен член имаме тогава, когато субектът се мота из изречението, ама не извършва действието, за което се говори. Пример: Тя видя сметката на големиЯ му член. Тук членът, àко и да участва в далаверата, е пасивен и не той извършва действието, което тутакси го прави непълен. И за да се изясни още по-добре всичко: пълният член се слага отзад на извършителя на действието! С това обяснение човек ще го запомни завинаги и никога няма да обърка двата члена и ще знае къде да го тури.

– Докторе, лошо ми е! – Какво ядохте? – Гълъб ядох. – Гол гълъб ли ядохте? – Ами, хванах го, оскубах го. Да, ядох гол гълъб. – Голям гол гълъб ли беше? – Дааа! Беше голям гол гълъб. – А ядохте ли главата на големия гол гълъб? – Ядох главата на големия гол гълъб. – Гола ли беше главата на големия гол гълъб? – Разбира се, че беше гола главата на големия гол гълъб! И какво? – Ами нищо. Аз съм логопед. С каквото можах, помогнах.