Топ потребители

N-audio FTW!!!

Изберете българското - n-audio

Само да вметна няколко приказки за цитираните, защото някои от тях ги имам или пък съм свирил на тях. Касио принципно имат много добри клавиатури с добра обратна реакция към свирещия. Звукът на новата CDP-S серия не е някакво кой знае какво надграждане спрямо старата CDP серия. S100 и S350 са практически еднакви като звук, само дето вторият има повече саунди, аранжор (нелош, но елементарен), арпежиатор и разни други екстри. Бях взел един такъв на жена ми като второ пиано за обучаване на деца (работи в муз. школа). На мен първоначално ми допадна като звук (за цената си), но жена ми не го хареса - каза, че звучал доста постно и се налагат корекции по саунда, за да звукне малко...предполагам, че го сравнява с другото Kасио, което също ползва, но то е от по-високата серия "Privia". Като цяло звукът на по-ниския им клас (и част от средния) е малко по-различен, "по-тъничък" и на някои просто не им допада. Що се отнася до двата модела на Ямаха - клавиатурите им са еднакви и наистина са малко по-гадни от тези на Касио. Имам една Ямаха DGX-660, която е със същата клавиатура като на горните (GHS) - в общи линии става, но пак се дразня всеки път като свиря нещо, понеже знам как изглежда една наистина добра клавиатура. А относно онова последното изречение в цитата - да, и аз имам такива наблюдения и като пример отново мога да дам моя DGX, а също и горните 2 модела на Ямаха - с толкова идеално изгладени семпли са ги заредили, че чак звучат стерилно. Определено съм слушал много по-добри модели на фирмата, но те бяха в съвсем друг ценови диапазон. Off/ Моите предпочитания към пиано-звука винаги са клонели към средния и високия клас на KAWAI, където всичко е изградено много интелигентно, а самият звук е изискан и детайлен...за съжаление нямам нито еднo пиано на тази фирма, освен един стар модел аранжор, макар и топ версията му за времето си. Онзи ден една колежка ме помоли да й дам съвет на какво пиано да се спре в рамките до 2000 лв. Покрай ковид проблема доставките тотално закъсняват и поскъпват, складовете са празни, в Мюзикер нямат половината неща, в Томан почти навсякъде пише "доставка 5-7 седмици", въобще трагедия. Та препоръчах й да вземе нещо дето го има на склад, било или FP-30х, или Р-125, или някоя от Привиите, но ако наистина иска да остане доволна, да се спре на ES520, който е мъничко под нейната горна финансова граница, а и го окомплектоват не с някой измислен педал като на Ямаха и Касио, а с един от най-удобните, който поддържа и полу-педал функция.

Сигурен ли си, че точно RD-2000 искаш да купиш за детето си? Това е съвсем друг клас инструмент, който е предназначен за съвсем други задачи. В случая говорим за "стейдж" пиано с функции на мастер контролер, което е направено като доста здрава конструкция, за да издържа честите пренасяния през границите по време на турнетата на концертиращия. Това разбира се води до утежняването на инструмента и килограмите му са почти двойни на вече споменатия FP-30. Да оставим настрана, че стейдж пианата по дефолт нямат вградени говорители и ще трябва да си търсиш допълнително озвучаване. Така че съветът ми е да не купуваш точно стейдж пиано като първи инструмент за дете.

@Frustihoante Моят съвет е да се насочите като колегата към FP-10/FP-30, заради по-ниската цена. До колкото видях RD2000 също има хамър механика, но пък е доста по-скъпо а и има множество функции и саунди, които детето ви надали ще ползва. Такъв тип инструмент са подходящи за тъй наречените "гастролиращи кийбордисти", които свирят насам натам с група, трябва им многообразие от звуци за различните парчета и аранжименти и т.н. Това, от което по-скоро синът ви има нужда е добър пиано звук и клавиатура. @Иван Кючуков Според мен дали ще има повече звуци или не основно се определя с каква музика ще се занимавате. Ако ще свирите само класика, семпли на роял/акустично пиано са достатъчни. Ако ще свирите съвременна, там под ръка може би ще са ви нужни и семпли на електрически пиана, органи, клавинет, пианет и т.н. Разбира се има и изключения, където се правят модерни аранжименти на класически парчета с нестандартни звуци.

Другото, което съм забелязал, е че дори при скъпи дигитални пиана се наблюдава пластмасов и скучен звук без реализъм на семплите, което е също толкова важно колкото приятната клавиатура, особено за по-напреднал човек. В случая с FP-30 нещата биват, ама при другите споменати клонят по-скоро към "зле". Ако един такъв инструмент се комбинира с някое добре звучащо VST, нещата стават много по-вдъхновяващи. Самият аз съм се хващал как ми идват повече идеи с по-добре звучащ инструмент. Това, което ме е изкефило са Spectrasonics Keyscape, част от пианата на Native Instruments и Sythogy Ivory II Pianos.

Според мен в съотношение цена качество, FP-30/FP-10 предлагат много добра клавиатура за парите си. Препоръчах го на моя позната, която сериозно свири класика от много години и остана много очарована. Ако трябва да се прави още компромис с парите бих предложил някой от следните модели: с малко по-гадна клавиатура: Yamaha P-125 Yamaha P-45 и в краен случай: Casio CDP-S100 Casio CDP-S350 Ако е нещо от марките Yamaha, Kawai, Roland, Casio, Korg нещата са окей. Не бих препоръчал някакви измислени кучи марки като Medelli, Thoman и куп други измишльотини способни да откажат всеки начинаещ с купища бъгове и гадна клавиатура. Тая истина я научих по трудния начин, ама какво да правиш - човек се учи докато е жив. За колко обаче ще може да се продаде - със сигурност за по-малко, колко точно ... не знам. С всяка изминала година излизат нови модели предлагащи повече реализъм на по-достъпна цена и е нормално цената на старите да пада.

Мен също, не казавм, че скъпата ще остане с пиезо

Разбирам, и все пак мен никога не ме е кефило това плякане на пиезото дикретно в PA/аудио карта, пък колкото ще и да е скъпа китарата ...

Много ще се оскъпят нещата. Китарата е евтина но звучи добре акустично, аз купих адаптер, който струва около два пъту повече надявайки се това да е достатъчно ако се наложи да я включа. За съжаление не се получи. Тази китара ми е за купони, на приятели я давам да свирят с нея, когато им трябва. Не съм сигурен, че е добра идея да инвестирам повече. Ако знаех, че няма да стане може би щях да взема Fishman Aura или нещо такова. Сега купих един предусилвател на платка от базара и ще пробвам с него. 20 кинта. Днес пристигна, изглежда добре. Да видим какво ще излезе. Иначе имам и по-хубава китара, където съм склонен да взема нещо по-скъпо и съм се спрял на Fishman Rare Earth Blend, микрофон + адаптер. На хубава китара не и трябват IR-и

Да се включа и аз по темата с един по-нестандартен въпрос - а мислил ли си примерно, вместо тоя адаптер, да инвестираш в някакъв педал, който да ти зарежда читави IR-и? Щото и при мене пиезото пиезото пляка на акустичната китара. Друг тип на озвучение, който ме е кефил е инсталация на микрофон вътре в тялото и баланс между микрофон и пиезо от самия предусилвалтел, има готови такива китове, дори и на народни цени от "НадалиЕскпрес".

Моделът, на който си се спрял е подходящ. Ъпгрейдвана версия на оригиналната (х), с повече екстри, добра клавиатура с 3 сензора, добър звук и лека конструкция, лесна за пренасяне. Като цяло, модел от ниската част на средния клас, имащ същата клавиатура и звук както и по-горния модел от същия клас. При продажба всеки един кийборд губи от цената си в началото, но това важи за всяка една нова стока, която се купува. Пианата на Роланд, Ямаха и Кавай обикновено падат с по-малък процент от първоначалната цена, в сравнение с другите фирми (по мои наблюдения). Ако все пак не искаш да инвестираш сума над 1000 лева, предвид, че не знаеш дали ще ти се задържи интереса към свиренето, може да разгледаш пиана в ниския клас FP-10, P-45, B2 и др., които също са добър избор за начинаещи и струват наполовина на споменатия Роланд.

Леле, 15 години от регистрацията ми тука, таковало си е таковатата! След известно време встрани от музициране и подобни отново започнах да отделям малко повече време на китарата си и на свиренето на нея най-вече, и се замислих и за доброто старо време в музикансткия форум. Виждам познати никове от преди години, както и доста нови - здрасти на всички! Не мисля да изписвам света както явно съм направил предните два пъти, но като се гледам на какво представлявам има няколко основни разлики от преди десет години, когато е било второто самопредставяне: 1. Вече не държа толкоз на бира колкото държах като бях на 20. Да, и аз съм шокиран също. Идеята за дълга коса умря. 2. Не станах журналист така че не ме бийте (за тази конкретна причина имам предвид). 3. Музикално си останах на грънджовете и алтернативните жици, но мисля че слушам повече прогресив от тогава, както и някои слаби и спорадични електронни залитания. Абе като цяло правилото е да има шумни китари и барабани, ако няма, значи е блус това дето го слушам в малка или по-голяма степен. 4. Бандата в която прекарах най-дълго време е No Recharge, и макар че не ми се ще да казвам че си отиде безвъзвратно, със сигурност е в много дълбока летаргия. За това сега си свиря вкъщи и тормозя половинката си само. 5. Ограничих китарите до един страт. Толкоз. И така. Та, до наоколо. Послеслов: Ей тъй изглеждам и звуча: