Топ потребители

И какво има за 200 лева в тая талпа?Вероятно адаптри за 300 лева.

Моите 5 стотинки по темата ти Преди три години си купих Jackson Soloist Pro 7 модела на Крис Бродерик. Флойда му беше Special, което всъщност е едно от решенията, целящи да се направи по-евтин модел на американския оригинал. Държеше. При това много. До преди три седмици, когато резбата за заключването в седлото на седма струна се измъкна. В момента си чакам Schaller Lockmeister 7, поръчан директно от техния сайт (не намерих никъде другаде да се продава 7). По-другата седмица би трябвало да пристигне. Защо ти казвам това - ами ако поразсъждаваме логично, Floyd Rose Original струва около 200, 250 долара; Schaller lockmeister 6 е 190 евро. Едни читави адаптри си стъпват на около 100 - 200 евро сета. сложи и някакви ключове средна хубост за 30 - 60 евро. След това се опитай да си отговориш сам колко би трябвало да струва дървото в една нова китара, накичена с качествен хардуер... Просто няма как да стане... Конкретно в моя случай по отношение на мода - купих китарата за около 950 евро (сега вече са по евтини и в магазина, но не това е важното). Бях проучил много внимателно нещата и знаех, че този флойд е проблем. Бях проучил, че може да се направи замяна с original (по това време Шалер нямаха седемструнен вариант). И въпреки всичко в един момент когато замяната се оказа неизбежна, след като отворих чертежите на FR Special, FR Original и Lockmeister 7 настъпи толкова голямо колебание, че дори пуснах отделна тема дали някой е правил подобни магарии... В никой от трите размерите не са еднакви (или поне най-важните такива). И говорим за чертежи в сайта на производителя... Както казах в момента си чакам Шалера и се моля да пасне... в противен случай нещата си отиват на лютиер… и на бой... В заключение искам да ти кажа, че предвид бюджета ти, наистина една китара на старо с качествен хардуер е много по-добър вариант отколкото търсене на нова и (евентуално) нейното модване.

Както се казва - “Оф, пак ли...”

Концепцията за FRFR (full range, flat response) не е нова. Още в началото на 80-те години Том Шолц от групата Бостън прави революция в китарния звук като отхвърля използването на традиционните тогава китарни усилатели и говорители и изобретява серия с марката ROCKMAN от аналогови стерео модули (състейнър, ехо, хорус, компресор, EQ), както и на известния предусилвател със слушалки, който се закача на колана. С ROCKMAN, освен Boston са записвали Def Leppard, Joe Satriani, ZZ Top и др. Най-изчерпателна информация за ROCKMAN има тук: https://www.rockman.fr/ В днешно време ROCKMAN са колекционерска страст и някои продукти се търгуват доста скъпо в ebay или на други места.

@emosms Според мен не. Както казваш, музикалната ти творба се слуша в контекст с другите интсрументи докато се смесва, та дори ако си дрънкаш с импулси. Да не говорим, че все по-често се проверява как звучи на масово използвани устройства от потребителите - през лаптоп, през телефон, през boombox и други знайни и незнайни сапунерки. Обикновено хората, които свирят с дигитален риг на живо тръгват по пътя на dead stage (in-ear monitors) с цел да се избегне feedback-а от амповете и да не се вкарва в микрофоните на барабаните, певците и т.н. или пък тези, които искат още реализъм прекарват изходния сигнал от процесора през китарен power amp и реален guitar cabinet, който ползват за monitoring. Не видях смислен довод или задълбочен анализ на разликата между китарен FRFR и скъп PA многолентов монитор. Това, което очевидно ми прави впечатление и ме кара да си мисля, че е маркетингов трик са следните факти: Цената на FRFR китарен кабинет е завишена спрямо PA озвучително тяло с подобни параметри Има кабинетоподобна опаковка, да те кара да се чувстваш значим, ужким, че свириш през такъв Макар, че я броят за flat, в сравненията, които съм виждал звучи малко по-V-shaped (повечеко бас и високи) като EQ спрямо PA многолентовите озвучителни тела Смисъл от FRFR китарен монитор аз виждам единствено за live участия и то частично.

Това би било последното нещо, което ще чуеш, поне от мен. Можеш ли да ми разкажеш, персонално за себе си, как се бориш със следните предизвикателства, защото в скромният ми опит ми се е налагало да озвучавам както дигитални процесинг устройства, така и живи ампове: Добър звук в PA Добър звук в мониторинг системата (ако съществува такава изобщо) Възможностите на live tweaking на тона, спрямо конкретната сцена Удоволствието от набримченият китарен тон Не ме разбирай криво, това са трудни проблеми на дигиталният сетъп, в аналоговият аз съм се сблъсквал със следните: Множество различни китарни тонове, които да се сменят лесно (cover банда, парти банда, прогресивна банда etc.) Зависимост единствено от качеството на PA Автоматизация на presets Сложно реализируеми signal chain-ове с реалнита аналогова техника Backup и maintance на различните китарни тонове Тегло на цялостният риг Поддръжка по отношение на консумативи - лампи, прах, bias-ване и т.н. Поздрави!

Aз имам проблем с 'набримчен' звук. От едно ниво нататък, няма значение колко пари са влагани в качествена техника, колко добра е акустиката и озвучителя. Всичко се размазва и НЕ разбирам тонално, какво се свири. Десетки и стотици хиляди левове (милиони за големи концерти), има емоция, но музика не можеш да слушаш. То затова и на концерти не ходя много.. Имам спомени, как съм бил на концерт и едвам разпознавам парчето, или дори не го разпознавам !!! После го гледам същия по телевизия, и саунда всъщност е доста приличен . Но през миксера.