Gibson Owners' Club Bg

[chris_barnes]

Брейй тази тема умряла Я да я съживим малко. Какво ви е мнението за Play authentic, съдебните дела на Гибсън срещу конкуренцията, новите модели китари и други такива хави. Препрочитам сега мненията от преди няколко години и разбирам, че колегите са били прави за някои неща.

Това студио дето го бях публикувал тук го разтиках след всичките ъпгрейди. Просто каквото и да правех по китарата, не беше моят инструмент. Не държеше настройка, макар че редовно слагах графитна смазка на месинговият нът и бях монтирал заключващи ключове. Тонът стана много ярък с дисторжън адаптрите. А май просто обичам да премятам китари и да чопля по нещо.

Взех един експлорър 2010та, който ми е много по-на сърце. Единствените модове, които съм направил по него са нът от кост и екраниране. Адаптерите ѝ са 496R/500T и са си бая мощни, та не ми идват мисли за подмяна и тн. класик 57ците на студиото бяха бая глухи, но това може и да е било заради капачките ѝм.

[2+2=0]

Play authentic е най-тъпата идея, която новият мениджмънт успя да роди и си отнесоха тежкия сарказъм заради всички недоизмислени клеймове и заведени дела, както и заради тъпия lifestyle маркетинг. Дори не знам какви им бяха последните анонси, но от новите неща аааабсолютно нищо не ме впечатлява чисто визуално, а няколкото нови китари, които пробвах в последно време ми бяха абсолютно безразлични. От скромния ми опит, ако сега трябваше да правя избор, с две ръце бих гласувал за някое 20-годишно студио на фона на нов стандарт. Не знам дали съм напълно обективен, но със сигурност ценово не бих оправдал 3000 за стандарт.

Единственото нещо, което няма да се измени в дългия ми списък, е силвърбърст къстъм и нова версия на blood moon без тремоло. В мига, в който мога да оправдая една кола пари за китара, бих си потърсил къстъм, само за да го отметна като цел в живота. 

Иначе, странното е, че на фона на китарите, басовете им взеха супер много да ми харесват. Успях да посвиря на един RD, докато преминаваше през софия, а и на един Ripper тази година. И двата много ми харесаха за нещата, които слушам и свиря, не знам защо.

Като се замисля, едно RD също бих добавил към колекцията на някакъв етап.

 

[chris_barnes]

RDто е доста интересна китара, за съжаление съм ги виждал само онлайн ? Не знам дали някой в БГ има въобще. 3000лв за китара са WAY HUGE както се казва един бранд за педалчета. Сега с риск да ме нахлебят всички четящи, от 2 гибсъна минах на 1 гибсън, 1 епифон и 1 бърни Пипнах един Epiphone G400 custom и адски ми хареса тази китара. Поналях лев, и, не мога да кажа, че е станала гибсън, но си стана яка китара с нейният си вайб.

Това което ми откъсна тиквата, обаче, е Burny Les Paul Custom който взех от колегата jim. Определено тя ще ми е основна китара, а експлоръра бекъп. Важното е, човек да слуша с уши, а не с очи.

[therealbadmadafaka]

@chris_barnes: Не, че е нещо странно това, което казваш за студиото (че не е било "стабилно" дори след ъпгрейдите), но от чисто любопитство: пробва ли нещо афтърмаркет в областта на бриджа? Имам студио "от новите боклуци" и когато след ваденето от кашона при задължителната за мен смяна на струните погледнах т.н. nashville бридж от задната страна, където ясно личи качеството на изработката на детайла, веднага се зарових в нета за подходящи ъпгрейди - оказа се след малко четене, че този бридж при "евтините" гибсъни е задължителен ъпгрейд. Оригиналния не само, че отзад изглежда ridiculous и недоправен, при внимателно сравнение с новия (в моя случай избрах gotoh пред tonepros, които са двата обсъждани като перфектния ъпгрейд), на оригиналния всичките седла стоят някак накриво (ако го гледаш само него, може да не забележиш, но като го сложиш до "истински" се вижда). Като "екстра" от новия, струните се подравниха перфектно по винтовете на бридж адаптера, което не беше 100% така с оригиналния.

След този ъпгрейд, за мен единственото дразнещо нещо в китарата остана качеството на финиша - имах Джуниър 2015, донасян от Щатите и качеството на финиша на двете е тотално несъизмеримо (дори и при всеобщото мнение какво недоразумение е цялата серия от 2015) - буквално след всяко хващане на китарата, намирам следи върху финиша, като последния "хит" беше, след като я бях оставил да хване прах на стойката, после се наложи да полирам с паста задната част, защото беше станала като матирана дори след избърсването на праха с фин микрофибър... Май не е случайно, че повечето по-нови студиа, които гледам из нета са "ъпгрейднати" със сваляне на боята.

Добре, че (субективно, според мен), очуканата и захабена, че дори и с напълно изстъргана боя визия, се връзва на Gibson Les Paul.

 

 

[chris_barnes]

Ами моето студио беше от 2015г. С боята не съм имал проблеми, понякога не става само да забършеш с кърпа, трябва си и почистващ препарат. Аз ползвам един на Гибсън, мирише приятно и полира добре. Иначе за бриджа - не съм правил ъпгрейд там, но и като цяло не беше моята китара. Грифа беше тънък, но доста широк. Иначе съм безкрайно доволен от gotoh бриджа, който сложих на Епифона. Невероятно качество на изработка, по-широк от стандартните гибсън/епифон така че да нямаш проблеми с интонацията на инструмента.

Сега ме захапа мухата и взех едни гибсън адаптри 490R/490T които мисля да бодна на това Epi SG Custom дето имам. В момента там са SD 59 сет. Ще видим кое ще ми допадне повече.

[Бобо]

Здравейте Гибсън фенове.
След дълги години в притежание на Гибсън китари установих следното.  

В 90% от случаите проблемите с настрйката на Гибсън идва от неправилно издълбан и полиран “нът”.

Винаги! При смяна на струни “заключете” (застъпване на ухо от края на струната на първата намотка на ключа).

Стари или с ниско качество на изработка струни.

Проблеми с ключове. Много рядко срещано явление при Гибсън.

Много рядко проблеми с лошо прорязани бридж седла.

Проверете всички видии по ключовете. Температурните промени и влажноста разхлабват крепежните елементи.

Проверете за луфтове в постовете на бриджа и стоп тейла.

Недъзите с лака по инструмента са от както Гибсън съществуват. Нищо ново под слънцето.
Покритието на nitrocellulose лак е много тънко и крехко и изисква малко повече внимание.
Вина за незадоволителното качество на закупеният артикул, е в следствие на:
Политика на компанията за повече стока за по- малко време.
Лошо отношение към инструмента от търговците.
Покупки от интернет на застояла стока с дефекти( неописани от продавача).
Дефекти причинени при транспортиране.
Втора ръка инструменти с прикрити и неупоменати дефекти.

Та така с Гибсън китарите. Не са идеалните галерийни експонати.
Но са китари с индивидуални вокални качества.Китари с темперамент , които говорят на музиканта, безброй нюанси и динамика -несрещани качества сред много други марки и модели.
Дайте им шанс и ще ви останат верни приятели до край...
Малко се по отнесах но какво да правя като съм фен.

Съгласен съм с колегата Chris Barnes за Epiphone. Аз имам едно Епи ЛП Лимитед едишън с Quilted top. Чудесна китара сама по себе си, но не е Гибсън. Реших да не я префасонирам. Аз рядко модифицирам китари. Опитвам се да използвам фундаменталната палитра на китарата. Ако ми харесва как звучи, има достатъчен състейн и най-важно как я усещам в ръцете си - купувам!

Колега  Chris Barnes аз имам LP traditional с 57 classics но без капачки.
Забелязах че при 57ците има голямо значение височината на адаптера. Да не забравяме също че магнитите са А2.Няма място за сравнение с керамичните магнити на 496r и 500t. Аз имах проблеми с това,че адаптерите бяха по-мътни отколкото на мен ми харесва. Това което помогна много бе вдигнах височината на болтчетата на адаптерите с 3 -5 мм. Визуално не изглеждат чудесно но са по-ясни от преди. Също повечето от Gibson USA китари идват с 250-300k потенциометри и мисля да пробвам 500к

От гореспоменато най-вероятно ви става ясно, че въобще не ме интересува тъговската политика на Гибсън. Чудесни китари има от всички различни години на производство.

Поздрави
Б

[chris_barnes]

Здравей Бобо, 500к определено ще промени тона на китарата към по-добро, Алнико 2 адаптерите са си по-слаби, аз сега минах на 490r + 490t на епифона и махнах дънканите. Харесва ми как хапе, и като че ли ми допадат повече в тази китара. Дънканите са на пазара, за някой мераклия да си тунингова китарката :) Съгласен съм за нъта на 100%. Не мога да разбера как на китара за няколко хиляди лв слагат нът от пластмаса. Колко пък да оскъпи изработката един нът от кост? На експлоръра съм с нът от кост, и там проблеми с разстройване нямам.

[Бобо]

Здравей Chris Barnes. И аз се чудя и не съм чувал за нът от кост да е някога слаган на Гибсън елекрически китари оригинално в завода. Моята версия, е че след втората световна война и с напредъка в технологиите с различните видове пластмаси и найлон е много по-лесно да се отлеят с точна форма много единтични заготовки за нътове. Гибсън са традиционен производител на акустични инструменти  и преди войната ползват изцяло кост като материал за нътове на своите китари. Преди време бях чел някъде ,че са ползвали и седеф за нът в рядки случаи( нямам достоверна информация за това, и не съм срещал снимки на Гибсън  китари със седефен нът в нета).

Но знаейки отношението на Гибсън към електрическите китари по това време, възтановяването на тъговските пазари след 2СВ, липса на силна покупателна способност в цял свят, има логика да се търсят алтернативни материали за ускорена и ефективна изработка. 

 

490r +490t -интересно! Това е по- добрата комбинация като цяло от 490r +498t според много фенове. Аз никога не съм свирил на китара с тези два адаптера в тези позиции. Чел съм в нета, че в тази двойка е неутрална и не променя основната тоналност на иструмента. Свирил съм на един Гибсън лес пол стандард 2000/2001 производство с 490r+498t и останах впечетлен от това колко лесно беше да се постигнат хард рок тонове от 80те с тези адаптери. Спомням си как тази китара с JCM изкарваше без усилие Scorpions -blackout ритъм и соло тонове.

Само мога да си представя какво е с твоя вариант 490t - още по-ясно изразени хармоники от бриджа. Относно SD адаптери не съм им голям фен. Имат твърде полиран и определен тон за мен( но това пък е идеята зад SD). Те са всичко това което Гибсън не са. Затова Слаш от Guns n roses звучи еднакво навсякъде с всяка негова китара с SD.Аз съм фен на общо взети толеранси, обичам нешлифования тон, тази малка абстракция на адаптера да работи в моя полза.

Незнам дали си имал шанс да пробваш p90 . Никога не съм мислил , че тези адаптери могат да звучат толкова брутално. С добре усилен JCM имах чувството, че някой реже стени с бензинопил. Много агресивен и неубоздан( в добрия смисъл на думата тон).

Относно 500к потенциометрите съм се спрял на Bare knuckles -добра цена и добро качество. 

 

Поздрави

Б

 

[Hillbilly]

490r + 498t  е класиката.Слагал съм 490t на Леспол,беше на Ес-джи ,е тънее ми и при двете.Май го препоръчват за 335 и подобни полуакустични Гибсън.А за пластмасата,интересно,че някои Ес-джи от 70-те са и със седла от пластмаса,пък звучи,не съм сигурен дали Ангъс Йънг сигнечър не беше така.

[synchu]

Класиката е Classic 57  останалите изцъклени (според мен) представители са резултат от металургията 80те и 90те... Тук таме и Burstbuckers могат да се класифицират като класика, според вижданията на класифициращия.

Но всичко е въпрос на вкус разбира се. 

[Hillbilly]

Преди 3 часа, synchu написа:

Класиката е Classic 57  останалите изцъклени (според мен) представители са резултат от металургията 80те и 90те... Тук таме и Burstbuckers могат да се класифицират като класика, според вижданията на класифициращия.

Но всичко е въпрос на вкус разбира се. 

Изцъклените са от простотията да махат капачките,едни гадни стържещи високи ,е за за метъл с дисторЖер на мах може и да става..Просто с нек 490р по балансиран идва 498т,според мен,дето свиря основно на двата адаптера заедно и с капачки! ,та не съм критерий за звук според метълите.

[Бобо]

Здравейте отново.

 

Моят Лес Пол традишанъл дойде с 57класикс без капачки от завода производител. Интересното е ,че и на двете позиции е 57 класик ,а не класик 57+ на бридж позиция. Аз нямам проблеми с това, тъй като бързо успях да балансирам двата адаптера един спрямо друг. 

Другите два Гибсъна в моята колекция са с Бърстбъкери про(с капачки)и Къстъмбъкери( с капачки). Всичките адаптери 57класикс, бърстбъкери про и про+ и Къстъмбъкерите са под 8к( варират между 7.2к до 7.8к). Разликите са  57 класикс еднакъв брой намотки на бобините и А2 магнит. Бърстбъкери про различен брой намотки на двете бобини и А5 магнит. Къстъмбъкерите са също като Бърстбъкери но с А3 магнит. 

За мен всички тези са класика, тъй като са копия на различни адаптери от 50те години на 20век. 

490r и 498t са по- различни като дизайн, по- модерни..

Не съм имал честа да ги инспектирам от по-близо и съответно замеря с мултицет, но съм чел че 490r е 8-9к и А2 магнит, а 498t е 12-14к А5 магнит.

Затова и моето заключение че 498t е по тъмния вариант на бридж позиция спрямо 490t.

Определено съм съгласен, че са по тъмни от 57класикс , бърстбъкери(всичките им разновидности) и къстъмбъкерите.

Ако мога да подредя по яркост моите адаптери, определено най-ярки са къстъмбъкерите, следват ги бърстбъкерите и накрая 57 класик.

Трябва да подчертая ,че 57 класик и бърстбъкерите са в китари с 250-300к потенциометри, докато къстъмбъкерите в китара с 500к.

За мен термина “класика” има субективно значение. Навярно Hillbilly говори за дълъг период от време в който Гибсън слагат изцяло 490r/498t в техните китари , и ние феновете свързваме тези години с онези сантиментални звукозаписи на любимите изпълнители. Нека да наречем класиката от по-късен период.

 

 

Поздрави.

 

[chris_barnes]

Заформи се дискусийка, супер [emoji6]
@Бобо - тези потенциометри на беарнъкъл според мен са неоправдано скъпи, в олх Иван Манолофф имаше стандартни цтс потове, които са абсолютно окей. 490r ми излезе 8.1k, a 490t - 8.3k.
@ Hilbilly@Synchu е, направо ми отсякохте главата, и тези дето свирим по-твърда музика сме хора [emoji16]


Sent from my iPhone using Tapatalk

[Hillbilly]

Е,значи е от потенциометрите "яркост"-а,то се знае де.Моите са по 300,ама като го сваля една идея ми звучи много добре,така 250 ли става,не знам.Всеки си има виждания за звук.

[synchu]

Един от често пропусканите, но съществени параметри на адаптерите е индуктивността.
Съпротивлението, както се казва, не определя самостоятелно правилата на играта  едно достъпно обяснение има ето тук https://www.seymourduncan.com/blog/latest-updates/inductance-what-it-is-and-why-it-matters. 
По отношение на потенциометрите, когато искаш да постигнеш определени параметри и поръчаш да кажем - 5000 потенциометъра на даден производител - цената е много различна от стандартния асортимент, който се произвежда в много по-голям мащаб, и възможните отклонения са много по-малки. Та това е, което обяснява и по-високите цени да кажем на Беърнъкъл. 
Иначе - на който, каквото му харесва, да не говорим, че определението “класика” за едни е Лес Пол, за други Пейдж, Клептън за трети Слаш и т.н. и т.н.