Jump to content
Българският форум за музиканти

Бобо

newbies
  • Posts

    18
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    7

Бобо last won the day on June 20 2020

Бобо had the most liked content!

Previous Fields

  • Инструмент
    Китара

Recent Profile Visitors

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Бобо's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

  • Week One Done Rare
  • One Month Later Rare
  • One Year In Rare

Recent Badges

32

Reputation

  1. Поздравления! Има нещо специално в тези R8 и R9. Харесвам Custom но предпочитам Standard. Моята R8 има този лек и малко неприятен аромат на туткал. Може би трябва да стои повече на проветрение.. 🙂
  2. Здравей synchu. Разбира се ,че само по себе си съпротивлението на намотка не е единственият определящ фактор за крайните параметри на адаптерите. Аз просто споделих измереното от мен съпротивление спрямо магнита в дадения адаптер, считайки че всички обсъждани по горе в темата адаптери ползват едно и също сечение на меден проводник. Извинявам се ако съм подвел някой в моят пост. Счетох, че ще е по лесно за дискусия ако има опорна точка от която да започнем. Всички знаем, че всеки производител, търговец или дистрибутор на адаптери за китара опоменава в спесификациите тези два или три основни параметъра на рекламирания продукт. Мнозинството от потребителите не ги интересува дори и това, те просто искат да звучат като X,Y или Z. Аз нямам способите, техниката нито умението да изследвам точната магнитна сила на два А2 (или други видове) магнита. Предпочитам да счета тези основни параметри за константа и да работя от там нататък. В края на краищата ако адаптер X звучи добре и в китара Y и ме удовлетворява, няма значение какъв магнит има под бобината или колко метра намотка медна тел на нея( в смисъл че няма да сменя нищо по него). Просто този адаптер звучи добре и това е заключението. Това обаче не означава , че няма да се изкуша и надника за да разгледам съставните компоненти от близо. Какво да направя като съм все още това любопитно и непораснало дете:). Не виждам голяма разлика между цената в нета между CTS и Bare knuckles CTS. Предпочетох Bare Knuckles, надявайки се че качествения контрол ще бъде по- добър ако продукта носи тяхното име. Определено отзивите са добри и компанията държи добра репутация. Hillbilly Ако на теб ти харесва малко по-тъмен тон 250к е добър вариант също. Аз предпочитам по- ярък тон. 250к потенциометър звучи като все едно свиря със стари струни.Какъв усилвател и ефекти имаш във веригата? То и стила на музика е от значение.. Не ползвам много гейн от предусилвателя, и обичам малко повече дефиниция между струните. Някой би ми задал въпроса защо не ползвам сратокастър или телекастър.,? Определено тези две китари не звучат като лес пол китара и съответно лес пол китара не звучи като фендер, без значение колко са ярки адаптерите Chris Barnes - Преди време опитах да вкарам някакъв свой си стандарт и да потдъжам китарите си, но определено не провървя. Може би от там идват не добрите отзиви за Гибсън китарите, тъй като Гибсън оставят сетъп-а на едно средно положение което е никому идеално. Повечето хора са недоволни от заводската височина на Нъта, размера на струните,интонацията и т.н. Аз ги настройвам спрямо моето удобство. Обичам отпуснатост/ коремче на грифа горе-долу дебелината на банкова карта на 7/8 позиция. По-голяма от средно приетата височина на струните към грифа(обичам когато китарата ми опонира). При адаптерите също няма строга закономерност. Балансирам,смъквам,качвам до като ми хареса.Ако са високо бумтят,ако са ниско са тихи и звучат кухо и някъде помежду е баланса. 57ците звучат много бумтящо на НЕК позиция при Лес Пол. Единственото което помогна бе понижаване на адаптера и вдигане на болтчетата на бобината. Струни -Стандартни 10ки, никел намотки и стомана. Поздрави на вси Б
  3. Здравейте отново. Моят Лес Пол традишанъл дойде с 57класикс без капачки от завода производител. Интересното е ,че и на двете позиции е 57 класик ,а не класик 57+ на бридж позиция. Аз нямам проблеми с това, тъй като бързо успях да балансирам двата адаптера един спрямо друг. Другите два Гибсъна в моята колекция са с Бърстбъкери про(с капачки)и Къстъмбъкери( с капачки). Всичките адаптери 57класикс, бърстбъкери про и про+ и Къстъмбъкерите са под 8к( варират между 7.2к до 7.8к). Разликите са 57 класикс еднакъв брой намотки на бобините и А2 магнит. Бърстбъкери про различен брой намотки на двете бобини и А5 магнит. Къстъмбъкерите са също като Бърстбъкери но с А3 магнит. За мен всички тези са класика, тъй като са копия на различни адаптери от 50те години на 20век. 490r и 498t са по- различни като дизайн, по- модерни.. Не съм имал честа да ги инспектирам от по-близо и съответно замеря с мултицет, но съм чел че 490r е 8-9к и А2 магнит, а 498t е 12-14к А5 магнит. Затова и моето заключение че 498t е по тъмния вариант на бридж позиция спрямо 490t. Определено съм съгласен, че са по тъмни от 57класикс , бърстбъкери(всичките им разновидности) и къстъмбъкерите. Ако мога да подредя по яркост моите адаптери, определено най-ярки са къстъмбъкерите, следват ги бърстбъкерите и накрая 57 класик. Трябва да подчертая ,че 57 класик и бърстбъкерите са в китари с 250-300к потенциометри, докато къстъмбъкерите в китара с 500к. За мен термина “класика” има субективно значение. Навярно Hillbilly говори за дълъг период от време в който Гибсън слагат изцяло 490r/498t в техните китари , и ние феновете свързваме тези години с онези сантиментални звукозаписи на любимите изпълнители. Нека да наречем класиката от по-късен период. Поздрави.
  4. Здравей Chris Barnes. И аз се чудя и не съм чувал за нът от кост да е някога слаган на Гибсън елекрически китари оригинално в завода. Моята версия, е че след втората световна война и с напредъка в технологиите с различните видове пластмаси и найлон е много по-лесно да се отлеят с точна форма много единтични заготовки за нътове. Гибсън са традиционен производител на акустични инструменти и преди войната ползват изцяло кост като материал за нътове на своите китари. Преди време бях чел някъде ,че са ползвали и седеф за нът в рядки случаи( нямам достоверна информация за това, и не съм срещал снимки на Гибсън китари със седефен нът в нета). Но знаейки отношението на Гибсън към електрическите китари по това време, възтановяването на тъговските пазари след 2СВ, липса на силна покупателна способност в цял свят, има логика да се търсят алтернативни материали за ускорена и ефективна изработка. 490r +490t -интересно! Това е по- добрата комбинация като цяло от 490r +498t според много фенове. Аз никога не съм свирил на китара с тези два адаптера в тези позиции. Чел съм в нета, че в тази двойка е неутрална и не променя основната тоналност на иструмента. Свирил съм на един Гибсън лес пол стандард 2000/2001 производство с 490r+498t и останах впечетлен от това колко лесно беше да се постигнат хард рок тонове от 80те с тези адаптери. Спомням си как тази китара с JCM изкарваше без усилие Scorpions -blackout ритъм и соло тонове. Само мога да си представя какво е с твоя вариант 490t - още по-ясно изразени хармоники от бриджа. Относно SD адаптери не съм им голям фен. Имат твърде полиран и определен тон за мен( но това пък е идеята зад SD). Те са всичко това което Гибсън не са. Затова Слаш от Guns n roses звучи еднакво навсякъде с всяка негова китара с SD.Аз съм фен на общо взети толеранси, обичам нешлифования тон, тази малка абстракция на адаптера да работи в моя полза. Незнам дали си имал шанс да пробваш p90 . Никога не съм мислил , че тези адаптери могат да звучат толкова брутално. С добре усилен JCM имах чувството, че някой реже стени с бензинопил. Много агресивен и неубоздан( в добрия смисъл на думата тон). Относно 500к потенциометрите съм се спрял на Bare knuckles -добра цена и добро качество. Поздрави Б
  5. Здравейте Гибсън фенове. След дълги години в притежание на Гибсън китари установих следното. В 90% от случаите проблемите с настрйката на Гибсън идва от неправилно издълбан и полиран “нът”. Винаги! При смяна на струни “заключете” (застъпване на ухо от края на струната на първата намотка на ключа). Стари или с ниско качество на изработка струни. Проблеми с ключове. Много рядко срещано явление при Гибсън. Много рядко проблеми с лошо прорязани бридж седла. Проверете всички видии по ключовете. Температурните промени и влажноста разхлабват крепежните елементи. Проверете за луфтове в постовете на бриджа и стоп тейла. Недъзите с лака по инструмента са от както Гибсън съществуват. Нищо ново под слънцето. Покритието на nitrocellulose лак е много тънко и крехко и изисква малко повече внимание. Вина за незадоволителното качество на закупеният артикул, е в следствие на: Политика на компанията за повече стока за по- малко време. Лошо отношение към инструмента от търговците. Покупки от интернет на застояла стока с дефекти( неописани от продавача). Дефекти причинени при транспортиране. Втора ръка инструменти с прикрити и неупоменати дефекти. Та така с Гибсън китарите. Не са идеалните галерийни експонати. Но са китари с индивидуални вокални качества.Китари с темперамент , които говорят на музиканта, безброй нюанси и динамика -несрещани качества сред много други марки и модели. Дайте им шанс и ще ви останат верни приятели до край... Малко се по отнесах но какво да правя като съм фен. Съгласен съм с колегата Chris Barnes за Epiphone. Аз имам едно Епи ЛП Лимитед едишън с Quilted top. Чудесна китара сама по себе си, но не е Гибсън. Реших да не я префасонирам. Аз рядко модифицирам китари. Опитвам се да използвам фундаменталната палитра на китарата. Ако ми харесва как звучи, има достатъчен състейн и най-важно как я усещам в ръцете си - купувам! Колега Chris Barnes аз имам LP traditional с 57 classics но без капачки. Забелязах че при 57ците има голямо значение височината на адаптера. Да не забравяме също че магнитите са А2.Няма място за сравнение с керамичните магнити на 496r и 500t. Аз имах проблеми с това,че адаптерите бяха по-мътни отколкото на мен ми харесва. Това което помогна много бе вдигнах височината на болтчетата на адаптерите с 3 -5 мм. Визуално не изглеждат чудесно но са по-ясни от преди. Също повечето от Gibson USA китари идват с 250-300k потенциометри и мисля да пробвам 500к От гореспоменато най-вероятно ви става ясно, че въобще не ме интересува тъговската политика на Гибсън. Чудесни китари има от всички различни години на производство. Поздрави Б
  6. Спомени..,спомени! Драги членове на форума. Искам да съживя малко това виртуално място. Сещате ли за онзи миг от детството, юшеството или по- зрялата възраст когато хванахте първата китара? Нека да си припомни този момент, ентусиазма и желанието. Моята история. За мен всичко започна в далечните- 90те години на отминслия век. До този момент се наслаждавах на музиката само от магнетофоната лента на касетката. Имах скромна ( но важна ) колекция от записи на любими изпълнители , които посяха семената на дълготрайната ми авантюра с шест-струният инструмент. И така, нарамен с акустична китара взета на заем от съседи, лист хартия с графично обозначени акорди се впуснах в новото начинание. Няма да забравя магнетизма на привличане от инструмента, ключовете, звъненето на празни струни от първият допир с китарата. Каква романтика! Казвах си това е инструмента из зад магнетофонната лента и високоговорителите. Просто магия! Но! Какви болки в ръцете и пръстите след кратка репетиция. Какво усилие да науча лявата ръка и пръстите да стоят на позиция.Но мечтата да изсвиря правилно онези ноти като любимите китаристи бе по- силна от всичко на света. За жалост съседите си поискаха обратно акустичната Кремона, и така аз се озовах отново в компанията на касетофона. По неписаните закони на старата мъдрост “ всяко зло за добро”, няколко дни по -късно, един колега на баща ми предложи да стана за много дълго време настойник на неговата китара. Сдобих на заем се с акустична китара Орфей. Тази китара бе в много по-добро състояние от съседската Кремона. Интонирането беше по-сносно, прагчетата в по- ново систояние и магаре високо като Айфеловата кула. След няколко месеца като напреднал музикант :), се впуснах в първите лютиерски модификации на иструмента. Магарето бе заменено с ново изработено от мен.(обикновено парче дърво от Липа- изпилено и изшкурено от мен и върху него парче от ученическа линийка с прорези за стуните) Звученето не бе завидно, но китарата бе по- лесна за свирене. На мястото на трета струна поставих втора. Кой велик китарист свири соло на трета струна с намотки!? Аз крачех в мечтите си с най - великите музиканти! Дойде и момента на прозрението когато някой ми даде първите табулатури и книгата-учебник “ Аз рокясах” и приложената към нея касетка. До този момента разучаваха всичко по слух от записите на касетки. Сигурен съм че звукозаписните ленти за изтрити до безкрай от хилядите повторения, за да уловя онази скрита нота. Каква романтика! И така до днес в компанията на лоялната приятелка -китарата. Нещата са по- лесни сега. Инструмента е по- качествен и дава възможност за по-голям напредък, но спомена от първите стъпки остава незаменим. За съжаление тази китара Орфей не е в моята колекция и когато някои вещи се оставят безнадзорно се губят. Мола споделете вашите първи и незабравими стъпки с китарата в ръка. Сигурен съм че ще е интересно за вси. Поздрави Б
  7. Не ми допада идеята. Навежда ме до мисълта за пореден търговски трик. Предполагам и се досещате че, мнозинството от музикантите харесват и познават звуковият сигнал от китара->усилвател->говорител-> микрофон->магнетофонен запис. Повече от 6 десетилетия! Грешка или не, слушателя отсъжда какво му се нрави. Това е звука който аз харесвам. Поздрави Б
  8. Поздравления Chris Barnes! Чудесно допълнение е по темата. Аз лично не знаех за провисването на грифа при SG моделите. Лес Пол не е добре балансирана китара също. Да живеят Форумите! Преди много години пробвах един Explorer, и това което ме впечетли беше колко ”по-бърза и по -лесна за свирене беше китарата от Лес Пол модела. Не ми допаднаха керамичните адаптери, които не са много в унисон със стила музика които аз свиря. Твърде тъмни и компресирани за блус и рок. Това не трябва да отблъсква ,тези които харесват тежките стилове в музиката и дистотшън в изобилие.Explorer определено е радикално иноваторство от Гибсън в края на 50 те на 20 век. Относно EMG адаптерите. Знам че в компанията Гибсън не са много склонни да оборудват китарите си с EMG. Бях чел в статия преди години, че самият James Hatfield започва да ползва ESP защото Гибсън отказват да направят Explorer модел за него с EMG и малки козметични промени. Срамота! James Hetfield е голям фен на Гибсън и притежава огромна колекция от стари и редки Гибсън китари, и ще е полъскан да бъде сред имената на музиканти със свои модели от Гибсън. Съответно поздравления за ESP/LTD, затова че находчиво се възползват от ситуацията и дават свобода на James Hetfield да моделира китарата си по начин угоден за него. Благодаря за вниманието. Б
  9. Смяна на “нът” Втора част. Добра идея е да се копират размерите на стария “нът” върху кубчето от новия материал. Аз наложих и внимателно очертах контурите от предната(ниската) и задната(високата) страна на “нът-а”. затегнете здраво очертаното вече блокче в менгеме Започнете внимателно да отнемате материал от повърхноста на блокчето найлон. Ползвайте дървеното трупче като опорна повърхност за шкурката, за да получите равна повърхност при шкуренето. Опитате се да постигнете единтична дабелина на найлона с тази от стария “нът”. Пробвайте неколкократно как влиза кубчето в канала на “Нът-а “. Трябва да влезе плътно без никакъв луфт и да излиза трудно. Изшкурете основата на новият “нът”, като е много важно тук повърхноста да е абсолютно равна и всички ъгли да сключват 90 градуса.( основа на правилен паралелепипед). След като сте подготвили основата, обърнете кубчето в менгемето и започнете работа върху горната му част. Тук е важно да следваме комплексната дъга от радиуса на фрет борда и височината на струните( на това ще се спрем малко по-късно). Когато стигнете на 1.5-2 милиметра от очертаните с молив контури на радиусната дъга, остановете отнемането на повече материал. Поставете новия полуготов ”нът” на позиция в канала на китарата Тази част от процеса е много важна! Извадете резеца от макетното ножче. Поставете резеца от ножчето легнал на грифа върху най- малко три прагчета по дължината на грифа. Започнете да плъзгате резеца успоредно по дъгата на прагчетата, като се опитвате да пренесете тази дъга върху новия “нът”. Тук идва ролята на острия ръб на резеца който трябва да пренесе/ надраска контурната дъга. За да не се гъне резеца може да прикрепите към него с тиксо предмет с равна твърда повърхност. Не е нужно получената резка върху новия нът да е особено дълбока. Колкото по лека е драскотината, толкова по-добре. След като сте готови с това упражнение, минавате с молива по драскотината за да се отличи по- добре.Това е най-ниската точка,до която долната част на струните трябва да стигат в новия нът. Аз обичам да поставя струните на около 0.5 мм високо от тази линия. Как да замерим приблизително 0.5мм? Поставям два резеца от макетно ножче един върху друг, като горния резец е издаден по- напред за да се чертае само една линия(в зависимост от дебелината на резеца). Наложете стария към новия “нът” за маркиране позициите на струните. Следващото упражнение в случай на липса на пили за разрез на леглата на струните. Пригответе клещите тип човки, запалката и старите струни. Разтворете човките/ челюстите на клещите и намотайте/ завържете малка дължина от 6та струна в двата края на челюстите. Идеята е при разтворени клещи струната да стои опъната. Нагорещете до зачервяване струната със запалката и бързо я потопете върху позицията за съответната струна на новия “нът”. Внимавайте нагорещената струна да не потъне по дълбоко от вашите обозначения. Възможно е струната да изгори от многократно или дълго нагряване.Обикновено се отчупва, следователно заменяте с ново парче струна. ВНИМАНИЕ! Улеите на струните се правят под наклон като най-високата точка е винаги на ръба на очертаната контурна дъга и наклона е права линия към ниската част (в посока към ключовете). повторете гореописаното упражнение за всички останали струни, и не забравяйте да насочите леко 3та и 4та струна към съответните ключове. Почистете леко всички улеи за струни. а) метод с шкурка: улей за 6та струна стара 5та струна и малко фина шкурка в улея. Съответно 5/4, 4/3, 3/2, 2/1 и 1ва само шкурка или 2ра струна без шкурка се плъзга няколко пъти. а) метод без шкурка: малко по-трудоемен. Използваме стари струни като пили.6та/6ти улей, 6та/5улей, 5та/4 3та/2, 2ра/1. Следва намаляне на крайната височина на “нът-а”. Шкурим до като струните са положени до 1/2 от тяхното сечение в “нът-a”(т.е леглото/улея на струната е дълбок само до средата на дебелината на струната). Оформяте ниската/предната страна на “нът-а”- тази към ключовете. Падението във височината следва наклона и ъгъла на струните към ключовете и в самия долен край струните почти не докосват “нът-а”. След като сте готови с всичко изброено до момента, идва реда за залепяне на “ нът-а”. Преди да залепите “нът-а” настройте китарата. Натегнатите струни ще държат на място новоположеният “нът” дори и без лепило. Проверете за шумове и интонирайте инструмента. Проверете височината на струните по целия гриф. Ако всичко е наред се присягаме към лепилото. Някой предпочитат да ползват моменто лепило, други ПВА лепило. Аз лично предпочитам най-слабо държащото лепило.( при следваща смяна на “не желая да се отчестнат дървесинки от канала на “нът-а”). Една капка лепило е достатъчна! настройваме китарата и оставяме “нът-а” да залепне в позиция по натискана струните. Най-накрая! Наслъждсваме се на китара която свири добре и не се разстройва постоянно. Резултатите бяха впечатляващи. Дори се реших и смених “нът- а” на една от моите китари също. Сега тази китара се доближи по тон много близко до нейната по-скъпа сестра. Найлон 6,6 е интересен самосмазващ се материал. Аз обичам да застъпвам и ”заключвам” намотките на струните по постовете , и така никога не съм имал изплъзвания от ключовете. Моите китари стоят настроени без проблеми с месеци. Успех на вси и благодаря за вниманието. Б
  10. Здравейте фенове Ще се опитам да съживя темата. Преди година експериментирах с един “нът” на Лес Пол китара, и постигнах отлични резултати. ВАЖНО! Не препоръчвам описаното от мен занятие и не нося отговорност за нанесени щети по вашия инструмент! Китарата имаше проблеми с 2ра и 3та струна, струните се впиваха/захващаха в “нът-а” и постоянно издаваха неприятни от типа звуци като на изтървана на плочки игла. Настроиката на инструмента беше “абсолютна кайма”. След обстоен прочит в електронното пространство и сравнение на въпросният инструмрнт с моите лични китари, констатирах че няма никакви дефекти или разминавания. Последва експеримент за смазване с балм за устни и поставяне на графит в процепите на струните. Ефекта беше - леко облекчаване на симптомите, но като цяло синдрома продължи да пребивава. След даденото от собственика съгласие за по натаъчно разбъзикване на китарата му , реших да сменя нъта при домашни условия. Списък на подръчни материали и инструменти. Молив, макетно ножче с чисто нов резец, стара ръждясала ножовка( новата лъскава върши по-добра работа), менгеме, малко чукче, дървено трупче с размерите на цигарена кутия, запалка, клещи тип човки, фина шкурка и старите струни на китарата. Избор на материал за изработка на ”нът”. Варианти: Кост, Графтек или Тъск(електронна поръчка)и найлон. Една от моите скъпи китари има “нът” изработен от автентичния матетиал от златната ера на Лес Пол(да спомена че тази китара има отлична стабилност на настройка) - найлон Решението бе взето да се ползва найлон за да копираме “автентичноста на метода”. Какъв найлон обаче? След допитване с доктор Гугъл, експертизата бе поставяне че това е Найлон 6.6. За съжаление моите познания по химия не са много добри,и се наложи да потърся в Гугъл информация за естеството на този наилон, и съответно къде мога да набавя този материал от продукти за бита. След като разбрах, че старата кухненска дъска не е изработена от този вид найлон, започна треска за търсене на Найлон 6.6 от изделия за бита в eBay поради оскъдния бюджет на моят приятел. ЕВРИКА! Открих една кучешка играчка под формата на кокъл изработена от този найлон. В една слънчева Неделя и с кучешка играчка в ръце, запретнах ръкави за голямото събитие. Само да спомена че от един найлонов кокъл могат да се изработят 4 “Нъта”. Процес: разчертавате с молив кокала на дължина и широчина. Т. Е на кръст. Захващате и затягате кокала в менгеме. Разрязвате кокала на дължина. Един съвет от мен: найлона е изключително твърд и жилав за рязане на ръка. Отне ми повече от един час да направя надлъжен разрез и може да ви коства целия репертоар от ругатни( по нашенски, нали).Изполването на малък ъглошлаф ускорява процеса. Не очаквайте диска да прави перфектни разрези, шлайфа по скоро топи найлона. Също така не се притеснявайте от това, че се получава малко овъгляване от високата скорост на триене/ рязане. Шкурката ще изчисти и заглади детаила. разрежете го и на широчина оформете блокчето найлон до приблизително големи размери спрямо “Нъта” След като сте постигнали приблизителни размери на “нът-а”( оразмерен малко по- голям от окончателния размер), изключете шлайфа и се подгответе за голямото шкурене. Смъкване на стария “Нът” Поставете китарата на стабилна хоризонтална повърхност Махнете струните от китарата Вземете макетното ножче и започнете много внимателно да прерязвате контура около “нът-а”. Просто обикаляте с резеца няколко пъти без да натискате много около “ нът-а”. Не забравяйте и предната страна която лежи на главата на китарата. Това ще е достатъчно . Вземете дървеното трупче и го поставете легне върху прагчетата на грифа Допрете трупчето плътно до “нът-а” и започнете леко та потупване с чука трупчето. След няколко удара “нът-а ще се разлепи и наклони напред. Върнете го обратно назад и после напред няколко пъти да се освободи от канала в който стои. Опитайте да издърпате “Нът-а” леко вертикално нагоре. Ако не става опитайте странично плъзване в канала.Бъдете внимателни това е най-слабата част на вашата китара! След като извадите старият “нът”, почистете мбого добре канала в който лежи “ нът-а” и загладите повърхноста преди поставяне и залепване на новия “ нът”. Край на първа част.
  11. Здравейте фенове. Относно струните и ръждата.. Аз винаги си мия и изсушавам много добре ръцете преди свирене. Потта е най- лошия враг на струните. Преди време забелязах, че ако си натрия ръцете с хирургически спирт, то потенето се забавя или е по- малко от нормалното. Относно струните. Преди свирех с Dean Markley Blue steel, които издържат двойно по- дълго от останалите марки които съм ползвал(обикновено известно заподозрени марки). От 3 години насам имам “нов шампион “ струни Pyramid nickel classics , които се доближават до непобедимите за мен Thomastik infeld. За съжаление thomastik са доста скъпа покупка и не мога да я оправдая. Веднъж се бях възнаградил с blues sliders! Благодаря Б
  12. Здравей отново Panhead. Аз съм също фен на Клусънс ключовете. Имат по автентичен вид. Металните ключове са от една по късна ера през 60те и 70 те години на 20тия век когато основна практика е да се заменят оригиналните Клусонс с по- добре изработените Шалер и други подобни марки. Всичко идва от това, че старите легенди на рока и блуса по това време не са много щадящи към своите музикални инструменти.Монго често китарите за изложени на жестоки температурни промени от дълги турнета, небрежни сценични и зад сценични изяви( повлияни от алкохол и наркотици). Има спор, че металните ключове са по-стабилни при настройката на китарата( аз лично не съм свидетел на това).Някои марки метални ключове имат по- различно геометрично отношение при размера на зъбните колелета( т. е. по- плавна настройка на струните). Нямам проблеми и с това.. Размер на гриф. Първо трябва да разграничим и отделим истрическата линия китари R2,R4,R6,R7,R8,R9,R0. Те има различни размери на грифа от тези на USA моделите. Разлики на 60s и 50s гриф при китарите от USA линиите. 60s много малко по-тъничък от 50s. Малко по-голямата разлика е ,че 60s по-скосен от центъра към краищата. Всичко е въпрос на предпочитания. Аз лично нямам проблем с размера на грифа.Отнема ми десет секунди да се адаптирам от гриф на друг. Разликите между Гибсън лес пол класик и Стандард / традишанъл Общо казано липса на шарки на ликото на кленовия топ при лес пол класик( като изключим плътните цветове) Сещам се че между 2000-2005 имаше лес пол класик премиум+ с ААА шарки по ликото на кленовия топ и по-висока цена Различни адаптери през годините 496R и 500T с Феритни/Керамични магнити. В по- късните години на новото хилядолетие 57 classics адаптери. След това години в които има модели с p90 и бърстбъкери. 60s размер на грифа Les Paul classic надпис на главата, вместо Les Paul model. В повечето случаи гравиран 1960 надпис на Пик гарда. Трапецовидни обозначения на грифа с зеленикав отенък. Стещат се и бройки с нормални бели трапецоиди. По-ниска цена от тази на Стандарт. При стандард/ традишанъл и при класика има олекотяване на махагоновото тяло по различен начин през различните години. Обобщение. Ако смениш адаптерите и пикгарда на Лес Пол класик, получаваш 60s Стандарт/традишанъл с по- обикновен кленов топ (без шарки) и зеленикаво жълти/бели трапецоидни обозначения. Лес Пол класик преди средата на 90те е различна китара от днешния модерен класик. До колкото знам Лес Пол класик преди 95та е много близък по качества и конструкция до R9 Политиката на Гибсън по това време променя Лес Пол класик в китарата която познаваме днес. Идеята е да не се подбива цената на новите тогава RX линии. Надявам се, че това ще внесе малко повече светлина по въпроса с различните Лес Пол модели на Гибсън. Искам да поясня отново, че моите познания по темата не са пълни и съответни корекции и допълнения ще са от полза за вси във форума. Благодаря за вниманието. Б
  13. Благодаря Panhead. От много години съм фен и успях някакси да оправдая покупката на три китари Гибсън. Сега се подлагам(сам) на терапия да устоя на изкушението,да не закупя някоя нова китара. Ах, тези хубави Телекастъри..! Спирам да гледам в интернет!
  14. Отличен пост lyu_records. Също да вметна , че грифа не е задължително да бъде идеално прав след сетъп. Много производители и лютиери съветват за малка дъга( отпуснатост на грифа) , тъй като амплитудата на трептене ( ако трептене е правилната дума)е най-голяма по средата на струната. По този начин се позволява свободно трептене на струните без шум от допир с прагчета. Моите китари ,всичките имат малка отпуснатост на грифа. Опитах се да свиря с “ прав” гриф и не ми хареса чувството. Аз мисля , че отпустнат и идеално прав гриф са преференции при различни музиканти , също както е и височината на струните от грифа. Въпрос на удобство. Нека поясна когато говоря за “отпуснатост” става въпрос за много малки стойности. По -голям проблем е осукан гриф и да се надяваме , че това няма да е проблем с който ще се сблъскаме скоро. Чакам с нетърпение да видя резултатът! Поздрави.. Б
  15. Здравейте фенове. Мога ли да вмъкна една малка корекция? Тръс род настройки се правят под напрежение на грифа-т.е струните на китарата натегнати за свирене.Идеята е тръс рода да противодейства на напъна на струните и да поддържа желаната от вас равнина на грифа. Аз така правя настройки по моите китари без всякакви инциденти . -1/4 оборот на тръс род-а и проверка за изменения след 24 часа. Ако не е достатъчно още 1/4 оборот. внимание! Не пренапрягайте твърде бързо и много тръс рода. Виждал съм в нета сериозни поражения. Б
×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.