Koobenot-oвски вълнения по запояването

[Mefistofel82]

Личния ми опит показва, че евтините поялници (разбирай до 50 лева) първо имат доста голяма инертност на регулатора и второ - термодвойката им (или каквото там ползват за измерване на температурата) е при нагревателя, а не на върха на човката. С други думи, колкото и да го гласиш, все е криво. Проблемите ми се редуцираха когато се оръсих малко повече и си взех евтина поялна станция с цифрово управление. Да, евтина е, но точността на температурата е завидна. Дори и при нея обаче минават една - две минути за достигане на върха на човката на зададената температура след като е измерена при нагревателя.

Мисълта ми е, че като за 20 лева колкото и да мъчиш да калибрираш, резултатите ще имат малко или повече условност. Според мен експериментирай с цел постигането на добри резултати при спояването и забележи къде по скалата получаваш добра, здрава и непрегрята спойка. Различните части и материали, които ще запояваш често ще изискват различна температура.

Иначе наскоро мой приятел си взе нещо подобно на това:

UY CHAN Original TS101 Soldering Iron Station Kit Upgraded from TS100 DC 65W PD 45W Power Programmable Smart Mini Electric Portable Soldering Pen with B2 Solder Tip USB Type C Cable - Amazon.com

Може дори да е бил същия. По негови думи като за дребен китаец върши чудесна работа.

[Baby Thomas]

И според мен няма смисъл да се мъчиш да мериш, няма да спечелиш нищо.

Също така си мисля, че има шанс да разпоиш термодвойката преди да я измериш, поне на единия ми ДММ е някаква въшка, за която са запоени две жички. Можеш да опиташ с IR* термометър, но пак - какво точно ще спечелиш, ако успееш и дори е вярно?

* Не са импулс респонси това. 😆

[Koobenot]

Точно с въшки е, няма да я мъча, ами на емпиричен принцип ще си маркирам, като почне да топи тинола. 

[Петьо Бояджиев]

Запой някакви неща и ще го усетиш. С писане няма да стане, пускай го тоя поялник и почвай. Ще го нацелиш.

P.S. Това с димера е безсмислено в твоя случай. Не се занимавай с глупости. Слагай врътката около средата или малко след и действай.

[Ламби]

В крайна сметка запои ли медната жичка към тенекиения жак или не?Силно се съмнявам,че ще стане от първия път,просто хвани някой приятел,който е правил такива неща да ти покаже кое как става,защо става или не става с това или онова.Останалото са празни приказки.

[Koobenot]

^ Засега поялникът стои и ме гледа от рафта с инструментите, уикенда ще се пробвам да го впрегна в нещо. Според мен трябва едно 20-30 опити за спойки поне да направя, за да си изградя интуиция за топене на калай, количество калай, да стане перфектно (то това по-скоро идва след 2000-3000) и т.н.

[yamaha]

Чета тука за разни температури, поялни станции, димери, киселини, оловен тинол...и оставам с впечатление, че да запоиш няколко жака е по-сложно, отколкото да направиш мастер на някой албум. Майтапа настрана, аз също много мразя да запоявам, понеже си е пипкава работа, особено ако металът е такъв, че не хваща добре, но като цяло когато ми стигне търпението да изчакам втвърдяването на припоя, обикновено съответният кабел продължава да ми служи дълго време...просто си трябва един нормален поялник, хубав тинол/флюс и едно малко менгеме за захващане на съответната букса.

[Koobenot]

^ Въпрос на психология и опит. Когато за първи правих "псевдо мастеринг" на албум (не че много съм се научил сега, ама да речем, че положението е по-добре) въртях копчетата на VST плъгините, без да знам много-много какво правя, както всеки е почнал и с годините ми се изясниха някои неща. Важното е според мен всеки да е наясно със себе си какво мрази да прави и да не се занимава с него. Аз затова и нямам амбиции да стана голям "запоявач", а просто да си помагам в живота ... та така. 

[yamaha]

Да, прав си - по-добре е да имаш 2 плъгина и да знаеш какво да правиш с тях, отколкото да въртиш без идея 20. А както съм ти казвал на ЛС, аз съвсем инцидентно запоявам кабели, най-вече поради липса на търпение относно извършването на такива по-фини мануални операции, изключая подобните софтуерни, където мога с часове да доизкусурявам даден мотив. Та по тази причина имам много резервни кабели от всякакви видове и когато започнат да дават фира (най-вече тия за озвучаванията), просто ги събирам и някой ден ги занасям на един колега дето има сервиз за музикална техника и той ми ги запоява анблок...пусти мързел.

[Baby Thomas]

Понеже ремонтирам една китарка в момента - реших да измеря температурата с инфраред термометъра. НИЩО смислено не показва. Просто за инфо, понеже се спомена по-горе...

[N.V.C]

Запояването, разбира се, иска известно практическо умение.
Ще опитам да опиша някои основни принципи:
- температурата на поялника да бъде достатъчно висока
  (но ако е прекалено висока, ще се вижда, че флюс и припой прегарят прекалено бързо)
- повърхностите, които се запояват и човката на поялника да бъдат почистени механично
  (ако трябва изстъргани) предварително
- периодично поялникът се почиства, изтрива, ако се натрупа прегорял флюс и припой
- желателно е това, което се запоява (например проводник) първо да бъде калайдисано
  и след това да се запоява където трябва
- добре калайдисаното място изглежда блестящо, с равномерен тънък слой припой

При запояването:
- първо натискаме и търкаме (за добър температурен контакт) с върха на поялника мястото на запояване, докато се загрее
- после допираме тинола
- трябва да има достатъчно флюс при запояването
- ако припоят се прегрее без достатъчно флюс, повърхността му става матова, а не блестяща след застиването

Трябва да се пазят близки пластмасови части да не се разтопят.
При рязането на изолация на проводник да се пази да не се нарани повърхността на метала.
За всеки припой, в зависимост от състава му, има някаква препоръчвана температура.

 

[Mefistofel82]

^ Във връзка с почистването на човката държа да отбележа следното:

Човките на почти всички съвременни поялници, които съм виждал, дори и на евтините такива са покрити със специално покритие, което не се окислява при висока температура и припоя се задържа по него. Много хора обаче подхождат към човките по начина от славното минало - разбирай с шкурка или дори пила. Това рано или късно води до унищожаване на човката. Та като каза механично изстъргани - смятам, че към човката не трябва да се подхожда с излишен брутализъм. На всички поялници, с които съм работил напоследък за почистването им е било достатъчно след загряване човката да се забърше с мокра целулозна гъба или (ако нямам такава) с мокра кухненска хартия.