Истински модерен джаз!

[Viara Ivanova]

Пак мое мнение е , че човек трябва да свиква със всичко и да пази доброто и особено важно да прави разлика между добро и зло, понеже правилния избор ще му донесе качествен начин на живот

Мхм... А може би ще разбереш, че ключът към качествения живот е в това да проумееш, че добро и зло всъщност няма.

Или пък ще продължаваш да свириш така и да си на мнение, че имаш "майсторлък и усет към музиката".

Успех.

Редактирано Ноември 26, 2011 от Viara Ivanova

[emo_tion1]

Може би аз се изразих неправилно като дадох доброто и злото за сравнение. Примерно аз съм присъствал на концерти на модерен нео-класичен джаз или незнам там как се води и честно да ти кажа повече от 15 минути не мога да издържа. И примерът на Този е дори наивен в сравнение с тези неща които съм слушал

 

Примерно мислиш ли че е нормално пълната липса на устойчивост в тази музика, понеже дисонанта се смесва с друг дисонант, след него трети и така докрая без да има моменти на почивка и да наистина като седна ядосан да свиря резултатъ е същият с единствената разлика, че хората знаят какво свирят а аз не . Това е като да ядеш за предястие чесън, след това люти чущки за основно и за десерт лай..а . Това имах предвид.

 

А колкото до твоето свирене, аз лично ти се кефя и не мисля, че ти влизаш в тази графа на дисонансите както в прочем и авторът на темата

 

 

 

Вяра, Вяра, Вяра жалко че имаш такова хубаво име. Това е твоето мнение и аз не мога да го променя. Но ако искаш ти можеш да ми покажеш как се свири и пее майсторски за да мога да се науча на нещо Аз мисля, че добре осъзнавам къде се намирам и не претендирам на този етап да се изтъквам, а само да се развивам и мислч, че имам някакъв шанс да се развия,( чисто музикално ) понеже осъзнавам или поне се опитвам да осъзная доброто и злото в живота за разлика от тебе

[kolio_k]

Благодаря

 

Не мисля, че пълната липса на устойчивост би ми допаднала за дълго (тоест не бих приел концепция базирана на това, сигурно има хора , които мислят обратното), но не мисля, че в примера на Tozi става въпрос за това. Свиренето е много свободно предимно ритмически (макар и там свободата е по скоро ефект постигнат от свиренето на всевъзможни ритмически субдивизии на основния ритъм, нещо с което точно тези музиканти са много добре познати), но си остава определено като форма и подчертано тонално, през повечето време

[Tozi]

Примерно мислиш ли че е нормално пълната липса на устойчивост в тази музика, понеже дисонанта се смесва с друг дисонант, след него трети и така докрая без да има моменти на почивка и да наистина като седна ядосан да свиря резултатъ е същият с единствената разлика, че хората знаят какво свирят а аз не ....

А колкото до твоето свирене, аз лично ти се кефя и не мисля, че ти влизаш в тази графа на дисонансите както в прочем и авторът на темата

 

Кое точно ти се струва дисонантно? На мен например вече нищо нито мелодически нито ритмически не ми се струва дисонантно нито пък фалшиво (освен ако не е добре изсвирено или изпято...).

 

Това как ти се струва:

 

П.п.: автора на темата е свирил доста от дисонантната графа...

Редактирано Ноември 26, 2011 от Tozi

[Tozi]

Говорейки за модерен джаз, ето как отворените американци вече свободно си свирят нашата родна копаница:

 

[Tozi]

Ето една много актуална група в момента - Стив Лехман октет:

 

Редактирано Ноември 27, 2011 от Tozi

[Лими]

Би ли ми обяснил какво се случва в това изпълнение? Не мога да схвана барабаниста в какъв метрум/размер свири. А и другите музиканти какво свирят тонално и хармонично . Въпросът ми не е ироничен, а с чисто теоретико-образователна цел!

П.П. Това кавър на парче от Флойд ли беше? Изслушах го с интерес, но не бих потретил!

Редактирано Ноември 27, 2011 от Лими

[XAS]

Не бих искал да влизам в спора "кой каква музика харесва", но забелязвам тук употреба на понятието "модерен джаз" за нещо, което звучи неразбираемо, направено да се посмеем и затова не харесваме! Искам да подчертая, че стиловете на джаза за 20-ти век отдавна са уточнени, именувани и под "модерен джаз" се разбира появилото се в началото на 40-те години с би-бопа модерно за времето си стилово направление. Обхваща East Coast, West Coast & Cool джаза. Няма да изнасям лекции какво означава това и описвам представителите (Jazz Giant) на тази музика в света, но когато човек пише за нещо, би трябвало да го познава.

Използвам случая отново да напомня полезността на изложения в "Книжарницата на композиторите" - София "Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика". Такива неща, като тук дискутираните понятия, човек може да черпи от там наготово.

[Abbath]

Говорейки за модерен джаз, ето как отворените американци вече свободно си свирят нашата родна копаница:

Барабаниста, от що се пъне да смята и брои, ше вземе да омаже стола всеки момент...

[Baby Thomas]

Дефиниция за модерен фрий джаз:

Мазало в 1/16 тактов размер, където кой каквото и както да го пльосне... абе все ще се намери някоя скала, в която да влезе...

 

Сори, ама наистина е неслушаемо. Няма бийт, няма мелодия, няма начало или край...

[разбойник]

Мъка!

Понятия като мелодично, слушаемо, дисонантно и т.н. са (повече или по-малко) субективни. Всеки има собствено възприятие и собствен "лимит" на това докъде се простират "слушаемите" музикални експерименти и откъде започва "хаоса" - резултат от общата му култура, познанията му за музика, умението да чува, от емоционалността му и т.н. Не искам да продължавам, защото писанието ми ще започне да изглежда обидно, но съм учуден, че хора, имащи претенции да се занимават с музика, толкова леко изказват мнения, които биха били на място във форум на автолюбители, примерно.

 

Има едно чудесно есе на Хосе Ортега-и-Гасет, което се казва "Дехуманизация на изкуството". Ако не се лъжа е писано преди повече от 70 години и дава (поне според мен) валидно обяснение на процесите в модерното (в най-широк смисъл) изкуство.

[Tozi]

@Лими

 

Не мога да схвана барабаниста в какъв метрум/размер свири. А и другите музиканти какво свирят тонално и хармонично .

 

Схванал си много добре в случая. Няма един размер а има много навързани - има доста 5/8 и 7/8 из вътре и по малко от всичко останало предполагам . Парчето на Лехман е предварително композирано и написано и всичко се чете от до като изключим няколкото вариации на алтото и естествено филовете на барабаниста.

 

 

@ XAS

 

Модерен джаз в историята на джаза се нарича периода от 60те години насам - след Майлс Дейвис и Колтрейн. Прав си обаче - не това, имах предвид в заглавието на темата , и още по малко:

...нещо, което звучи неразбираемо, направено да се посмеем и затова не харесваме

Примерите които давам са всъщност много сериозна музика изискваща изключително високо ниво на музикални познания и изпълнителски качества и умения.

 

По скоро имах предвид актуален джаз - музика написана и изпълнявана през последните 5 - 10 години. Музика която прави история в момента. Историята не е само това което е било (минало свършено), а постоянно развиващ се процес включващ настоящето като бъдеща история.

 

Ето един пример от 65та година за началото на този вид "фри" музициране:

 

@Abbath

 

Барабаниста не се пъне щото смята и брои (тествал съм го лично). Просто като свири и прави такива физиономии, което изглежда странно , но - всеки луд с номера си. Някои си затварят очите докато свирят, други подскачат, трети куфеят (което надали има нещо общо с музицирането...) - този е от тези с физиономиите. Ето ти един гений , който изглежда все едно се съвкуплява с инструмента :

 

 

@Baby Thomas

 

Дефиницията ти е невярна

Има бийт, има мелодия и най-вече има начало и край, просто е различно от това което си свикнал да възприемаш и определяш като такива. И понеже търсиш във всяко парче именно тези свои дефиниции за мелодия, бийт, начало и край, за това непознатия вид музициране ти се струва неслушаем. В индийската класическа музика например няма начало и край - там всичко се възприема като цикъл - непознато, нали? Само една интродукция към някоя композиция може да е около час дълга. Надали биха пуснали такова изпълнение по комерсиалните радиа...

Фри свиренето всъщност не е съвсем фри (свободно) - има си доста правила и много ясни насоки за посоката на развитието и интеракцията която се случва във всяко парче.

 

 

 

Актуалният джаз в момента не е само от типа "неслушаем" или "фри". Ето един от най актуалните пианисти в момента: http://www.youtube.c...feature=related

Редактирано Ноември 28, 2011 от Tozi

[Лими]

Ето, че темата стана интересна и полезна! Ако не я бях провокирал още с първият си коментар най-вероятно щеше да си потъне в забрава.

Tozi добре е че даваш компетентни и полезни разяснения, защото дори и да не харесваме такива изпълнения, поне размишляваме и научаваме какво всъщност е тази музика.

[emo_tion1]

Tozi извинявай, ама това парче на John Coltrane което си пуснал ми прилича на колене на прасе ( особено от 0:45 нататък ) а Кийт Джарет си е Кийт Джарет един от любимите ми пианисти и безспорен гений в музиката

Редактирано Ноември 28, 2011 от emo_tion1

[3232]

Чували ли сте за кривата на Вунд - в музикален контекст би изглеждала така - от едната страна имаме Скука - прекалено много повторения, твърде елементарно, - а от другата - Объркване - твърде много новост, малко повторения, прекалена сложност. Хората харесват междинната позиция.

"Примерите които давам са всъщност много сериозна музика изискваща изключително високо ниво на музикални познания и изпълнителски качества и умения." Дай на банда маймуни барабани, свирки и сто на сто ще ти изкарат нещо по-оригинално от "постмодерните" пляканици. Преди слушах разни шумове, електроники и как Джон Кейдж си полива цветята, но това не е музика, изкуство е (коренът на думата не е ли един и същ с изкуствено - и на латински май е така, ако не се лъжа), но музика - съмнително.

Във форума на garritan.com има курс по музикална форма - сетих се и за първия абзац:

The need for Form

 

Composers all want to write good music. What is good music? Presumably music that others enjoy. Yes, and I would like to add “…and understand.”

What are the rules for writing good music? I’ll simplify matters for the moment and say that there is only one rule: “Thou shalt not bore.” Boredom is of two kinds, boredom through over-familiarity and boredom through total incomprehension. Or to look at it differently, we experience meaninglessness, either because we know everything already so there is no new information, or we can’t make head or tail of it. For anything, in any sphere of life, to convey information, it needs to include two opposites: something familiar, something unfamiliar. In music these two opposites translate as Unity and Variety. In practice this involves some kind of repetition and some kind of change: if these two opposites are balanced properly, then we can say the music has good Form. Too much repetition and we have Boredom Through Over-familiarity. Too much variety and we have Boredom Through Bewilderment.