sevenstring

^Има си хас и да не е по-важния елемент! Ние китаристи ли сме, или усилвателисти? Както и да е, това си мнение съм го писал вече сигурно три пъти по разни подобни теми ...

Хе-хе ... веднага ми се поражда един паралел с политологията и теорията на ендизма ("края на историята"), на Франсис Фукуяма май беше, според която човечеството след хилядолетни експерименти било достинало до западния модел на демокрацията и нищо по-добро не можело да се измисли, ами е само въпрос на време тя да се въприеме и в останалите части на света. Такива теории и течения има навсякъде. Доколкото си спомням нещо от училище, ренесансът също е тръгнал с лозунга "да се завърнем към античните модели на литературата и изкуството, единствените истински и изначални дъра-бъра и прочее ..." и до голяма степен се гради на древногръцки и разни там парадигми. Естествено, всичко това не е попречило от тогава насам да се родят хиляди не само оригинални, но и революционни произведения във всички области. Та, да се върнем на въпроса: не, не е изчерпано и едва ли скоро ще бъде. А това, че на някой нещо му напомняло, хич да не те притеснява. За предната ми група някой казваха, че им напомняла на Мейдън, други на БТР, трети на Мегадет, а имаше даже и един, дето каза, че един какво си му напомняло на Гънс. Е, питам аз къде са Мейдън, къде са Мегадет, нерде Гънс и има ли въобще някаква логика във всичко това? Не! Просто всеки си прави някакви асоциации с нещо, което е чувал, но това нищо не означава. На всеки е ясно, че има някои неща, които отдавна са имислени (няма например много потенциал да се открие нов и супер революционен начин да се бичат шведски квинти ), но има и ще има талантливи хора с въображение, които продължават да подреждат мелодии и хармонии в уникални съчетания, метрики и звучене. И язе се трудим по въпроса колко' можем, дай боже да се чуе по някое време!

Поздравления! Ще си позволя да отбележа, че преди около година писах в този раздел дали някой би бил заинтересован да изработи лампов преамп под формата на стомп бокс, подобен на някои продукти на Electrohamonix, и бях брутално отсвирен, че от такова нещо смисъл нямало и че истината била само в яката лампова глава. Както и да е, контекстът тогава беше различен, но, така или иначе, радвам се да видя подобно произведение. Успех с реализацията!

Да бе!

Не си прав!!!

Explorer!

Ха-ха ... темата всъщност е доста свежа . Не че имам зелена китара, но и аз съм фен, даже бях си харесал доста един Steven Carpenter signature модел на ESP, ама пусто май вече не се произвежда . В първия момент си казваш: "ебати, как може така да съсипят китарата", а в следващия - "хмм, абе всъщност това е яко, някак си". Няма лошо да е малко по-цветно - аман вече от черни метълски талпи, трябва да има разнообразие ! Edit: Ама аз излъгах бе, имам зелена китара - седемструнният ми Washburn всъщност си е баш тъмен нюанс на маслено зелено!

Стига сте завладявали публиката с кавъри бе, завладейте я с нещо свое! Иначе за конфигуриране на сет лист си има общоприети схеми, като най-популярните са следните: 1. (90% от случаите) ударно начало -> по-баладичните и особени песни в средата, като обаче най-много на всеки 2-3 се разрежда с по-ударни -> ударен край; 2. (доста по-рядко) градация.

НЕ на кавър групите и халтурата, ДА на хората с идеи!

MH-50 е по-нисък клас модел в гамата на ESP отколкото е Damien FR в гамата на Schecter, поради което сравнението е крайно некоректно. Сравнимият модел на ESP е по-скоро MH-200, който според мен печели, защото е neck-thru.

Честито и със здраве! Само 2 неща: може и да се лъжа, но екшънът (разстоянието между струните и грифа) на снимката ми се вижда малко висок, може да пробваш да свалиш малко седлата (или някой да ти помогне за това, ако нямаш необходимия шестограм, най-добре в магазина); не я дръж подпряна само на грифа. Няма какво повече да ти даваме мнения за самата китара - купил си си я, свири си на нея и не му мисли много!

Един познат, който свири джаз, фънк и ска, се беше обзавел с пълен берингърски чейн, включващ това нещо, и това, което си спомням, е че като цял се кефеше, но се оплакваше, че честотният диапазон му идва малко орязан. Сега, като му чета описанието, това ми се вижда малко странно предвид вградените възможности за настройване, но ...

Хмм ..., вярно, че така излиза, но това нещо ми се вижда твърде хубаво, за да е цялата истина. Я другарят serengeti да разкаже в темата точно как стават нещата, нищо, че ще генерираме малко оф-топик (мисля, че тази информация за всеки би била интересна)!

^Цените са ни повече, ни по-малко, точно като във водещите американски онлайн магазини (music123, musiciansfriend, guitarcenter и т.н.). Предимството спрямо тях е, че явно се предлага шипинг до България, но едва ли излиза по-малко от 100 $ отгоре.

Не. За бюджет от 600-650 лв. се купуват отделно една съвсем сносна китара за 400-450 лв., кубенце 10-20W за 100-150 лв., калъф Squire за 25 лв., правен кабел Proel от Динакорд за 10-15 лв. (впрочем в пъти по-качествен от готовите), колан за 10-15 лв. ... и перца, разбира се. "Про Техника" (известни още като "Динакорд" и "Ямаха" заради табелите си) отскоро са активен дистрибутор на ESP - ако искаш тази марка, разходи се до техен магазин, вместо да купуваш "виртуално" от Визиартс. Берингър имат добри малки кубенца с вградени симулации за начинаещи, но за китара от тази марка забрави! Успех!

Моят съвет е да обръщаш сериозно внимание на раздел "Продава" във форума. За 200-300 лв. има добър шанс да се намери китара втора ръка, чувствително по-добра от чисто нов боклук за същите пари. + 1, че един Squire Affinity е по-добро решение от Harley Benton, Jack & Danny и всякакви новоизмислени от нищото свръхнискобюджетни марки от типа "bullshit & bullshit". На това ниво (съвсем начинаещ + много нисък бюджет) дилеми между сингли и хамбакъри и, особено, с тремоло или без тремоло (на коя китара за такива пари тремолото може да се използва пълноценно???) и т.н. според мен са абсолютно излишни - важното е китарата да става за свирене.

^Въобще нямах намерение да генерирам толкова оф-топик по тази тема, ама тука продължават да се пишат коментари, които просто ме изумяват. За да станеш музикант, трябва да си музикален. Точка. Дали можеш да свириш, без да си музикален? Може, разбира се! Познавам няколко такива люде, с някои от тях даже съм свирил. В момента всичките вече са се отказали да се занимават с музика. Защо ли? Слухът се развива с опита, вярно е! Ама все някаква основа трябва да има за това. И не на последно място, тука не става дума за дете, дето го даваш на уроци по пиано на 7-годишна възраст и чакаш после да видиш дали ще се разкрият някакви заложби. На 20 години вече си съзрял и следва да си доста наясно със себе си, ако възнамеряваш да влагаш време и средства в свирене. Хау!

Грешно ти е чувството. Кърк няма данни за певец, но има слух и пее правилно (поначало да пееш правилно и да имаш глас са две съвсем различни неща, това мисля е ясно на всички). Пеенето в случая е критерий точно за това дали имаш слух. За чувството за ритъм дори няма да коментирам изказването ти ...

Ако не се лъжа, Иван Лечев от малък свири на цигулка, а, когато започва да се занимава с китара, баща му, изветният цигулар Боян Лечев, първоначално е доста разочарован, че изоставя цигулката и класическата музика, за да се занимава с рок. Случаят не е аналогичен .

Всички, писали дотук, са много позитивни и така трябва. Аз обаче ще ти отговоря малко по-иначе. 20 години не е безвъзвратно закъсняла възраст да започнеш да се занимаваш с музика, но има някои фактори, които е важно да бъдат отчетени, за да имаш реалистична представа какво да очакваш от това: 1. Музикалност: - пееш ли що годе вярно; - имаш ли чувство за ритъм. Ако сам не си сигурен в това, можеш да го потърсиш мнение от познат музикант или какъвто и да било учител по музика. На 20 години това вече трябва да се е развило - ако го няма, много е малка вероятността да се получи нещо. Що се отнася до самото свирене като технически процес, стига всичките ти пръсти да са си на мястото и да са здрави, това се научава - въпрос на упражнения. 2. Годините имат значение: В един средностатитически случай на 20 години все още имаш до 3-4 години с повече свободно време, което да посветиш на музика. От там нататък обаче става все по-трудно - имаш сериозна работа, имаш сериозно гадже, жениш се, имаш деца ... Това означава, че, ако искаш да напреднеш и да стигнеш до там, че да свириш с група и да излезеш на някаква, макар и малка клубна, сцена, да не говорим за нещо по-сериозно, нямаш много време. В противен случай всичко остава само за удоволствие. Във всеки случай няма лошо - по-добре е да свириш, отколкото не ! Успех!

В допълнение към горепосоченото един доста лесен и ефективен трик, който впрочем е в сила не само за флойдове, но и за всякакъв вид двупосочно плаващи мостове: настройваш струната, от която започваш (определено по-целесъобразно е да е 6-та), с една идея по-високо от тона, на който отговаря (зависи от случая, но, да кажем, около 1/4 тон); следващата (5-та) настройваш също малко по-високо, но с по-малко отклонение (да го наречем 1/8 тон), 4-та съвсем малко отгоре, а останалите вече ги целиш точно. Така, докато стигнеш до първа, опънът на последните струни е отпуснал първите близо до точния тон и всички струни са доволни и щастливи ... или поне необходимостта от допълнително напасване вече е доста по-малка. Това е от личен опит, ако някъде вече е писано и преоткривам топлата вода, сори. Относно пружините според мен за 6-струнна китара и струни, както е казал колегата, не по-дебели от .10, повече от три не ти трябват (аз на 7-струнната имам 4, но все пак там има да се компенсират 7 струни; на 6-струнната, която е с двупосочно Уилкинсън тремоло, имам само 2). Естествено, и това зависи от конкретния случай (колко са ти качествени пружините, колко поле имаш да варираш с натягането на винотовете в тялото и т.н.), но като цяло, колкото по-малко пружини, толкова по-гъвкаво и приятно за ползване тремоло.

^Ако това може да се нарече мнение, мисля, че Dimebag моделите на Dean бяха с комбинация SH-13 + SH-1 '59, която повече или по-малко се препоръчва като стандартна.

Някой може ли да даде актуален телефон на M&D?

И аз те съветвам да я запазиш! Смяна на прагчета, един нов превключвател за адаптерите (а може дори и да не се налага нов) и малко обща профилактика от лютиер и за има-няма 100-ина лв. ще стане слънце! За тия пари, дето би и взел, най-много да си купиш някоя средно читава корейска талпа, която по никакъв начин не може да се сравнява с улегнало дърво и изработка от 80-те години (камо ли neck-thru!), да не говорим, че с времето тази китара ще трупа и колекционерска стойност.

А имаш ли някаква идея за колко искаш да я продадеш?