sevenstring

Това не е баш "предложение", ама мисля, че, ако администраторите по някакъв начин (знам ли и аз какъв) успеят да наложат малко по-широко практиката да се затварят обявите в раздел "Купува-Продава", той ще стане с една идея по-ефективен за ползване. Откъде-накъде рева за това? Ами, следната ситуация: търся си адаптер и почвам да преглеждам релевантни обяви от последните 2-3 месеца, виждам няколко, чиито изход не само не е ясен, ами и по нищо не личи, че има шанс да са се развили успешно; съответно, пиша лс-та и мейли и получавам отговори до един гласящи "продадох го". Е, какво пречи да си спестим безсмисленото звънене и писане, респ. спама, като просто, който продаде нещо, което е обявил тук, независимо дали чрез форума или по други пътища, си направи 20-секундния труд да влезе и напише едно "продадено"? Доста хора, включително аз, го правят, ама поне 2/3 - цък! Не е болка за умиране, определено, ама какво пречи да си правим живота малко по-лесен и приятен, като спазваме някаква елементарна култура на писане? Вече извън темата, лично аз много бих се накефил да си направим борсата по-прозрачна, като се пише и на каква цена са се продали/купили нещата, но за това не смея и да мечтая ...

1. Намотките трябва да са успоредни (да не се пресичат и наслагват една върху друга); 2. Във всеки случай 3-4 намотки стигат (не се опитвай да навиеш цялата струна върху ключа!); 3. При заключващи ключове и и 2 намотки са много. При Флойд, както вече отбелязаха, няма значение.

Евала! Чак съжалявам, че не ми трябва, ама потрябва ли ми нещо, ще те чекна задължително !

Мисля, че не. Единствения педал, който съм виждал с вградена симулация е този: http://www.amtelectronics.com/eng/filerec_...s/platinum.html Около 150 лв. ....незнам точно. Де да беше, ама цък - 200 гущера е: http://www.music123.com/AMT-Electronics-TP...275722.Music123.

Не оспорвам елементарния факт, че ценообразуването във всеки бизнес осигурява и покритие на фиксираните му разходи (след покриването на преките променливи разходи остава т. нар. contribution за покриване на постоянните, а след тях - опративната печалба). Въпросът е дали покритието на амортизацията на оборудването трябва да се осигурява чрез цената на входа, или да се заложи в цените на яденето и пиенето, и според мен е по-смислено да е второто, защото то е по-голямата и стабилна част от приходите на клуба ... anyway, може и да не съм прав, пък и хората очевидно са го измислили преди мен.

Абе, хора, какво ви става? Това е сигурно 10-тата тема за последния месец, в която износването на струните се представя едва ли не като някакъв дефект или повреда, която ни е връхлетяла изневиделица, а впоследствие няколко души преоткриват фундаменталната истина, че те са консуматив и трябва да се сменят периодично. Активният китарист трябва да сменя струни на интервали от 1 до макс. 3 месеца. Имайте "уважение" към себе си и инструментите си - прежалвайте съответните пари (читави струни можете да си намерите и за по 6 лв., примерно Cobra-та при Тони Капъша), вместо да доказвате, че икономията е майка на мизерията!

Да се саморепликирам малко post-factum:): С това далеч не искам да кажа, че собствениците на клубове са криви - клубовете у нас са такива, каквито могат да бъдат, а и това, което предлагат като техника, е напълно достатъчно, за да може да се свири. Освен това собствениците заслужават уважение за това, че дават шанс за изява на underground групи при каквито и да било условия, а именно възможността да излезеш пред публика (а не парите) е това, което има значение за една прохождаща група!

Аз съм аматьор в сравнение с хората, писали по тази тема, но ще си позволя да взема тон от musicman, за да изкажа виждането си като underground музикант и професионален икономист, донякъде и в светлината на спорове, които съм водил с по-професионалните музиканти от моята вече почти бивша (защо ли!) група. Абсолютно вярно! Недопустими са очаквания за сериозни приходи, било то от вход, твърд хонорар или под каквато и да било друга форма, преди да е налице елементарен маркетинг или self-promotion (барем да се завърти някоя песен и да се анонсира събитието по Z-Rock, например). Ако такъв маркетинг е налице и интересът на публиката все още не е удовлетворителен, значи в момента нямаш пазарен потенциал и точка - и 200% от входа да ти дадат, пак ще е нищо, а твърд хонорар какъв и за какво да искаш - безпредметно е въобще да се говори за принципа на плащане? Ако идват повече хора, и хонорар, и вход да ти дават, те неизбежно ще са повече или по-малко пропорционални на това нещо и ще си happy! Ами, зависи. Повечето клубове не дават много нито по отношение на оборудване, нито по отношение на озвучаване. Няма да навлизам в подробности с колко собствена техника и озвучаване сме си правили нашите участия, за да заприличат на нещо, но от клуба сме използвали май само колоните и човека на входа. Така или иначе, според мен е справедливо тези разходи на собственика да се третират по-скоро като негови постоянни (колоните и стъпалата му работят и човекът на входа му е там всяка вечер, дори да няма група) и да не се приспадат от доходите на групата, които са пропорционални на нейния performance. Променливи разходи (пропорционални на свиренето на групата) клубът на практика няма - нито маркетинг прави, нито оборудване й превозва, нито нищо. Освен да се брои това, че като има група, тя му хаби повече ток, примерно, което е смешно! Мое скромно мнение е, че и 2-3 пъти месечно е много за която и да било група, занимаваща се с авторска музика, което аз наричам "истинска група" за разлика от кръчмарския тип кавър групи. Разликата между двата типа е огромна, а моите наблюдения са, че много хора (и то далеч по-музиканти от мен) сякаш я недовиждат и поради това са обречени да не постигнат нищо смислено. Ако целта е статус на почти щатен кавър изпълнител, който да забавлява на ежедневни начала посетителите в заведение, тогава може да се свири и по 10 пъти на месец, без да омръзнеш на никого, защото си просто приятен фон. Тук според мен адекватната форма на плащане е твърдият хонорар на вечер, защото от теб не може да се очаква да генерираш и да носиш финансовата отговорност за посещаемостта. Ако целта е авторска музика, клубът не може да бъде нищо повече от преходно решение и от него не може да се очаква да ти осиури прехрана и удовлетворение. Няма кой да те слуша повече от веднъж на 1-2 месеца, защото си само една малка част от музиката, която хората искат да слушат, и шоуто, което искат да гледат (и с най-добрите е така). Няма как с такава честота клуб, побиращ макс. 150 души, да ти осигури възвръщаемост на авторските усилия, записи, маркетинга (бил той и елементарен) и т.н. Да увеличиш честотата е равносилно на това да се опиташ да превърнеш авторската си музика в ежедневна халтура, което не трябва, а и не може да стане! Когато си авторска група, ти не правиш просто свирене, а концерт, и единственият начин да постигнеш желаните пари и удовлетворение е този концерт рано или късно да излезе от рамките на мазе-образния клуб. Малко успяват да го постигнат, но това е единственият начин и останалите просто няма какво да се сърдят и да издребняват за пари и начина, по който те им се начисляват, защото, както е казал мъдрецът, и 99% от нищо са пак нищо!

Slash !

(От чисто долно любопитство) какъв е твоят амп?

Да си кажа и аз скромното читателското мнение: и двете части на темата са интересни (явно съм пропуснал екшъна и в момента виждам почти само ценни неща) и браво ви за познанията и ентусиазма да ги споделяте! Пак в качеството си на скромен читател имам един въпрос и едно предложение: - въпросът: можете ли да препоръчате някои добри според вас линкове за основно самообразоване на технически неграмотните (вярвам, че не съм само аз) относно лампи, транзистори, предусилватели, крайни стъпала и т.н. (ясно е, че всеки може и сам да потърси такива източници, ама за съжаление поне лично аз не мога да преценя дали са читави)? - предложението: понеже аз (и тук вярвам, че не съм само аз), като чета тая тема, си оставам само с въздишките по стара и бутикова high-end техника, може-би било полезно да се стартира друга тема, в която пак разбиращите, виждалите, чувалите и пипалите много и различна апаратура да изоставят за момент иначе похвалния си максимализъм и да си дадат мнението кои (и защо) са добрите глави и комбота в range, примерно, до 1500 или 2000 лв., което според мен е максимумът, който средният член (сори за тавтологията) на този форум реално може да си позволи. П.П. Лично аз по разни причини не планирам да си купувам каквито и да било усилватели в близко и средно бъдеще, но мисля, че за доста други хора такава тема би била полезна, а и ми е любопитно примерно дали пък и евтинките all-tube комбота на Крейт не стават за нещо ...

^Сега, казвайки горното не твърдя, че стратокастърите са най-добрите китари за траш или какъвто и да било метъл, ясно е, че си има китари правени къде-къде по-специфично за тези стилове. Но според мен, човек каквото и да си вземе, все ще му върши работа, а с един-два ъпгрейда (адаптери, тремоло, ключове) даже чудесна работа.

Малко задълбаваме в офтопик, струва ми се, ама само да допълня, че при мен при същите параметри и .54 на седма пак си е съвсем прилично стегната. По темата мога да кажа, че другата ми китара е тип стратокастър и, колкото и да е странно, с нея свиря в по-твърдата група от двете, с които се занимавам в момента, при това в стандартен строй. Единственият й ъпгрейд е едно ДиМарцио Фаст Трак 2, което даже вади малко по-средночестотен звук, отколкото по дефиниция отива на траш, примерно, но цялата тая работа въобще не ми пречи да свиря кавъри на Слейър и Сепултура със съвсем приличен според мен звук.

Хора, чета я тази тема, и направо се чудя как от толкова даден акъл всичкият се отнася до размери, марки струни, настройки и какво ли още не, а никой не се сети да каже на човека, че може би свири твърде силно и проблемът не е в струните, а в това, че като начинаещ и фен на твърдата музика той твърде много ги блъска (нещо впрочем характерно за доста хора в началото). Май в случая е изиграл роля и фактът, че тези струни са били фабричните на китарата (или някакви очукани от предния й собственик) и са били бая плачевни. Като изключим това обаче, какъвто и размер да са били, той не може сам по себе си да е причина да се скъсат при нормално свирене и стандартна настройка. Едно време като питах учителя си какви да ползвам, той каза Ърни Бол 9-42. Марката мани, но като размер мисля, че от това по-добро за начинаещ няма. Пък за сваляне до Си ... човекът въобще не е стигнал до там.

Никаква трета пружина не ти трябва, освен ако първите две са по някакъв начин страшно износени или дефектни, в което силно се съмнявам! Лично аз свиря точно на двупосочно тремоло с 2 пружини (умишлено махната трета за по-висока гъвкавост) и си сменям през месец-два струните между точно тези два варианта (стандартни 9-42 и хибридни 9-46). Настройването при прехода между двете става с около не повече от 3-4 мм. натягане или отпускане на пружините в дървото, като затягам/отпускам малко повече горната (тази, противостояща на дебелите струни). Пробвай това, преди тръгнеш да се занимаваш с глупости и да вземеш нещо неадекватно от Практикер или някоя квартална железария!

Дано се лъжа за модела, но мисля, че един познат имаше проблеми с точно такъв процесор, изразяващи се във фриволно ирационално поведение от страна на машинката, и, да ти кажа, не беше от батерията.

^Адаптерите наистина имат значение! Откакто си сложих ДиМарцио на бриджовете и на двете китари, флажолетите никнат даже и там, дето не съм ги сял .

Е, това вече е интересно и обяснява доста неща! Още веднъж си повтарям препоръката: тремоло тип Уилкинсън с двуточково окачване.

Въпреки че нито съм разбирач, нито имам супер богат опит с ампове, имал съм си вземане-даване с Рандал и, без да навлизам в излишни подробности (че да не ми скочат една купчина народ с бутонките ), сериозно те съветвам по възможност да преслушаш и препоръчания по-горе Маршал, преди да решиш окончателно. За 600 лв. едва ли, но за 900-1000 вече може би си заслужава да се чекне и дали едно добро лампово комбо не може да се направи по поръчка (има си тука няколко яки ламБови капацитети, те да кажат ). И един въпрос, че ми е интересно: със Санс Ампа (който е по-скоро преамп&спийкър симулатор, отколкото ефект) директно в пулт не се получава?

Аз акъл дали да инвестираш в Кремоната няма да ти давам (явно си решил, макар че икономически наистина няма смисъл, значи сигурно има други съображения). xxxx предлагат по онлайн каталози евтини, но много читави бриджове от разни по-второкласни производители за по 40-50 лв. (аз си взех един Уилкинсън-подобен за 42 лв. или нещо такова и съм безумно доволен), при това май вече си държат бройки и на склад. Check this out! Щом си предвидил дълбане и говориш за "тремоло" (а не за фиксиран бридж) препоръчвам, каквото и да избереш, да е с двуточково окачване (а не на 6 болта). Обаче другата предпоставка за това да е използваемо е да смениш и ключовете с някакви нови (евтинки, но вършещи работа, могат да се вземат за 30-50 лв., примерно от Тони Капъша, а вероятно и от xxxx). Успех!

А ти какво очакваше да прочетеш по тази тема? Ами то иначе щяха ли хората да правят различни комплекти? Накратко, съгласен съм с теб .

Човек, любопитно ми е има ли поне една смислена причина да правиш това (или обратното), вместо да използваш нещата по предназначение ? Може ли да се пие бира с капкомер? Може, ама за какъв *** ?

Да бе, пичове, стегнете се малко - аз, едно време ако бях чакал интернет и форуми, че да си настроя китарата ... сещате се . И за да съм поне малко полезен, да споделя един дебилен номер, който аз лично прилагам и до ден днешен, ако нямам тунер, но имам на разположение музика и нещо, с което да я възпроизведа: пускам си Nothing Else Matters на Metallica (едва ли има някой, дето да я няма) и взимам директно от интрото 1, 2, 3 и 6 струна взместо камертонче, после другите две може по акордите на припева или по слух (по принцип и една да се вземе като точна референция за височината на 1-ва или 6-та, стига, а останалаото по слух).

Почнах със самоучител. За около година бях стигнал до там, че можех да свиря купонджийски песни и Nirvana. След това тръгнах на уроци по електричека китара при един умопомрачитлено як тип. След 10 урока на интервали между седмица и месец (повече от несериозно) можех да свиря стандартни блус-рок сола и фрагменти от Вини Мур, Малмстийн и Сатриани, както и да импровизирам по средно сложни акордни схеми. На тази основа, вече знаейки какво, защо и как да свиря, сам доразвих всичко, което мога в момента. Ако има извод от това, той е, че, колкото по-скоро тръгнете на уроци, толкова по-добре! Дори само един урок може да ви даде повече начална скорост, отколкото можете да наберете за година! А, ако продължите сериозно, можете само да спечелите! Ноти или табулатури? От самото начало и двете, но от години ползвам почти само табулатури. Не съм професиоален композитор, оркестратор или аранжор, не свиря на друго освен китара и не виждам смисъл да се пъна с нотите, когато има табулатури и за четене, и за писане.

1. Първи резултат в Google: "София, ул.Княз Борис 117, 02/9800830. Това се намира не първата а втората пресечка зад Булбанк по посока Ботев" 2. Както повечето хора тук отбелязват при подобни запитвания, "ползвай търсачката на форума!" Успех!