sevenstring

Сигурно и преди си го чувал, но може да си включваш процесора директно в пулта.

При цялото ми уважение, неудобствата при китарите, засегнати в тази тема, са от малко по-различен характер. При крив гриф с екшън от половин сантиметър при 12-то прагче и/или зле поставени прагчета, които те принуждават да вдигнеш екшъна до това ниво, за да избегнеш фрет бъз, и/или ключове, които отпускат по четвърт тон при всяко вдигане, на един начинаещ може да му дойде леко нанагорно да се научи да свири с вдигания и дабъл-хенди. И, за да не бъда обвинен пак в общи приказки, това съм го виждал с очите си на евтина китара от една посочените в темата марки.

Добре, нека поставим казуса така: - най-евтините модели на Squier (Bullet, Affinity) се считат повсеместно в този форум за едни от най-некачествените китари, предлагани у нас, и то до такава степен, че често се спори дали въобще стават за нещо; значи, един вид, можем да ги приемем за долна граница на качеството, що се отнася до нови китари, дистрибутирани в България (въпреки че за мен "първенството" тук се държи от Берингър, но, както и да е ...); - Harley Benton е марка, чиито аналогични модели са дори още по-евтини по съпоставими цени на Thomann.de (по-долу са EUR цените съответно за най-евтиния и следващия по-скъп страт модел на HB и Squier, като за Squier на първия ред е Bullet, а на втория Affinity), и то с повече от 20-30%: Squier HB HB/Squier 98.......75...- 23% 149.....95...- 36% - е, ... довършете си силогизма сами! Евтиме, след като сам си призна, че самият ти не си пипал Harley Benton, отказвам да споря с теб по въпроса дали говоря общи приказки. Впрочем, един внимателен прочит на първия ми коментар показва достатъчно ясно, че включването ми в тази тема въобще не беше адресирано конкретно към марката Harley Benton, нито към всички нейни продукти изобщо, а към китарите от възможно най-нисък ценови клас, независимо от тяхната марка. В този смисъл дали под тази марка се продават и китари за EUR 700, за които имало и добри отзиви, изобщо не ме интересува.

Малко off-topic в контекста на Слейър , но, като си говорим за желана микрофония, има едно коцертно изпълнение на "Flying In A Blue Dream" на Джо Сатриани, чиято интродукция е просто брилянтнен пример за игра с позиционирането спрямо усилвателя (и вероятно не само с това) и една от най-големите наслади за мен в областта на китарните инструментали ... Що се отнася до въпроса ти, освен простото отзвучаване, както е казал и Евтим, един начин за модифициране на отзвучаващия тон е с леко докосване на флажолетна позиция при вибрираща струна, но това е малко капризна техника и поне при мен това става малко на късмет, а и тогава преходът е моментален, а не постепенен. Мисля, че това, което имаш предвид, си е баш само игра с волюм / гейн и взаимодействие с усилвателя. Един друг изключитено просташки начин да симулираш подобно нещо, с който аз понякога се гавря, е да задържиш тона на уа педал и постепенно да го преместиш, докато намериш честота в горния диапазон, на която почва да "пищи" - голяма простотия, ама с много гейн понякога става ефектно.

А ти? OK, разбрахме се - за мен Washburn-а, за теб HB.

Евтиме (не се познаваме лично, но, след като така се представяш във форума и след като адресираш МЕН и МОЯ идеализъм така директно, мисля, че мога да си позволя да се обърна към теб на малко име), Дори да считаш цитираната част от мнението МИ за идеалистична, то останалата част от него е повече от прагматична и опира до простата истина, че (във времето) евтиното излиза скъпо - както по отношение на пари, така и по отношение на полезност, която получаваш за тях. Чиста икономика. Толкова по темата за идеализма. Някои други уточнения, които се чувствам длъжен да направя, за да не изляза пълен невежа и сноб: не бъркам тънки vs. дебели грифове, нисък vs. висок екшън и повече vs. по-малко прагчета с качествени vs. некачествени китари; мога да си смятам цените и да отчитам разликата между мултинационален онлайн магазин и местните ни търговци; моите китари също не са custom shop инструменти за по USD 3,000+, а по-скоро от ниския среден ценови клас (обаче пък са светлинни години пред Harley Benton!). Относно това кой на какво се е учил и докъде е стигнал - да, можеш да почнеш и на много скапана китара, и при наличие на талант и ентусиазъм това няма да те спре да напреднеш. Въпросът обаче е какъв е смисълът да се мъчиш, след като с цената на минимално повече време и пари можеш да си го спестиш. Ако се развиеш като китарист, ще продължиш ли да свириш на боклучава китара? Не. И за какво ти е тогава да се учиш на нея? Заради милия спомен? За останалата част от коментара ти ще кажа, че е много верен, но според мен просто си сбъркал темата - тук не става дума за евтино (Squire, нисък клас Washburn и т.н.), a за супер евтино (Harley Benton, Jack & Danny, Пижо и Пенда и всякакви откровено измислени шитове, зад които не стои никаква традиция и ангажимент). Respect, но мисля, че да защитаваш китари от този ранг просто е грешна кауза!

Аз мисля, че толкова евтини китари не трябва нито да се правят, нито да се купуват. На първо място човек трябва да има някакво уважение към себе си и към инструмента по принцип - с това нещо все пак не се мият чинии и не се пекат сандвичи, а се прави музика. На второ място от такива покупки просто няма смисъл. Не става дума за това дали китара ще се счупи или не, или колко дефекта ще прояви и кога. 99% е сигурно, че китара за толкова пари ще бъде сравнително неудобна за свирене, няма да позволява пълноценно заучаване и прилагане на много китарни техники и ще има меко казано посредствен звук, от което се губи най-малкото една от основните цели на свиренето - удоволствието, да не говорим за това че спъва развитието ти като инструменталист. Именно по тази причина формулата "евтинко като за начинаещ" всъщност представлява една огромна заблуда. Не на последно място, това няма и икономически смисъл. В крайна сметка, независимо дали евтинката талпа се счупи или не, ако се развиеш като китарист, не след дълго време неизбежно ще искаш да я смениш с нещо по-сносно. И каква ти е файдата, че си минал евтино първите няколко месеца или година? Че си се мъчил да свириш на калпав инструмент през това време, вместо да свириш на по-добър. Дори да не се развиеш като китарист и да се окаже, че нямаш нужда от китара, пак е по-добре да си взел по-добра в началото, защото поне можеш да я продадеш на адекватна цена на вторичния пазар, а евтниката талпа след една година може и да се окаже непродаваема, защото вече ще е полу-негодна за употреба. Накратко, другари, нема сми! Това мисля аз.

Срещали сме го това явление . Премахва се заедно със струните .

Като сте отворили темата, ето някои дилеми, които са ме вълнували в тази насока: - комбиниране на DiMarzio със Seymour Duncan - на пръв поглед няма причина да са несъвместими, но е факт, че почти никога не се среща, и може би има защо; - комбиниране на силен бридж и слаб нек аутпут (Металхамър отчасти го е коментирал) - това горе-долу е и ситуацията с едната ми китара (страт, на които съм сложил DM Fast Track 2 и съм запазил оригиналните мидъл и нек, между другото хич не лоши, но и не са от най слабите сингли) ... наистина интересни преходи се получават в някои случаи; - (това, което последно се чудя) кобиниране на керамичен с алников адаптер - на горепосочената китара да сложа DiMarzio YJM на нека, което всъщност е двоен казус, защото и разликата в аутпутите може да стане още по-голяма. В последната конфигурация всъщност двата адаптера най-вероятно биха останали независими един от друг, но, от чисто любопитство, могат ли керамичен и алнико да мелят брашно заедно?

Line 6 Pod XT (Live) (гейн да искаш, особено ако има инсталиран Metal Pack!) или Digitech GNX 3+ (не съм пробвал Digi-та лично, но според това, което съм чел, май са добри за целта). Pod XT Live вече се продава втора ръка във форума даже за 500-600 лв. Vox и Cannibal Corpse ... определено не мисля.

Аз ще ти дам един друг съвет: не си купувай нито един от посочените, нито подобен на тях усилвател! В противен случай ще се сдобиеш с тежка и неповратлива апаратура с посредствен звук, от която след време ще установиш, че не си удовлетворен и нямаш нужда. По принцип не подкрепям съвети за лампова апаратура, адресирани към хора, които очевидно не са узрели за нея във финансово и/или друго отношение, но за блус и рок на твое място бих стискал зъби още известно време, докато имам възможност да си купя добро малко / средно лампово комбо. Междувременно съвсем прилична работа може да ти свърши по-малко кубе, комбинирано или не с 2-3 камиончета или сносен процесор.

Димо от Еридан наистина го докарва много яко това парче, и на звук и на тоноизвличане. На репетициите, на които съм ги слушал, беше с Ibanez-а и Маршалското кубенце.

Имам нова хипотеза за самоубийството на Кърт Кобейн! Изведнъж е осъзнал, че китарите всъщност са живи и разумни същества, а той, бидейки строшил толкова много на сцената, е масов убиец, и не е издържал на угризенията ... А представяте ли си какъв морален казус ще възникне за барабанистите, ако и барабаните са живи - толкова много бой, толкова насилие ... Наздраве!

Ти досега с флойд май не си си имал работа. Че не е голяма философия, не е, ама има една сериозна "крива на опита", докато отработиш смяната на струни, и голямо псуване пада първите няколко пъти. Иначе, веднъж заключиш ли го, е песен, спор няма.

Не е като да не сме виждали и такива съвети за начинаещи.

Не малко, а относнително малко. В сравнение с SRV може и да е много, но в сравнение примерно със Стив Вай e малко, а като за метъл (щото Малмстийн все пак общо взето се води метъл) е доста vintage.

ednet, купих го от VisiArts за 185 лв. 185 лв.??? Тия от Визиартс наистина срам нямат, ама тука важи и поговорката за зелника ... Моят съвет също е single-sized humbucker и да дебнеш DiMarzio втора ръка във форума за около 100 лв. (или поне си го купи от xxxx, мисля, че техните цени трябва да са по-нормални, а, ако ти се занимава, можеш да се пробваш да поръчаш някъде от чужбина).

За мен ключоватa дума в звука на Малмстийн е "vintage". Между другото, въпреки че нямат много общо помежду си, той и Том Морело са двамата китаристи, които най-много са ме изумявали с това, че изкарват уникален и изключително мощен звук с класически Маршали и (относително) малко гейн - нещо, за което човек просто не се замисля, докато само ги слуша, но разбира, когато започне да свири. Както е писано и по-горе, ключова роля тук играят лампите, а това трудно може да се "докара". Все пак ето един-два извода, до които аз съм достигнал в опитите си: повече ниски средни (което при Маршалите по-скоро съответства на Bass, щото техните ниски не са баш ниски), умерени високи средни и високи, повече Presence, свирене по-скоро на нек адаптер.

Все повече хора идваме на тоя акъл. И преди съм писал, но мисля, че е уместно да повторя: от около година имам доста положителен опит с GT-8 директно в пулт. По-специално в един единствен добър пулт Yamaha (не съм свирил през друга система от тогава). Не съм от хората, които разбират кой знае колко от настройки и честотни еквилибристики, но на прима виста още след първата репетиция с него имах 2 хай-гейн бленди, които по мое скромно мнения къртят мивки. През други пултове/PA's, както казах, не съм свирил с него, но знам, че човекът, от когото го купих, свиреше в самодейно обзаведена репетиционна, в която звукът му е бил трагично зле. В заключение мисля, че Line 6 като цяло е по-съвместим с различни видове системи, но да се твърди, че Boss не става, просто не е вярно и лично мен Boss ме кефи повече като звук и ефекти.

Да ме прощават Фактор, ама за мен отговорът е не. Имам две наблюдения от други хора: Лес Пол, чиито гриф се изкриви, и Страт, който ... абе само ще кажа, че човекът, който свиреше с него, се роди, след като си взе средна хубост Скуайър. В този най-евтин клас инструменти винаги има и прилични попадения, ама като цяло по-добре без. Силвъртоун не съм имал, но съм пипал 1-2 преди време и останах с нелоши впечатления от по-скъпичките им модели.

Тази серия я гледах половин година по американските сайтове (напр. http://www.musiciansfriend.com/product/Gib...itar?sku=517536), и много се чудех дали не се хвана на въдицата, но половин час четене в Harmony Central ме разубеди тотално. Описаните дефекти и проблеми бяха толкова много, че няма смисъл да ги възпоризвеждам, но основният извод беше, че тази китара може да се окаже и попадение, но това е много на късмет. Ако имаш възможност да взлезеш в магазин и да си избираш от поне 2-3 бройки, има изгледи да сполучиш с нещо качествено, но, ако я поръчаш дистанционно, рискът е много сериозен. Тъй като при мен случаят беше вторият, реших че не си заслужава. Малко по-високо в същия ценови клас има една друга (http://www.musiciansfriend.com/product/Gib...itar?sku=513825), която според мен (и отзивите в интернет) е доста по-сполучлива. Ако е толкова важно да се вземе именно Гибсън (лично аз за себе си достигнах до противоположния извод, щото за тия пари има в пъти покачествени китари от други марки), аз по-скоро бих изхарчил допълнителните USD 50 за нея.

Ами, човек, ако досега не си разбрал от написаното, дилемета ти всъщност не е въпрос на марка и модел, а е на ниво активни vs. пасивни адаптери. Лично аз отдавна съм я разрешил за себе си в полза на пасивните, но самият факт, че си си купил Джаксън, ме навежда на мисълта, че ти би се изкефил по-скоро на активни, така че в твоя случай "гласувам" за EMG. P.S. К'во стана с тия коментари бе, да **а?

Не мисля, че темата е насочена към тези, за които това е въпрос на лична и семейна прехрана. Нейн прицел са по-скоро не малкото групи, които търсят изява, претендират за идентичност и свирят 99% чужда музика + 1% вяло творчество по стандарт. Моето разбиране е, че, когато излезеш и кажеш "ние сме група, нашето име е еди как си" ти претендираш за някаква уникалност, за нещо, с което заслужаваш хората да обърнат внимание именно на теб, а не някой друг, и да те запомнят именно като "еди кой си", а не като поредния от многото, които могат да изсвирят или изпеят Металика, Дрийм Тиатър, Уайтснейк или каквото и да било. Не е страшно или престъпно само по себе си това, че някой е решил да се прави на група на гърба на други групи - всеки има пълното право да свири, каквото сам реши. За съжаление обаче този модел се наложи и отпечата със страшна сила върху нагласите на публиката, като в продължение на години култивира контингент, който отива в клуб (и не само) с очакването да гледа и слуша джубокс на живо и в голямата си част тотално е загубил способността да се заслушва и оценява нещо, което не е чувал досега. От своя страна този модел пък се налага с обратна сила върху новите групи, които тръгват с презумпцията, че трябва да свириш кръчмария, за да те слушат (или въобще да те пуснат да свириш) и така порочният кръг се затваря, авторската музика си стои по мазетата, а ние в продължение на години гледаме и слушаме по медиите плеяда от измислени бездарници или "таланти", които се корнясват за звезди, като пеят кавъри "по свой начин". Аз имам всичко на всичко две изяви в живота си, които наричам "концерт" - сет час и половина-два, 15-16 песни, от които 12-13 авторски и само 3 кавъра (при това не шлагери), в клуб. Предпочитам да си остана само с тях, отколкото да имам 100 кавър сета и 10 малоумни конкурси за "таланти" в биографията си.