therealbadmadafaka

И сега има модели с такива адаптери, водят се P90-sized humbucker, или нещо подобно. Бранда Vintage има такива модели LP. Като на другия "не-гибсън" адаптерите обаче аз поне за първи път виждам - да не би да са сингли в хъмбъкер размер, или пък някакви stacked хъмбъкери..?

Ако този тип (отворени) суичове стоят дълго време в едната крайна позиция, може да се изкриви планката (огледайте един ако не разбирате какво имам предвид). Според мен отвреме навреме трябва да се щракат насам-натам "профилактично" и да стоят в средна позиция ако не се ползват дълго време. А и спойката на масата при този тип ключове е доста "чуплива", добре е и тя да се прегледа.

На моя съм му направил "мод" да му се включва външен кабинет и съм сменил окабеляването с по-дебели кабели. Зловещо разклаща една 15-ка Дан Армстронг (като за тиха, домашна употреба разбира се)...

Дори и да не прави добър контакт фолиото на капака с останалата екранировка, не мисля, че това ще предизвика шум, който преди го е нямало... И според мен по-скоро нещо се е отпоило. Един детайлен оглед и една хубава снимка (ако е възможна, защото с тия три адаптера и опциите им на избор, вътре ще има 3978534564375647359348 кабела и спойки ) биха помогнали...

Точно! А идеята с кабелната обувка е супер - даже ако е от типа "вилица" ще може да се вади без да се налага да се развие съвсем и извади потенциометъра (действие много често водещо до прекалено натягане и късане на тънките проводници към него точно при спойката им).

Може би въпроса в заглавието звучи малко неясно... Става дума за следното: Всички маси са свързани веднъж с другите (за да няма теоретична възможност за ground loop), но в оригиналната схема масата на адаптерите например е свързана към масата на volume pot-а, а пък масата на жака е свързана към tone pot-a, а аз съм ги свързал различно - жака към volume pot-a, а адаптерите към един пин на switch-a, който с отделна жичка е свързан към корпуса на същия switch. Тоест за адаптера връзката с маса става така: адаптер -> пин на ключа за адаптерите -> корпус на ключа за адаптерите -> корпус на volume pot-a -> жак (маса), като на всяка стрелка "->" съответства спойка и кабелите са еднакво тънки; Въпроса не е дали ще работи (това е ясно), въпроса е към по-опитните електротехници и той е дали всъщност това оказва някакво влияние на електрическия сигнал? Чел съм за това, че е най-добре всички маси да са в една точка (примерно на volume pot-a), но дори и в оригиналната схема не е така, затова не го приемам за нещо съвсем задължително. Чудя се обаче дали масата на адаптерите не е добре да е директно свързана на нещо по-масивно (в оригиналната схема е на volume pot корпуса, където е запоена и масата от бриджа). На теоретичния контравъпрос "Ами защо го свърза така като те притеснява?", отговарям предварително: Така го изпълних от естетическа и функционална гледна точка (или казано по друг начин, най-перфектен cable management се получава в кухината по начина, по който го свързах), а и разсъждението ми беше, че така пътя на масата следва пътя на сигнала, защото в схемата адаптерите са свързани към ключа, след това към volume, откъдето има "разклонение" за тон, а и жака е на volume (схема 1 volume, 1 tone). Не знам дали успях да обясня правилно какво точно питам, но предварително благодаря на всички, които ще се опитат да разберат въпроса и да му отговорят по някакъв начин...

Ако позволиш препоръка за някои дребни подобрения от мен: - Ако имаш такер (или както е правилното име на това, което набива нещо като телбод в дървото), можеш да добавиш малко подсилване на велкрото - това "горещо лепило" след време може да те изненада неприятно. - Отдолу, където са хванати кабелите на захранването също не бих разчитал само на лепилото. - Също така, според мен, би изглеждало една идея по-добре визуално ако вместо тези винтове сложиш такива с обла глава (да стърчат отгоре, а не да потъват в дъската).

Дано не съм прав, защото се изказвам без да съм пробвал тази джаджа, но си мисля, че тая работа не става с 20-30 лева, колкото май струва това. Ако се разровиш в нета може да срещнеш много недоволни от латенцията на интерфейси за по 200-300+ лева... Има едни кабели на Alesis, които представляват на практика същото - от едната страна е USB, а от другата жак за китарата (без копчета, без екстри, дизайна създава впечатление, че си е прост кабел с несъвместими накрайници). Мой познат ми демонстрира преди време такъв на средномощен компютър (в смисъл, че не е някаква мега машина) и се справяше доста добре с "Гитар Риг". Мисля, че струва около 100-тина лева, но не знам колко лесно намираемо е - това в случай, че не стане с показаната джаджа. А по принцип "правилния" начин започва с интерфейс за поне 250-300 левчета и нагоре.

Всичко зависи от конкретните адаптери, но като обобщение - да, разлика има. Дали е в положителна или отрицателна посoка, зависи от личния вкус и конкретния модел адаптер. Ако си достатъчно сръчен с поялника и други инструменти, пробвай - ако не ти хареса, винаги има "undo". В нета има предостатъчно tutorials как се прави безпроблемно.

Много вероятно е да не постигнеш това, което предполагам искаш, но няма страшно - както и да го лакираш, има undo...

А по принцип, "не може" защото струните за акустична китара са направени, или поне са намотани с метали, които нямат магнитни свойства, демек са "прозрачни" за адаптера на електрическата китара, на който принципа на работа е свързан с магнитно поле. Сърцевината на тези струни би трябвало да е стоманена така, че няма да липсва звук, но теоретично той ще е доста по-слаб отколкото с правилните струни за електрическа китара.

А пък доколкото съм чел, Джими Хендрикс е сменял скъсана струна с каквато и дебелина да е имал под ръка и с подходящата настройка е продължавал да свири като пич... Ето още един турбо еФтин вариант.

Е значи не трябва да имаш проблеми. 3-way switch по принцип работи така: имаш два края (пина) и един среден (общо 3). Във всяка от крайните позиции, средния пин се окъсява със съответния краен (или с противположния краен, зависи от модела на ключа, но общо взето крайна позиция означва окъсяване на среден и краен пин), а в средна позиция са окъсени и трите (двата крайни и средния). За мен в зависимост от това как ти е навързана електрониката, тези положения са ти достатъчни за да направиш това, което искаш. Средния пин трябва да ти е "изхода" защото той винаги е активен, тоест на него трябва да е закачено това, което по принцип е закачено на плюса на батерията. Ако на китарата имаш монтиран 5-степенен, можеш 1) да си го ползваш него, но ще имаш доста "безсмислени" позиции (ако това не те дразни, той общо взето работи по същия начин за крайните позиции), или 2) да го замениш с 3-степенен (почти всички 3- и 5-степенни са с еднакви размери и замяната не трябва да включва нищо повече от развиване на два винта и завиването им в другия ключ, освен ако китарата не е някой екзотичен модел с някакъв уникален превключвател). Важно: Всичко, което написах се отнася за т.н. "Import" суич (нещо като този на снимката ти, който всъщност повече ми прилича точно на 3-way), ако китарата ти е американска (с американси "Фендър" ключ, при който пиновете са от двете страни а не подредени един до друг) и искаш да си ползваш оригиналния, можеш да потърсиш схеми в нета кое с кое се окъсява при различните положения на ключа за този модел, за да сметнеш кое къде трябва да закачиш. Успех от мен. PS: Ако ти е трудно да разбереш какво се опитвам да обясня, нарисувай максимално ясна схема на цялата електроника на китарата за да пробвам да покажа на нея кое къде да свържеш.

Суича ще го ползваш само за това, или искаш да превключва адаптерите + да превключва батериите? Ако е първото, според мен ще стане и с 3-way, ако е второто, може и да стане за една позиция (само за единия адаптер), но не ми изглежда добро решение, защото ще стане пълно мазало коя позиция на ключа за какво е. Това ако адаптерите са два. А ако са три и искаш втората опция, по-скоро няма да стане с такъв ключ. Според мен най добрата ти опция е да добавиш една дупка в китарата и да монтираш едно "цк" или пък "dpdt" ключе. Другия вариант, ако искаш всичко да става с 5-way ключа, е да си купиш от вида, известен като "super switch", но дори и така си мисля, че ще си ограничен откъм комбинации при позициите му, докато с отделното копче ще можеш да включваш 9/18 волта при всяка отделна позиция на сегашния ти суич за адаптерите, демек ще имаш максимална (хубавата българска дума) флексибилност.

Въпреки, че марката е предимно нехаресвана, при хептем бюджетните, бих препоръчал Stagg. Crate акустичен съм чувал и не ми хареса изобщо. Малък и евтин Fender също. Другото, което бих направил аз на мястото на питащия, е да си купя нещо по-сериозно като размер/мощност, защото ако китарата е достатъчно читава, ми се струва, че като нищо може да "надвиква" акустично някое 6.5" драйвърче, усилено "чисто" с 10-тина ватово стъпало, при което ще стане омазване на звука, или може би нещо като естествен chorus...

Без да искам да прозвучи негативно или обидно, от описанието изглежда, че не си особено "в час" с електротехниката, така, че като disclaimer първо бих те посъветвал да не пипаш сам. Иначе, както описваш нещата, проблема изглежда като прекъсната маса (може да е скъсана или "студена"спойка). Ако видимо няма прекъснат кабел, или такъв, който се крепи "на косъм", е възможно това да е станало вътре в адаптера (връзката на намотката с кабела примерно), което изисква почти виртуозни умения и познания с поялника, за да се оправи. С две думи, моя съвет е да намериш около теб някой, ремонтиращ електрически китари/усилватели (не е нужно да е лютиер, това не е лютиерска работа принципно) и да му занесеш китарата. Проблема най-вероятно е елементарен и ще отнеме не повече от половин час да се разреши. Успех от мен.

Представи си един простор, който е така опънат, че като му простреш 2 ризи, де седи леко извит от тежестта им. Ти му закачаш два дъмбела по 20 кила и казваш, че няма да го пипаш, щото ти харесва извивката, която се получава при двете ризи. Простора ти е грифа/тръсрода, двете ризи за деветките струни, двата дъмбела са 11-ките струни. Ако ситуацията не се е поизяснила от обяснението ми, просто прежали разхода да отидеш до най-близкия лютиер, или човек, занимаващ се с настройки и сетъп на китари, колкото и далеч да ти е той.

Тъжно е, че дори сред "можещите" има страшно много хора, които не го разбират/вярват. От друга страна пък е готино, че сред "неможещите" (например аз) има такива, които го знаят... Иначе доколкото разбирам от постовете, китарата вече е купена. Ако е така, имам последен съвет към автора: Занеси я на кадърен лютиер да ти я сетне цялостно - ще ти вземе доста пари като процент от цената на евтина китара, но поне с наличната дървесина ще се доближиш максимално към това, за което говори по-горе @synchu. И не вярвай на приказки, че тя си е сетната - при евтините модели производителите пестят доста именно от сетъп, който отнема много човекочасове (които струват пари във фабриката за китари). Още веднъж успех от мен!

И аз 100% подкрепям мнението за избор от наличните в магазина, около бюджета, както и мнението, че от читав човек/магазин може да се купи много добра употребявана китара която да "бие" новите на същата цена с много. Аз мисля, че ако праговете не са износени и няма нещо очевидно не в ред на употребяван инструмент, няма сериозна причина да му се притесняваш. Споделям и мнението, че не е изключено и от магазин (нова) да се вземе дефектна и бъгава... Без да искам да помагам за самонавивката на питащия, както и да притивореча на горното мнение, standard-a от посочените "на картинка" на мен ми изглежда най-... Но като си решил (правилно според мен) да задигнеш бюджета, вече наистина не е зле да се огледаш хубаво и в други марки и в употребявани инструменти също. Според мен за (около) 600 лева с малко упоритост и без прибързване, породено от лъскавината на някоя китара в магазина, може да си купиш инструмент, който няма да има обективни причини да те дразни с нещо или да смяташ, че "не става".

@blr: Прекрасно знам какви са китарите от високите серии на Скуайър (включително от нееднократен личен опит) - с горното мнение опитах да вкарам лека ирония, че не съм виждал да се продават класик вайбове толкова евтино - не се разбрахме явно А иначе на мен ми изглежда, че питащия просто си е харесал марката Епифон и залита по нея... Няма лошо ако е така - марката си е ок и повечето модели са супер за парите, които плащаш за тях според мен. @KeepRollin: На въпроса от кой Лес Пол Епифоните започват да "стават" според мен - най-евтиния модел, който 1) е с истинско archtop тяло; 2) е с ключове grover; 3) е с адаптери от по-висок клас на тези в Special и 100 моделите. Ако SG е по-привлекателния модел, имай предвид, че върховия модел на Епифон (явно) страда силно от "neck dive" поне според западните ревюта, което би могло или не би могло да е проблем в твоето използване на китарата. Като за първи път хванеш LP и SG в ръце, според мен веднага ще се впечатлиш силно от SG , но помисли наистина за това, което всички те съветват - точно в какви условия мислиш да я ползваш и т.н., за да си отговориш сам на въпроса коя е твоята. Според мен (пак неангажиращо мнение), LP е по-универсалната, ако мога да се изразя по този начин, китара. А препоръчах по-евтиния ЛП Special, защото за по-малко пари получаваш същото, че може би и отгоре на това SG, което беше показал. LP Special 2 е най-продавания модел на марката Епифон - това мисля, че трябва да говори нещо.

В темите за евтини китари почти всички препоръчват Класик Вайб скуайъри втора употреба, но някой реално виждал ли е Класик Вайб втора употреба в диапазон до 400 лева (при положение, че нова струва почти хилядарка)..? Аз не съм и ми е интересно, че няколко пъти го чета като препоръка... Иначе +1 за избирането на китара от човек без достатъчно опит, но при втората употреба има и друг вариант освен описания (да е била избирана оригинално от човек с опит и да е "подбрана") - да е купена от някого точно "по картинка" и след това собственика да се е разочаровал и да е отишла на пазара втора ръка така, че поне аз не бих определил еднозначно дали е по-добре употребявана или нова.

Мога да коментирам и двете показани от автора на темата - SG-то съм го имал (купено ново), а на ЛП-то съм подрънквал няколко пъти (достатъчно, че да преценя китарата). SG: Плюсове - много удобна и комфортна за свирене, за тази цена изработката е изненадващо прецизна и качествена, хардуера (освен ключовете) е много добър и е характерен за по-високи класове китари. Недостатъци - адаптерите не са нищо особено и за моя слух са много "замазани" и "глухи"; ключовете са пълен боклук и са с характерна форма, от която общо взето е трудно да се намерят качествени, та ъпгрейда им е доста сложен (на моята го бях направил, но ако знаех какво е, нямаше да го започвам изобщо). Ако ще купваш такава, се увери, че серийния номер не е преди 2012 година, защото в нета съм намирал информация, че до 2011 са ги правели от (нещо като) шперплат, а после са от солидно (колко е солидно само те си знаят) дърво. LP: Плюсове - също добра изработка (пак изненадващо качествена за цената си), добре балансирана и комфортна като тегло, също много добър хардуер (без ключовете). Недостатъци - адаптерите са същите като на SG-то, ключовете също са зле, но пък са по-лесно ъпгрейдваеми; при ЛП-то като, че ли дървото е по-качествено (създава усещане за по-твърд и плътен материал отколкото СГ-то). Моя напълно непрофесионален и неангажиращ съвет: Ако искаш задължително "тип" гибсънска китара, понъпани се за по-горния клас Лес Пол (тия дето започват да са със сетнекове и "истински" archtop в моделите на марката, която си харесал) - разликата в цената определено си струва. Ако пък бюджета е наистина стегнат, вместо това СГ погледни Лес Пол Special 2 (това за годината на производство също важи) - на практика същата китара като SG-то, но с усещане за една идея по-качествен инструмент (мой приятел има такава с леки ъпгрейди, която в момента продава, та оттам имам наблюдения върху нея, но за да не правя реклама, няма да давам линк към обявата му). Все пак аз бих избрал първи вариант (скъп LP). Успех и да се похвалиш!

Не е за всяка китара различно, а за всеки "слух" е различно (слуха на свирещия). Единственото с което щеш, не щеш трябва да се съобразиш е, да не е толкова високо, че да се лепват струните за магнита, останалото е въпрос на вкус (казало кучето и си облизало г.з.). Ако под "директно в колони" имаш предвид наистина това, което @jorog е предположил (активни колони), по-добре не се занимавай да правиш настройки на китарата си съобразено с това какво чуваш през тях - просто това не е "правилен" китарен зувк, защото, както вече обясни @jorog, вградения усилвател в тези колони не е подходящ за музикален инструмент (освен ако сигнала не минава през някакъв инструментален предусилвател примерно преди това, но както описваш, при теб явно не минава). Най-добре е да набавиш един китарен усилвател (или по-скоро комбо, или както още е известно, "кубе") и тогава да правиш фини настройки по китарата в търсене на тон, каквото всъщност се опитваш да правиш с местенето на адаптера. Успех.

Повечето българи (изключение правят тези с реални познания по финанси и/или счетоводство) използват думата "инвестиция" за всеки похарчен от тях лев (предполагам корена е в народопсихологията и е свързан с факта, че човек иска за всяка дадена стотинка нещо да му се възвърне, или просто е съвпадение, породено от масово непознаване на термините във финансите). Според мен човека просто иска да го насочите да си купи някаква по-свестна китара и да получи оптималното за парите, които ще похарчи за нея, а не иска да прави инвестиция в истинския смисъл на думата. Тоест, мисля си, че иска мнение от типа на "Купи си най-добре мексикански фендер, защото американския е само малко по-добър, а струва 3 пъти повече, пък мексиканския пак си е фендер и пак си е истински инструмент, демек най-оптимално похарчените пари ще си дал за MIM", нещо такова... Ако бъркам, моите извинения към автора за неправилното тълкуване на въпроса му.

И все пак да ти спестя време и четене - за бюджет 300 лева шанса да получиш нещо ново свестно, особено с "whammy bar" както сам казваш, не е много голям. Според моя скромен опит с китари, вариантите в този бюджет са два: 1) да си купиш употребявана китара от "сигурен" източник; трябва ти някой, който разбира да прецени дали няма нещо не в ред по нея, което ще е прекалено скъпо да се оправи/подмени; 2) да си купиш китара с фиксиран бридж (при една и съща цена която ще платиш за нея, тремолото е доста по-скъп компонент от фиксирания бридж, разбирай в една и съща обща цена, от него са спестили още повече); отново ти трябва някой, който разбира и има търпение да пробвате 10-20 китари и да ти каже коя е най-добре направената според него (измежду еднаквите); Разбира се има и трети вариант, да "отсвириш" моето мнение (с което изобщо не искам да те ангажирам, както казах това си е моя скромен опит), както и мненията на другите във форума и да си купиш китара "на цвят", надявайки се, че точно твоята е правена във вторник сутринта а не в петък следобяд, когато тъкмо са получили по-качествената пратка хардуер и електроника в завода. Иначе конкретната, която си показал има тремоло (вибрато, whammy bar, или както искаш го наричай), но това е ултра нисък клас китара (дори не съм сигурен дали термина "бюджетна" пасва) с всичките си теоретични минуси. Ако разгледаш обявите по известните сайтова за втора употреба, ще видиш много подобни китари да се продават в състояние на практически нови и обяснения, че продавача е искал да се научи да свири, ама нещо се бил отказал и продава китарата - аз си мисля, че в тези случаи тя е имала доста голяма роля в "отказването"... А пък има звезди, свирещи музиката, която искаш да свириш, които повече от перфектно се оправят дори с "джаз" китара (в случай, че си се "хванал" толкова здраво за тремолото). Моите 5 стотинки, както се казва. Успех с търсенето и да се похвалиш!