Koobenot

Това се опитвам да обясня и аз. Педалчетата "очакват" китарен сигнал със съответното съпротивление, а ти им подаваш линеен сигнал от изхода на миксера ... най-малкото, което може да се случи е да се чувства странно/тихо/кофти/изкривено заради несъответствие в съпротивленията, най-много да претовариш и повредиш входа на следващото устройство по веригата. Единствено изключения правят педалчетата, в които изрично е описано, че могат да се ползват в тандем с други устройства освен педалчета/китара.

Не съвсем. Ако искаш "на живо" да се случват нещата ти трябва миксер с многоканален интерфейс като XR12 или Soundcrаft Notepad 12FX и тогава можеш да ги обработваш поканално от самия DAW, с който са свързани и тогава на практика имаш неограничени възможности, да не говорим, че XR12 си има най-различни вградени ефекти, което може да ти спести процесорно време и направо да записваш/просвирваш "смесен" сигнал. Може да стане и само с двуканален стерео-интерфейс, но тогава трябва да ги записваш едно по едно. Ако е за прослушване единствено, по-скоро Берито.

От изхода на миксера в педалче? Звучи ми доста странно. Нека се опитам да гадая. В миксера имаш някакви входни сигнали - семплери, дръм машини, синтове, джиджавки и т.н. после искаш смесения сигнал да го подадеш нанякъде, но да звучи по-"мастериран" - предполагам към колони или за записи към DAW (било то през външна звукова карта или вградената на миксера, ако има такава). Ако подаваш сигнала към активни/мониторни колони/външна озвучителна система педалчета не ти трябват, трябва ти рак процесор, най-малкото защото е стерео и е пригоден за тази цел. Педалчетата обикновено се слагат на отделните канали, с цел да постигнеш някакъв ефект върху конкретен инструмент. Не че не стават и да ги сложиш на main out, но не им е това предназначението. Ако искаш да правиш записи в DAW, не са ти нужни - спокойно можеш да си ползваш някакви софтуерни такива и да си спестиш главоболията. Дай още малко контекст да те насочим в дадена посока, защото на мен лично идеята ти не ми е много изкристализирана. P.S. Какъв ти е миксера и какви са ти входните сигнали? След това изхода на миксера накъде отива?

Първо ни кажи за какво си решил да ги ползваш тия педали (по народному ги наричаме "камиончета"), че да дадем адекватен съвет. Имат си предимства и недостатъци.

Направи си анонимен профил, в групите има функция да задаваш въпрос като анонимен, ако толкова много те гони параноята.

Хм ... по тази логика може би при семплираните единствено би звучало добре такова, което е семплирано при 432 Hz. А какви са ти впечатленията от physical modelling спрямо семплите при дигиталните пиана от един и същи клас? Ясно е, че VST бият и двете неща като "мачка в дирек", но все пак кое звучи по-естествено, ако се наложи човек да свири с вградените звуци?

https://www.n-audio.net/en/contact

За мен също тези неща попадат в зоната на езотериката. На времето е истина, че оркестрите са увеличавали честотата, за да звучат по-ярко и готино, но не вярвам да достигна момент на "нирвана" свирейки на 432 Hz, даже съм го тествал това и пианото звучи малко като провлачена грамофонна плоча, поради горната причина, която CyberGene спомена.

Окей, а тонколоната ти какво представлява? Караоке колона? Активна колона? Пасивна колона с усилвател? Дай и на нея модела и ще скалъпим някакъв сетъп.

Сори, този път съм пас, живот и здраве лятото ...

По отношение на теглото FP-10 e само 12.5 кг, което е доста добро постижение.

Разходи се до най-близкото читалище и попитай какви вехтории има в склада. Също някой комшия, чиито гараж е пълен с боклуци. Убеден съм, че в квартала ти има поне 3, просто трябва да поразпиташ!

А усилвателят какъв е?

Другото нещо, на което също е интересно да се обърне внимание е логаритмичните срещу линейните потенциометри. И двата типа си имат предимства и недостатъци, но повечето китари фабирчно идват с логаритмични заради интуитивността на контрола:

Ясно. За блус и двата подхода съм ги виждал ... работят еднакво добре. Смайващо е колко много комбинации могат да се постигнат само с превключвателя на адаптерите и volume/tone потенциометрите. Ето пример:

В това отношение няма правилно и грешно. Зависи от цели и предпочитания. Пусни си Tender Surrender на Steve Vai и ще чуеш, как активно ползва volume potentiometer-а на китарата от лек crunch, през overdrive до пълен distortion в зависимост коя част от творбата е. Други музиканти пък винаги volume pot-а им е на 10 и като искат да направят соло, удрят някакъв boost педал, който добавя малко gain и вдига volume-а, че да изпъкне китарата. Ако свириш някакъв pop-punk парчета, дето няма кой знае каква техника и прецизност, а просто power акорди, втория подход ти е напълно достатъчен, защото ако се мятакаш по сцената, трудно ще го завъртиш по погрешка. Ако свириш виртуозни сола и искаш прецизност в gain-а може би първия подход + понякога кобинация от втория. Важно е да знаеш също, че когато ползваш подохда с volume потенциометъра, gain-а и характера на тона го определя само той, докато ако ползваш външен педал като BOSS DS-2 в твоя случай, не само, че увеличваш gain-а и volume-а на звука с педала, но и променяш характера на тона, няма два педала, които да звучат еднакво. Може би ако искаш минимални промяни в характера на тона, трябва да се огледаш за нещо като MXR M133 Micro Amp. Аз лично като пишман китарист ползвам и двата подхода, в зависимост кое парче искам да опропастя ... Някои китари имат малоумно позиционирани volume потенциометри, които са трудно достижими и може да те боли главата от тях. Тогава можеш да постигнеш този ефект и с volume pedal, поставен след китарата във веригата. Съществува и техника, при която активно се ползва volume potentiometer-а за да създадеш плавно "legato" в тона и да звучи ако цигулка - цък. Има и един друг елемент. Понякога качеството на техниката не позволява да чуеш промяната. Ако пуснеш някой евтин Zoom/DigiTech процесор за китарата, между 1 и 10 разлика почти няма ... най-ясно изразена е при ламповите усилватели, където в зависимост от топологията му можеш да минеш през целия спектър от чиста китара до overdrive, но модерните VST-та вече и това могат да симулират, като тези на Neural DSP например, ако свириш през компютъра вкъщи. Та на кратко - зависи. Ако звучи добре, значи подходът е добър.

Ама този аргумент го имам за процесорите, молим вам, нека се само цитирам от страница 1:

За поръчване от чужбина, за Thomann и Muziker съм чувал само положителни отзиви. Първия работи с българския магазин MusicWorld, така че там може да платите с наложен платеж или поне така беше преди, както и няма проблеми с връщането. Не съм сигурен дали е разумно на всяка цена да се поръчва от БГ, защото някои модели или са неналични или са ненормално скъпи.

Да споделя и моите 5 стотинки, защото напоследък съм тръгнал на лов за нещо от 61 клавиша, дето да не звучи като Тамагочи, все пак да е леко, да мога да го нося на гръб/с колело и да не е твърде скъпо, че на някой пиян купон ако го строшим, да не ме е яд .... (егати колко изисквания, а?) От днешната ми разходка из магазините, се докопах до следните модели: Casio CT-S300 - абсолютна играчка ... клавиатурата е полу-лека, пластмасово гадно отскачаща и имаш чувството, че свириш на детски синтезатор за 50 лв. Саундите - горе/долу окей, но се усеща онази пластмасовост в звука и директното заглъхване в тона, без да има достатъчно обертонове и отзвук. Говорителчетата - малки и невзрачни, сиреч да дрънкам вкъщи с цел да не събудя комшията става, но ако ида на акустичен джем, ни вопъл ни стон ще има от мен ... отписах го това свирче. Жака за слушалките е mini stereo 3.5 mm, така че ако искам да го пусна това нещо в PA, със сигурност ще са ми нужни някакви преходници и разклонения. Единствения му плюс е изключителната компактност, имам чувството, че мога да го пъхна в една голяма раница и като тегло и като размери. Yamaha NP12-BK Piaggero - тука клавиатурата е малко по-реалистична, звуците са по-качествени и изработката изглежда по-солидно. Освен това има голям 1/4" изход стерео жак, което малко улеснява играта в свързването. Недостатъка му е, че беше ориентирано за класически музиканти и няма кой знае какви по-съвременни звуци като Hammond, Wurlitzer, Clavinet и дори и да има такива, не са достъпни on-demand, нито пък има удобен дисплей да се добереш до тях. Следващите ми жертви са Roland GO:Keys и Casio-CT-S500 и CT-S1. Ще видя кога ще се докопам до тях … интуицията ми подсказва, че последното май ще ми хареса най-много, но дайте да видим. Прави ми също впечатление, че вече се изхитриха и махнаха Left/Right 1/4" моно изходите от 61 клавишните евтини модели, за да можеш да вземеш по-скъпия ... хитро, но пък има и преходници за тази цел. Извън моите изисквания опитах също Casio PX-S1000. На която и Privia да седна, винаги клавиатурата е била убедителна ... не съм класически музикант, нито разбирам от тежки клавиатури, но дори за поп/джаз неща клавиатурата е супер приятна и звуците са окей. Търсенето продължава.

И аз ще пропусна това с големия акордьор. Забелязвам, че откакто хората спряха да продават албуми и да печелят ефективно от тях се почна едно масово рекламиране на знайна и не знайна техника и апаратури от най-различни светила ... тъй че тестове му е майката.

@dedo pop Благодаря. Един от начините да се спаси човек с евтин процесор на живо е да го настройва на самата сцена, ако може това да се уреди в дните преди самото участие, смисъл да е отворено, да ти е позволено и прочие ...

И на мен така ми изглежда, макар че някои HiFi модели са учудващи добри за парите си, особено тези които имат "атлетичен" дизайн, който минава зад ухото:

@marko_iliev За какво ги ползваш? Слушане/миксинг/мастеринг ... ?

Забавно е все пак как темата заживява свой собствен живот без участието на автора ... а още по-весело е, когато някой се включи след 10 години и изкаже мнение по въпроса ...

^ На мен винаги ми е бил объркващ термина "закрити вратА", но и за това си има обяснение: https://classplus.blogspot.com/2014/04/blog-post_24.html