Koobenot

За тази цел бях взел Behringer UCA222, върши работа, не е като професионален дек с USB, но пък и касетките, които дигитализирах не бяха с кой знае какво качество ...

Брей, това е интересен похват.

Знанието е сила, независимо от предметната област ... а пък и подписът ти подтиква и към по-висши идеали.

Ами, доволен съм ... след като взех кабелите предложени от колегата @yamaha, дори в контекст от 10 човека, кийбордът се чува, прикачвам веществени доказателства. Видеоклип от WhatsApp на 2023-06-11 в 14.37.06.mp4

@savov Можеш ли да я дигитализираш и качиш някъде като публично достояние? Би било интересно да чуем, стига да не се нарушават някакви права/закони ...

@Maestroto Съгласен съм, ама признай си, трябва да си вещ експерт да достигнеш до отговор при такива размити аранжименти ...

@Maestroto Както споменах, експертизата по кръчмарския репертоар ми е ограничена.

Don Henley - The Boys Of Summer <-> The Midnight - Days Of Thunder

Със слушалките от супермаркета чувам до около 16 kHz в приложения от теб запис, трябва да пусна Beyerdynamic-а и тогава пак да опитам. Причините да не чуваш определени честоти са: липса на познания - чуваш нещо, но не можеш да го дефинираш какво е като честота компромисна техника - калпавите слушалки/монитори не могат да възпроизвеждат пълния честотен спектър и често имат не само ограничен обхват, но и долове и хълмове в честотната характеристика, което прави задачата още по-объркваща проблеми със слуха - с годините горна и долната граница се свиват, но не фрапантно, макар че Chris Lord-Alge е на 60 години, това не му пречи отново да прави миксове със супер качество, защото знае какво иска да постигне, наясно е ако има слухови проблеми и все пак гледа метрика P.S. качи си примера, да чуем кое не му е наред, никой няма да хвърля камъни по теб ...

Ще разделя темата, защото е интересна и ми се ще да изговорим още някои неща по нея.

@korifei Никой не оспорва факта, че има музикални самородни гении - Erroll Garner е бил нотно неграмотен и до ден днешен се смята за един от най-великите джаз пианисти. Не е това идеята на темата. В случая се опитваме да дадем съвет относно музикална традиция, която е изпитана, работи, има определена методология и се прилага от 17 век до ден днешен. Възможно е, че при определени хора индивидуалните подходи, които си споменал по-горе може да сработят. В случая става дума за дете, което иска да свири и прохожда в музиката. Хайде да помислим рационално и критично - не е ли по-добре първо да се опита подход, който е граден с векове и има традиции в него и едва тогава, ако той не сработи, да търсим индивидуално уникално решение? Повтарям отново, говоря от позицията на човек, който 5 години от живота си е прекарал с класическо пиано и за да не съм голословен, ето мой аранжимент на българска народна песен.

И аз съм на абсолютно на същото мнение като Евто, бидейки хоби музикант единствено мога да се наслаждавам на хората, които са стигнали до някъде в музиката и са я избрали за свой професионален/непрофесионален път. С годините се научих да не съдя и мразя, всеки си има своят път живота и успява по различен начин, гледам да подобрявам собствените си умения и се радвам ако някой друг е сътворил нещо. А че я няма романтиката в този проект съм съгласен и епохата е друга и музикантите също. Неслучайно преди години бистрихме в една тема за смъртта на електрическата китара и превръщането на рокенрола в елитарен жанр и това в световен мащаб, какво ли остава тогава за пределите на нашата скромна държава. Така че, let it be.

Линк към темата, породила дискусията: цък. Защото такава е класическата музикална традиция. Говоря от позицията на човек, който от 8 до 13 годишна възраст е свирил класика. Проблемите с разперванията и пръстите се решават постепенно - почва се с по-прости етюди, в две октави, че да можеш да си разпериш ръцете, в по-бавно темпо, с по-ниска динамика за да няма изненади. По онова време мисля, че свирих Карл Черни. Освен това, дори да си нисък малчуган, има регулируеми столове или просто столът се подбира така, че да стигаш и педалите на пианото. 88-те клавиша са абсолютно задължителни, защото макар и да не можеш да удариш от най-долната до най-горната октава едновременно, когато не репетираш активно пиеса, любопитството те гложди и започваш да ги натискаш и да експериментираш с тях - колкото повече клавиши, толквова повече възможности, идеи, респективно - по-богата мисъл, включване на повече мозъчни центрове и цялостно по-добро възприятие за музиката и нейното богатство. Тежката клавиатура от своя страна допринася за правилното разбиране на думата динамика при пианото. Забелязвал съм свирачи, които почват с лека/полулека клавиатура как мажат, не тоноизвличат правилно, просто защото не им е бил даден подходящ старт с правилното разбиране за динамика. В класическата музикална традиция "забавление" и "развлечение" не съществуват. Философията е дисциплина, постепепенно напредване и богатство на тоноизвличането. Говорейки от позицията на хоби музикант смея да твърдя, че ако не беше класическата музика нямаше да съм на това ниво в момента. Така че тя дава солидна база, дисциплина и перспектива за по-нататъчното развитие на всеки като музикант и най-вече като човек.

Сега ги пуснаха IMP. Звучат доста професионално и изпипано, няма нищо общо с халтурата.

Привет. Както сме и писали и в другите теми от клавишният форум, най-важното нещо за едно дете на крехка възраст е да не му се повреди пръстовката. Единственият избор за този случай е сравнително реалистична hammer-grade action клавиатура ("тежка" клавиатура). Най-евтиното, което си струва е Casio CDP-S110 BK. От марките, които сте предложили нищо не ми вдъхва доверие, свирил съм лично на Alesis Recital и макар, че не съм класически музикант/пурист, клавиатурата е трагично зле - пружинираща, отскачаща и трудна за навигиране. Другите фирми, които сте изброила са доста невзрачни и не ми вдъхват доверие и предполагам, че ситуацията там ще е сходна.

Е чудесно, The Entertainer ...

Е хубаво де, ама имат и DT Tribute ... колко банди в България могат да свирят така?

Ясно. До колкото разбирам таргет групата ти ще бъде продуценти/DJ/миксинг инженери и т.н., които ще ползват евентуално твоите звуци в техните парчета, ако разбирам правилно. Можем ли да чуем нещо, което вече си изгенерирал? И примерно да речем замислял ли си се не само да правиш звуци, които да продаваш, а освен това да генерираш звуци по желание на клиента? Примерно, представи си, че правя рап песен и искам да ми изгенерираш "женски напев, който да пее с вибрато във фрийгиски лад и да звучи все едно като интро на Ъпсурт". P.S. Тагвам няколко колеги, които имат досег с C/C++ и може да обмените опит - @Evtim Djerekarov, @synchu, @CyberGene. Това е проекта на колегата ни CyberGene: https://github.com/ekumanov/cybrid

Добре дошъл и от мен. Ако разбирам правилно, най-близкото, за което се сещам е Product Hunt, но е възможно да има и по-подходящи платформи. Можеш ли да ни разкажеш малко за реализацията на програмата - език на който е писана, софтуерна архитектура и т.н. има ли я в Github? Стига да не е фирмена тайна де ...

@Baby Thomas Е той Венко си признава, че Simon Phillips му е духовен водач, не знам какво те учудва ...

Забелязах ново взаимстване, интротата на: Слави и Ку-Ку Бенд - Мое Щастие <-> Toto - Spiritual Man

Като гледам, колежката не е влизала от 8 години във форума, така че шансовете да отвърне са малки. Все пак ще оставя и аз своите 5 стотинки по темата от позицията на любител музикант без музикално образование, който е имал възможност да свири с най-различни музиканти. Ако става дума за тапия/акредитация/формиране на среда/контакти/познанства, университета би бил интересно място. Примерно имах познат, който беше професионален музикант/аранжор в Германия и просто му трябваше тапия, човекът си имаше знанията, само отиде да си изкара изпитите и се върна да работи, но в тоя случай говорим за човек, който има знанията, солиден опит и само е отишъл за тапията. Ако нямаш знанията, естествено труда, който трябва да се положи не е малък, за да се придобият. Естествено за хората идващи от музикални училища или усилени частни уроци, ще е по-лесно заради придобитият опит и предварителна подготовка. При всички случаи си е сериозен ангажимент, изисква отдаденост и време, както всеки един друг интелектуален труд. Ако човек работи и има семейство, играта загрубява и има случаи, където съм виждал хора да заделят пари и да спрат да работят, просто за да го изкарат и след това живота им да продължи. Естествено, ако през тоя период не може да се оцелява финансово и след евентуалното взимане на въпросната тапия не е гарантирана високоплатена работа, както в други сектори, на мен цялото блъскане за тази хартия ми се струва малко безсмислено. Все пак университетът може да ти даде база и да те научи как да учиш, останалият път всеки трябва да си го извърви индивидуално, в зависимост от стила и сепцификата на това, с което иска да се занимава. Същевременно университетът не гарантира нищо - през годините съм се сблъсквал с неграмотни музиканти дошли от университет, както и с много ерудирани, които нищо не са завършвали - отново въпрос на възпитание, трудолюбие, самоцел и т.н. Ако трябва да изкажа лично мнение, единственото, за което си струва университета е дипломата и контактите, а в България, за добро или лошо, тапията голяма тежест няма. В България конкретно съм чувал добри приказки за НБУ, където преподават водещи музиканти/тон-режисьори от родната сцена, но пък респективно цените на семестрите са по-високи от държавен ВУЗ. В крайна сметка качеството на един ВУЗ зависи най-вече от качеството на преподавателите + изискванията и традициите в него. Ако става дума само за придобиване знания или музиката ни е хоби ми се струва, че по-удачния вариант са индивидуални уроци, било то през Скайп или видеоуроци от YouTube. Луксът да спираш/превърташ/учиш със собствено темпо е огромен и няма как една архаична образователна система с традиции, където промените стават бавно и тегаво да ти го даде това нещо, било то пък индивидуално отношение и внимание. Средата може до известна степен човек да си я набави от форуми/чат групи/дискорд и т.н., но честно казано придобие ли се опит, хората сами идват при теб и искат да свирите заедно, така че може би в началото е по-травмиращо. Въпрос на мотивация. Все пак с каквото и да се захване човек си иска отделеното време, разликата основно според мен се корени в това, по колко може да отдели и колко му е важно като приоритет спрямо другите събития в живота му.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32424695.html

- Господинов, кажи триста тридесет и три. - Триста тридесет и три. - Честит "Букър" ти. Честит 24 май! 📚