Koobenot

При мен по подразбиране не тръгват, ползвам Brave за браузър, след настройка от Spell check менюто (десен бутон), заспа, ето пример:

^ Да, това също трябва да се има предвид. Ако примерно е подредил банда/барабани вкъщи и паралелно свирят и през двете, може и да се стигне до някакви изводи в полеви условия, иначе, да, тестови сигнали ... Според мен ако няма да му се налага да го мести извън студио някой от Фокусрайт интерфейсите е по-елементарният вариант, при дигиталните миксери без да му познаваш начина на работи в детайли, шансът да се застреляш в капачките е голям. Един колега на времето ми беше разказвал, как озвучавал някаква банда на живо и без да има някакви явни причини, субуферите изгоряли ... след ровене из миксера, какво да види – 35Hz на централното EQ, с много тясно Q, вдигнати с 20dB ... и айде честито. Да, кеф е да записваш с миксер, който има някакъв цвят, особено SSL channel strip, дори в изимитирана форма, но за лайфове скритите менюта крият капани ...

Което също ме навежда на мисълта, че евентуалното сервизиране на едно такова устройство след изтичането му на гаранцията ще е доста голямо главоболие ... колкото повече елементи в една система, толкова повече главоболия ... така че, което и да взема, особено пък за Пресонуса аз бих избрал нещо с максимална дълга гаранция (примерно 3 години от Томан), че да си вържа гащите за близкото обозримо бъдеще.

Presonus-а поддържа многоканален запис, няма ядове. Като качество и двете са много на ниво, за мен изборът трябва да е по-скоро стратегически ... какви сигнали ще записваш и по каква методология? Ако си убеден, че 100% от процесинга ти ще става в DAW с плъгини, аз бих избрал Скарлета, ако обаче примерно ще идва банда да ти записва и ще иска live studio sessions и искаш да направиш някакъв хибриден сетъп, при който част от процесинга да става в миксера, примерно някакви базови EQ/компресор/гейтове и т.н. и да раздадеш предварително смесен сигнал на музикантите преди още да си ударил DAW-а или да запишеш процеснат такъв и после да ти се улесни смесването с по-полирани тракове ... отговорът е Presonus-a. Другият аспект е дали ти харесват предусилвателите на Presonus-a и как оцветяват спрямо тези на Скарлета. Според мен Скарлета е доста стерилен и ти дава голяма свобода с това какво ще правиш в последствие, Presonus-а сигурно е по-"цветен" и може да вкарва необратимо влияние върху сигнала, а пък ефектите отгоре – хептен. Погледни темата ми за стратегиите за запис и смесване, ще ти даде повече светлина. Ако нямаш голям опит с дигитални миксери с аудио интерфейс, за мен по-безпроблемния вариант е Скарлета, щото единственото, което можеш да му объркаш е гейна, от там нататък в DAW можеш да си ги обработваш както намериш за добре с пълна обратимост на плъгините ... при Presonus-a един забравен сетинг или нещо ненастроено като хората ти прецаква целият сигнал по-нататък и връщане назад няма ... или поне не лесно такова. Без да си изясниш конкретните нужди и какво точно искаш да правиш, трудно може да се каже кое е най-адекватно. За продажби със сигурност за такива неща в България е по-трудно, в eBay ще ти се улесни покупко-продажбата ... но не е невъзможно. Примерно един crossover Rane за PA система ми стоя по базарите 5-6 години и накрая един човек звънна и се разбрахме. P.S. Иначе конкретно за разликите между Кларет и Скарлет серията, твърдят, че първата била ужким "по-професионална" за продуценти и аудио инженери, с по-висок клас предусилватели, по-нисък шум, липса на гадно оцветяване и т.н. докато втората е по-скоро за музикантите, които искат да записват с по-нисък клас предусилватели. Не съм им правил А/Б тест вкъщи, че да кажа със сигурност дали има някаква коренна разлика, но съм убеден, че знанията и уменията да боравиш със сигналите са в пъти по-важни от това, колко "профи" са ти преампите в картата ...

^ Проектирането на озвучителни тела – със сигурност. С допотопните си експерименти съм достигнал до някакви вяли изводи, но материята е бая дълбока и си иска своето, като всяка друга инженерна професия. Иначе меренето на ОТ + вкусът за звук чисто музикантски са си постижими.

^ Без да разбирам много, ако е в границите на поносимото дори в текущата ситуация, с един читав гейт ще заспи, без да се правят каквито и да е интервенции по ампа.

Ами явно тогава илиза, че тези паразитни резонанси са били в диапазона на ниските/ниските среди и са ми харесали.

Сега остава и да запишеш парчето и да изкараш поне 1 милион кувейтски динари, щом се радва на такъв сериозен обществен интерес ... а, да, и като забогатееш, да не ни забравиш ...

Аз същ бих проверил дискретизиращата честота, имал съм и по-фрапантни случаи 44.1 -> 192 където вече направо си звучи като катериците Чипмънкс ... Иначе другото, което ми дойде да наум евентуално тоя рекордер да има функционалнст, която умишлено забързва записа (все едно е пуснат клип в Ютуб на 1.25x), с цял бавно-говорещи хора по време на интервю да ги излекуваш още от източника. В книжката трябва да пише.

https://www.facebook.com/share/r/AVNQrGjVjo4oSDmD/

^ Най-забавното е, че ако му въведеш този промпт: Ще ти го разнообрази ...

Един пич, за когото ме светнаха напоследък е Ariel Posen (Ериъл Поузен). Свири слайд-волюм-суел хави на електрическа китара в нетипичен нисък строй Open C със струнни 17-64. Ето демо на ригът му.

Супер яко, тая Катана ще се окаже доста готин усилвател, ако амповете са подредени до свирача, по нищо не отстъпва на този на Цветан ...

Абе ще се научим, както научихме DAW-овете, един фаянс ли ще ни събори ...

Ще се адаптираме, засега плочки в банята все още не може да лепи ...

Добре е, аз го ползвам като превежда нещо да ми даде синоними или да ми генерира TL;DR на база текст ... с всяка следваща итерация ще задобрява.

Аз бих търсил нещо като "female yell/female cry" в паковете със семпли. По-калпавото решение е да го извадиш с AI.

От пресцентъра на МВР съобщиха, че след трагичен инцидент в Перуанските Анди, автобус пълен с блек метъли паднал в пропаст и се превърнал в автобус пълен с дет метъли.

^ Има голям принос за китарното тоноизвличане като хватки, ползване на тремоло, освен това творбите му са си "китарни стандарти" и и до ден днешен – Cause We've Ended As Lovers, Led Boots, Shapes Of Things, Heart Full Of Soul ... чак безличен не бих го определил, но съм съгласен, че от първото слушане на мен лично ми е трудно разпознаваем. Недей, че колегата Сънчу ще ни шамари ...

^ Аз съм на кантар кого повече харесвам от Satriani и Vai. Първият е по-гъвкав и свири най-различни хави от блус, през фламенко, през криви ладове, шред и т.н., вторият ме кефи повече за авангардния си подход и хипер ползването на уами бара ... труден избор.

Стив Лукатър надува ампът докрай в 7 сутринта, за да поздрави несъобразителният си съсед, който пък го тормозил с листосъбирача рано сутрин. https://www.musicradar.com/news/steve-lukather-delivers-a-brutal-7am-wake-up-call-to-his-neighbours-after-being-disturbed-by-leaf-blowers