kolio_k

Мерси, ще гледам да пусна в най скоро време

Polytone Mini Brute II, амп за ценители!

Не съм виждал на моя Caliber 50 да има параметричен EQ, може и има разновидности, не знам. Колкото до книжките, те са добър старт, но проблема при Месите от този тип (имал съм Studio 22, Caliber 50, Mark IV) е, че при разлини нива на Мастера, звучат и се усещат различно. И пуснати тихо, звучат много странно на тема хайгейн. Иначе и на мен Caliber 50 ми е един от любимите ампове, но най вече заради чудесния чист канал

Браво, това свирене е наистина уникално! Не мисля, че съм виждал някой друг, който да свири точно по този начин!

Не си падам особено по тежка музика напоследък, но имам някакво поовехтяло отношение. Свирил съм и с двете апаратури. Енгъла, според мен е значително по добър! Наистина въпрос на вкус все пак!

Не знам какво да напиша освен, благодаря много за наистина високото мнение, което имате за мен Не знам до колко заслужено, дано да е до някаква степен! Иначе, поне по мое мнение, има доста разлики между Бонамаса, Стефановски и тн. и мен (като изклюим нивото насвирене :-) , а то често се оценява доста субективно). Тези хоро пишат много собствена музика и имат волята, уменията и най вече амбициите, да я продават. Аз никога не съм правил и опит в тази посока, свиря или като сайдмен, или за удоволствие. При това, предимно неща, които едва ли могат да минат за комерсиални. За да си успешен музикант, освен да се стараеш да свириш добре, са нужни доста други умения, които на мен ми липсват доста сериозно! Освен това, много обичам да си сменям посоката, понякога се кефя на джаз, друг път на блус, чат пат на рок или поп! май не ме бива да дълбая в една посока Но се надявам скоро да започна да пиша повече моя музика, досега винаги ми е било по важно да работя върху качеството на свиренето! п.п. Да не слуша вътрешния си глас, а да козирува на импресарии и агенции, да прави всичко каквото те му наредят, не само музикално, но и в цялостния си живот... Работил съм два пъти в банди с договори с големи лейбъли (един път със Сони и един път с Юнивърсал), това не моята бира, макар, че за сайдмен си е добре, в края на краища. не напразно писах "работил съм" Но наистина има тръпка да се свири чат пат пред повечко хора :-) И все пак на второто видео има доста по малко хора, но мисля, че си личи къде ми е по забавно https://www.youtube.com/watch?v=pOomHX4cnKg https://www.youtube.com/watch?v=JHaEG5gNZvw

Много ви благодаря за желанието, но наистина не съм заинтересован от класирането! Просто реших да участвам за удоволствие! Tака или иначе, в подобни контести, свирене от моя тип, не е от най популярните Поздрави на всички!

Благодаря ви и на двамата! Да, добре е човек да се подготвя, преди да излезе да свири, но там наистина е имало сериозна конкуренция, а ние, в наши дни свирим, предимно за себе си.A и не обичам да си набелязвам "хватки" с които да впечатлявам някого, напротив, опитвам се да се изчистя от тези останали от едно време, които са като са ми като тик и ме дразнят страшно много :-)!

БлагодаряЩ, Участвал съм в много подобни контести през годините, винаги стриктно за удоволствие и наистина не ме вълнува особено дали ще се класирам :-). Забавно да става! Но много благодаря на всички за съпорта!!!!! п.п. Между другото нямам много шансове , защото не обичам (а и не мога, нямам търпение) да си мисля солата, правя няколко импровизации, избирам най приличната и я пускам. Така, вероятно не се получават достатъчно ефектни тракове, но да си подготвям солата пък ми е тотално безинтересно

Благодаря ви, радвам се че ви харесва ! Аз направих трака за удоволствие и междудругото, та не съм мислил да го промотирам

Грешката, която (според мен) най вече води до прекомерен гейн, е измамното чувство, че с повече гейн се свири по лесно. Тоест гейна се използва за заместител на техника на свирене и звукоизвличане. Всеки е минал от там (поне всеки започнал с рок/метъл, предполагам, че повечето сме така :-))

Това е вярно само за някои от моделите със винтидж тремоло, всички с двуточковото и made in USA на хедстока са американски (ранните са с E4xxxxx сериен номер, но всъщност са от 87 или 88ма), формата на грифа и тон контрола на бридж адаптера са също различни. п.п. Това на смиката е от Японски Фендер от 89/90 на койот някой най вероятно е изтъргал made in Japan. Jabs, може да се направи и по елегантно, не с пирон :-) Иначе всичко отговаря точно, включително и писаната с флумастер дата. Не е вероятно да е фалшификат, защото би било твърде амбициозно за такава, не чак толкова скъпа китара

Всъщност фронтмена свири предимно с Gretsch, които са бая от към скъпите, а тази използва най вероятно заради пробития саунд и защото е 12 струнна и изглежда забавно. Това дали една група е случайна, се решава (за съжаление) от количеството хора желаещи да я слушат и да си плащат за това. Друг въпрос дали това означава нещо, предвид музикалното ниво на мнозинството от слушащите. Защото ако само това е критерия, тоест, популярен= добър музикант, то всички знаем кои са най добрите, и по света и в България.

Друже, човек се занимава сериозно с музика, защото това го кефи, а не защото е смешно или престижно или каквото и да е там. От музика се живее трудно и това е добре известен факт навсякъде по света. В България не е по различно от навсякъде другаде (разбира се и съобразно с местния стандарт и усилията полагани от съответните ентусиасти, извън упражненията). Също е важно да се дефинира какво значи сериозно. Защото това не е свирене за густо, от време на време, нали? Извинявам се за офтопика!!

Което не би трябвало да има никакво значение, ако за звука имаха значение само адаптерите и хардуера. Нали?

Хора, които твърдят, че материала, от който се прави китарата, няма значение и е търговски трик, са просто полуглухи или нямат достатъчно опит за да обърнат внимание на разликите. Ясно и кратко! И го казвам със съвсем чиста съвест, изхождайки от скромния си опит и десетките китари, които съм имал. По принцип не пиша в такива теми, но ми омръзна да чета в коментарите на моите видеа, от разни американски философи, свирещи като за бог да прости, как целия звук идвал от адаптерите и хардуера и дървото нямало никакво значение и това било доказано. Точно преди няколко дена писах на един, че по тази логика между Лес Пол и ЕС 335 ,я няма никаква разлика, понеже хардуера и адаптерите им са еднакви, не ми отговори, сигурно още мисли каква по голяма глупост да напише

Доколкото съм свирил на СРВ Страт, не забелязах нещо особено различно в звука от Стандарт. Иначе половината блусари свирят с Фендери, разбира се, другата половина с Гибсъни. И двете са добри концепции и си имат чар. И ако Фендера има бръждив тон (каква дума), то Гибсъна звучи като запушен нос, Разбира се, и двете са преувеличени и неточни, просто въпрос на вкус. Сори за Офтопика

Горкия Стиви Рей, с този бръждив тон е бил жив за оплакване :-) А по темата, моето мнение е, че адаптери се сменят на китара, на която харесваме тона, с цел да се подобри още. На китара с лош тон, адапторите няма да помогнат особено. От наблюдения, отдавна съм стигнал до извода, че адаптерите дале не са най важни за формирането на звука на китарата. Пиша горното от опит, и споделям стриктно лично мнение. п.п. Не визирам адаптери за 2 и 50, те наистина за нищо не стават. Но Епитата имат доста прилични, като за евтини китари адаптери.

https://www.youtube.com/watch?v=ItIjk5BwymU Свири много добре на тихо (виж мастера), максимален, като за 50 вата чист хедрум, работи добре с педали. Вдига много шум, като се усили. В клипа по долу, мастера е на 1 часа и ампа е вклчен в бокс 2x12. За солата с съм с педал отпред. https://www.youtube.com/watch?v=wcJjLDebKMQ

От доста време пия еспресо (Сегафредо) с малко мляко. В единия случай с професионална машина за кафене, а в другия, в къщи на малка еспресо машинка. Обичам хубаво кафе, но не съм маниак. Съгласен съм, че всички евтини машини (под няколко хиляди) не си струват парите. Имал съм няколко претенциозни кафе автомати за вкъщи (Jura, Phillips и тн), развалят се бързо и правят посредствено кафе (според мен)

Абсолютни олигофрени, разстрел трябва за такива.

Обеснява, че свири по шейпове и позиции основно и за да можеш да импровзираш, първата стъпка е да научиш 5-те позиции на Пентатониката и 7-те на Мажорната Гама, хармонизирането й, арпежите... Като цяло, не се интересувам от подобен тип свирачи (въпрос на вкус), но съм напълно съгласен с цитата по горе. Следващата стъпка е да се започне да се осъзнава функционалното значение на тоновете в даден контекст.

https://www.youtube.com/watch?v=V3qF9E_fWCQ